№ 396
гр. София , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Павлина И. Христова
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20201000503662 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 5057/19.08.2020 г., постановено по гр. д. № 8368/2019 г. по описа на
СГС, I ГО, 20 с-в, частично е уважен предявеният от Е. Д. И. срещу ЗАД „ОЗК
Застраховане” АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумата от 80000 лв. (този иск е отхвърлен за разликата до пълния му
предявен размер от 150000 лв.), представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 29.11.2017 г., ведно със законната лихва от
22.08.2019 г. до окончателното му изплащане. Частично - за сумата от 11865,11 лв., е
уважен и предявеният осъдителен иск (отхвърлен е за разликата до пълния му предявен
размер от 12592,11 лв.) за заплащане на компенсаторно застрахователно обезщетение за
причинените от същото застрахователно събитие имуществени вреди, ведно със законната
лихва от 22.08.2019 г. до окончателното му заплащане. Отхвърлена е акцесорната претенция
за заплащане на законна лихва върху главните парични притезания, изтекла за периода от
21.05.2019 г. до 21.08.2019 г.
За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени
всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно
уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на
сумата от 80000 лв., като то не трябва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй
като ответникът не е установил чрез пълно и главно доказване релевираното в преклузивния
срок възражение за съпричиняване на вредоносния резултат - ищцата чрез своето
противоправно поведение (слизайки от процесния автобус, пострадалата не е предприела
необходимите действия да предпази себе си, тъй като своевременно „не се е изтеглила към
близкия тротоар”, като не била „обърнала внимание, че палтото, с което била облечена, е
1
било защипано от вратите на автобуса”) да е допринесла в съвкупния съпричинителен
процес за настъпване на вредоносните последици. Счел е за доказан предявения иск за
заплащане на компенсаторно обезщетение за причините от процесното застрахователно
събитие имуществени вреди до размера от 11865,11 лв. Прилагайки правната норма, уредена
в чл. 496, ал. 1 КЗ, а не релевантната, регламентирана в чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, във вр. с чл.
429, ал. 3 КЗ, е приел, че законната лихва върху главните парични притезания е дължима не
от предявения начален момент - 21.05.2019 г., а от 22.08.2019 г.
Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ищеца в
частта, в която предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1
ЗЗД за заплащане на заместващо застрахователно обезщетение е отхвърлен за сумата над
80000 лв. до 150000 лв., поддържайки, че в тази част то е необосновано, тъй като при
определяне размера на заместващото обезщетение съобразно критериите за справедливост,
установени в нормата на чл. 52 ЗЗД, решаващият първоинстанционен съд не е съобразил в
достатъчна степен факта, че вследствие настъпването на процесния транспортен инцидент
здравословното състояние на ищцата не може да бъде възстановено напълно, макар и да са
извършени 17 оперативни интервенции.
Въззиваемият-ответник е подал в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК
отговор на въззивната жалба, в която излага подробни съображения за нейната
неоснователност. Поддържа своевременно релевираното - в отговора на исковата молба,
правонамаляващо материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която искът с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на компенсаторно обезщетение е
отхвърлен над сумата от 11865,11 лв. до пълния му предявен размер от 12592,11 лв., както и
в частта, в която акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху главните
парични притезания, изтекла за периода от 21.05.2019 г. до 21.08.2019 г., е отхвърлена (това
компенсаторно обезщетение е дължимо от момента на уведомяването на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие – арг. чл. 429, ал. 3 КЗ, но без съответен правен
довод за неправилност на обжалваното решение въззивният съд не може да ревизира
правното съждение на първоинстанционния съд - арг. чл. 269, изр. 2 ГПК), а от ответника в
частта, в която предявените кумулативно обективно съединени осъдителни искове са
уважени, поради което в тази част то е влязло в законна сила.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във
въззивната и насрещната въззивна жалби пороци на оспорения съдебен акт.
СГС, I ГО, 20 с-в, е бил сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за
неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което
следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а
служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.
2
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди
срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно
деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1)
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
делинквента и ответника - застраховател.
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен
искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди
при настъпване на процесното застрахователно събитие на 29.11.2017 г. – за сумата от 80000
лв., (в частта, в която не е обжалвано първоинстанционното решение от ответника),
основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на
предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо. Следователно, спорът
по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд
правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
при определяне размера на заместващото обезщетение, както и дали чрез своето
противоправно поведение (слизайки от процесния автобус, пострадалата не е предприела
необходимите действия да предпази себе си, тъй като своевременно „не се е изтеглила към
близкия тротоар”, като не била „обърнала внимание, че палтото, с което била облечена, е
било защипано от вратите на автобуса”) ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния
резултат.
При определяне размера на претендираното заместващо обезщетение е необходимо
да се отчете начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищеца
болки и страдания вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за
пълното възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при
социални контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на
настъпване на застрахователното събитие – в края на 2017 г., както и високият нормативно
определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени
от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” – в размер до 10,420 млн.
лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
3
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесното ПТП ищцата е претърпяла открита конквасация
(смачкване) на дясната подбедрица с деколиране (отделяне) на кожа и подкожие от
подлежащите фасции от коляното до глезената става в пълната й циркумференция;
счупване на външния кондил на дясната голямопищялна кост; открито счупване на
костите на дясната подбедрица в дисталната й част; счупване на проксималните фаланги на
III и IV пръсти на дясното ходило; счупване на дисталната фаланга на V пръст на дясното
ходило. Вещото лице изяснява, че общото състояние на пострадалата, непосредствено след
инцидента, е било тежко с белези на развиващ се травматичен шок. През първоначалния
етап на лечението - от 29.11.2017 г. до 15.12.2017 г., е била поставена на изкуствена
белодробна вентилация, реанимационно, медикаментозно и етапно оперативно лечение.
През втория етап е продължило оперативното лечение, клиничното наблюдение,
рехабилитацията и приема на медикаменти. През третия етап - от 21.03.2018 г. до 02.04.2018
г., е била извършена свободна кожна пластика на цялата подбедрица. През четвъртия етап е
бил свален външният фиксатор, като е поставен интрамедуларен тибиален пирон с
проксимално и дистално застопоряване и остеопластика с лиофилизирана кост. През
многобройните следващи етапи е провеждана рехабилитация и лечение на атоничната и
секретираща рана. При извършения на 09.06.2020 г. личен преглед е констатирано, че
общото състояние на пострадалата е добро, но функционалното състояние на травмирания
крайник не е пълноценно, тъй като той не може да участва пълноценно в опорната фаза на
походката. Възстановителният процес продължава и до днес - били проведени поредица от
оперативни интервенции, чиито цели са били насочени към последователно възстановяване
на анатомията на крайника и на неговата функция. Счупванията са наместени и фиксирани
добре, зараснали са за средно статистическите срокове; кожната пластика е успешно
извършена и покритието е добро. Усложненията обаче са свързани с еквиносната позиция на
ходилото, ограничената подвижност на пръстите и глезената става, нарушената походка и
атоничната рана на подбедрицата, които са вследствие от тежката травма на крайника. За
възстановяването на опорната функция е необходимо да се коригира еквиносната позиция,
което може да стане по оперативен път с повишени оперативни рискове за развитие на
инфекция. Към момента увреденият десен долен крайник не е годен самостоятелно да
участва в опорната фаза на походката и да изпълнява нормалните си функции. Вследствие
травматичното увреждане са настъпили следните неблагоприятни изменения във
физическото и емоционалното състояние на пострадалата: 1) промяна на анатомията на
крайника (останал е леко хипотрофичен в областта на подбедрицата) с оформяне на
деформитети - еквиностна позиция на ходилото; 2) ограничаване на активните движения в
глезената става, ходилото и пръстите; 3) силни болки по време на инцидента, оперативните
интервенции и в периода на рехабилитация; 4) продължителна интоксикация на
организма при лечението на обширната рана и многобройните операции; 5) функционален
дефицит на крайника; 6) постоянни страдания по време на движението, което става с две
4
патерици; 7) големи раневи и оперативни цикатрикси от кожното покриване на дефекта и
еквиносен деформитет.
СМЕ достига до доказателствения извод, че в момента ищцата може да ходи
единствено, като използва помощни средства (две патерици) и ортопедични обувки, макар и
анатомията на крайника да е запазена, да е налице добра активна подвижност в коленната
става, адекватна артериална и венозна циркулация, запазена инервация с хипестезии и
парестезии по дорзалната страна на пръстите и ходилото, с възможни, но ограничени
активни движения в глезена и пръстите. Частично е запазена опорната функция на крайника
и участието му в походката. Следователно, крайникът е с частично нарушена функция.
Психоорганичният синдром с ограничено внимание, повишена разсеяност и намалено
качество на възприятието са естествена последица при лечението на тази тежка конквасация,
като острата стресова реакция, тежкият болков синдром, обилната кръвозагуба, състоянието
на развитие на травматичен шок и интоксикацията са фактори, които променят психиката
(за да се облекчат болките и стресовата реакция, се прилагат множество медикаменти, които
ограничават вниманието, водят до разсеяност и намаляват качеството на възприятието). В
постоперативния период са се разградили некротизирани тъкани от тежкото размачкване,
които са причина за интоксикацията, която натоварва органите и системите и може да бъде
причина за промяна на психиката.
При обсъждане на приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните
СМЕ настоящият съдебен състав възприема изцяло направените доказателствени
(фактически) изводи, тъй като тя е изготвена след преценка на всички събрани по делото
доказателства - медицинска документация и личен преглед на пострадалата, като вещото
лице е отговорило подробно на всички поставени релевантни въпроси.
От показанията на свидетеля Ст. И., дъщеря на пострадалата, се установява, че след
инцидента ищцата е била настанена в интензивното отделение на ВМА, където престояла
около 10–11 дни, а впоследствие е претърпяла множество оперативни интервенции.
Пострадалата не могла да се обслужва сама, поради което другата й дъщеря била принудена
да напусне работа, за да се грижи за майка им, като това състояние продължавало и до
момента на разпита, проведен в о. с. з. на 22.06.2020 г. Изяснява се, че здравословното
състояние на ищцата не й позволява дори да излезе сама до магазина (не може нищо да носи,
не може сама да се изправи да си вземе чаша).
Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля, тъй като, преценени с всички
други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви,
житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства,
като субективните възприятия за последиците върху здравословното и психическото
състояние на ищцата и изживените след процесния пътен инцидент болки и страдания са
непосредствени.
При така изяснените правнорелевантни факти въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на ищцата за причинените й от противоправното поведение на
5
делинквента В. С. Ц. неимуществени вреди е в размер на 110000 лв. Наистина,
законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение
за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди – в размер до 10,420 млн. лв.,
независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ). Следователно, по този
начин той е целял заместващото обезщетение да отговаря на действително претъпените
болки и страдания. Но заместващото обезщетение представлява парично право, като
неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез
които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати
изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания. В този
смисъл съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на
настъпване на процесното застрахователно събитие – края на 2017 г., и наложилите се
морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за
заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания (открита
конквасация (смачкване) на дясната подбедрица с деколиране (отделяне) на кожа и
подкожие от подлежащите фасции от коляното до глезената става в пълната й
циркумференция; счупване на външния кондил на дясната голямопищялна кост; открито
счупване на костите на дясната подбедрица в дисталната й част; счупване на
проксималните фаланги на III и IV пръсти на дясното ходило; счупване на дисталната
фаланга на V пръст на дясното ходило, като последиците от това травматично увреждане не
само не са преодолени, но пострадалата може да се придвижва единствено с помощни
средства - с две патерици и ортопедични обувки; преживяла е многобройни оперативни
интервенции, което е довело не само до натоварване на органите на ищцата, но е
предизвиквало и съществен стрес и психически страдания; постоянният функционален
дефицит на крайника й създава значителни затруднения при извършване на прости битови
дейности), на пострадал в работоспособна възраст - на 63 години при настъпване на
процесното застрахователно събитие, настоящата съдебна инстанция приема, че
заместващото обезщетение за преживените от ищцата болки и страдания вследствие на
настъпилото ПТП възлиза на сумата от 110000 лв. САС, при съобразяване с опитните
правила, взема предвид и правнорелевантния факт, че при настъпване на процесното ПТП
пострадалата неминуемо е изживяла изключително силен стрес, шок, уплаха при
премачкването на нейния долен крайник от гумата на автобус.
Неоснователно обаче се явява своевременно наведеното от ответника – в отговора на
исковата молба, възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата (т. нар.
„компенсация на вини”, уредена в чл. 51, ал. 2 ЗЗД), което се поддържа и в отговора на
въззивната жалба. За да се определи дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат,
респ. степента на участие на пострадалия в цялостния съпричинителен процес, е
необходимо да се изследва механизмът на настъпване на процесното ПТП. Процесуалното
задължение (доказателствената тежест) за установяването на този правнорелевантен факт
принадлежи на страната, която навежда това частично правоизключващо възражение, като
доказването трябва да е пълно (несъмнено, безспорно) съобразно правилата, предписани в
6
правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК.
От влязлата в сила присъда, която по отношение на всички съставомерни признаци
на престъплението, вкл. и относно механизма на процесното транспортно произшествие
обвързва гражданския съд - арг. чл. 300 ГПК, се установява по несъмнен начин, че при
спирането на спирка делинквентът - водачът на автобуса, е отворил всичките три врати на
МПС, след което ищцата като пътник е предприела слизане от втората врата. При затваряне
на вратите на автобуса втората врата захванала палтото на пострадалата, която била вече
стъпила на платното за движение, но въпреки това автобусът потеглил. Именно при това
потегляне ищцата била увлечена от захванатото палто по посока на движение на автобуса и
паднала на платното за движение, след което водачът преминал със задното дясно колело на
автобуса върху десния й крак. Следователно, така изяснените факти, включени в
изпълнителното деяние на престъплението, за което с влязла в сила присъда делинквентът
е бил признат за виновен, не могат да се опровергават в настоящото съдебно производство,
поради което САС не следва да обсъжда дали са налице противоречия в дадените пред
гражданския съд показания на делинквента с приетото от обективна страна в присъдата.
Само за пълнота на изложението следва да се изясни, че като контролно доказателствено
средство (единствено за преценка достоверността на свидетелските показания - арг. чл. 172
ГПК) може са се ползват свидетелски показания или обяснения на свидетел в гражданския
процес, дадени от него в друго производство - съдебно или досъдебно.
От приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните САТЕ, която е
ползвала за целите на изследването всички събрани по делото доказателствени средства, се
установява, че единствена причина за настъпването на процесното ПТП представлява
поведението на водача на автобуса, който „при потегляне е гледал в лявото огледало, а не в
дясното, което е технически и професионално неправилно и основна грешка, при която
стават ПТП при този тип”.
Съдът възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени (фактически)
изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като в. л. е
изследвало пълно и задълбочено представените по делото доказателства и е отговорило
изцяло на поставените задачи, предмет на допуснатата съдебно-автотехническа експертиза.
При потеглянето на автобуса без да се е уверил (да е погледнал в дясното огледало за
обратно виждане), че слизащ пътник от това МПС е със захванато палто на една от вратите,
водачът на автобуса е нарушил правилото за поведение, предписано в диспозицията на чл.
68, ал. 2 ЗДвП („водачът на ППС от редовните линии за обществен превоз на пътници е
длъжен да осигурява възможност за безопасното качване и слизане на пътниците), поради
което неговото противоправно поведение е единствената причина за настъпване на
изключително тежкото телесно увреждане на ищцата. При този „захват” на палтото от
затварящата се вратата на автобуса пострадалата обективно не е могла „да се изтегли към
близкия тротоар с оглед нейната безопасност”, а напротив - той е станал причина за нейното
попадане под гумите на това тежко МПС. От друга страна, и то само защото българският
съд трябва да разгледа всеки един довод на страните, дори и той изначално да е
несъстоятелен, следва да се изясни, че при слизането от обществени превозни средства не
пътниците са длъжни обръщат „достатъчно внимание, че палтото, с което са облечени, е
7
останало в рамките на автобуса”, а водачът на автобуса е бил длъжен да потегли, едва след
като се увери, че всички пътници са слезли и са се качили безопасно, вкл. да обърне
„достатъчно внимание” дали „палтото, с което пътникът е бил облечен, не е останало в
рамките на автобуса”, т.е. че всички слезли пътници се намират на безопасно разстояние от
МПС при липса на препятствие свободно да се отдалечат от автобуса.
Следователно, въззивният съд достига до категоричния фактически извод, че ищцата
не е допринесла със своето поведение за причиняване на изключително тежката травма.
Въз основа на така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените
правни съждения обжалваното решение трябва да бъде отменено в частта, в която
предявеният иск за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените
неимуществени вреди е отхвърлен над присъдената сума от 80000 лв. до размера от 110000
лв., като той следва да бъде уважен до този размер.
Крайният съдебен акт на СГС, представляващ по своето правно естество
определение, трябва да бъде отменено и в частта, в която на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищцата е осъдена да заплати на ответника съдебни разноски над сумата от 1637,82 лв. до
присъдения размер от 2811,43 лв.
При този изход на спора, съобразно уважената и отхвърлена част от предявения иск,
на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. Д. П. Ш. трябва да се присъди допълнително
адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство пред
СГС в размер на сумата от 1030,01 лв. с ДДС (до дължимия размер от 4300,79 лв. с ДДС), а
за осъщественото пред САС безплатно процесуално представителство - в размер на 1352,57
лв. с ДДС (при обжалваем материален интерес от 70000 лв.). Съобразно отхвърлената част
от въззивната жалба на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на
въззиваемия трябва да се присъди сумата от 1803,43 лв. с ДДС (след приетото от САС за
основателно на основание чл. 78, ал. 5 ГПК възражение за прекомерност - с оглед на
действителната правна и фактическа сложност на делото, на уговореното и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 7485,83 лв.; разпоредбата на чл. 9 от Наредба №
1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е неприложима в
настоящото съдебно производство, тъй като ответникът е осъществил процесуално
представителство пред САС).
Тъй като ищецът е бил освободен от процесуалното задължение за заплащане на
държавна такса на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, ответникът трябва да бъде осъден по
правилата на чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК да заплати допълнително държавна
такса за разглеждане на иска пред СГС в размер на 1200 лв., както и допълнително съдебни
разноски в размер на 34,21 лв., а в полза на бюджета на САС сумата от 600 лв.,
представляваща дължимата държава такса за разглеждане на въззивната жалба.
Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 5057/19.08.2020 г., постановено по гр. д. № 8368/2019 г. по
описа на СГС, I ГО, 20 с-в, в частта, в която е отхвърлен предявеният от Е. Д. И. срещу ЗАД
„ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45, ал. 1
8
ЗЗД над присъдената сума от 80000 лв. до размера от 110000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на
29.11.2017 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите, ведно със законната лихва от 22.08.2019 г. до окончателното й
заплащане, както и в частта, в която Е. Д. И. е осъдена на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да
заплати на ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД сумата над 1637,82 лв. до присъдения размер
от 2811,43 лв., като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Света София” № 7, ет. 5 да заплати на Е. Д. И., ЕГН
**********, с адрес гр. ***, ул. „***” № 81, ет. 1 по иска с правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД допълнително сумата от 30000 лв. (общо за 110000 лв.),
представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от
настъпило на 29.11.2017 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, ведно със законната лихва от 22.08.2019 г. до
окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД да
заплати на адв. Д. П. Ш. от САК, с адрес гр. ***, ул. „***” № 44А допълнително сумата от
1030,01 лв. с ДДС - за осъщественото безплатно процесуално представителства пред СГС,
както и сумата от 1352,57 лв. с ДДС - за осъщественото безплатно процесуално
представителства пред САС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК Е. Д. И. да заплати
на ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД сумата от 1803,43 лв. - съдебни разноски пред САС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. ал. 1, т. 4 ГПК ЗАД „ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД да заплати допълнително сумата от 34,21 лв. съдебни разноски,
както и допълнително сумата от 1200 лв. държавна такса – в полза на бюджета на СГС, а на
основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК и чл. 273 ГПК сумата от 600 лв.
държавна такса – в полза на бюджета на САС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10