Решение по дело №4842/2007 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

гр.С., 18.07.2012г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, І-во Гражданско отделение, 14-ти състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : К. МАЗГАЛОВ

 

при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия Мазгалов гражданско дело №4842 по описа за 2007 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГПК от 1952г. на основание пар.2, ал.1 от ПЗР на ГПК.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.33, чл.29 и чл.30 от ЗЗД. Евентуално е предявен и иск с правно основание чл.34 от ЗЗД.    

           В исковата си молба ищецът П.Х.Г. излага, че  на 16.07.2007г. продал на ответника Т.В.И., поради крайна нужда и при явно неизгодни условия, както и поради въвеждането му в заблуждение и при заплаха, собствения си недвижим имот- дворно място, представляващо имот с пл.№537, кв.5 по плана на гр.С., м.”Централни гробища” с площ от 250 кв.м., заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 121,49 кв.м. и РЗП от 249,07 кв.м., състояща се от три стаи, детска стая килер, хол, кухня и сервизни помещения на първи етаж и две стаи, хол, кухня- трапезария и сервизни помещения на таванския етаж и мазе в сутерена. Продажната цена в размер на 50000 лева била многократно по-ниска от пазарната цена на имота, която според ищеца към момента на продажбата е 250000 евро. Ищецът твърди, че причината за продажба на имота било поръчителството му по банков кредит на трето лице в размер на 50000 лева и ипотека върху имота в полза на банката, като било започнало и принудително изпълнение. Ответникът И. му предложил да му услужи с 50000 лева, като ищецът му прехвърли проформа собствеността върху имота, след което щял да уреди отпускане на нов кредит, с който ищецът да погаси задължението си към него. След като ищецът сам си уредил кредит от банка, ответникът отказал да му върне собствеността върху имота. Междувременно ищецът ежемесечно заплащал на ответника И. сумата от 2500 лева- вноски по получения заем. От 21.10.2007г. ответникът внезапно решил да продава къщата и оттогава ищецът и семейството му станали обект на заплахи за живота и здравето си. Ищецът получавал заплахи и от братовчед си, който бил посредник при процесната сделка. Моли да бъде унищожен изцяло договорът за покупко- продажба на процесния имот като сключен поради крайна нужда и при явно неизгодни условия, както и поради измама и заплашване. Моли също така ответниците да бъдат осъдени да върнат полученото по договора. Претендира разноски.

Ответниците чрез назначения особен представител оспорват предявените искове. Твърдят, че същите са неоснователни и недоказани.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съгласно разпоредбите на чл.188 от ГПК(отм.), приема за установено следното от фактическа страна:

         С договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №74, том ІІІ, дело №412/2007г. на нотариус В. В. №320 на Нот.камара, на 16.07.2007г. ищецът продал на ответника Т.И. собствения си недвижим имот- дворно място, представляващо имот с пл.№537, кв.5 по плана на гр.С., м.”Централни гробища” с площ от 250 кв.м., заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 121,49 кв.м. и РЗП от 249,07 кв.м., състояща се от три стаи, детска стая килер, хол, кухня и сервизни помещения на първи етаж и две стаи, хол, кухня- трапезария и сервизни помещения на таванския етаж и мазе в сутерена за сумата от 50000 лева. В нотариалният акт е записано, че цялата продажна цена е заплатена от купувача на продавача в брой, при сключването на сделката. В т.3 на нотариалния акт е посочено, че върху имота е учредена договорна ипотека в полза на ОББ за обезпечаване задължения на трето лице, както и че има вписани три възбрани.

         Видно от представения по делото протокол от 11.12.2007г. на ЧСИ Н.П. №847 на КЧСИ ответникът Т.И. е бил въведен във владение на процесния недвижим имот.

         С представената по делото ПДИ от 10.07.2006г. ищецът е бил уведомен, че на 29.09.2006г. ще се пристъпи към принудително изпълнение върху процесния имот за удовлетворяване вземането на кредитора по изп.д.№20267900400235 в размер на 13040 лева- главница, договорна лихва от общо 20% за периода от 14.01.2005г. до окончателното изплащане и неолихвяеми суми  в размер на 345,92 лева изтекла лихва, 269,52 лева- разноски по делото, 456,92- адвокатско възнаграждение.

         Видно от представените по делото обявление и съобщение от 19.12.2006г. процесният имот е изнесен на публична продан (втора) от 20.06.2007г. до 20.07.2007г. при цена 80% от 188790,70 лева или 151032,56 лева.

         От показанията на разпитания по делото свидетел К. Г.- брат на ищеца се установява, че същият бил кредитополучател по банков кредит, а ищецът- гарант (поръчител) по кредита. Ищецът учредил ипотека върху имота, предмет на процесния договор, като обезпечение по кредита на свидетеля. По молба на банката имотът бил изнесен на публична продан за удовлетворяване на вземанията по договора за кредит. Свидетелят не бил присъствал, но знаел, че ответникът платил на съдебния изпълнител сумата от 43000 лева. Ответникът трябвало да осигури кредит, но не го сторил. Два- три месеца на ответника била плащана сума в размер на 2500 лева месечно. В останалата им част показанията на този свидетел са неотносими към предмета на делото, а освен това са и недопустими съгласно чл.133, ал.1, б.”д” от ГПК (отм.), като в случая не е налице и хипотезата на чл.134, ал.2 от ГПК(отм.).

         От показанията на разпитания по делото свидетел В.М. се установява, че същият заедно с ищеца и ответника И. отишли на среща в ЦКБ с цел отпускане на кредит на ищеца. Показанията на свидетеля относно наличието на договор за заем между страните и връщането на правото на собственост върху имота, предмет на процесния договор, са недопустими на основание чл.133, ал.1, б.”д” от ГПК (отм.), като в случая не е налице и хипотезата на чл.134, ал.2 от ГПК(отм.). Предвид квалификацията на предявените искове показанията в тази им част са и неотносими към предмета на делото.

ГПКГГГГгггСДМ`ВАТНВТЪ Е

         От заключението на изслушаната СТЕ се установява, че средната пазарна цена на процесния имот към 16.07.2007г. е 487 600 лева.

Предвид така установената от събраните доказателства фактическа обстановка, приета от съда за безспорна, се налагат следните правни изводи:

По правната квалификация на предявените искове:

Съдът намира, че предвид наведените в исковата молба фактически твърдения ищецът е предявил обективно съединени искове с правно основание чл.27 вр.чл. 33, ал. 1 от ЗЗД; чл.27 вр.чл.29, ал. 1 от ЗЗД и чл.27, вр.чл.30 от ЗЗД, с които се претендира да бъде унищожен изцяло сключеният между ищеца и първия ответник договор за покупко- продажба на недвижим имот. Твърденията за нищожност на договора поради противоречие със закона, липса на съгласие и симулация са въведени едва впоследствие и с писмената защита, като молбата за изменение на иска е оставена без уважение предвид искането да се измени както обстоятелствената част, така и петитума на исковата молба и по този начин да се въведе нов иск. В исковата молба са очертани рамките на повдигнатия от ищеца спор и търсената от него защита. Съдът не е задължен служебно да издирва наличието на предпоставки за нищожност на един договор, след като пред него са повдигнати конкретни претенции само за унижощаемост на същия- това би означавало да се излезе извън рамките на повдигнатия пред него гражданскоправен спор и би довело до ограничаване правата на ответниците в процеса, което е недопустимо.

По иска с правно основание чл.27 вр.чл. 33, ал. 1 от ЗЗД за унищожаване на договора като сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия:

Правните сделки подлежат на унищожаване, когато са сключени поради крайна нужда и при явно неизгодни условия. Правото да се иска унищожаване на сделка на това основание се погасява с изтичане на едногодишен срок от сключването на сделката. В случая искът е подаден в рамките на идногодишния срок (сделката е сключена на 16.07.2007г., а исковата молба е подадена на 06.12.2007г.), поради което е допустим. Разгледан по същество искът е неоснователен. За да е осъществен фактическия състав на чл.33, ал.1 от ЗЗД, е необходимо да се установи от ищеца с позволените от закона доказателствени средства, кумулативното наличие на следните условия: към момента на сключването на сделката ищецът да се е намирал в състояние на крайна нужда поради недостиг или липса на имуществени средства за задоволяване на лични и/или семейни потребности и/или за изпълнение на изискуеми задължения; сделката да е сключена при явно неизгодни за намиращата се в състояние на крайна нужда страна; сключването на сделката да е мотивирана изключително от състоянието на крайна нужда. В случая наличието на тези елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗЗД не се установява от събраните по делото доказателства. Липсват доказателства за имущественото състояние на ищеца и семейството му- в тази връзка са представени единствено доказателства за наличието на задължение на ищеца, възникнало по повод обезпечаване кредит на трето за спора лице, което задължение е многократно по-малко от получената за процесния имот цена. Не се установява и сделката да е сключена при явно неизгодни условия- действително съгласно заключението на изслушаната СТЕ пазарната цена на имота е близо 10 пъти по-висока, но в това заключение не са отчетени наличните към момента на сключване на процесната сделка тежести върху имота- договорна ипотека в полза на ОББ за обезпечаване задължения на трето лице и  три броя възбрани. При липсата на тези два елемента от фактическия състав е безпредметно обсъждането на причинно- следствена връзка между състояние на крайна нужда относно ищеца и сключването на процесната сделка.

По така изложените съображения искът с правно основание чл.27 вр.чл. 33, ал. 1 от ЗЗД се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

По иска с правно основание чл.27 вр.чл.29, ал. 1 от ЗЗД за унищожаване на договора поради измама:

За да е налице фактическия състав на измамата като основание за унищожаемост на сделката, е необходимо да се установи, че при сключването на сделката едната страна по нея е в заблуждение, като това заблуждение е предизвикано умишлено от насрещната страна и сделката е сключена именно поради заблуждението. При измамата страната съзнава напълно ясно какво е съдържанието на договора, който се сключва, но действа под влияние на невярната представа, че последиците на така сключения договор няма да настъпят. От събраните по делото доказателства не се установява ищецът да е бил въведен в заблуждение от ответника И. относно предмета на договора, още по-малко това да е извършено умишлено от последния. Твърденията на ищеца, че при сключването на сделката е бил въведен в заблуждение, че по този начин обезпечава сключен между страните договор за заем не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Свидетелските показания в тази връзка са недопустими на основание чл.133, ал.1, б.”д” от ГПК (отм.) и при липса на хипотезата на чл.134, ал.2 от ГПК(отм.).  

Предвид изложеното искът за унищожаване на договора поради измама е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

По иска с правно основание чл.27, вр.чл.30 от ЗЗД за унищожаване на договора поради сключването му при заплашване:

Съгласно разпоредбата на чл.30 от ЗЗД заплашването води до унищожаемост на договора, когато едната страна е принудена от другата страна или от трети лица да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх. При заплашване е налице въздействие върху волята на лицето чрез средства за психическа принуда, като създадените страхови представи могат да имат за предмет живота, здравето, честта или имуществените интереси както на страната по сделката, така и на други лица, интересите на които са близки до тези на страната, чието волеизявление се иска. Законът не уточнява начина, по който се предизвикват страховите представи, но е необходимо възбуденият страх да е основателен, т.е. у лицето да съществува увереност, че създадените страхови представи могат реално да се осъществят. Необходимо е също така заплашването да е налице към момента на сключването на сделката и да е мотивирало страната да я сключи. В случая самият ищец твърди в исковата си молба, че заплахите относно него и семейството му са започнали на 21.10.2007г., т.е. три месеца след сключването на сделката, а по делото липсват доказателства такива заплахи да е имало преди това и по време на сключването на сделката. Поради това искът за унищожаване на процесната сделка поради сключването и при заплашване е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

Предвид отхвърлянето на исковете за унищожаване на договора не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуално предявения иск с правно основание чл.34 от ЗЗД и съдът не следва да се произнася по него.

По разноските:

При този изход на спора ответниците имат право на направените по делото разноски, но поради липсата на искане в този смисъл, както и на данни за сторени такива съдът намира, че разноски не следва да се присъждат. 

Воден от гореизложеното, съдът

 

                Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от П.Х.Г. с ЕГН:**********, със съдебен адрес:***, адв.кантора, чрез адв.П.Д. от САК, срещу Т.В.И. с ЕГН:********** и М.И.И. с ЕГН:**********, и двамата със съдебен адрес ***, чрез адв.Л.С. от САК, искове с правно основание чл.27 вр.чл. 33, ал. 1 от ЗЗД; чл.27 вр.чл.29, ал. 1 от ЗЗД и чл.27, вр.чл.30 от ЗЗД за унищожаване на договор от 16.07.2007г. за покупко- продажба на недвижим имот- дворно място, представляващо имот с пл.№537, кв.5 по плана на гр.С., м.”Централни гробища” с площ от 250 кв.м., заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 121,49 кв.м. и РЗП от 249,07 кв.м., състояща се от три стаи, детска стая килер, хол, кухня и сервизни помещения на първи етаж и две стаи, хол, кухня- трапезария и сервизни помещения на таванския етаж и мазе в сутерена, като сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия, при измама и заплашване.

Решението  подлежи  на  въззивно  обжалване  пред  САС  в  14-дневен срок  от съобщаването му на страните.

                   

                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: