Р Е Ш Е Н И Е
№ IV – 2 04.02.2019 г.
град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На четиринадесети януари, две хиляди и деветнадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ЕВТИМОВА
ДИМАНА
КИРЯЗОВА – ВЪЛКОВА
Секретар ... ВАНЯ ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 1780 по описа за 2018 година
Производството по делото е образувано е по
повод въззивна жалба на „ЕВН България
Електроснабдяване“ – ЕАД – гр.Пловдив, чрез процесуален представите ю.к.
Николов, срещу Решение №1947/10.10.18г., постановено от Бургаски районен съд по
гр.д.№3209 по описа за 2018г., с което въззивното дружество е осъдено да
заплати на ищеца И.П.С. сумата 891.96 лева – платена без основание за корекции
на сметки за потребена електрическа енергия за периода 27.06. – 25.09.2017г.,
по фактура №**********/08.11.2017г., 0.74 лева – платена без основание лихва за
забава, както и 550 лева – разноски по водене на делото.
Въззивникът изразява недоволство от
първоинстанционното решение, като го счита за неправилно, необосновано и
постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния
закон. Претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което
искът да бъде отхвърлен. Според въззивното дружество, фактическите констатации
на съда не съответстват на обективната истина, а правните изводи – на закона.
Доказателствата са тълкувани превратно и в полза на ищеца, а се пренебрегнати
важни обстоятелства.
Оспорва се извода на съда, основан на посочена
съдебна практика, че извършеното преизчисление не доказвало предпоставките,
определени от задължителната съдебна практика. Въззивникът намира, че
разпоредбите на чл.98, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 ЗЕ, вр. чл.83, ал.1, т.6
ЗЕ, вр. чл.45, ал.1 ПИКЕЕ, вр.чл.51, ал.1 ПИКЕЕ, му дават валидно правно
основание да извърши корекцията, което е извършено в сроковете, предвидени в
ПИКЕЕ. С позоваване на съдебна практика, въззивникът подробно обосновава тезата
си, че не е необходимо приемането на нови Общи условия, доколкото старите
такива съдържат ред за уведомяването на клиентите.
Въззиваемият
ищец И.П.С., чрез адв.А. представя
в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор. В него излага подробни съображения
за потвърждаване на решението. Според въззиваемия, не са налице предпоставките
за едностранна корекция на сметката на потребителя – ЗЕ не регламентира
обективна отговорност, без установен нерегламентиран достъп от страна на
потребителя. Процедурата, регламентирана от ПИКЕЕ противоречи на ЗЗП; не е
посочена в Общи условия, доколкото същите са от 2008г.; методиката неясна и
поставя абонатите в неравностойно положение, т.к. няма достоверни данни за
изразходваното количество енергия. Чл.28 ОУ не обосновава правото на
едностранна корекция, а законодателството не дава право за корекция само въз
основа на протокол. Оспорва се позоваването от страна на жалбоподателя на
разпоредбите на ЗЕ и се развиват собствени съображения в тази насока.
Производството
е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският
окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства намира, че
първоинстанционният е установил релевантните за спора факти, относно качеството
на ищеца на ползувател на електрическа енергия, с клиентски номер **********,
на обект с ИТН2663532 в гр.Бургас, ул.“Велека“, №21; отчетената чрез коригираща
фактура ползвана от него електрическа енергия за периода 27.06. – 25.09.17г. Ето
защо и на осн. чл.272 ГПК, въззивната инстанция препраща към мотивите на
решението в тази им част.
Бургаският
окръжен съд, при служебна проверка на обжалваното решение, извършена на осн.
чл.269 ГПК, намира, че не са налице основания за неговата нищожност или
недопустимост, следователно решението е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните
поделото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона съдът
намира, че първоинстанционното решение като краен резултат е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По
изложените във въззивната жалба съображения следва да се каже: Позоваването от
страна на въззивника на Решение №111 от 17.07.2015г. по т.д. № 1650/2014г. на
ВКС, ТК, I т.о., не променя изводите на въззивната инстанция за основателност
на предявения иск. В посоченото решение касационната инстанция приема, че съобразно
нормите на чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, в Общите условия на
Оператора трябва да е предвиден ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за
измерване на количеството електрическа енергия.
В
настоящия казус, макар периода, за който е съставена едностранната коригираща
сметка да се обхваща от действието на законовите разпоредби,
не е изпълнено условието в ОУ да е предвиден реда за уведомяване на клиента и
на правилата за измерване, вкл. и за неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и извършване на корекция. Тук не може да се
приеме, че настоящите ОУ на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС намират приложение, на първо място,
защото са приети на 10.05.2008г. – преди законовата промяна и на второ, защото
чл.54, ал.2 ОУ ЕВН ЕР са прогласени за нищожни със съдебно решение
№1259/01.07.14г. по гр.д.№3628/14г. на ПОС. Освен това следва да се отбележи,
че изводите на касационната инстанция в горепосоченото решение, са направени по
отношение на казус, по който страна е доставчик, различен от този по настоящото
дело, чиито ОУ предвиждат изискуемия ред.
Следователно
за да може да извършва едностранно коригиращи сметки, крайният снабдител следва
да приведе своите Общи условия в съответствие с новоприетата и вече действащата
и нормативна уредба, като инкорпорира в тях така приетите правила и по този
начин да ги направи част от договорите, сключени с клиентите.
Ето
защо начисляването на процесната сума е извършено в нарушение на закона.
Заплащането на сумата е без основание и същата подлежи на връщане.
Решението
на Бургаския районен съд, постановено в този смисъл е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В
полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените във въззивното
производство съдебно – деловодни разноски. В тази връзка следва да се разгледа
направеното от въззивника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззиваемия. Въззивният съд намира същото за основателно.
Предявеният иск е с цена 892.70 лева, следователно попада в хипотезата на чл.7,
ал.2 , т.1 от Наредба №1/09.07.04г. на ВАдвС, в която минималното
възнаграждение при иск с цена до 1000 лева е 300 лева. Делото не се
характеризира с фактическа или правна сложност; казусът е обхванат от
константната съдебна практика на Бургаския окръжен съд. Ето защо в полза на
въззиваемата страна следва да се присъди възнаграждение, размер на 300.00 лева.
С
оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№1947/10.10.18г., постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№3209 по описа за
2018г.
ОСЪЖДА „ЕВН България
Електроснабдяване“ – ЕАД – гр.Пловдив, ЕИК123526430, ДА ЗАПЛАТИ на И.П.С., ЕГН **********,
сума в размер на 300.00 (триста) лева – съдебно – деловодни разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване на осн. чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.