РЕШЕНИЕ
№ 1300
гр. Пловдив, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20235300501840 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „С. Г. Груп и партньори“ ООД,
ЕИК *****, чрез пълномощника адвокат И. Г., против Решение №
1811/24.04.2023 г. постановено по гр.д.№ 4347 по описа за 2022 г. на Районен
съд - Пловдив, XXI гр.с., с което се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че В. З. Ш., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на
„С. Г. Груп и партньори“ ООД, ЕИК *****, следните суми: 287,08 лева –
главница по фактура № ********** и 82,96 лева – законна лихва върху
главницата за периода 03.02.2012 г. – 03.12.2014 г., за които, ведно с други
вземания, е издаден изпълнителен лист от 12.03.2015 г. по ч.гр.д. №
18084/2014 г. на ПРС, както и се ОСЪЖДА „С.Г.Груп и партньори“ ООД,
ЕИК *****, да плати на В. З. Ш., сумата от 50 лева - разноски за
производството.
Във въззивната жалба се релевират оплаквания за неправилност на
решението поради грешно прилагане на материалноправна норма.
Фактическата обстановка се намира за правилно установена, като с жалбата
се оспорва единствено направените правни изводи от районния съд.
Поддържа се довода, че влязлата в сила заповед за изпълнение спрямо която
не е подадено възражение се ползва с последиците по чл. 117 ЗЗД, като
прекъсва давността и е приложима общата петгодишна погасителна давност
1
въз основа на съдебна практика, която цитира. Излага съображения за
извършени действия по изпълнителното дело, които са прекъсвали давността
за вземането. Поддържа, че не са минали повече от пет години измежду
изпълнителните действия, с което се обосновава неоснователността на
предявения иск. Иска се отмяна на обжалваното решение и оставянето на
исковата молба без уважение. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
В. З. Ш., ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат Н. Р.. Излага
съображения за правилността и законосъобразността на обжалваното
решение. Взема становище за неоснователност на оплакванията в жалбата.
Поддържа, че считано от 15.01.2012 г. - дата на изискуемост на вземането по
фактура № ********** от 15.01.2012 г. до 29.05.2017 г. - запор на банкови
сметки са изминали повече от 5 години, поради което задължението е
погасено по давност. Моли решението да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.124, ал.1 във връзка с чл.439 от ГПК, предявен от В. З. Ш., ЕГН
**********, против „С. Г. Груп и партньори“ ООД, ЕИК *****, за признаване
за установено, че не дължи сумите в размер на 287.08 лева - главница по
фактура № ********** и 82,96 лева – законна лихва върху главницата за
периода 03.02.2012 г. – 03.12.2014 г. по Заповед за изпълнение № 11008/
18.12.2014 г. по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист от 12.03.2015 г., издадени
по ч.гр.д. № 18084/2014 г. на ПРС, за събирането на които е образувано
изпълнително дело № 2230/2015 г. на ЧСИ К. П., рег.№ **** от КЧСИ.
Ищцата твърди, че вземането произтича от договор за закупуване на
мобилно устройство от 15.01.2012 г., сключен между ищцата и „Българска
телекомуникационна компания“ЕАД, което е цедирано на „С. Г. Груп и
партньори“ ООД. Последното дружество инициирало образуването на
заповедно производство, по което е издаден изпълнителния лист от
12.03.2015 г. въз основа на Заповед за изпълнение № 11008/ 18.12.2014 г. по
чл. 410 ГПК, изд. по ч.гр.д. № 18084/2014 г. Срещу заповедта за изпълнение
не било подадено възражение, същата влязла в сила на 12.03.2015 г. Твърди,
че вземането е погасено с изтичането на петгодишна погасителна давност от
15.01.2012 г. /датата на изискуемостта на вземането по фактурата/ до
15.01.2017 г., през който период давността не била прекъсвана или спирана.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „С. Г. Груп и партньори“ ООД,
2
ЕИК ***** не е подал отговор. Със становище, докладвано в открито съдебно
заседание, оспорва иска.
По делото не се спори и от фактическа страна се установява, че е
издаден изпълнителен лист от 12.03.2015 г. въз основа на Заповед за
изпълнение № 11008/ 18.12.2014 г. по чл.410 ГПК, изд. по ч.гр.д. №
18084/2014 г. по описа на ПРС, с която е разпоредено длъжникът В. З. Ш. да
заплати на кредитора „С. Г. Груп и партньори“ ООД, сумата от 287.08 лева -
главница по фактура № **********, сумата от 82,96 лева – законна лихва
върху главницата за периода 03.02.2012 г. – 03.12.2014 г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда -
7.05.2014 г. до окончателното изплащане на вземането; 25 лева - платена
държавна такса и 300 лева- адвокатски хонорар.
От приложеното заверено копие на изпълнително дело № 2230/2015 г.
на ЧСИ К. П., рег.№ **** от КЧСИ, се установява, че същото е образувана
въз основа на молба, подадена на 08.07.2015 г. от „С. Г. Груп и партньори“
ООД, ЕИК ***** срещу В. З. Ш., ЕГН ********** за събиране на вземането
по изпълнителния лист от 12.03.2015 г., издаден въз основа на Заповед за
изпълнение № 11008/ 18.12.2014 г. по ч.гр.д. № 18084/2014 г. по описа на
ПРС.
С молбата за образуване на изп.дело ответникът като взискател е
поискал налагането на запор върху банковите сметки на длъжника, както и е
извършил възлагане на съдебния изпълнител на осн.чл.18 от ЗЧСИ.
По изпълнителното дело е наложен запор върху вземанията на
длъжника от Банка „ДСК“ЕАД, за което е изпратено запорно съобщение до
банката на 29.05.2017 г., връчено на 05.06.2017 г.
С разпореждане от 09.06.2017 г. ЧСИ е насрочил опис на движимите
вещи на длъжника за дата 04.07.2017 г.
С молба от 22.11.2017 г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител
налагането на запор върху вземания на длъжника при установяване на трудов
договор. В случай, че не се установи сключването на трудов договор,
взискателят е поискал насрочването на опис и оценка на движими вещи на
длъжника.
На 02.11.2021 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника в
„Обединена българска банка“АД, за което до банката е изпратено запорно
съобщение, връчено на 05.11.2021 г.
На 12.11.2021 г. е постъпила плащане от длъжника по сметка на
съдебния изпълнител на сумата в размер на 235 лева, с която сума е погасено
задължение за заплащане на таксите на съдебния изпълнител.
На 29.03.2022 г. е постъпила молба от взискателя с искане за налагане
на запор върху вземания на длъжника върху банкови сметки и при наличието
на трудов договор.
Въз основа на така установените факти по делото, първостепенният
3
съд е приел, че изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на
22.11.2019 г. Като последно валидно изпълнително действие е прието
подаването на молбата от взискателя на 22.11.2017 г., от който момент до
22.11.2019 г., двугодишният срок е изтекъл, като на основание чл. 433, ал.1, т.
8 ГПК, изпълнителният процес е прекратен ex legе. ПРС е заключил, че
подаването на молби от взискателя след прекратяване на делото по силата на
закона, както и извършването на последващи действия от съдебния
изпълнител, не са породили правни последици, тъй като не почиват на
съществуващо и валидно изпълнително производство. Според РС в случая е
приложима тригодишната давност, предвид вида и основанието на
задълженията, която от 2017 г. до 2020 г. /респ. до предявяване на иска –
2022 г./ давността е изтекла и за двете вземания.
За пълнота РС е изложил съображения, че влязлата в сила заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК има единствено
преклудиращ ефект и препятства оспорването на задълженията въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника и, с
които е разполагал или е можел да се снабди, до изтичането на срока за
възражение. Според РС влизането на заповедта в сила обаче не създава сила
на пресъдено нещо между страните, както влязлото в сила съдебно решение, а
поражда изпълнителната й сила. ПРС е развил доводи, че заповедта не може
да бъде приравнена на решение по спора и не може да се ползва от всички
негови последици, особено силата на присъдено нещо.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и
допустимо, като същевременно въззивният съд при служебната си проверка
не констатира нарушения на императивни материално правни правила, които
е длъжен да коригира и без да има изрично направено оплакване в тази насока
съгласно задължителните указания, дадени с ТР 1/2013 ОСГТК.
Искът с правна квалификация чл. 439 ГПК е предоставен на длъжника
за защита срещу изпълнението при наличие на обстоятелства, които имат
значение за съществуване на вземането и които са настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
В разглеждания случай поставеният правен спор следва да бъде
разрешен въз основа обстоятелствата, на която се основава исковата
претенция за погасяване на вземанията за сумата от 287.08 лева - главница по
фактура № ********** и за сумата от 82,96 лева – законна лихва върху
главницата за периода 03.02.2012 г. – 03.12.2014 г. по изпълнителния лист от
12.03.2015 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 11008/
18.12.2014 г. по ч.гр.д. № 18084/2014 г. по описа на ПРС, за събирането на
което е образувано изп.дело № 2230/2015 г. на ЧСИ К. П., с изтичане на
петгодишна погасителна давност през периода от 15.01.2012 г. /датата на
4
изискуемостта на вземането по фактурата/ до 15.01.2017 г.
Твърденията на ищцата са, че срещу Заповедта за изпълнение №
11008/ 18.12.2014 г. по ч.гр.д. № 18084/2014 г., ПРС, не е подавано
възражение и същата е влязла в сила на 12.03.2015 г., по който въпрос не е
повдигнат спор между страните и свидетелства издаването на изпълнителния
лист от 12.03.2015 г.
Влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща
страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува
към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. /Съгласно чл.
424 ГПК длъжникът може да се оспори вземането по исков ред само при
новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено
значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на
срока за възражение и съгласно чл. 439 ГПК той може да оспорва чрез иск
изпълнението, но само въз основа на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството по което е издадено изпълнителното
основание/. Законодателят е преклудирал възможността за възражения срещу
заповедта за изпълнение. След изтичане на срока по чл. 414 ГПК, за
длъжникът остава само възможността за оспорване на вземането по чл. 424,
ал. 1 ГПК. Извън това и след срока по чл. 424, ал. 2 ГПК, за длъжника не
съществува форма за искова защита, с която да оспорва вземането.
Задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези на чл. 416 ГПК
/когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е налице влязло
в сила решение за установяване на вземането/, настъпва стабилитетът на
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта
за изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по
новият процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила /за разлика от
несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК-отм. / и оспорването на
фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на
вземането се преклудират.
По изложените съображения е трайно установена практиката на ВКС,
според която изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за петгодишен срок на новата
давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато
вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в
сила заповед за изпълнение / в този смисъл Решение № 3 от 4.02.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., ГК; Решение № 118 от 7.07.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., ГК; Решение № 50295 от 23.01.2023 г.
на ВКС по гр. д. № 1030/2022 г., IV г. о., ГК; Определение № 50282 от
10.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4131/2021 г., IV г. о., ГК; Определение №
50500 от 13.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 1187/2022 г., I т. о., ТК;
Определение № 2542 от 18.09.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 4218/2022 г.,
Определение № 2869 от 5.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 581/2023 г., III г. о.,
Определение № 2993 от 12.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 908/2023 г., III г. о.,
ГК и др./.
5
С оглед на изложеното е приложима е общата петгодишна погасителна
давност за вземанията по изпълнителния лист, издаден въз основа на влязлата
в сила по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, тъй като със същата е
установено с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение. След изтичането
на този срок, заповедта за изпълнение се е стабилизрала окончателно, а по
отношение на всички възражения на длъжник, основани на факти, настъпили
до този момент, е настъпила преклузия. Предвид изложеното в случая от
влизането в сила на заповедта за изпълнение е започнала да тече нова
погасителна давност за вземането, която е петгодишна, поради което следва
да бъде изследван въпросът дали вземането е погасено по давност поради
осъществили се факти след 12.03.2015 г.
Със задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и
др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Посочено е, че при изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Прието е, че нова давност започва да тече с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
В аспекта на изложеното се налага извод, че прекъсването на давността
настъпва при предприемане на което и да е изпълнително действие, посочено
в т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 25.06.2015 г. по т.д. № 2 по
описа за 2013 г. на ВКС, ОСГТК. За нуждите на преценката дали вземането на
кредитора е погасено по давност е без значение дали определеният начин на
изпълнение, в случая от съдебния изпълнител по възлагане на взискателя, е
бил успешно приложен. Това следва и от самата разпоредба на чл. 116 б "в"
от ЗЗД, в която законодателят използва думата предприемане на
изпълнителните действия, а не извършване. Следователно законодателят не е
поставил като условие постигането на резултат от предприетото
6
изпълнително действие. Давността представлява санкция за бездействие на
кредитора, който се е дезинтересирал от субективното си право и не
предприема никакви действия за упражняването му. Когато кредиторът
проявява активност като по законоустановения ред търси изпълнение на
задължението, кореспондиращо на неговото право, той не бездейства и не
следва да бъде санкциониран дори и да липсва резултат от изпълнитеното
действие.
Конкретно по делото се установява, че на 08.07.2015 г. взискателят е
сезирал съдебния изпълнител за образуване на изпълнителното производство
с прилагането на изпълнителен титул. С молбата за образуване на изп.дело
взискателят е възложил на съдебния изпълнител да определя начина на
изпълнение на осн.чл.18 ЗЧСИ, както и е посочил способ на изпълнение
/налагането на запор върху банковите сметки на длъжника/, с което е
прекъснат срокът на погасителната давност за вземането. Този срок е
прекъсван и с извършените от съдебния изпълнител действия, доколкото
същите са били предприети по възлагане от взискателя на осн.чл.18 ЗЧСИ. По
силата на извършеното възлагане съдебният изпълнител е наложил запор
върху банковите сметки на длъжника със запорно съобщение от 29.05.2017 г.,
връчено на банката на 05.06.2017 г., както и с разпореждане от 09.06.2017 г. е
насрочил опис на движимите вещи на длъжника. В последствие давността е
била прекъсната с молбата на взискателя от 22.11.2017 г. за налагането на
запор върху вземания по трудов договор и за насрочване на опис и оценка на
движими вещи. Действително за периода от 22.11.2017 г. до 22.11.2019 г. не
са извършвани изпълнителни действия за прекъсването на давностния срок,
респективно и срока на перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради което
изпълнителното дело е било прекратено по силата на закона. Дори и
последното да се установява, от изпълнителното действие на 22.11.2017 г. до
28.03.2022 г. - датата на предявяване на иска по чл.439 ГПК не е изтекъл
петгодишния срок за погасяване на вземането по давност.
Казаното налага извода, че от влизане в сила на заповедта за
изпълнение до датата на предявяване на иска по чл.439 ГПК не е изтекъл
петгодишния срок за погасяване на вземането по силата на погасителна
давност, поради което предявеният иск за установяване на погасяване на
вземането на въззивника се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Тъй като изводите на въззивния съд не съвпадат с тези, направени от
районния съд в обжалваното решение, последното следва да бъде отменено,
включително в частта за разноските, и вместо това да бъде отхвърлен
предявеният иск по чл.439 ГПК.
При този изход на правния спор в полза на въззивника следва да се
присъдят разноски за първоинстанционното и въззивното производство. За
първоинстанционното производство се претендират разноски за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с вкл. ДДС на осн.§2а от ДР
към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
7
възнаграждения по представен договор за правна защита и съдействие. За
въззивното производство се претендират разноски за платената ДТ от 25 лв.
и платено адвокатско възнаграждение от 400 лева по представен договор за
правна защита. Предвид изложеното на въззивника следва да се присъдят
разноски в общ размер на 785 лева, направата на които се установява по
делото.
Мотивиран от изложените съображения, Пловдивският окръжен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1811/24.04.2023 г. постановено по гр.д.№ 4347
по описа за 2022 г. на Районен съд - Пловдив, XXI гр.с., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. З. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр.
*****, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено,
че не дължи на „С. Г. Груп и партньори“ ООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. *****, следните суми: 287,08 лева – главница по
фактура № ********** и 82,96 лева – законна лихва върху главницата за
периода 03.02.2012 г. – 03.12.2014 г. по изпълнителен лист от 12.03.2015 г.,
издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 11008/ 18.12.2014 г. по
ч.гр.д. № 18084/2014 г. по описа на ПРС, за събирането на което е образувано
изп.дело № 2230/2015 г. на ЧСИ К. П., рег.№ **** от КЧСИ, с район на
действие районът на Окръжен съд Пловдив.
ОСЪЖДА В. З. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, да заплати на
„С. Г. Груп и партньори“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, сумата от общо 785 лева /седемстотин осемдесет и пет
лева/ -разноски за първоинстанционното и въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8