№ 12292
гр. *****, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело №
20221110131233 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба от Д. Г. Т., с която се иска
осъждане на ответницата Й. В. С. да му заплати сумата от 3750 лева –
неустойка за забавени плащания за периода месец август 2017 г. – месец май
2018 г. по договор за наем, 420 лева – потребена от ответницата и незаплатена
електрическа енергия, 50 лева – потребена от ответницата и незаплатена вода
и 550 лева – сума за договорен и неизвършен от ответницата ремонт в наетия
имот.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответницата Й. В. С. е
бил сключен договор за наем, по силата на който на същата е предоставен за
ползване собствения на ищеца недвижим имот в гр. *****, в ул.
„***********“ № 15, партер. Твърди , че ответницата е заплащала наема за
периода август 2017 г. – май 2018 г. със забава, поради което дължи
неустойка в размер на 3750 лева, както и че не е заплатила сумата от 420 лева
консумативи за електрическа енергия и сумата от 50 лева за ВиК услуги за
периода на наема. Претендира се и сумата от 550 лева, представляваща
стойността на ремонтни дейности, които наемателят се е задължил да
извърши по договора за наем, но не е извършил.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата, с който същата оспорва иска. Твърди, че е заплащала сумите за
наем в срок и е заплащал сумите за консумативи след представяне на фактура
от наемодателя. Поддържа, че няма задължение да извърши ремонтните
дейности, посочени от ищеца, а в договора има единствено дадено съгласие
от наемодателя за извършване на ремонта за сметка на наемателя, което е
1
право, а не задължение на ответника. Претендира разноски.
С Решение № 1946198/16.08.2019 г., по гр. дело № 40249/2018 г. на
Софийския районен съд, 26. състав, искът за заплащане на сумата от 420 лева
консумативи за електрическа енергия, сумата от 50 лева консумативи за вода
и сумата от 550 лева – стойност на ремонтни дейности, които наемателят се е
задължил да извърши, но не е извършил, е отхвърлен. Искът за заплащане на
неустойка за забава е уважен за сумата от 138 лева, и е отхвърлен за сумата
над 138 лева до пълния предявен размер от 3750 лева На страните са
възложени разноски съобразно с уважената, респективно отхвърлената част
от исковете. С Решение от 25.03.2022 г., по въззивно гр. дело № 207/2020 г. на
Софийския градски съд, III-В състав, последното решение е обезсилено и
делото е върнато за ново разглеждане от настоящия съдебен състав.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 и ал.3 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Правната квалификация на предявените обективно кумулативно
съединени осъдителни искове е по чл. 232, ал. 2 предл. второ ЗЗД;чл. 92, ал. 1
ЗЗД, и чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с. чл. 264, ал. 1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест съдът
е указал на страните, че ищецът следва да докаже времето на забавата в
плащане на наемната цена и договорения размер на неустойката; размера на
консумативните разходи, начислени за наемния период и претендирани от
ищеца и заплащането им от ищеца, възникналото задължение на наемателя да
извърши ремонт и стойността на същия.
С доклада по делото са прието за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата относно възникването на облигационно отношение
между страните по договор за наем на имот с адрес: *****, ул.
„***********“ № 15, партер, за периода месец август 2017 г. – месец май
2018 г. и че ответникът е заплатил наемната цена за периода на действие на
договора за наем.
Относно иска с правна квалификация чл. 232, ал. 2, пердл. второ ЗЗД за
заплащане на сумата от 420 лева консумативи за електрическа енергия и
сумата от 50 лева консумативи за ВиК услуги:
Съгласно представената на лист 20 от дело № 40249/2020 г. фактура,
потребената електрическа енергия в процесния за периода от 28.04.2018 г. до
28.05.2018 г. е на стойност 52,14 лева, като в същата фактура е посочена и
сума за плащане за минал период в размер на 365,79 лева и неустойка в
размер на 3,36 лева, като общият размер на неплатените задължения към
28.05.2018 г. е бил в размер на 421,29 лева
Съгласно представената на лист 21 от дело № 40249/2020 г. фактура,
потребените ВиК услуги в процесния имот за периода от 11.04.2018 г. до
09.05.2018 г. са в размер на 25,90 лева.
От представените фактури се установява, че за периода на наема са
възникнали задължения за консумативи в посочените по-горе размери.
2
В тежест на ответника е да установи, че сумите са платени, за което не
са ангажирани доказателства. Ответникът не е изпълнил задължението си да
заплаща дължимите консумативи, потребени в наетия имот, поради което е
нарушил договорните си задължения.
От неизпълнението на тези задължения за ищеца биха настъпили вреди,
ако заплати задълженията към доставчиците на комунални услуги. На ищеца
изрично е указано в доклада по делото, че е негова доказателствената тежест
да докаже плащането на тези задължения. Тъй като вредите за ищеца биха
настъпили след заплащането им, а по делото не бяха представени
доказателства да са платени, към момента, въпреки неизпълнението на
задължението на ответника на договорните задължения не се доказа от това
неизпълнение да са настъпили вреди за ищеца. Плащането на задълженията и
вредите са пряко свързани, тъй като е възможно тези задължения да не бъдат
платени и да се погасят по давност например, в следствие на което за ищеца
няма да настъпят вреди.
Относно иска с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
неустойка в размер на 3750 лева:
Ищецът претендира, че част от месечните наеми са заплащани със
закъснение, поради което ответникът му дължи неустойка. Действително в
чл. 15, ал. 2 от договора за наем е предвидено при забава в плащането да се
дължи неустойка в размер на 5 % за всеки ден забава. Тъй като страните не
спорят, че наемната цена е заплатена, съдът е приел този факт за безспорен и
ненуждаещ се от доказване. Спорно е единствено дали наемът е платен в
договорения срок или със забава. Задължение на ответника е да заплаща
наемната цена в посочения в договора срок. При възникване на спор относно
момента на плащане, в тежест на наемателя е да докаже, че е платил наема и
датата на плащане, тъй като наемателя следва да притежава разписка,
издадена от наемодателя, която да доказва плащането и датата му. В случая
ответникът не представи доказателства, че е платил наемната цена в
договорения срок и дължи претендираната от ищеца неустойка.
От ответника не е направено възражение нито за прекомерност на
претендираната неустойка, нито за нейната нищожност, поради
противоречието и с добрите нрави. При липса на възражение съдът не може
да намалява неустойката, поради прекомерност. По отношение на
нищожността, поради противоречие на добрите нрави, обаче съдът следи
служебно. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение по тълкувателно
дело № 1 по описа за 2009 г. на ОСТК на ВКС добрите нрави са морални
норми, на които законът е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за
присъждане на неустойка съдът следи служебно. Условията и предпоставките
за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции,
както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
3
правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради
накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай
към момента на сключване на договора.
При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се
използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и
обстоятелства за всеки отделен случай. Неустойката следва да се приеме за
нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради
накърняване на добрите нрави.
Съдът намира, че уговорената неустойка, която е в размер на 1825 %
годишно е неоправдано висока, като се вземат предвид съотношението между
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции и цели неоснователно обогатяване на кредитора. За
наемодателя не настъпват други вреди при забавено изпълнение, освен забава
в дължимото му парично плащане, което не оправдава посочения размер на
неустойка. В конкретния случай съдът намира, че неустойката противоречи
на добрите нрави и е нищожна.
При така установената нищожност на клаузата за неустойка,
настоящият съдебен състав намира, че искът за заплащане на сума,
представляваща неустойка за забавено плащане на наемни вноски по договора
за наем е неоснователен, и следва да бъде отхвърлен изцяло, тъй като
нищожността по чл. 26, ал. 1 ЗЗД не може да се заменя с правила за
намаляване на неустойки или задължения.
Относно иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във
връзка с чл. 264, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неизпълнение на
задължението за извършване на ремонт:
Съгласно представените на лист 8 – 9 по дело № 40249/2018 г. Анекс от
19.05.2016 г. и Анекс от 15.05.2017 г. страните са се споразумели, че
наемодателят дава съгласие за пребоядисване на стените и циклене и
лакиране на паркета за сметка на наемателя. Така както са договорени
посочените дейности се създава единствено право на наемателя да ги
извърши, като за него не възниква задължение, а единствено възможност при
желание на наемателя и след съгласуване на дейностите и материалите с
наемодателя да пребоядиса стените и да изцикли и лакира паркета за
собствена сметка. Не са основателни твърденията на ищеца, че с тези анекси е
възникнало задължение за наемателя да извърши дейностите. В първия анекс,
освен даденото съгласие за боядисване и лакиране, е договорено и да с
извърши ремонт на климатиците. За ремонта на климатиците ясно и
недвусмислено е записано, че наемателят се задължава да го извърши и е
определен срок за изпълнение. По отношение на пребоядисване на стените и
циклене и лакиране на паркета не е уговорено задължение на наемателя да го
извърши, а единствено е дадено съгласие на наемодателя да бъдат извършени.
В случай, че страните са имали намерение да задължат наемателя,
4
задължението щеше да бъде формулирано по начин, подобен на
формулировката относно задължението за ремонт на климатиците. Ищецът
сам заявява, че е написал текста на анексите, който си остава неясен и тази
неяснота следва да се тълкува във вреда на формулиралия текста ищец (т.нар.
правило contra proferentem). При липса на задължение на наемателя да
пребоядиса стените и да цикли и лакира паркета, неизвършването на тези
дейности не е неизпълнение на договора и наемодателя не може да търси
обезщетение.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответницата на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Същата претендира разноски в размер на 600
лева за заплатен адвокатски хонорар по гр.д. 40249/2018 г. по описа на СРС,
26. състав, съгласно представен на лист 50 по това дело договор за правна
защита и съдействие, сумата от 600 лева съгласно представен на лист 40 от
в.гр.д. № 207/2020 г. по описа на СГС, ГО, III-в състав. Тъй като по делото са
налице доказателства само за заплащане на адвокатско възнаграждение за
правна защита и съдействие по гр.д. 40249/2018 г. по описа на СРС, 26. състав
и по в.гр.д. № 207/2020 г. по описа на СГС, ГО, III-в състав, а за
производството по настоящото дело не са налице доказателства, че
адвокатско възнаграждение е заплатено, на ответницата се дължи заплащане
на разноски за адвокатски хонорар само по гр.д. 40249/2018 г. по описа на
СРС, 26. състав и по в.гр.д. № 207/2020 г. по описа на СГС, ГО, III-в състав.
Процесуалният представител на ищеца по гр.д. 40249/2018 г. и въззивник по
в.гр.д. № 207/2020 г. е направил възражения за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар, които съдът намира за неоснователни,
поради обстоятелството, че минималният размер на адвокатското
възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
както към датата на приключване на устните състезания в първата инстанция
– 25.03.2019 г., така и към датата на приключване на устните състезания във
въззивната инстанция – 18.03.2021 г., е 563,90 лева и съответно заплатеният
адвокатски хонорар от 600 лева не е прекомерен и ищецът на основание чл.
78, ал. 3 ГПК следва да бъде осъден да заплати на ответницата сумата от 1200
лева за заплатено адвокатско възнаграждение по посочените дела.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Г. Томов иск с правна квалификация чл.
232, ал. 2, предл. второ ЗЗД за осъждане на Й. В. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. *****, ул. „*******“ №****, вх. Е, ет. 1, ап. 41, да плати
на Д. Г. Т. , с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. *****, ул.
„***********“ № 15, вх. А, сумата от 420 лева (четиристотин и двадесет
лева) – консумативи за електрическа енергия и сумата от 50 лева (петдесет
лева) – консумативи за ВиК услуги.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Г. Томов иск с правна квалификация чл.
5
92, ал. 1 ЗЗД от за осъждане на Й. В. С., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. *****, ул. „*******“ №****, вх. Е, ет. 1, ап. 41, да плати на Д. Г. Т. , с
ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. *****, ул. „***********“ № 15, вх.
А, сумата от 3750 лева (три хиляди седемстотин и петдесет лева) – неустойка
за забавено плащане на наемни вноски за периода месец август 2017 г. –
месец май 2018 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Г. Томов иск с правна квалификация чл.
79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 264, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Й.
В. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *****, ул. „*******“ №****,
вх. Е, ет. 1, ап. 41, да плати на Д. Г. Т., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:
гр. *****, ул. „***********“ № 15, вх. А, сумата от 550 лева (петстотин и
петдесет лева) – обезщетение за неизпълнение на задължение за извършване
на ремонт.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д. Г. Т., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. *****, ул. „***********“ № 15, вх. А, да заплати на Й. В.
С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *****, ул. „*******“ №****, вх.
Е, ет. 1, ап. 41 сумата от 1200 лева (хиляда и двеста лева) – адвокатски
възнаграждения за производството по гр.д. № 40249/2018 г. по описа на
Софийския районен съд, 26. състав и за производството в.гр.д. № 207/2020 г.
по описа на Софийския градски съд, III-в състав.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6