Р Е Ш Е Н И Е
№2267/13.12.2023г.
Град Пловдив, 13.12.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І
отделение, ІV състав, в открито
заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 2949 по описа на съда за 2023 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба на жалба
на Р.А., гражданин на Афганистан, срещу решение № 16681 от 06.11.2023 г. на
председателя на Държавната
агенция за бежанците (ДАБ) при МС, с което му е отказано предоставяне на статут
на бежанец и хуманитарен статут.
Според
жалбоподателя оспореното решение е незаконосъобразно поради допуснати нарушения
на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия
материален закон, поради което се иска неговата отмяна.
Ответникът
чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли да
се потвърди решението като правилно и законосъобразно по съображения, изложени
в представените писмени бележки.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана
страна, адресат на оспореното решение, чиито права и законни интереси пряко и
неблагоприятно са засегнати от това решение, в преклузивния 14-дневен срок от
връчването му (л.12) и срещу решение по чл.75, ал.1, т.2 и 4 ЗУБ, което
съгласно чл.84, ал.3 ЗУБ може да се обжалва пред административния съд по
настоящия адрес от регистрационната карта на чужденеца, поради което е
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните
съображения:
Жалбоподателят е регистриран на 28.07.2023
г. (регистрационен лист и приложения – л.57-60) въз основа на молба от 28.07.2023
г. (л.61) за предоставяне на международна закрила в Република България. На 03.10.2023
г. с жалбоподателя е проведено интервю (протокол – л.22-24), в което е заявил,
че е напуснал нелегално родината си преди 2-3 месеца и преди повече от месец е
влязъл незаконно в България от Турция и останал, защото нямал пари да продължи;
че е подал молба за закрила единствено в България; че е таджик и не е имал
проблеми заради етическата си принадлежност; че е мюсюлманин сунит и не е имал
проблеми заради религията си; че не членува в политическа партия или
организация; че е напуснал Афганистан, защото баща му е работил като охранител
за американците и в дома им е имало запазена снимка на жалбоподателя с
американци, която снимка талибаните намерили и искали да го арестуват, но
жалбоподателят успял да избяга, а след това близки от провинция Нимруз му
помогнали финансово да напусне родината; че баща му, майка му и всичките му
близки са в Афганистан.
Същите обяснения жалбоподателят даде и в
съдебното заседание, като посочи, че родителите, братята и сестрите му
продължават да живеят и към настоящия момент в Афганистан и нямат проблеми с
властта.
В хода на производството за предоставяне
на международна закрила от Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ са издадени
две справки за общото положение и актуалната обстановка в Афганистан (л.14-16 и
л.17-21), според които след превземането на властта от талибаните и обявената
обща амнистия в периода 15.08.2021 г. – 15.06.2022 г. има случаи на бързи
екзекуции, изтезания, малтретиране и задържане на лица, свързани с бившето
правителство, бивши съдии, прокурори и адвокати са де факто изключени от
съдебната система, като в общи линии талибаните успяват да запазят институциите
и инфраструктурата на публичния сектор в Афганистан, апарата за сигурност и
държавните служители, съответно продължават да предоставят разумно ниво на
услуги. Посочено е още, че според Обзора на хуманитарните нужди на Афганистан
за 2023 г. държавата е изправена пред безпрецедентна хуманитарна криза с много
реален риск от срив на системата и човешка катастрофа поради суша, изменение на
климата, заплахи за сигурността, особено за жените и момичетата, и икономическа
криза, като според Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси 28,3
милиона души ще се нуждаят от хуманитарна помощ и помощ за закрила спрямо 24,4
милиона през 2022 г. и 18,4 милиона през 2021 г. Подобна е хуманитарната
ситуация и според представената в съдебното производство от процесуалния
представител на ответника нова справка от 25.10.2023 г.
Въз основа на преценка на събраните по
преписката доказателства интервюиращият орган е дал становище (л.13) на
чужденеца да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен
статут.
След преценка на доказателствата и
становищата на другите органи председателят на ДАБ е издал оспореното решение №
16681 от 06.11.2023 г. – предмет на настоящото съдебно производство, с което е
отказал предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на
жалбоподателя, тъй като от справките не може да се направи обоснован извод, че
Афганистан се намира в състояние на въоръжен вътрешен или международен конфликт,а
може да се направи обоснован извод, че определени уязвими групи могат да
попадат в хипотезата на чл.9, като Р.А. не попада в тази категория. Прието е,
че талибаните полагат усилия да се представят като загрижено правителство,
обявяват всеобща амнистия и помилват всички, които са воювали срещу тях, поради
което е може да се направи извод, че положението в страната се нормализира
въпреки спорадичните терористични актове и няма непосредствена заплаха за
живота и здравето на кандидата. Съобразявайки мотивите от решението от
17.02.2009 г. на Съда на ЕС по тълкуването на чл.15, б.“в“ от Директива
2004/83/ЕО, преценени във връзка с чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ, председателят на ДАБ е
приел, че в конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и
индивидуализиране на заплаха за живота на кандидата, за да са налице
предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като от цитираните
справки не е налице изключително и безогледно насилие в Афганистан, т.е., не са
налице предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ. Направен е извод, че Р.А. не
съществува реален риск от тежки посегателства по чл.9, ал.1 ЗУБ, искането за
закрила е неоснователно, липсват предпоставките за предоставяне статут по чл.8,
ал.9 и чл.9, ал.6 ЗУБ, както и не са налице условията за хуманитарен статут по
други хуманитарни причини по чл.9, ал.8 ЗУБ, доколкото кандидатът не се
позовава на причини от хуманитарен характер. Според председателя на ДАБ при
преценката на всички относими факти, свързани с личното положение на молителя и
държавата му на произход се налага извод, че искането за предоставяне на
международна закрила е изцяло неоснователно. Затова поради липса на
предпоставките по чл.8 и чл.9 ЗУБ и на основание чл.75, ал.1, т.2 и 4 ЗУБ на Р.А.
е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.
В
хода на съдебното производство не са събирани нови доказателства, тъй като
страните нямат спор по фактите. Спорът е относно правилното приложение на
материалния закон.
При
тези факти съдът намира, че оспореното решение е законосъобразно и не са налице
основания за неговата отмяна.
При извършената служебна проверка за законосъобразност на оспореното
решение на всички основания по чл.146 АПК съдът намира, че оспореното решение е
издадено от компетентен орган, при спазване на установената форма, без да са
налице съществено нарушение на административнопроизводствени правила и
противоречие с материалноправни разпоредби, в съответствие с целта на закона.
Съгласно чл.48, ал.1, т.1 и 4 ЗУБ председателят
на Държавната агенция за бежанците
предоставя, отказва, отнема и прекратява международна закрила в Република
България; отнема временна закрила
в случаите по чл.17, ал.5; взема решения по други молби на чужденците, на които
е открито производство за предоставяне на международна закрила или им е
предоставена такава закрила в Република България. Именно председателят на ДАБ е
издател на оспореното решение – предмет на настоящото съдебно производство.
Оспореното решение е издадено в
предвидената от закона писмена форма на мотивирано решение, в което са изложени
фактическите и правните основания за неговото издаване и което съдържа всички
задължителни реквизити по чл.59, ал.2 АПК.
Спазени са административнопроизводствените
правила по издаване на оспореното решение, започнало по инициатива на самия
жалбоподател, с когото е проведено интервю в присъствието на преводач. Спазен е
срокът по чл.75, ал.1 ЗУБ за вземане на решение от председателя на ДАБ.
Жалбоподателят е бил уведомен за издаденото решение и в срок е упражнил правото
си да го обжалва пред съда. Т.е., в хода на производството по издаване на
оспореното решение не са допуснати такива съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са нарушили правото на
участие или правото на защита на адресата на акта или които биха могли да
повлияят върху формираното от административния орган волеизявление.
При издаване на оспореното решение е
спазен материалният закон.
При произнасяне по молбата за международна закрила административният орган
е преценил всички относими факти, декларации и документи, свързани с личното
положение на молителя и с държавата му по произход.
Съгласно чл.8, ал.1 ЗУБ статут на бежанец
в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни
опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо
мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън
държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се
ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно чл.8, ал.4
ЗУБ преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от
действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно
тежки по своето естество или повторяемост. Действията на преследване според
чл.8, ал.5 ЗУБ могат да бъдат: 1. физическо или психическо насилие, включително
сексуално насилие; 2. правни, административни, полицейски или съдебни мерки,
които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен
начин; 3. наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или
дискриминационни; 4. отказ на съдебна защита, който се изразява в
непропорционално или дискриминационно наказание; 5. наказателно преследване или
наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия,
когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на
деяние по чл.12, ал.1, т.1-3; 6. действия, насочени срещу лицата по причина на
техния пол или срещу деца. Съгласно чл.8, ал.6 ЗУБ опасенията от преследване
може да се основават на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал
държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването
му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение
на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен
когато тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна
закрила по този закон.
Очевидно в конкретния случай по отношение
на жалбоподателя не са налице основателни опасения от преследване, основани на
раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към
определена социална група. Нито в производството пред ДАБ, нито в съдебното
производство жалбоподателят не излага конкретни факти за личните си възгледи
(политически, житейски, религиозни), които да обосновават извод за наличие на
опасност от преследване по смисъла на ЗУБ и чл.33 от Конвенцията за статута на
бежанците. Според собствените му обяснения пред интервюиращия орган жалбоподателят
не членува в политическа партия или друга обществена организация, а цялото му
семейство – родители, трима братя и три сестри – продължава да живее в
Афганистан, като няма данни за посегателства от страна на официалната власт
срещу тях, включително срещу бащата, който е работил за американска фирма като
охранител. Следователно правилно административният орган не е кредитирал
представената от жалбоподателя бежанска история, ползвайки общоизвестни за
Афганистан факти, единствено с цел да получи закрила, като липсват всякакви
доказателства, доказващи истинността на заявените пред интервюиращия орган
факти. Правилно председателят на ДАБ е преценил изявленията на жалбоподателя
като нелогични и противоречиви. Впрочем, същата нелогичност и вътрешна
противоречивост имаше и в обясненията на жалбоподателя в съдебното заседание.
Не става ясно защо съществува опасност от преследване за самия жалбоподател,
който не е работил за американците, а за неговият баща не съществува такава
опасност и той продължава да живее в Афганистан без реална заплаха за живота си.
Не става ясно също защо сестрите на жалбоподателя не са напуснали Афганистан
предвид общоизвестните факти за отношението на талибаните към жените и
ограничаването на техните човешки права, за което свидетелстват също данните от
справките за актуалното състояние в Афганистан на Дирекция „Международна
дейност“ на ДАБ. В този смисъл съдът намира за напълно обоснован и правилен
изводът на председателя за ДАБ за недостоверност на представената бежанска
история и за липса на каквито и да било доказателства относно основателността
на опасенията на жалбоподателя от преследване в страната му на произход освен
собствените му възприятия и чувства. Т.е., материалният закон в тази част е
правилно приложен.
Съгласно чл.9, ал.1 ЗУБ хуманитарен статут
се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на
статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата
си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание,
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу
живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на
въоръжен международен или вътрешен конфликт. В настоящия случай липсват каквито
и да е доказателства, а и самият жалбоподател не твърди самият той да е изложен
на реална опасност от тежки посегателства. В справките се съдържа информация за
извънсъдебни убийства и насилие спрямо лица, участвали в политическия и
обществен живот на Афганистан или във въоръжени конфликти с талибаните, както и
спрямо жени и момичета, но жалбоподателят не попада в такава категория лица.
Следователно при негова доказателствена тежест жалбоподателят не е доказал, че
евентуалното му връщане в Афганистан ще доведе до реална заплаха за живота му.
В този смисъл правилна е преценката на административния орган, че
жалбоподателят има минимални лични причини (или по-скоро усещания) да се
страхува, доколкото в страната му не съществува безогледно насилие, нито
опасност от въоръжен вътрешен или международен конфликт, поради което не е налице
основание за предоставяне на хуманитарен статут. Т.е., материалният закон е
приложен правилно и в тази част.
Водим
от всичко изложено, съдът намира, че жалбата следва
да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Затова и на основание
чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.А.,
ЛНЧ **********, гражданин на Афганистан, срещу решение № 16681 от 06.11.2023 г.
на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което му е
отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: