Р
Е Ш Е Н И Е
№ 172
гр.
Перник, 09.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито
заседание на петнадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Емилия Владимирова, като разгледа докладваното от
съдия Георгиева административно дело № 547 по описа на съда за 2019 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 –
161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано
е по жалба на С.Й.Р., с адрес *** против
Ревизионен акт № ***от 25.02.2019г., издаден от А. М.–началник на сектор,
възложил ревизията и Б. М.–главен инспектор по приходите, ръководител на
ревизията, в
частта, установяваща в тежест на С.Й.Р.-отговорност
по чл.19, ал. 1 от ДОПК за задължения на - „***“ ЕООД за задължения за ДДС за
данъчните периоди: от м. 12.2011 г. до м. 06.2014 г. в размер на ***лв. и лихви в размер на ***лв.
и за корпоративен данък за 2012г. и 2013г. в размер на 2 905.91лв. и лихва в размер
на 1710.49лв., потвърден, в тази част с Решение №
1332 от 02.08.2019г. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно –
осигурителна практика“ С.***.
В жалбата се излагат доводи за
неправилност и незаконосъобразност на
обжалвания ревизионен акт, като издаден в нарушение на материалноправните
разпоредби на ДОПК, и при допуснати съществени нарушения на процесуалноправните
норми на същия закон. Твърди се, че ревизиращият екип не е представил нито едно
доказателство, установяващо жалбоподателят да е осъществил фактическия състав
на чл. 19, ал. 1 или ал. 2 от ДОПК. Иска се отмяна на ревизионния акт в
оспорваната част.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно и своевременно призован, не се явява за представител изпраща адв. В.Д.,
преупълномощена от адв. Н.Н.. Поддържа жалбата.
Ответникът–директорът на дирекция
„ОДОП“–С.***, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. В молба с вх. №
1167 от 13.05.20202г. прави искане жалбата да се отхвърли като неоснователна и
да се присъди юрисконсулско възнаграждение.
Съдът, като обсъди становищата на страните и
доказателствата по делото и направи проверка на законосъобразността на
обжалвания административен акт, приема за установени следните обстоятелства по
делото:
Началото на ревизионното производство е
поставено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-2200**********-020-001 от 18.12.2017г., връчена на С.Р.
на 16.02.2018г., изменена със ЗИЗВР № Р-2200**********-020-002 от 14.05.2018г., връчена на С.Р.
на 06.06.2018г, издадени от А. Г. М. – началник сектор „Ревизии“ в дирекция
„Контрол“ при ТД на НАП С.***, упълномощена със Заповед №
РД-01-803/07.06.2017г. на директора на ТД на НАП-С.***. Със заповедта за
възлагане на ревизия е възложено извършването на ревизия за установяване на
отговорност на С.Й.Р. за задължения на „***”ЕООД
за данък върху добавена стойност за данъчни периоди: от м.12.2011г. и до
м.06.2014г.; за задължения за корпоративен данък за 2012г. и 2013г.; за
задължения за данък върху доходите на ФЛ за периода от 01.2014г. до м.
08.2014г.; за задължения за ДОО за осигурители за преиода от 03.2014г. до
08.2014г.; за задължения за вноски за здравно осигуряване за периода от м.
04.2014г. до м. 08.2014г.; за задължения към Универсален пенсионен фонд-за
осигурители за периода от 03.2014г. до 08.2014г. и за глоби, санкции и
наказателни постановления.
В хода на ревизията е прието, че срещу “***"
ЕООД, с ЕИК *** е издаден РА №Р-22220314001372-091-001/10.11.2015г. при ревизия
по ЗДДС за периодите от 10.05.2010г. до 31.08.2014г. и за корпоративен данък за
периодите от 01.01.2009г. до 31.12.2013г. Размерите на задълженията са
установени в него. Същият е връчен по реда на чл. 32 от ДОПК. Не е обжалван и е
влязъл в сила. Предприети са принудителни изпълнителни действия, но няма данни
дружеството да притежава активи, които да обезпечат вземането.
Задълженията, по отношение на които се
претендира отговорност по чл. 19 от ДОПК са определени с РА №
22220314001372-091-001/10.11.2015г., издаден на „***”ЕООД. Предвид разпоредбата на чл. 20 от ДОПК,
обезпечението и принудителното изпълнение на същите е насочено първо срещу
имуществото на задълженото лице. Невъзможността да бъдат събрани е доказано от
действията на органите по събиране.
Установено е, че С.Й.Р. е с постоянно местоживеене в България и
е местно лице, съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗДДФЛ. Към момента на
извършване на ревизията той е регистриран в ТД на НАП-С.***, офис Перник с ЕГН **********
и адрес: ***. Същият е бил управител на
„***”ЕООД, с ЕИК *** в ревизирания период: от 01.12.2011г. до 31.08.2014г.
Прехвърлил е дружествения си дял в размер на 5000 лв. на Г. Т. Е.. Вписването е
отразено в Търговския регистър на Агенцията по вписвания на 25.11.2014г. на
база учредителен акт /актуален дружествен договор/ от 05.11.2014г., съгласно
който едноличен собственик на капитала и управител е Г.Т. Е..
Изготвено е искане за представяне на
документи с изх. № П-22220318062182-040-001/10.04.2018г. до “***" ЕООД, с
ЕИК ***. Съставен е протокол № П-22220318062182-141-О01/О6.06 2018г. надлежно
връчен по реда на чл. 32 от ДОПК. Документи не са представени. Направени са
искания за разкриване на банкова тайна по банковите сметки на “***" ЕООД.
Изискани са документи и писмени обяснения от Р. с изх. №
Р-22001417008953-040-001/05.04.2018г., като такива са депозирани в срок. От
всички действащи търговски банки и клонове на чуждестранни банки в страната е
изискана информация, относно наличие на открити /закрити/ банкови сметки за
периода 01.12.2011г.-31.08.2014г. на С.Й.Р. и ЕТ „С.Р. - ***", с ЕИК ***,
№ на банкова/и сметка/и - лева, валута, дата на откриване, дата на закриване,
вложени вещи в трезор, суми предоставени за доверително управление, има ли
закупени/продадени ДЦК - дата. стойност и № на договор. Получени са отговори и
във връзка с представена декларация - съгласие на основание чл. 62, ал. 5 от
ЗКИ от лицето са предоставени сведения и документи относно наличностите и
операциите по банковите сметки. Съгласно получената информация са изведени
доводи, че лицето е притежавало банкови сметки в шест банки, за което от банките
са разкрили данни и сведения за движение на средства по сметките, обороти и
салда за периода 01.12.2011г.-31.08.2014г. На Р. е бил предоставен кредит от “***”АД и е извършвал
разплащания към чуждестранни контрагенти-доставчици на стоки. Внасяни са
суми за погасяване на кредита и за
захранване на сметката и са теглени суми, който в ревизирания период са по ***
лв. на 23.03.2012г. и 24.03.2012г.,
*** лв. на 02.05.2012г., *** лв. на 03.07.2012г., *** лв. на 01. 08.2012г., ***
лв. на 06.03.2013г., *** лв. на 23.03.2013г., *** лв. на 03.06.2013г., *** лв.
на 25.06.2013г., *** лв. на
09.07.2013г., *** лв. на 09.07.2013г. и ***
лв. на 16.07.2013г. За периода от м.08.2013г. до 25.07.2014г. са внасяни по
сметката суми от ревизираното лице, с които са извършени плащания към
контрагенти и е погасен банковия кредит, а след тази дата няма данни за
движение на парични средства по сметката.
В тази връзка ревизиращият екип е
изискал от ТД на НАП С.***, дирекция „Събиране“ данни за предприетите
изпълнителни действия по ИД№2***/2015. В служебна бележка публичният изпълнител
е посочил, че непогасените публични задължения на „***" ЕООД са размер на
497 663,46 лв. и е образувано изпълнително дело № 22150035803/2015г. Има
наложен запор върху банкови сметки и запор на ценни книжа. Има започнато
принудително изпълнение към имуществото на дружеството с разпореждания за
изпълнение към търговските банки. Дружеството не притежава активи, няма налични
парични средства по банковите сметки. Задължението не е разсрочено или
отсрочено и не е със спряно изпълнение. Дългът е квалифициран като трудно
събираем. Това е довело до извод за несъбираемост на задълженията на
юридическото лице „***”ЕООД по РА №
22220314001372-091-001/10.11.2015г.
За резултатите от ревизията е съставен
Ревизионен доклад /РД/ № Р-2200**********-092-001/15.01.2019г.
Същият е връчен на С.Р. на 28.01.2019г. Няма данни Р. в срока по и на основание
чл.117, ал.5 от ДОПК да е депозирал възражения.
С РА № Р-2200**********-091-001/25.02.2019г.
на С.Р. е вменена отговорност на основание чл. 19, ал. 1 от ДОПК за задължения
на „***“ ЕООД в общ размер на ***лв., в т.ч. за данък върху добавената стойност
за периодите от м. 12.2011г. до м. 06.2014г. в размер на ***лв. и лихви в
размер на ***лв.; за корпоративен данък за 2012г. и 2013г. в размер на *** лв.
и лихви в размер на *** лв.; за данък върху доходите на физическите лица от
свободни професии, граждански договори и др. за периодите м. 01, м. 04. м.
07.2014г. в размер на *** лв. и лихви в размер на *** лв.; за данък върху
доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периодите от м.
01.2014 г. до м. 08.2014г. в размер на *** лв. и лихви в размер на ***
лв.; за осигурителни вноски за ДОО за периодите от м. 03.2014г. до м. 08.2014г.
в размер на *** лв. и лихви в размер на *** лв.; за здравноосигурителни вноски
за периодите от м.
04.2014г. до м. 08.2014г. в
размер на 427,66 лв. и лихви в размер на 200,50 лв.; за вноски в УПФ за
периодите от м. 04.2018 г. до м. 08.2014 г. в размер
на *** лв. и лихви в размер на *** лв. Предвид обстоятелството, че в приложното
поле на чл. 19 от ДОПК не попадат задълженията за глоби, санкции и наказателни
постановления, с РА не е ангажирана отговорност на жалбоподателя за непогасени
задължения на дружеството от наказателни постановления в размер на 2 828.04 лв.
за м. 08.2013г..
По отношение на отговорността за
задължения по ЗДДС и ЗКПО е прието, че
в ревизираните периоди дружеството е действащо.
С.Р. е бил управител на “***"
ЕООД в ревизирания период. Не е представил документи на дружеството, не е
представил данни за организирано и водено
текущо счетоводно отчитане на стопанските операции в съответствие с
изискванията на Закона за счетоводството, в периодите, в които ревизираното
физическо лице-управител е имало задължение за воденето на счетоводната
отчетност на дружеството. Счетено е, че лицето е недобросъвестно, тъй като е
знаело, че за предприятието възникват данъчни задължения и същото умишлено е
избегнало събирането им. Не е обявило факти и обстоятелства /непредставяне на
документи и недедеклариране на местонахождението на счетоводството на
дружеството/, което е довело до несъбираемостта им. Извършената продажба на
дружествените си дялове е прието, че е с цел да се избегне отговорност и де не
се погасят задълженията. В хода на ревизионното производство няма данни да е
извършен анализ на имущественото
състояние на „***”ЕООД към момента на
прехвърлянето на дружествените му дялове от С.Р. на Г.Т.Е.***на 25.11.2014г.
Р. оспорил констатациите на ревизиращия
екип в подадена от него Жалба вх. № 94-С-324 от 27.03.2019г. по регистъра на ТД
на НАП С.*** и вх. № 23-22-634/29.03.2019г. по регистъра на дирекция ОДОП – С.***.
С решение № 1332 от 02.08.2019г.
директорът на Дирекция “ОДОП”-С.*** при ЦУ на НАП я е приел за частично
основателна и е обявил за нищожен РА № Р-2200**********-091-001/25.02.2019г.,
в частта и с който на основание чл. 19, ал. 1 от ДОПК на С. Р. е ангажирана отговорност за задължения на
“***”ЕООД по отношение на установени глоби, санкции и наказателни постановления
за м. 08.2013г.; Отменил е РА № Р-2200**********-091-001/25.02.2019г., в частта й с който
на основание чл. 19, ал. 1 от ДОПК на С.
Р. е ангажирана отговорност за задължения на “***”ЕООД по отношение на
установени задължения за данък върху доходите на физическите лица от трудови
правоотношения за периода от м. 01.2014г. до м. 08.2014г., за задължения за
данък върху доходите от свободни професии, граждански договори и др. за
периодите м. 01, м. 04, м. 07.2014г.; за вноски за ДОО за периодите от м. 03 до
м. 08.2014г., за здравноосигурителни вноски за периодите от м. 04 до м.
08.2014г., за вноски в УПФ за периодите от м. 04. до м. 08.2014г. и лихвите
върху тях. Оставил е без разглеждане жалба, в частта за ангажиран отговорност
за данък върху доходите на физическите лица
от свободни професии, граждански договори и др. за м. 02, м. 03., м. 05,
м. 06, м. 08.2014г. и за осигурителни вноски в УПФ за м. 03.2014г., като
недопустима. Потвърдил е РА № Р-2200**********-091-001/25.02.2019г.,
в частта и с който на основание чл. 19, ал. 1 от ДОПК на С. Р. е ангажирана отговорност за задължения на
“***”ЕООД за ДДС за периодите от м. 12.2011г.
до м. 06.2014г. и за корпоративен данък за 2012г. и 2013г., ведно със
съответните лихви.
При така установената фактическа
обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима.
Жалбоподателят е адресат на акта, засегнат неблагоприятно от обективираното в
същия властническо волеизявление, поради което има правен интерес от оспорване.
Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК и е насочена срещу
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Ревизионен акт № РА № Р-2200**********-091-001/25.02.2019г. е издаден от
компетентни органи по приходите –А. М.–началник на
сектор, възложил ревизията и Б. М.–главен инспектор по приходите, ръководител
на ревизията по силата на ЗВР №Р-2200**********-020-001
от 18.12.2017г., изменена със ЗИЗВР № Р-2200**********-020-002 от 14.05.2018г., издадени от А. М. – началник сектор „Ревизии“ в дирекция
„Контрол“ при ТД на НАП С.***, упълномощена със Заповед №
РД-01-803/07.06.2017г. на директора на ТД на НАП-С.***.
Спазена е предписаната в чл. 120, ал. 1, пр. 1 ДОПК писмена форма по образеца по чл. 120, ал. 3 от ДОПК с реквизитите по чл.
120, ал. 1, пр. 2, т. 1–8 ДОПК. Фактическите констатации и правни изводи на РА
са възприети изцяло от приложения към
него РД № Р-2200**********-092-001/15.01.2019г., съставляващ съгласно чл. 120, ал. 2, изр. 1 ДОПК неразделна негова
част.
Ревизионното производство е проведено
без съществени процесуални нарушения. Образувано е съгласно чл. 112, ал. 1 от ДОПК с издаването на ЗВР № Р-2200**********-020-001
от 18.12.2017г., издадена от А.М.*** – началник сектор „Ревизии“ в дирекция
„Контрол“ при ТД на НАП С.***, определена по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК да възлага ревизии по силата на т.
I.1 от Заповед № РД-01-803/07.06.2017г.
на директора на ТД на НАП-С.***. Заповедта за възлагане на ревизията има
задължителното съдържание по чл. 113, ал. 1, т. 1 от ДОПК – ревизираното лице е надлежно
идентифицирано, определени са поименно и подлъжностно ревизиращите органи по
приходите, конкретизиран е обхватът на ревизията, включително чрез отразяването
в частта „други обстоятелства, имащи значение за ревизията“. Посочено е, че тя
е за установяване на отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения за данъци
и/или ЗОВ на „***”ЕООД. Даден е 3-месечен срок за извършване на ревизията,
съобразно чл. 114, ал.1 от ДОПК. Със ЗИЗВР № Р-2200**********-020-002 от 14.05.2018г., издадени от А.М.*** – началник сектор „Ревизии“ на основание чл.
113, ал. 3 и 114, ал. 2 от ДОПК е определен срок за извършване на
ревизията. Не е пропуснат преклузивният
срок по чл. 109, ал. 1, изр. 1 ДОПК. Правната същност на задължението по чл. 19
от ДОПК, е различна и това задължение не е данък. То е особен вид солидарна
юридическа (имуществена) отговорност, установена за конкретно определени
категории лица, свързани със "задължено юридическо лице". Тази
отговорност се реализира при установяване на предпоставките по чл. 19 от ДОПК и
реално не е обвързан със срока по чл. 109 от ДОПК, защото размера на
задълженията вече са установени. Дори да не се възприеме изложеното, то в
случая, производството е образувано със ЗВР № Р-2200**********-020-001
от 18.12.2017г.. Според чл. 125, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗДДС,
справката-декларация за данъчния период месец 12.2011г. е следвало да бъде
подадена до 14.01.2012г. Съответно, срокът по чл. 109, ал. 1 от ДОПК по
отношение на отговорността за данък по ЗДДС, вменена на жалбоподателя с
процесния РА, започва да тече от 01.01.2013г. и изтича на 31.12.2017г.
Следователно е спазен срокът по чл. 109 от ДОПК. С оглед на това доводите в
жалбата са неоснователни. В хода на ревизията от Р. са изискани на
основание чл. 37, ал. 2 и 3 от ДОПК доказателства по нейния предмет, извършени
са проверки. Служебно са направени справки по информационните масиви на НАП за
ревизираните периоди. Тази доказателствена съвкупност е формирана със
законосъобразно извършени от ревизиращите органи по приходите процесуални
действия. Ревизията не е извършена в определения срок. Ревизионният доклад е
съставен седем месеца след изтичане на срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, което е
нарушение, но то не е от категорията на съществените. Това е така, защото сроковете за издаване на доклада и извършване
на ревизията са инструктивни, а не преклузивни, и не съставлява такова
съществено нарушение, което да обуславя нищожност на ревизионния акт. Констатира
се, че реално не са извършвани действия от определения краен срок на ревизията
до издаване на РД, които да са кредитирани като основание за ангажиране на
отговорността на Р.. За резултатите от ревизията е съставен РД № Р-2200**********-092-001 от 15.01.2019г., чието съдържание
удовлетворява изискванията на чл. 117, ал. 2, т. 1-10 ДОПК. Към него са
приложени събраните от ревизията доказателства по чл. 117, ал. 3 от ДОПК. В
срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден РА № ***от 25.02.2019г., който е със
съдържанието посочено в чл. 120 от ДОПК.
Въз основа на изложеното не се констатират отменителни основания.
Относно приложението на материалния
данъчен закон съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 19 от ДОПК урежда
особени случаи на лична имуществена отговорност на лица, управляващи задължени
за данъци/осигурителни вноски субекти – задължени лица по чл. 14, т. 1 и т. 2
от ДОПК. Фактическите състави по чл. 19 от ДОПК не характеризират типична
хипотеза на установително производство по глава петнадесета от ДОПК.
Систематическото място на разпоредбата – дял първи „общи правила“, глава
четвърта, „задължени лица“, логическото и граматическото тълкуване на нормите,
обективиращи фактическите състави на института, води до извода, че се касае за
субсидиарна отговорност на трето лице по отношение на вземане, което има
публичен характер. Всички факти, осъществяващи фактическите състави по двете
алинеи на чл. 19 от ДОПК следва да се установят по несъмнен начин още в хода на
ревизията - чл. 170, ал. 1 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК и в съдебното
производство подлежат на главно и пълно доказване от органите по приходите.
Констатациите на РА, съставен на дружеството-“***”ЕООД, не могат да бъдат
противопоставяни на С.Р. в ревизията за ангажиране на отговорността му по чл.19
от ДОПК, тъй като двете отговорности са различни и произтичат от различни
фактически състави. Това е така, защото органът на управление в лично качество
не е бил самостоятелна страна в проведеното спрямо дружеството ревизионно
производство, при което е без значение дали го е представлявал или не в това
производство. Издадения ревизионен акт спрямо дружеството има доказателствено
значение единствено и само досежно наличието и размера на установените задължения
за данъци или задължения за осигурителни вноски /ЗОВ/ спрямо дружеството и
периода, за който са установени тези задължения.
В РА и с решението на директора на
дирекция „ОДОП“ е ангажирана отговорността на жалбоподателя по чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Поради тази причина, състава намира, изложеното в жалбата по чл. 19, ал.
2 от ДОПК за неотносимо към установеното от приходните органи.
Фактическият състав на разпоредбата на
чл. 19, ал. 1 от ДОПК включва кумулативно следните елементи:
1. лицето да има качеството на
управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител,
търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК към момента, към който са установени публичните задължения;
2. да е налице поведение на това лице,
изразяващо се в действие или бездействие, чрез което се укриват факти и
обстоятелства, които по закон лицето има задължение да обяви пред органа по
приходите или публичния изпълнител;
3. невъзможност за събиране на публични
вземания - данъци и задължителни осигурителни вноски;
4. причинно-следствена връзка между
поведението на лицето и невъзможността за събиране на задължения за данъци или
задължителни осигурителни вноски.
По първия елемент от фактическия състав,
настоящата инстанция приема следното:
Не е спорно между страните, че през
данъчните периоди: м.01.12.2011г. до 30.06.2014г. „***”ЕООД, задължено лице по
чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК и се е представлявало и управлявало от жалбоподателя.
Т.е. С.Р. като негов управител може да бъде субект на отговорността за
непогасените задължения на юридическото лице. Следователно, първият елемент от
фактическия състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК е налице. Налице е и задължение на лице по чл.
14, т. 1 от ДОПК - дружество "***“ЕООД, което има публични задължения,
установени с влязъл в сила ревизионен акт, както и задълженото дружество не
разполага с парични средства и имущество, които са в състояние да покрият
размера на публичните задължения.
Спорът
между страните се свежда до това налице са другите елементи – извършено
действие от задълженото лице, изразяващо се в укриване на факти и
обстоятелства, които по закон е длъжно да обяви пред орган по приходите и дали
това действие е в причинно-следствена връзка с невъзможността да бъдат събрани
задълженията.
Вторият елемент от фактическия състав на
чл. 19, ал.1 от ДОПК изисква лицето, в качеството си на управител да „укрие
факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по
приходите или публичния изпълнител…“. Укриването на факти и обстоятелства от
правно значение предполага наличието на умисъл с оглед на посочената в нормата
причинно-следствена връзка между това деяние и невъзможността да се съберат
публични вземания като последица от него. В тази хипотеза са мислими две
проявни форми - бездействие (липса на дължимо поведение към приходната
администрация за посочване на настъпили факти и обстоятелства) или действие
(активно поведение на субекта, с което настъпили факти и обстоятелства се
прикриват). Въз основа на изложеното органите по приходите следва да докажат,
че лицето: 1. е укрило; 2. факти и обстоятелства; 3. които по закон е било
длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител.
В конкретния
случай, нищо в поведението на жалбоподателя не сочи на извода, че вторият
елемент от състава на чл. 19, ал. 1 от ДОПК е налице. Субект на укриването е
управителят, доколкото при действието на чл. 141, ал. 2 от ТЗ той представлява
дружеството, организира и ръководи дейността му /чл. 141, ал. 1 от ТЗ/.
Съставомерното поведение по чл. 19, ал. 1 от ДОПК изисква лицето не просто да
не изпълни задължението си по обявяване на факти и обстоятелства, които по
закон е длъжно да направи, а да стори това умишлено - да е наясно със смисъла
на действията си, да предвижда последиците им и съзнателно да иска или да
допуска настъпването им. От доказателствата по делото е видно, че същият е
подавал ГФО и СД по ЗДДС и в тях е отразявал надлежно фактите и
обстоятелствата, които по закон е бил длъжен да обяви. В настоящия РА не е изследвано, не е
констатирано несъответствие между декларираното и действителното, и няма
никакви изводи по отношение на
„укриване“ и то умишлено. От РА е видно, че същият прима фактите и
обстоятелствата така както са установени в РД. А от изложеното в РД е видно, че
ревизиращите са приели, че жалбоподателят не е представил документи и не е
декларирал местонахождението на счетоводството на дружеството, което е
възприето от тях като укриване на факти и обстоятелства. Това е несъстоятелно.
Към момента, в които са изискани същият няма правна възможност да държи
счетоводната документация на отчужденото дружество. По отношение на вменената отговорност на
лицето за задължения за данък добавена стойност и лихви за забава в оспорения
РА, следва да се предполага, че същата е данъчни периоди посочени в табличен
вид в РД от 01.12.2011г. до 30.06.2014г., като липсват каквито и да е
констатации за укриване на конкретни факти и обстоятелства /а така както е
написано се свеждат до непредставяне на документи и не е декларирал
местонахождението на счетоводството на дружеството/, а
директно се пристъпва към последващите
извършени действия от управителя по отчуждаване на притежаваните дружествени
дялове, което е счетено за умишлено. По
отношение на определените задължения по ЗКПО за 2012г., 2013г. в акта отново е посочено, че укриването на
факти и обстоятелства от управителя на дружеството се изразяват в това, че
същият не е представил документи и не е декларирал местонахождението на
счетоводството на дружеството и директно се пристъпва към последващите извършени действия
от управителя по отчуждаване на притежаваните дружествени дялове. В тази
връзка събраните по делото доказателства не обезпечават тежащото върху
ответника пълно доказване на поведение на ревизираното лице, изразяващо се в
укриване на факти и обстоятелства, които по закон е било длъжен да обяви пред
органа по приходите. Органът по приходите в
обжалвания ревизионен акт е посочил единствено установените с влезлия в сила
ревизионен акт на дружеството размери на задължения, но доказателства за
невярно деклариране на обстоятелства в ревизионното производство по
установяване на отговорността на жалбоподателя по чл. 19
от ДОПК не са събирани. Не са изложени и конкретни констатации, които да
бъдат проверени в съдебното производство. Ревизионният акт от 2015г., с който
са били установени задължения по ЗКПО и ЗДДС на дружеството „***“ЕООД не е
приобщен като доказателство в хода на настоящата ревизия. В решението на
ОДОП вече се твърди, че жалбоподателят е
подавал данъчни декларации-ГДД за 2012г. и 2013г. по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО и СД
по ЗДДС за данъчни периоди от м. 12.2011г. до м. 06.2014г., при които е налице разминаване между
декларираното и действителното, което представлява укриване. Според състава, за да има укриване и да е налице този законоустановен
елемент за ангажиране на отговорност но чл. 19 от ДОПК, следва да бъде доказан
умисъл от страна на ревизираното лице. Няма спор, че това в случая не е
направено от органите по приходите, върху които именно лежи доказателствената
тежест да установят този субективен момент на укриването. За надлежно доказване
в тази връзка няма как да се приеме реферираното от горестоящия орган подаване
на „справки-декларации с невярно съдържание", защото то отразява само
обективната страна на изискваното от закона деяние по „укриване" на релевантни
за интересите на фиска факти и обстоятелства. По отношение на субективния
момент на „укриването" ревизиращите не са осъществили каквото и да е
доказване. По никакъв начин не е установено
невярното деклариране да е извършено умишлено към момента на декларирането. Прехвърляне на предприятието на трето лице,
не е достатъчно основание да се приеме, че същият е действал умишлено при
подаване на ГДД за 2012г. и 2013г. по чл. 92,
ал. 1 от ЗКПО и СД по ЗДДС за данъчни периоди от м. 12.2011г. до м. 06.2014г.
Влезлият
в сила ревизионен акт, с който се установяват задълженията на "***” ЕООД
обвързва ревизията по чл. 19
от ДОПК само по отношение на размера на данъчните задължения, подлежащи на
събиране. Основанието за възникване на отговорността на третото физическо лице
по този текст е различно от основанието за възникване на задълженията на
юридическото лице, които не са събрани и поради това в производството, в което
се ангажира отговорността на физическото лице по чл. 19
от ДОПК, администрацията следва да докаже в условията на главно пълно
доказване всички елементи на правопораждащия фактически състав като основание
за реализиране на отговорност. В настоящия казус, както вече бе посочено
по-горе, доказателства не са събирани, а едва с решението на ОДОП са
интерпретирани фактите и обстоятелствата, изложени в предходния ревизионния
акт, с който са установени задължения на юридическото лице.
За пълнота на изложеното, ще се посочи,
че следващият елемент от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК е
обективната невъзможност да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни
осигурителни вноски. Приходната администрация не е формирала констатация по
отношение на момента, от който е настъпила невъзможността да бъдат събрани
задълженията на „***“ ЕООД. Този факт е от особено значение относно
установяване на датата на възникване на евентуалните задължения за Р. към бюджета,
тъй като отговорността на лицето по чл. 19, ал. 1 ДОПК е субсидирана и тя
възниква едва от момента, в който се установи, че задълженията за данъци и
задължителни осигурителни вноски не могат да бъдат събрани от лицето по чл. 14,
т. 1 и 2 ДОПК /Решение № 11243 от 25.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5683/2016
г./.
По отношение на
отговорността за лихвите по РА, настоящият състав приема, че отговорността по чл. 19, ал. 1 е частен
случай на отговорност за чужди задължения, поради което разпоредбата следва да
се тълкува стриктно. В нея е предвидена отговорност за несъбрани задължения за
данъци или задължителни осигурителни вноски, до размера на несъбраните
задължения, но не и на лихвите върху тях. Задължението за лихви е вън от
обхвата на солидарната отговорност по чл. 19 от ДОПК /Решение № 9027 от
11.07.2017г. на ВАС по АД № 4429/2017г./ Поради това се приема, че
отговорността на жалбоподателя за лихви е незаконосъобразно определена и на
това основание.
По горните съображения съдът приема, че
оспореният ревизионен акт е издаден от компетентни органи по приходите, при
спазване на изискванията за форма и съдържание, в изпълнение на предвидените в
ДОПК процесуални правила, но в нарушение на материалния закон и подлежи на
отмяна в оспорената част.
На основание чл. 81 от ГПК във вр. с § 2
ДР на ДОПК съдът следва да се произнесе по претенциите на страните за
присъждане на разноски. Предвид изхода на делото и на основание чл. 161, ал. 1,
изр. 3 на ДОПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски, които са в размер на 10.00лв. /десет лева/ – държавна такса
за образуване на делото. Доказателства за платено адвокатско възнаграждение не
са представени, поради което и не се
присъжда такова.
Така мотивиран, Административен съд -
Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на С.Й.Р.
Ревизионен акт № ***от 25.02.2019г., издаден от А.М.***–началник
на сектор, възложил ревизията и Б. М.***–главен инспектор по приходите,
ръководител на ревизията, който е потвърден с Решение № 1332 от 02.08.2019г. на
директор на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ С.***, в частта,
установяваща в тежест на С.Й.Р.-отговорност по
чл.19, ал. 1 от ДОПК за задължения на - „***“ ЕООД, с адрес гр. С.***, жк. „***“
бл. ***, ап. ***, вх. „***“, за данъчни задължения за ДДС за данъчните
периоди: от м. 12.2011г. до м. 06.2014г. в размер на ***лв. и лихви в размер на ***лв.
и за корпоративен данък за 2012г. и 2013г. в размер на ***лв. и лихва в размер
на ***лв.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” С.***, ЦУ на НАП да заплати на С.Й.Р., с ЕГН ********** и адрес: *** разноски по
делото в размер на 10.00лв. /десет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
връчване на преписи на страните.
СЪДИЯ:/П/