РЕШЕНИЕ
№ 635
гр. Велико Търново, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело №
20254110100206 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на А. С. К., в която се излагат твърдения, че
между ищеца и „***” ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит №*** от
20.03.2024г., съгласно който последният получил сумата от 5000 лв., която се задължил да
върне заедно с начислената договорна лихва в срок до 31.03.2026г. Изтъква се, че А. К. е
сключил с „***” ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство от 20.03.2024г., с който
дружеството в качеството на поръчител се задължило срещу заплащане на възнаграждение
от 4355,57 лв. да отговаря солидарно за задълженията на кредитополучателя към „***” ЕАД.
Изтъква се, че е налице неяснота при формиране на годишния процент на разходите /ГПР/
по договора за кредит и невключването в него на разходите за възнаграждение на поръчител,
представляващи допълнително възнаграждение във връзка с предоставяне на кредита в
отделно правоотношение, с които се надвишава размерът по чл. 19, ал. 4 от ЗПК и се
накърняват добрите нрави. С оглед изложеното, ищецът счита договорите за недействителни
съгласно чл. 22 от ЗПК като отправя искане до съда да постанови решение, с което да
прогласи нищожността им. Налице и претенция за присъждане на разноски.
Ответниците, в срока по чл. 131 от ГПК, представят отговори на исковата молба, в който
оспорват основателността на предявените искове. Признават сключването на договорите за
кредит и за предоставяне на поръчителство като изтъкват, че оспорените клаузи са
действителни, поради което е налице валидно основание за плащане на уговорените с тях
суми. С оглед изложеното се отправя искане за отхвърляне на исковите претенции и за
присъждане на разноски.
1
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 22 от Закона
за потребителския кредит /ЗПК/.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 20.03.2024г. между „***” ЕАД в качеството на кредитор и А. К. в качеството на
кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит №***. Кредиторът
предоставил на кредитополучателя сумата от 5000 лв., която следвало да се върне заедно с
начислената възнаградителна лихва от 871,25 лв. на 24 месечни вноски в срок до
31.03.2026г. Страните постигнали съгласие ГПР по кредита да е 16,67 %, а годишният
процент на възнаградителната лихва – 15,52 %. Съгласно чл. 4 от договора
кредитополучателят се задължил да предостави обезпечение чрез одобрено от „***” ЕАД
дружество - поръчител, в изпълнение на което на 20.03.2024г. сключил с „***” ЕООД
Договор за предоставяне на поръчителство. Търговското дружество в качеството на
поръчител се задължило срещу заплащане на възнаграждение от 4355,57 лв., да отговаря
солидарно за задълженията на кредитополучателя по договора за кредит. Страните
уговорили възнаграждението да се плаща по сметка на „***” ЕАД на 24 месечни вноски за
периода от 30.04.2024г. до 31.03.2026г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер и за него са приложими
разпоредбите на ЗПК. От анализа на клаузите в него и съпоставката им с тези на договора за
предоставяне на поръчителство се достига до извод, че с последния се въвеждат
допълнителни разходи по кредита от 4355,57 лв. за възнаграждение на поръчител, които не
са включени в годишния процент на разходите и с тях се надвишава размерът определен в
чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Поради обстоятелствата, че чл. 4 от договора за кредит въвежда
обезпечение чрез одобрено от кредитора дружество - поръчител, че „***” ЕАД е едноличен
собственик на капитала на поръчителя „***” ЕООД, извършващ дейност по сключване на
гаранционни сделки и че плащането на вноските за възнаграждение на поръчителя се
извършва в полза на кредитора, се достига до извод, че с договора за предоставяне на
поръчителство не се цели реално обезпечаване на кредита, а заобикаляне на изискването на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Налице е включване на допълнително възнаграждение във връзка с
предоставяне на кредита в отделно правоотношение, което реално постъпва като печалба в
полза на кредитора, поради което и на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузата, с която то е
уговорено е нищожна. Изложените съображения навеждат на извод за нарушаване на
изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за определянето на ГПР в договора за кредит по ясен и
разбираем начин, на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на взетите предвид допускания
при изчисляване на ГПР и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за ненадвишаване на ГПР над пет пъти
размера на законната лихва. Това води до недействителност на договора за кредит съгласно
чл. 22 от ЗПК. Договорът за предоставяне на поръчителство също е нищожен тъй като
противоречи на закона, защото с него не се учредява обезпечение за кредитора, а се
2
осигурява допълнително възнаграждение по кредита, което постъпва като печалба в негова
полза. Поради изложеното исковите претенции по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД са основателни и
следва да бъдат уважени.
При този изход на делото претенциите на ответниците за присъждане на разноски са
неоснователни като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „***” ЕАД и „***” ЕООД следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца съответно 200 лв. и 174,22 лв., представляващи
направени разноски за държавна такса.
Процесуалният представител на ищеца е предоставил безплатно адвокатска помощ и
съдействие и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, всеки от ответниците
следва да бъде осъден да заплати на адвокат Ц. Д. по 400 лв. за адвокатско възнаграждение.
Същото е определено под минималния размер, което съответства на реално извършената
работа по делото от процесуалния представител и с обстоятелствата, че то не се
характеризира с правна и фактическа сложност, и е решено в едно съдебно заседание.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по предявения иск от А. С. К. с ЕГН: ********** от гр. ***, ул. „***”
№******, aп. *** срещу „***” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
бул. „***” №*** сграда ***, *** център „***”, че Договор за потребителски кредит №*** от
20.03.2024г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от Закона за
потребителския кредит.
Приема за установено по предявения иск от А. С. К. с ЕГН: ********** от гр. ***, ул. „***”
№******, aп. *** срещу „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
бул. „***” №*** сграда ***, *** център „***”, че Договор за предоставяне на поръчителство
от 20.03.2024г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Осъжда „***” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, бул. „***” №***
сграда ***, *** център „***”, да заплати на А. С. К. с ЕГН: ********** от гр. ***, ул. „***”
№******, aп. *** сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща направени по делото
разноски.
Осъжда „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, бул. „***”
№*** сграда ***, *** център „***”, да заплати на А. С. К. с ЕГН: ********** от гр. ***, ул.
„***” №******, aп. *** сумата от 174,22 лв. /сто седемдесет и четири лева и двадесет и две
стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
Осъжда „***” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, бул. „***” №***
сграда ***, *** център „***”, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, да
заплати на адвокат Ц. С. Д. от Великотърновска адвокатска колегия, №***, от гр. ***, ул.
„***” №*** ет*** офис *** сумата от 400 лв. /четиристотин лева/ за адвокатско
3
възнаграждение.
Осъжда „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, бул. „***”
№***, сграда *** *** център „***”, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, да
заплати на адвокат Ц. С. Д. от Великотърновска адвокатска колегия, №***, от гр. ***, ул.
„***” №*** ет*** офис *** сумата от 400 лв. /четиристотин лева/ за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4