Р Е Ш
Е Н И Е №
Гр.Варна, ………………2020г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в публичното съдебно
заседание на пети август през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
При участието на секретаря Десислава Чипева
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 249 по
описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по образувано по жалби на ЗД „Бул Инс“ АД със седалище
гр.София срещу решение № 1046 от 22.11.2019г. по търг.дело № 889/19г. по описа
на Окръжен съд – Варна, в частта му, с която застрахователното дружество е
осъдено да заплати на Н.П.В. от гр.Варна на основание чл.432 ал.1 от КЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД
обезщетение за неимуществени вреди причинени болки и страдания от телесни
увреждания, настъпили в резултат на ПТП от 06.07.2016г. по вина на Лазар
Руменов Маречков като водач на МПС „Сеат“ с рег.№ В 0727 ВА, изразяващо се в
счупване на 2, 3 и 4 предходилни кости на лявото стъпало, обусловило трайно
затруднение в движението на левия долен крайник за период не по-малък от 2 –
2.5 месеца и изгаряне І – ІІ степен в областта на лявата предмишница, ведно с
лихва за разликата над 12 000лв. до присъдените 42 000лв. и
насрещна
въззивна жалба на Н.П.В. от гр.Варна срещу същото решение, но в частта му, с
която е отхвърлен предявения от него срещу ЗД „Бул Инс“ АД със седалище гр.София
иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания,
претърпени в резултат посоченото ПТП за разликата над 42 000лв. до
претендираните 100 000лв., ведно със законна лихва.
В жалбата
на ЗД „Бул Инс“ АД се твърди че решението в обжалваната от него част е
незаконосъобразно.
Оспорва
да е причинен деликт от Лазар Маречков, водач на лек автомобил „Сеат Ибиза“ с
рег.№ В 0727 ВА, застрахован при него. Твърди че по делото не е доказана
вината, деянието и причинната връзка между поведението на водача и настъпилите
неимуществени вреди.
Поддържа
направеното от него възражение за съпричиняване и твърди че произшествието е
настъпило изключително по вина на ищеца В., виновно нарушил разпоредбите на
чл.21 от ЗДвП като се е движил със скорост от 82.94 км/ч, значително над
разрешените 50 км/ч. Поради което и твърди че са налице основания за намаляване
на обезщетението.
Оспорва
определения размер на обезщетението за неимуществени вреди. Твърди че
обезщетението не отговаря на действителните вреди, като е прекомерно и не се
подкрепя от фактическата обстановка, представените доказателства и не
съответства с изискването за справедливост. Твърди че обезщетението надхвърля
значително дори максималните стойности на обезщетенията за подобен род вреди,
присъждани от съдилищата.
Твърди че
съдът не е следвало да кредитира изцяло показанията на двамата разпитани
свидетели предвид близостта им с ищеца, както и заключението на СМЕ, при
изготвянето на което са използвани свидетелски показания. Твърди че писмените
доказателства по делото установяват че оздравяването е протекло в нормален
период от около месец и половина – два, както и че изпитването на неудобства
при лошо време е нормално при всеки вид счупване. Твърди че въпреки че пред
експерта по СМПХ се твърди че ищецът се е чувствал психически зле, той не се е
подлагал на никакво лечение. Оспорва извода на съда, че ищецът е преживял
стрес, в резултат на ПТП, и че се е разклатило психичното му здраве. Твърди че
по делото не се установява ищецът да е преживял болки и страдания от
претърпяното ПТП, които да надхвърлят по интензитет или по времетраене
обичайните за това.
Моли съда
да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната от него част и да
постанови друго, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде
отхвърлен за разликата над 12 000лв. до присъдените 42 000лв. Претендира
направените разноски за двете инстанции.
Въззиваемата
страна по тази жалба Н.П.В. от гр.Варна, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди решението в
обжалваната от застрахователя част.
В жалбата
на Н.П.В. се твърди че решението в обжалваната от него част е постановено в
противоречие с материалния закон, процесуалните правила и е необосновано.
Оспорва
извода на съда за определения размер на обезщетението за неимуществени вреди,
като твърди че същият е силно занижен. Подробно изброява във въззивната жалба
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съдебни експертизи, с
които са установени уврежданията му, както и търпените болки, обездвижване,
нужда от чужда помощ, несбъднати планове. Твърди че съдът не е отчел и
очакваните последици от претърпените увреждания – неправилно зараснала
проходилна кост, причиняваща и по
настоящем болка и отток. Твърди че размерът не е съобразен и с икономическите
условия в страната.
Оспорва
извода на съда относно получаването на сумата 3 000лв. Твърди че същата е
получена от него, но е призната от него в исковата молба като платена за
обезщетение за забава. Поради което и излага, че тя не е част от исковата сума
и не следва да бъде приспадана като платена за главница.
Моли съда
да отмени решението на съда в обжалваната от него отхвърлителна част и да
постанови решение, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде
уважен в пълния му, претендиран от него размер, ведно със законна лихва, от
датата на исковата молба в съда. Претендира направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна по тази жалба ЗД „Бул Инс“ АД със седалище гр.София в срока по чл.263
ал.1 от ГПК не е депозирала отговор.
Въззивникът
Н.П.В., в съдебно заседание, чрез процесуален представител писмена молба,
поддържа своята жалба и моли съда да уважи иска за обезщетение в предявения
размер и да остави без уважение жалбата на застрахователя.
Въззивникът
ЗАД „Бул Инс“ АД, в депозирана за съдебно заседание молба от процесуален представител, поддържа своята
жалба и оспорва жалбата на насрещната страна.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните
предели на въззивното производство, приема за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ от Н.П.В. ***“ АД за обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на пътно-транспортно произшествие на 06.07.2016г., причинено виновно от Лазар Руменов
Маречков при управление на лек автомобил, при сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законна лихва от датата
на предявяване на иска в съда. Постановеното от първата инстанция решение в
частта му, с която застрахователят е осъден да заплати неимуществени вреди до
размера на сумата 12 000лв.
не е обжалвано и е влязло в сила.
Не е спорна пред въззивна инстанция следната
установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка:
С оглед влязлото в сила решение на
първоинстанционния съд и предметите предели на силата на присъдено нещо,
въззивният съд намира, че пред настоящата инстанция е установено настъпването
на пътно-транспортното произшествие, вината на водача Маречков, причинените на
пострадалия травматични увреждания. Не е спорно, че между застрахователното
дружество и собственика на автомобила, с който е причинено пътно-транспортното
произшествие е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното
произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от Маречков
вреди при управлението на лекия автомобил.
Спорни пред въззивния съд са размера
на обезщетението за неимуществени вреди и наличието на съпричиняване от страна
на пострадалия.
От приетото от първата инстанция
заключение на комплексната съдебно-медицинска експертиза, обективно и
компетентно дадено, неоспорено от страните и кредитирано от въззивната
инстанция изцяло, от обясненията на експерта в съдебно заседание и от
представените по делото медицински документи, въззивният съд приема за установено,
че при произшествието пострадалият В. е получил няколко травматични увреждания:
счупване на 2, 3 и 4 предходилни кости на ляво стъпало и изгаряне І – ІІ степен
на лява предмишница. Получените травматични увреждания са в пряка причнно –
следствена връзка с пътно-транспортното произшествие. Счупването е лекувано с наместване и гипсова
имобилизация за 45 дни, след свалянето с ортеза за 15 дни. Периодът на
възстановяване е около 3 – 4 месеца. От извършения от експерта преглед е
установено, че движенията на ставите в лявото стъпало са в пълен обем.
Установен е лек оток в предния отдел на лява стъпало в областта на счупването
по силно изразен в областта на втора предходилно-фалангеална става, в резултат
на страстването на костта. Няма медицински документи за лечението на
изгарянето. Посочено е че изгарянето от І – ІІ степен в областта на лява
предмишница отшумява за около 15 – 20 дена, като се сменят превръзки, а при
първа степен се нанася само крем за изгаряния.
От заключението на приетата по делото
съдебно-психиатрична експертиза, обективно и компетентно дадена, неоспорена от
страните и кредитирана от съда изцяло, съдът приема за установено, че В. след
инцидента е изпитвал психичен дискомфорт, свързан със затруднения при
изпълняване на ежедневни дейности, както и с факта че се чувствал в тежест на
околните. Няма данни да е търсил специализирана помощ от психиатър или психолог
или да е провеждал консултации. Към момента е психично здрав. Няма данни за
настъпили трайни негативни последици за психичното му здраве в резултат на
инцидента.
От показанията на разпитания от
първоинстанционния съд свидетели Емилия Василева Владимирова, съпруга на
пострадалия и Красимир Тодоров Димитров, преки и непосредствени, депозирани
непротиворечиво и убедително и взаимно допълващи се, кредитирани от въззивния
съд при условията на чл.172 от ГПК за Владимирова, съдът приема за установено,
че в резултат на инцидента е настъпила промяна в живота на В.. Наложило се е да
излезе в дълъг болничен, около три месеца. Първоначално кракът му е бил в гипс,
изгорените ръка и рамо са били мазани и е трябвало да се пазят. Нуждаел се е от
помощ за дейности в ежедневието. След свалянето на гипса е посещавал
рехабилитации. Изпитвал е страх при преминаване по улицата, на която е станало
произшествието. Допълнително притеснения и неудобства е изпитал при участието в
конкурс, който се е провеждал в този период и е бил свързан с пътуване в друг
град и явяване пред комисии. Страдал е и от невъзможността да прекара лятото с
внучката си, както е било планирано.
При определяне по справедливост на
основание чл.52 от ЗЗД на размера на неимуществените вреди на увреденото от
деликт лице съдът отчита характера и тежестта на уврежданията, интензитета и
продължителността на търпяните физически и емоционални болки и страдания,
прогнозите за отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към
момента на увреждането. Взимайки предвид тези критерии,
въззивният съд определя сумата 30 000лв., като паричен еквивалент на всички
понесени от В. емоционални, физически и психически болки, неудобства и
сътресения, които са настъпили в живота и в резултат на претърпяното на
06.07.2016г. пътно-транспортно произшествие. Към момента на ПТП ищецът е бил на
57 години. При определяне на размера съдът отчита че неголемият оздравителен
период на счупванията в предходилните кости - три – четири месеца, както и че
към момента въпреки наличието на лек отток, към момента движенията в ставите на
лявото стъпало са в пълен обем. Изгарянията са в лека степен, отшумели са
напълно за около 20 дена. За да го определи в размер на 30 000лв., въззивният
съд отчита и допълнителните притеснения и тревоги, изживяни от ищеца във връзка
с пътувания за участие в конкурс за този период.
Въззивният съд не споделя изложеното
от въззивника В., че неимуществените вреди за всяка средна телесна повреда
следва да бъдат оценявани поотделно, като се акцентира че в случая са налице
три счупвания. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост съобразно критериите, посочени по-горе, като преценката е за
търпяните от пострадалия болки и страдания от съвкупността от увреждания и
възстановителния им период. Посочените от страната примери от съдебната
практика /т.д.№ 670/18г. на АС – Варна/, макар и да са за средни телесни
повреди са за много различни увреждания /черепно-мозъчна травма и фрактура на
дясна ключица/, с тежък възтановителен период, поради което и определеният по
това дело размер не може да бъде приет за пример на обичайна съдебна практика.
По възражението са съпричиняване:
Възражението за съпричиняване е направено своевременно като се твърди,
че пострадалият В. е допринесъл за настъпване на пътното – транспортното
произшествие, при което е пострадал, поради това че се е движил със скорост,
превишаваща разрешената за съответния участък. В тежест на застрахователното
дружество - въззивник е да докаже при условията на главно и пълно доказване,
поведението на пострадалия, допринесло за настъпване на вредоносния резултат.
По делото няма ангажирани доказателства за установяване на конкретния механизъм
на пътно-транспортното произшествие и участието на пострадалия водач В. в него.
В константната и задължителната практика на ВКС последователно е поддържано
становището, че за да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51 от ЗЗД като
основание за намаляване на дължимото от делинквента или неговия застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност” обезщетение, е необходимо пострадалият
обективно да е допринесъл с поведението си за вредоносния резултат като е
създал условия или е улеснил неговото настъпване. Релевантен за съпричиняването
и за прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат.
При липсата на доказателства по делото, въззивният съд намира възражението
за съпричиняване за недоказано.
С оглед извършеното от застрахователя
плащане на сума в размер на 3 000лв., въззивният съд намира предявеният иск за
обезщетение за претърпени от В. неимуществени вреди за доказан и основателен до
размера на сумата 27 000лв., до който следва да бъде уважен.
Въззивният съд не споделя изложеното
от ищеца, че определеното от съда обезщетение не следва да бъде намалявано с
изплатената от застрахователя на 24.04.2019г. и получена от него сума в размер
на 3 000лв., тъй като с нея е погасено задължението за обезщетение за
забава за периода от 12.02.2019г. до 03.06.2019г. върху претендираното от него
обезщетение в размера на 100 000лв.
Съобразно разрешението дадено от касационния съд в решение № 108 от
04.10.2012г. по търг.дело № 441/11г. на І т.о. на ВКС при направено плащане по
банкова сметка, ***, но не е върнато, плащането има погасителен ефект и
изплатената сума следва да се приспадне от определеното от съда обезщетение. С
направеното плащане застрахователят изпълнява свое законово задължение, а до
постигане на съгласие относно неговия размер с увредения или до определянето му
по съдебен ред, отговорността на застрахователя е в размер на законната лихва.
С оглед на така изложеното, въззивният
съд намира, че решението в обжалваната от застрахователя осъдителна част за
разликата от 27 000лв. до 42 000лв. следва да бъде отменено и вместо
него постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. В
обжалваните осъдителна част от 12 000лв. до 27 000лв. и отхвърлителна
част от над 42 000лв. до 100 000лв. решението следва да бъде
потвърдено.
По претенциите за разноски.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, направеното
искане и променения от въззивния съд размер на уважената част от иска,
дължимото по реда на чл.38 ал.2 от ЗА в полза на процесуалния представител на В.
адвокатско възнаграждение за първа инстанция е в размер на сумата 953.10лв.
Поради което и първоинстанционното решение в осъдителната му част за присъдено
адвокатско възнаграждение над този размер до 1 482.60лв. следва да бъде
отменено. На основание чл.78 ал.1 от ГПК и чл.38 ал.2 от ЗА и направеното
искане в полза на адв.Г. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер на сумата 648.41лв. за процесуално представителство във въззивното
производство, определена от съда по реда на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждение и съобразно предмета на
въззивно обжалване и изхода на спора.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното искане и променения от въззивния съд размер на уважената част от иска, дължимите в полза на застрахователното дружество разноски за първа инстанция са в размер на сумата 3 092.28лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Поради което и в негова полза следва да бъде присъдена още сумата 635.40лв. За въззивна инстанция в полза на застрахователното дружество следва да бъде присъдена сумата 3 054.55лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора пред въззивна инстанция и намаления размер от въззивния съд на уважената част от иска за неимуществени вреди следва да бъде отменено решението и в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати дължими по делото държавна такса и разноски за разликата над 1 335лв. до присъдените 1 890лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение №
1046 от 22.11.2019г. по търг.дело № 889/19г. по описа на Окръжен съд – Варна, в
частите му както следва:
с която
ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на Н.П.В. от гр.Варна на основание чл.432 ал.1 от КЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД
обезщетение за неимуществени вреди причинени болки и страдания от телесни
увреждания, настъпили в резултат на ПТП от 06.07.2016г. по вина на Лазар
Руменов Маречков като водач на МПС „Сеат“ с рег.№ В 0727 ВА, изразяващо се в
счупване на 2, 3 и 4 предходилни кости на лявото стъпало, обусловило трайно
затруднение в движението на левия долен крайник за период не по-малък от 2 –
2.5 месеца и изгаряне І – ІІ степен в областта на лявата предмишница, ведно с
лихва, за разликата над 27 000лв. до присъдените 42 000лв.;
с която ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати
на адвокат А.А.Г. адвокатско възнаграждение за разликата над 953.10лв. до
1 482.60лв.
и с която
ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд Варна държавна
такса и разноски за разликата над 1 215лв. до 1 890лв.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1046 от 22.11.2019г. по търг.дело № 889/19г. по описа на Окръжен съд
– Варна, в частите му, с които ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на Н.П.В.
от гр.Варна на основание чл.432 ал.1 от КЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди причинени болки и страдания от телесни увреждания,
настъпили в резултат на ПТП от 06.07.2016г. по вина на Лазар Руменов Маречков
като водач на МПС „Сеат“ с рег.№ В 0727 ВА, изразяващо се в счупване на 2, 3 и
4 предходилни кости на лявото стъпало, обусловило трайно затруднение в
движението на левия долен крайник за период не по-малък от 2 – 2.5 месеца и
изгаряне І – ІІ степен в областта на лявата предмишница, ведно с лихва до
размера на сумата 27 000лв., ведно с лихва от датата на исковата молба в съда,
и в частта му, с която е отхвърлен предявения Н.П.В. ***“ АД иск за обезщетение
за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени в резултат
посоченото ПТП за разликата над 42 000лв. до претендираните 100 000лв.,
ведно със законна лихва.
ОСЪЖДА
„Бул Инс“ АД със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, ул.“Джеймс
Баучер“ № 87, ЕИК ********* да заплати на адвокат А.А.Г. *** на основание чл.38
ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на сумата 648.41лв. /шестстотин
четиридесет и осем лева и четиридесет и една стотинки/ за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА Н.П.В. ***, ЕГН **********, да заплати на Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД със седалище
гр.София, ЕИК *********, сумата още 635.40лв. /шестстотин тридесет и пет лева и
четиридесет стотинки/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за
първа инстанция и сумата 3 054.55лв. /три хиляди петдесет и четири лева и
петдесет и пет стотинки/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за
въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: