П Р О Т О К О Л
Година
2019 гр. П Л
Е В Е Н
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД наказателен
състав
на шести
декември две хиляди и деветнадесета
година,
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛ БАНКОВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. В.П.В.
2. Д.К.Б.
СЕКРЕТАР: ЖЕНИ
СТОЙЧЕВА
ПРОКУРОР: НИКОЛАЙ ПАЧЕВСКИ
сложи за разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НОХД № 826 по описа за 2019 година
На именното
повикване в 09:30 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ М.О.Г. – редовно призован, се явява лично и с адвокат М.Г.от САК, с
пълномощно от днес.
ПОСТРАДАЛИЯТ Р.К.К.
– редовно призован, не се явява.
Съдът ДОКЛАДВА постъпила молба от пострадалия
Р.К., който заявява, че не може да се яви в днешното съдебно заседание, но не се
противопоставя да се даде ход на делото. Заявява, че не желае да бъде
конституиран като частен обвинител и граждански ищец и няма да взима отношение
относно въпросите по чл.248 НПК.
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН се представлява
от заместник-окръжен прокурор НИКОЛАЙ ПАЧЕВСКИ.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход.
АДВ. Г.: Да се даде ход.
ПОДСЪДИМИЯТ М.Г.: Да
се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки
за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕ САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ:
М.О.Г. - роден на *** ***, българин, български
гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, ЕГН **********.
ПОДСЪДИМИЯТ М.Г.:
Получил съм препис от обвинителния акт и разпореждането за насрочване на делото
преди повече от седем дни.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми
съдии, по точка 1. - делото е подсъдно функционално и местно на Окръжен съд - Плевен,
поради което предлагам да го разгледате. Не са налице условия за прекратяване или
спиране на наказателното производство – т.
2. По точка 3 – допуснатите процесуални нарушения – аз считам, че има такива, ще ви ги посоча, а
вие ще прецените дали са съществени и налага ли връщане на делото. На първо
място, считайки, че по това престъпление не може да има пострадал, не съм
предявил материалите на пострадалия. По делото това не е сторено. Цифровата
разпоредба при изписването – също има пропуск при формулиране на обвинението –
не е посочена буква „а“ от чл.302. И още едно
нарушение: при съставянето на
обвинителния акт не съм формулирал, не съм посочил правомощията на М. като
полицейски орган, като контрольор по движението по пътищата, което считам също,
че е пропуск.
Доколко обуславят
връщане тези неща: Цифровата квалификация е наистина пропуск, но всеки, който може
да чете, ще разбере каква е предвидената санкция за това, има препратка към
конкретната алинея, която е правилна, така или иначе ще прецените. За пострадалия,
доколкото той се е отказал от участие след като вие сте му разяснили, считам също,
че не е съществено. А правомощията – липса на изброяването им, в крайна сметка
те са в съзнанието на М., който дълги години работи като катаджия и лично е подписал
длъжностната си характеристика. По точка 4. нямаме основания за разглеждане по
особените правила. Точка 5. – не се налага разглеждане на делото при закрити
врати, както и резервни участници. Точка 6. – мярката за процесуална принуда не
следва да се изменя. Нямам искания събиране на доказателства. Предлагам да
призовете посочените в обвинителния акт лица. Приключих.
АДВ. Г.: Уважаеми съдии,
уважаеми г-н председател, уважаеми колега, делото е подсъдно на Окръжен съд - Плевен.
Считам, че има основания за прекратяване на делото, тъй като и аз считам, че са
допуснати съществени процесуални нарушения, които извън изброените от прокурора
в съставянето на обвинителния акт, ще добавя и следните:
Освен, че е
изписана правилно цифровата квалификация, считам, че и посочената алтернатива е
неправилна – тя трябва бъде алтернатива 1., а не както е – предл. 2., защото
тук става въпрос за съвсем различно нещо - едното е „поискал и получил“, а в
предл. 2. на чл.301 се касае за съвсем различно нещо. Отделно от това, считам,
че самият обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл.246, тъй както така,
както е изписано обвинението, и на мен като защитник ми става неясно срещу
какво точно трябва да защитавам подсъдимия. На едно място в обвинителния акт се
твърди, че подсъдимият е казал на пострадалия (в случай има такова качество),
че той трябва да почерпи, а малко по-надолу в същия обвинителен акт, в обстоятелствената
част се твърди, че същият е поискал сумата от 10 евро. По същия начин стои и в
диспозитива обвинението, че същият е поискал и приел в дар сумата от 10 евро. Това
са три различни фактически обстановки, които
под никаква форма не могат, дори да тълкуваме обвинителния акт (което е недопустимо
в наказателния процес), да разберем точно за какво следва да носим отговорност
– за това, че сме поискали 10 евро, за
това, че сме поискали да ни почерпят
или за това, че сме приели 10 евро. Това
е неясна фактическа обстановка, която смятам, че трябва да бъде ясно изразена в
обвинителния акт, за да можем в пълен обем да осъществим правото си на защита. За
да бъда по-конкретна, цитирам обвинителния акт, стр.2, втори абзац и стр. 3., 6.
абзац. Никъде не се твърди в обстоятелствената част, че той я е поискал тази банкнота. В обвинителния
акт е написано, че я е поискал.
От друга страна
считам, че обвинителният акт също трябва да търпи корекции в следното нещо при
пресъздаване на фактическата обстановка, а именно: В изречението „След като обвиняемият взел банкнотата от 10
евро, върнал СУМПС.“ Много се извинявам, но в стр.1. е написано, че друго
лице – Г. Г. - е взел свидетелството за управление ма моторно превозно средство
(СУМПС) на въпросния водач и за мен е неясно то как се е озовава в подсъдимия,
като никъде в обвинителния акт не пише единият да е предал на другия. А това е
от изключително значение с оглед евентуалната и после бъдеща линия на защита в
крайна сметка - кой какво е взел и кому е върнал. Тоест - няма как магически свидетелството
да се озове и съответно всички тези действия,
които се твърдят в обвинителния акт, по този начин да бъдат извършени. Считам,
че е редно да бъдат отбелязани в обвинителния акт.
Ето защо считам,
че наказателното производство следва да бъде прекратено, а делото върнато на
представителя на държавното обвинение за съставянето на един обвинителен акт, който
да отговаря на изискванията на чл. 246.
По останалите
въпроси считам, че не са налице основанията за разглеждането по Особените
правила, че делото не следва да се гледа при закрити врати, няма необходимост
от привличане на резервни съдии, тълковници, преводачи, защитници. Няма необходимост
от провеждане на съдебно-следствени действия по делегация. И считам, че мярката
за неотклонение към настоящия момент е адекватна и няма основания за променяне.
Към момента нямам искания за събиране на нови доказателства. В случай, че
приемете, че делото въпреки всичко не
следва да бъде върнато за корекция на обвинителния акт, то моля да насрочите съдебно
заседание с призоваване на свидетелите.
ПОДСЪДИМИЯТ М.Г.:
Поддържам казаното от защитника ми.
СЪДЪТ, като съобрази становищата на страните,
счита, че настоящото дело е подсъдно местно и родово на Окръжен съд – Плевен и
не са налице условия за прекратяване на наказателното производство. Що се
отнася до изложените от страните доводи, касаещи допуснати в хода на досъдебното
производство съществени нарушения на процесуалните правила, следва да се
отбележи следното:
На първо място, действително
прави впечатление, че досъдебното производство не е предявено на пострадалия.
Необходимо е обаче да се отбележи, че в конкретния случай няма изразено единно
становище в съдебната практика относно обстоятелството в случаи като този
налице ли е фигурата на пострадалия. Безспорно престъплението „подкуп“
уврежда обществените отношения, свързани
с дейността на държавни органи и обществени организации, и в този смисъл при основния
състав на това престъпление не може да има пострадал, въпреки че във всички
случаи съответната сума пари - дар или каквато и да е вещ - се дава от физическо
лице. В настоящия случай обаче според обвинението подкупът е бил даден след
изнудване. Тоест – налице е съставно престъпление, което включва освен подкуп, и друго деяние, инкриминирано от
НК на РБългария, а именно – изнудване,
при което безспорно има пострадал.
Поради тези причини съдът е приел, че лицето, което според обвинението е
дало подкупа, има характера на пострадал. Все пак обаче, с оглед становището на
пострадалия, че не желае да се конституира като страна в процеса, може да се
приеме, че правата му не са нарушени, тъй като същият очевидно е бил наясно с
възможностите си и е решил да не ги упражнява.
Що се отнася до
нарушенията, допуснати в обстоятелствената част на обвинителния акт,
действително на първо място прави впечатление, че в нея не са посочени
правомощията на подсъдимия като полицейски орган и техният източник. Въпросът е
важен, тъй като ако подсъдимият не е имал правомощия да извършва контрол на МПС
по реда на ЗДвП и конкретно - да съставя АУАН по този закон, но все пак е убедил
друго лице да му даде определена сума пари със заплахата, че ще му състави акт,
по този начин по-скоро би бил осъществен
съставът на престъплението „Измама“.
Що се отнася до
начините, по които е описано изпълнителното деяние в обстоятелствената част на обвинителния
акт, действително първоначално е посочено, че подсъдимият е заявил на
свидетеля, когото е спрял за проверка, че може да продължи движението си с
неизправни спирачки на МПС, но ако
почерпи, впоследствие е посочено, че той е поискал и приел в дар сумата 10 евро, може да се отбележи, че това
са различните етапи при реализиране на изпълнителното деяние, а не че е налице
толкова много различие в начина, по
който е осъществено самото изпълнително деяние.
Предвид възражението
за неправилно посочване на предложението и алтернативите от закона в цифров
израз, според настоящата инстанция това не представлява съществено процесуално
нарушение, защото от текстовата част на обвинението става пределно ясно за
какво точно е обвинен подсъдимият. Самият закон за нормативните актове не
предвижда като части на правната норма алтернативи и предложения. Единствено
може да се отбележи, че действително е процесуално нарушение пропускът на
прокурора да посочи разпоредбата на чл.302 б.“а“, която предвижда наказателната
отговорност за настоящия случай. И по този въпрос е налице спор в съдебната
практика дали е съществено процесуално
нарушение или не, тъй като видно е, че обвинението препраща към чл.301 ал.1, но
съществуват съдебни актове на по-висши инстанции, които класифицират този
пропуск като съществено процесуално нарушение.
Действително,
пропуск в обвинителния акт е също непосочването от страна на прокурора как
СУМПС на лицето, спряно за проверка, което според обвинителния акт е било взето
от друг служител на МВР, а в последствие е върнато от подсъдимия, по какъв начин
това свидетелство, ако е попаднало в ръцете на подсъдимия, е било там.
Тези допуснати
процесуални нарушения налагат да бъде прекратено съдебното производство и
делото да бъде върнато на прокурора за отстраняване на процесуалните нарушения,
които настоящата инстанция приема за съществени. При това положение към настоящия момент е
безсмислено произнасянето по въпросите, касаещи запасен съдия и съдебен заседател,
назначаването на преводач и тълковник и събирането на допълнителни доказателства,
доколкото съдебното производство се прекратява.
Воден от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.248 ал.1 т.3 от НПК
съдебното производство по НОХД № 826/2019
г. по описа н Окръжен съд – Плевен.
ВРЪЩА ДЕЛОТО
на прокурора за отстраняване на посочените в мотивите на определението съществени
нарушения на процесуалните правила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира пред Великотърновски
апелативен съд в седмодневен срок от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. …………....
2. … …...……
Протоколът
написан в съдебно заседание, което приключи в 09:58 часа.
СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: