Решение по дело №3014/2012 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 741
Дата: 18 юни 2020 г.
Съдия: Светлана Кирилова Цанкова
Дело: 20123100503014
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 септември 2012 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./……………..2020 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

МЛ. С. НАСУФ ИСМАЛ

 

като разгледа докладваното от съдия Цанкова

въззивно гражданско дело3014 по описа за 2012 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 38338/23.12.2019 г., допълнена с молба вх. № 1658/17.01.2020 г., молба вх. № 1450/16.01.2020 г., молба вх. № 10813/05.05.2020 г., молба вх. № 10815/05.05.2020 г. и молба вх. № 10816/05.05.2020 г., подадени от Х.Д.Х., с искане за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 774/11.04.2013 г. по настоящото дело. В молбите се претендира отстраняването на очевидни фактически грешки изразяващи се в: погрешно изписване на имота, който ответниците са осъдени да предадат на ищеца, като имот 3225 в с.о. „Зеленика“ въз основа на Решение № 533/98 г. на ПК – Варна; излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на осъществената реституционна процедура; претендира се прогласяване на нищожност на Решение № 533/98 г. на ПК – Варна и Решение № 2721/2008 г. на ВРС и прекратяване на делото, поради недопустимост на иска; претендира се също обезсилване на Решение № 2721, постановено по гр. дело № 2428/2005 г. на ВРС.

Страните С.С.П. и Н.Т.М., чрез адв. К.К., изразяват становище за неоснователност на исканията за поправка на очевидни фактически грешки. Претендират разноски в производството по чл. 247 от ГПК.

Страната К.Х.Д. изразява становище за основателност на молбите за поправка на очевидни фактически грешки.

Страната В.Х.Д. не изразява становище.

След запознаване с писмените доказателства по делото, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира следното:

Молбите са процесуално допустими - подадени са от надлежна страна, с искане за поправка на очевидни фактически грешки, като по отношение на постановеното решение е приложима разпоредбата на чл.247 от ГПК.

Разгледани по същество, молбите са неоснователни по следните съображения:

Съобразно трайната съдебна практика, очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната воля на съда в мотивите и отразяването и́ в диспозитива на постановения съдебен акт. На поправка подлежи само очевидна фактическа грешка в диспозитива – актът, който се ползва със сила на присъдено нещо. В постановеното от Варненския окръжен съд решение, не е налице несъответствие между изложените мотиви и постановения диспозитив.

Всички твърдения на молителя относно допуснати очевидни фактически грешки от съда, описани подробно в молбите, касаят достигнатите от съда правни изводи, като липсват твърдения за несъответствие на мотивите и диспозитива на решението. Съдържащите се в молбите изявления на страната съставляват по същността си оспорване на правните изводи на съда и не могат да бъдат разглеждани по реда на чл. 247 от ГПК.

Настоящият състав приема, че молбите за поправка на очевидни фактически грешки са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

Въззиваемият С.С.П. е претендирал присъждане на разноски в производството за поправка на очевидна фактическа грешка. Съобразно представения договори за правна защита и съдействие от 30.01.2020 г., същият е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева за изготвяне на отговор на молби за поправка на очевидни фактически грешки по настоящото дело. Доколкото с поведението си молителят Х.Д.Х. е станали причина за ангажирането на адвокатска защита от насрещната страна в производството, в тежест на същият следва да се възложат направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Не следва да бъдат присъждани разноски в полза на въззиваемата страна Н.Т.М.. Към депозирания от същата отговор на молбите за поправка на очевидни фактически грешки е приложен договор за правна защита и съдействие от 04.06.2020 г., от който е видно, че е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., като липсва отбелязване, дали същото е заплатено в брой или по банков път. Съобразно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ВКС, в договора следва да е вписан начина на плащане. В настоящия случай, такова вписване липсва, поради което не може да се направи преценка за реалното извършване на разноските.

 

 

 

Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, молбите на Х.Д.Х. с вх. № № 38338/23.12.2019 г., 1658/17.01.2020 г., 1450/16.01.2020 г., 10813/05.05.2020 г., 10815/05.05.2020 г. и 10816/05.05.2020 г. за поправка допуснати очевидни фактически грешки в Решение774/11.04.2015 г., постановено по в. гр. дело № 3014/2012 г. по описа на ВОС, на основание чл. 247 от ГПК.

 

ОСЪЖДА Х.Д.Х., ЕГН **********,*** да заплати на С.С.П., ЕГН ********** ***, сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща направени съдебни разноски в производство по поправка на очевидна фактическа грешка, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.