№ 541
гр. Перник, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Гражданско дело №
20251720100506 по описа за 2025 година
Предявен е от Е. Д. С. срещу Община Перник частичен иск с правно основание
чл. 49 ЗЗД за сумата от 5000 лв., при глобално заявена претенция от 15000 лв.,
претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, получени в резултат на нападение от безстопанствени кучета на *** г. в гр.
Перник, в района на ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
увреждането – *** г., до окончателното й заплащане.
Ответникът Община Перник оспорва иска с отговор на исковата молба. С него се
възразява на твърдението, че кучетата са безстопанствени. Поддържа се, че общинските
служители са положили достатъчно грижи за овладяването на популацията от такъв тип
кучета. Излага се още, че претенцията е в прекомерен размер.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
По отношение на механизма на описания в исковата молба инцидент по делото са
събрани доказателства чрез показанията на разпитания като свидетел в откритото съдебно
заседание на 21.05.2025 г. Е. А.Т.. Съдът кредитира тези показания като логични,
последователни и съответстващи на обясненията на пострадалия ищец, дадени в същото
заседание. Въз основа на тях се изяснява, че на *** г. сутринта ищецът се движел с
велосипед в района на ***, град Перник и по-конкретно по пътя за *** след разклона за
същото, започващ на кръстовището с главния път за ***. Навлизайки в стеснен участък от
пътя - мост, пресичащ реката, ищецът бил нападнат от глутница безстопанствени
(необозначени и без каишки) кучета, които го захапали и го съборили от колелото. При
падането ищецът се ударил в намиращия се на мястото железен парапет на моста.
1
Минавайки попътно на ищеца, също за *** свидетелят започнал да свири с клаксона на
колата, за да подплаши кучетата. При спирането свидетелят видял, че лицето на ищеца е
цялото в кръв и му предложил помощ. Последният отказал, като междувременно се обадил
на близките си. Свидетелят заявява още, че е минавал много пъти оттам и е наясно, че тези
кучета са бездомни, още повече, че е ловец, интересува се и има наблюдения върху кучетата.
Въз основа на представената по делото медицинска документация (л. 4-6), както и на
кредитираното от съда заключение на съдебномедицинската експертиза (л. 42-43) се
установява, че вследствие на инцидента ищецът е претърпял следните увреждания:
разкъсно-контузна рана по долния клепач на дясното око; контузия с подкожен хематом по
челото вдясно. Преминал е през Спешно отделение при МБАЛ Перник, където му е
назначена консултация с очен лекар, но тъй като е нямало такъв, тя не е осъществена на това
място. След това пострадалият е преминал през Спешното отделение на УМБАЛСМ „Н.И.
Пирогов“, където раната е била обработена хирургически чрез шев и е направена инжекция
против тетанус. Установена е и контузия с хематом на челото вдясно. Впоследствие
пострадалият е настанен в УМБАЛ „Царица Йоанна“ (ИСУЛ), където са проведени
изследвания и е установено, че зрителната функция на дясното око е запазена в пълен обем.
Лицето е постъпило за лечение и е изписано и от двете лечебни заведения в рамките на деня
на инцидента – *** г. Изводът на експерта е, че тези травматични увреждания могат да
бъдат получени по начин и време, както сочи ишецът. Тук е мястото да се отбележи, че
поставянето на инжекцията против тетанус отговаря на и затвърждава косвено сведенията и
твърденията на ищеца, че е бил не само нападнат, но и ухапан от кучетата от въпросната
глутница. В този смисъл без значение е констатираното от вещото лице обстоятелство, че
никъде в документация не пише, че ищецът е ухапан от куче. Вещото лице отбелязва още, че
след получаване на уврежданията ищецът е търпял интензивни болки за период от около две
седмици, за колкото време е оздравяла разкъсно-контузната рана. В съдебно заседание
отбелязва, че причина за това е по-голямата инервация на лицето. След заздравяването
раната е оставила ръбец, който представлява козметичен дефект.
По отношение на търпените от ищеца негативни психически изживявания по делото е
разпитана като свидетел съпругата му А.И. С.а, чиито показания съдът кредитира като
съответстващи на останалия събран по делото материал, а освен това и като логични и
отговарящи на обичайното. Въз основа на тези показания се установява, че на ищеца са му
трябвали около два месеца, преди да започне да излиза и да се върне към старите си навици,
както и че вече не пътува с колело по този маршрут, а само с автомобил.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността
на възложителя е за чужди виновни и противоправни действия или бездействия – тя е
обективна, безвиновна, има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица (т. 6 от ППВС 7/1959 г.). Вината представлява
психическото отношение на дееца към извършваното от него противоправно деяние, а
психика имат само хората, но не е и създадените от правото субекти. Предвид това,
юридическото лице носи гражданска отговорност за вреди от действия и бездействия само
като възложител – по чл. 49 ЗЗД, а отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД
2
носят физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или
бездействия (т. 1 от ППВС 7/1959 г.).
По силата на чл. 136, ал. 3 от Конституцията на Република България общината е
юридическо лице, поради което процесният иск срещу Община Перник за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нападение от безстопанствени кучета е
с правна квалификация чл. 49 ЗЗД.
Отговорността на общината по чл. 49 ЗЗД за неупражнен контрол и надзор над
безстопанствени кучета следва да се отграничава от отговорността на собственика на
питомно куче по чл. 50 ЗЗД. Това е така, защото собственикът на едно куче дължи
обезщетение, без значение от това дали и каква грижа е положил, докато отговорността по
чл. 49 ЗЗД е производна и обусловена от чужди виновни противоправни действия или
бездействия (Така решение № 308 от 03.01.2018 г. по гр. д. № 1068/2017 г. на ВКС, IV ГО).
Във връзка с това следва да се посочи, че при деликта гражданската отговорност
възниква при настъпване на вреди от неизпълнение на задължение за действие или
бездействие, а не от неизпълнение на задължение за резултат. Това неизпълнение следва да е
противоправно, а вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Ето защо едно лице дължи
обезщетение, ако не е предприело действията, които е било длъжно да извърши, или ако ги е
предприело, без да положи дължимата грижа, и вследствие на това настъпят вреди. Тоест от
значение е дали предписаните от закона действия са предприети с дължимата грижа, а не
дали са довели до очаквания резултат. Затова общината не дължи обезщетение, ако нейните
служители и другите лица, на които тя е възложила тази дейност, са предприели с
дължимата грижа предписаните от закона действия по контрол и надзор на
безстопанствените кучета (решение № 488 от 07.02.2012 г. по гр.д. № 899/2010 г. на ВКС, IV
ГО; решение № 368 от 18.11.2015 г. по гр.д. № 2045/2015 г. на ВКС, IV ГО). От факта, че е
настъпила вреда, не може да се изведе нито противоправност на поведението на общинските
служители, нито неполагане на дължимата от тях грижа (решение № 308 от 3.01.2018 г. по
гр.д. № 1068/2017 г. на ВКС, IV ГО; решение № 50151 от 19.10.2022 г. на ВКС по гр. д. №
2598/2021 г. на ВКС, III ГО).
По изложените вече правни съображения по предявения иск с правно основание чл. 49
ЗЗД в тежест на ищеца съобразно чл. 154 ГПК е да докаже, че е претърпял конкретни вреди
вследствие на нападение от безстопанствени кучета на територията на община Перник на
посочената дата – *** г.
В тежест на ответната община е да докаже осъществяването на предписаните от закона
действия за овладяване на популацията на безстопанствени кучета, както и да екскулпира
(оневини) своите служители, като докаже, че предписаните от закона действия са
осъществени с дължимата грижа - изпълнените мерки за овладяване на популацията на
безстопанствени кучета са адекватни на проблема и съответстват на финансовите,
организационните и други възможности на общината (решение № 308 от 3.01.2018 г. по гр.д.
№ 1068/2017 г. на ВКС, IV ГО; решение № 50151 от 19.10.2022 г. на ВКС по гр. д. №
2598/2021 г. на ВКС, III ГО).
Ищецът е изпълнил дължимата доказателствена тежест. Ангажираните от него
доказателства чрез показанията на свидетеля Токов сочат, че наличието на безстопанствени
кучета в района на инцидента, които формират и глутница, е траен проблем. След като този
3
въпрос не е решен в продължение на години, не може да се приеме, че Община Перник е
предприела адекватни мерки по отношение на популацията на кучета на нейна територия.
Каквито и мерки да е осъществила Общината, те не могат да бъдат подведени под признака
на дължимата грижа, тъй като тази конкретна локация очевидно е била неглижирана.
Ето защо ответната община носи отговорност и следва да заплати на ищеца
обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на дължимото обезщетение следва да се определи по
справедливост, което е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства (ППВС 4/1968 г.). Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване на състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др. В съответствие с тези постановки, в процесния
случай следва да се съобрази, че ищецът е бил на 58 години към датата на инцидента, че
травмите са били съпътствани от кръвотечение, че основните травми са били по главата му, в
силно инервираната й лицева част, че се е наложило травмите да бъдат обработвани при
посещение в три болнични заведения, макар и в рамките на ден, че същите са отминали за
около две седмици, както и че са довели до обичайни в подобни случаи негативни
психически изживявания. Следва да бъде съобразено още, че макар и козметичен, разкъсно-
контузната рана на клепача е оставила белег (ръбец). При балансирана преценка на всички
тези обстоятелства съдът намира, че справедливият размер на обезщетението възлиза на
5000 лв., за която сума е предявен частичният иск. На основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД за
заплащането на дължимото обезщетение от непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана, поради което върху главницата от 5000 лв. се следва законна лихва от
датата на увреждането – *** г., до окончателното заплащане на вземането.
С оглед на изложеното искът се явява изцяло основателен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се следват сторените
разноски в общ размер от 500 лв., от които 200 лв. държавна такса и 300 лв. депозит за
съдебномедицинска експертиза.
На адвокат Б., оказал безплатна правна помощ на ищеца, на основание чл. 38, ал. 2 вр.
чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗА следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от
800 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 ЗЗД Община Перник да заплати на Е. Д. С., ЕГН
**********, сумата от 5000 лв., представляваща част от глобално заявена претенция в
размер от 15000 лв., като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, получени в резултат на нападение от безстопанствени кучета на *** г. в гр.
Перник, в района на ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
увреждането – *** г., до окончателното й заплащане.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Перник да заплати на Е. Д. С., ЕГН
**********, сумата от 500 лв., представляваща разноски в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗА
Община Перник да заплати на адвокат Б. Б. сумата от 800 лв., представляваща
възнаграждение за оказана на ищеца безплатна правна помощ пред настоящата инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните по имейлите, видни на л. 18 и л. 46, а
потвържденията за получаване да се прикачат като уведомления в ЕИСС.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5