Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                            №13

                                             гр. Габрово,20.01.2020г.

 

В  И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

ГАБРОВСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД  в  публично заседание  на  шестнадесети януари през две хиляди  и двадесета година  в състав:

Председател: ГЕРГАНА  АНТОНОВА-ПОПОВА

Съдебни заседатели:

 

При секретаря  КРАСИМИРА  НИКОЛОВА  и  в  присъствието на прокурора ........................................ като разгледа  докладваното от съдията Антонова-Попова  гр.д.№1692 по  описа  за  2018г.  и  за  да  се произнесе  взе  предвид следното:

 

 

        

          Предявени са обективно съединени искове с правно основание  чл.422,ал.1 от ГПК.

          В исковата молба ищецът твърди, че по негово заявление по ч.гр.д.№1019/2018г. по описа на РС- Габрово е издадена заповед за изпълнение №2805 от 30.05.2018г. по чл. 410 ГПК срещу ответницата да заплати следните суми: главница-826.62лв., договорна лихва- 110.65 лв. за периода  16.08.2016г.-14.032017г., административна такса- 40.00лв., такса гаранция 396.05лв., 38.77лв.- мораторна лихва върху непогасената главница за периода  15.03.2017.-17.05.2018г., както и  законната  лихва   върху главницата  от  подаване на заявлението  в съда до окончателното й изплащане.

          Заповедта е връчена на ответницата  лично и същата е депозирала възражение по реда на чл.414 от ГПК. След указание на заповедния съд, в срока по чл. 415,ал.1,т.1 от ГПК, ищецът предявява установителни искове за съществуване на вземането си.

          Твърди се, че отношенията между страните са възникнали от Договор за кредит № 361121 от 19.03.2016 г., сключен между ответницата и „Фератум България“ ЕООД. Договорът е сключен чрез средствата за комуникация от разстояние във формата на електронен документ. По силата на договора ответницата е получила кредит  в размер на 1000лв. Сумата  е следвало да се върне в размер  на 1230лв., включваща главницата и договорна лихва в размер на 230лв. за срок от 360 дни. В същия ден е бил сключен и Договор за гаранция № 361121 между ответницата и „Фератум Банк“ ЕООД, като кредитополучателят се е задължил на гаранта с такса за предоставяне на гаранцията в размер на 770лв.. Тъй като ответницата не е изпълнила задължението си да върне кредита, кредиторът „Фератум България“ ЕООД е поискал изпълнение от гаранта „Фератум Банк“ ЕООД, който е погасил дължимата сума. На ответницата е била начислена и такса за просрочието повече от 20 дни на падежа, която е в размер на 40лв. и представлява административна такса за събиране на вземането с основание чл. 10, т. 1 – 8  от  Общите условия.

На 01.12.2017 г. е сключен Договор за покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити /цесия/ между ищеца и „Фератум Банк“ ЕООД и е подписано Приложение Г към Договора, по силата на които вземането е прехвърлено в собственост на ищцовото дружество. Длъжникът е бил уведомен по реда на чл. 99 ЗЗД за цесията на 14.12.2017 г. с писмо с обратна разписка. Извършеното от ответницата плащане по договора за кредит е в размер на 666.68 лв., поради което ищецът претендира: главница- 826.62лв., договорна лихва- 110.65 лв. за периода  16.08.2016г.-14.032017г., административна такса- 40.00лв., такса гаранция 396.05лв., 38.77лв.- мораторна лихва върху непогасената главница за периода  15.03.2017.-17.05.2018г., както и  законната  лихва   върху главницата  от  подаване на заявлението  в съда до окончателното й  изплащане.

          Ищецът  претендира да му бъдат  заплатени  направени  разноски  по  делото.         

          Ответницата  е представила писмен отговор в установения месечен срок. Оспорва  предявените искове. Счита, че сумите, които  остават  а плащане  са в  размер  на 502лв.. В  отговора се прави възражение за нищожност на клаузите в  процесния договор относно  разходите по кредита, тъй като  същите  надвишават размера, предвиден  в  разпоредбата на  чл.19,ал.4  от  ЗПК.

          Постъпила е молба с вх. № 5326/08.07.2019г. от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в която се излага, че по силата на извършена цесия от 03.05.2019г. вземането към ответника му е прехвърлено от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, поради което има интерес да встъпи като трето лице помагач на ищеца и моли да бъде допуснато встъпването му по реда на чл. 226, ал. 2 във вр. с чл. 218 от ГПК.

          Съдът, като е  взел предвид данните по делото и молбата на трето лице „Агенция за събиране на вземания" ЕАД е констатирал, че в течение на производството спорното право е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, поради което за същото е налице основание да встъпи в производството по делото като трето лице помагач на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД , на основание чл. 226 ал. 2 във вр. с  чл.218  от ГПК.

          По  изложените съображения, съдът  с  определение, постановено  в  открито  съдебно заседание на 09.07.2019г. е допуснал встъпването на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД като трето лице помагач на страната на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД.

          По делото са събрани писмени  доказателства. От съвкупната им преценка съдът намира за установена следната фактология:

           Видно от приложеното ч.гр.д.№1019/2018 г. по описа на РС –Габрово по заявление на ищеца е  издадена заповед за изпълнение срещу ответницата да  му заплати следните суми: главница- 826.62лв., договорна лихва- 110.65 лв. за периода  16.08.2016г.-14.032017г., административна такса- 40.00лв., такса гаранция 396.05лв., 38.77лв.- мораторна лихва върху непогасената главница за периода  15.03.2017.-17.05.2018г., както и  законната  лихва   върху главницата  от  подаване на заявлението  в съда до окончателното й изплащане.

          Заповедта е връчена на ответницата  лично и същата е депозирала възражение по реда на чл.414 от ГПК. След указание на заповедния съд, в срока по чл. 415,ал.1,т.1 от ГПК, ищецът предявява установителни искове за съществуване на вземането си.

          Безспорен факт е, че предмет на установителния иск е Договор за кредит № 361121 от 19.03.2016 г., сключен между ответницата Р.Т.  Щ. и „Фератум България“ ЕООД. Договорът е сключен чрез средствата за комуникация от разстояние във формата на електронен документ, както се твърди в исковата молба. Самият договор обаче не е представен, освен ако ищецът не е имал предвид представеният на л.7 „Статус на заема“, посочен в описание на доказателствата като „копие от договор за гаранция…“. Съдът приема, че този документ, наречен „Статус на заема“ не представлява доказателство за сключен договор за заем или договор за гаранция. Представените Общи условия към договор за гаранция също не установяват договор, сключен с конкретната ответница.

         Ищцовото дружество не е страна по договора за кредит и договора за гаранция, но своята активна легитимация установява чрез представения договор  за покупко-продажба на  отписванията   на необслужвани  потребителски  кредити и потвърждение   за  сключена цесия между ищеца и „Фератум Банк“ от 01.12.2017г. /л.13.– л.21/. Вероятно  затова ищецът твърди, че дружеството гарант „Фератум Банк“ ЕООД е изплатило на кредитодателя „Фератум България“ ЕООД задължението на ответницата по договора и затова встъпва в правата на кредитор, и в качеството си на кредитор е прехвърлило вземането към ответницата по силата на посочената по-горе цесия.

           Съдът счита, че тези твърдения са недоказани, тъй като не са представени никакви доказателства кога и каква сума е изплатил гарантът „Фератум Банк“ ЕООД на „Фератум България“ ЕООД – кредитодателят на ответницата по делото. А този факт следва да бъде установен, тъй като именно поради изплащането на гаранцията /т.е. дълга на ответницата/ и след това прехвърляне на вземането на ищеца може да се установи активната легитимация на ищцовото дружество.

           В  исковата  молба се твърди се, че ответницата е била „уведомена по реда на чл. 99 ЗЗД за извършената продажба на вземането на 14.12.2017 г. от „Фератум Банк“ ЕООД посредством писмо с обратна разписка“. От този израз, употребен и в заявлението, не става ясно кой всъщност е уведомил ответницата, но е безспорно, че обратна разписка не е представена. Ищецът представя само Уведомление – л. 22/без дата/, изходящо очевидно от ищеца, чрез негов служител- юрисконсулт.

            В.лице в  заключението  си посочва, че  от ответника  по делото са направени  4броя погасителни вноски в  общ  размер  на  726.68лв., които  са  разпределени, както следва: за главница- 333.32лв.; за лихва- 76.68лв.; за гаранция- 256.68лв.; за такси -60.00лв.

            Размерът  на  дължимите  и неизплатени  суми  по договора е, както следва:  остатък на главница -666.68лв.; остатък на договорна  лихва-153.32лв.;остатък  на договорна гаранция- 513.32лв.; такса  за забава- 40.00лв.; лихва  за  просрочие -38.77лв.; допълнително  начислени   такси/неустойки- 803.09лв. или  обща дължима  сума към  датата  на продажбата- 03.05.2019г. е  2 215.18лв..

            Въз  основа  на горните  установявания, съдът прави следните правни  изводи.

По делото не са представени Договор  за кредит №361121 и Договор за гаранция № 361121  от 19.03.2016 г., които са основанието на издадената заповед за изпълнение и съответно на установителния иск. Всъщност твърдението е, че се касае за договори, сключени от разстояние, чрез средствата за комуникация. Съгласно разпоредбата на  чл. 14 от ЗЗД, договорът се смята сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя. Ищецът не е представил никакви доказателства, от които да е видно, че ответницата е приела предложението на „Фератум България“ ЕООД и въобще какво са преговаряли и договаряли страните. Няма потвърждение и по факта, че ответницата е получила Общите условия, приложени от ищеца. Договор за кредит от разстояние се реализира при спазване изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за електронния документ и електронния подпис. По делото не са представени никакви доказателства за комуникацията между страните, за електронните им  изявления. Точно поради тази причина остана напълно неизяснено какво всъщност е предложено на ответницата, какъв договор/и  е  бил сключен, по какъв  начин и  за  какво.

            По изложените съображения, съдът приема, че не е  доказано сключването на договор за заем между ответницата  Р.Т.  Щ. и „Фератум България“ ЕООД, както и договор за гаранция между ответницата Р.Т.  Щ.  и  „Фератум Банк“ ЕООД, като и двата не са  представени от ищеца.

           Този извод на съда не се променя от факта, че има данни за извършени  плащания от ответницата, тъй като липсват доказателства за договорна връзка по договори за заем и гаранция.

          Извън горното, съдът приема, че ищецът не е установил и своята активна легитимация, по следните съображения:

Цесията е сключена между ищеца „Агенция за  контрол  на  просрочени задължения” ООД и „Фератум Банк“ ЕООД, но това дружество не е предоставило кредита. За да има право на регресен иск срещу длъжника, гарантът „Фератум Банк“ ЕООД трябва да е изплатил задължението на длъжника към „Фератум България“ ЕООД, а такива доказателства не са представени. Съставеното потвърждение от „Фератум България” ЕООД /л.109/, че поръчителят „Фератум  Банк” ЕООД  му е изплатил всички дължими суми от  ответницата не установява факта на самото плащане. По  делото липсват  данни  относно това  какви  плащания са извършени от  страна  на  банката. Поради това, съдът  приема, че тези твърдения в исковата молба са недоказани. Следователно ищецът не може да претендира за вземане, което се дължи на трето за  цесията  дружество.

           Съдът не  следва да обсъжда възраженията на  ответницата за нищожност  на договора за кредит, тъй като всъщност няма договор, а за нищожен може да бъде обявен съществуващ в правния мир договор или отделни негови клаузи.

           По изложените  съображения, съдът  приема, че  предявените обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422, ал.1 от ГПК са неоснователни и недоказани  и следва да бъдат  отхвърлени изцяло.

           На основание чл.223 от ГПК, решението е постановено при участието  на  „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, като трето лице- помагач на страната на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД.

           С   оглед  изхода на спора, разноските на ищеца остават в негова тежест.

           Воден  от  гореизложеното, съдът

                                       Р       Е       Ш        И:

           ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените искове по чл. 422,ал.1 от ГПК от  „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, ЕИК202527341, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Васил Левски” №114, етаж Мецанин, представлявано от Росен  Георгиев  Антов и Тервел Янчев  Кънчев, с пълномощник: юрисконсулт  Н.  А.  С. против  Р.  Т.Щ., ЕГН**********, с  адрес: ***, с  които се претендира да  бъде признато за установено, че Р.  Т.Щ. ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД следните  суми: сумата 826.62лв./осемстотин  двадесет и шест  лева и шестдесет  и две ст./- главница, ведно със законната лихва  считано от 28.05.2018г. до изплащане на вземането; сумата 110.65лв./сто и десет  лева  и шестдесет и пет  ст./- договорна  лихва  за периода  16.08.2016г.- 14.03.2017г.; 40.00лв./четиридесет лева/-такси; 396.05лв./триста деветдесет и шест лева и пет  ст./-гаранция  по  кредитната сделка; сумата 38.77лв./тридесет и осем  лева и седемдесет  и седем  ст./- мораторна лихва за периода 15.03.2017г.- 17.05.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение №2805 от 30.05.2018 г.  по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№1019/2018 г. по описа на РС –Габрово, като неоснователни и недоказани.

         Решението  е постановено при участието на третото лице „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК203670940, седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от  Николина  Т. Станчева и Мартин  Деспов  Деспов, с пълномощник: юрисконсулт Миглена Симеонова, като  помагач на страната на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, на основание чл.223 от ГПК.

          Решението  подлежи на  въззивно  обжалване  пред  Габровски  окръжен съд  в   двуседмичен  срок  от  връчването  му  на  страните.

                                                                                             

     

                                                                            РАЙОНЕН  СЪДИЯ: