№ 31
гр. Шумен, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц. В. К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20223630201926 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №22 – 0869 - 001402/01.08.2022г. на
Началник група в ОДМВР – Шумен, сектор Пътна полиция, с което на основание чл.53 от
ЗАНН и чл.183 ал.4 т.7 предл.1 от ЗДвП на В. Т. Д., ЕГН ********** от гр.Шумен е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.137а
ал.1 от ЗДвП. В жалбата до съда, жалбоподателката моли наказателно постановление да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Не оспорва факта, че към момента на
спирането й за проверка е била без поставен обезопасителен колан посочвайки, че това е
било по здравословни причини, което обстоятелство не било съобразено, както от
актосъставителят, така и от наказващият орган. При условията на евентуалност, счита че в
конкретната хипотеза се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли на
основание чл.38 ал.2 от ЗА да бъде присъдено адвокатското възнаграждение за оказана
безплатна помощ – процесуално представителство, защита и съдействие в настоящото
производство. В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована не се явява. В
последното съдебно заседание се явява процесуален представители – адв.Я.Д. от САК.
Процесуалния представител на въззиваемата страна оспорва жалбата като
неоснователна като излага доводите си това. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано за целта лице, в срока по чл.59 ал.2 от
ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На
20.06.2022г. в 08.55 часа в гр.Шумен жалбоподателката В. Т. Д. управлявала л.а.
„Фолксваген Голф“ с рег. №Н 0777 ВР, собственост на св.Д.Д.Д., по ул. «Алеко
Константинов», в посока бул. «Симеон Велики». Управляваният от жалбоподателят
автомобил бил спрян за проверка от екип на сектор ПП при ОДМВР – Шумен, а именно
свидетелите Г. Ю. И. и С. К. С. – мл. автоконтрольори в сектор ПП. Било констатирано, че
жабл.Д. управлява автомобила без поставен обезопасителен колан. За констатираното
нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП св. Г. Ю. И. съставил срещу Д. АУАН серия GA
№651895/20.06.2022г., в който е отразено, че нарушителят няма възражения. В
1
законоустановения срок жалб. Д. се е възползвал от законното си право и е депозирала
писмени възражения, в които не оспорва обстоятелството, че е била без поставен
обезопасителен колан. Посочва, че обяснила на контролните органи, че имала медицински
причини, след което те й поискали да представи документ от лекар, с какъвто не
разполагала. Твърди, че й било заявено, че ако представи медицински документ, актът щял
да бъде анулиран. Към възражението приложила медицинско удостоверение
№234/20.06.2022г., експертно решение№0271 от 17.02.2021г. и епикриза издадена от МБАЛ
«Доверие» АД, гр.София, отделение Гинекология. Във връзка с депозираното възражение
била извършена проверка от И.С.Г. – ПИ в група ОДПДПК в сектор ПП при ОДМВР –
Шумен. След като се запознал с възраженията и материалите по преписката, Г. не установил
обстоятелства или доказателства съставения срещу жалбоподателя АУАН да бъде анулиран
или преписката прекратена. Счел подаденото възражение за неоснователно. На база
отправени запитвания по други идентични казуси до Национална многопрофилна
транспортна болница „Цар Борис III“, София, Отделение Експертно консултативен – Горна
Оряховицаа, приел че единствено транспортна областна лекарска
експертна комисия (ТОЛЕК) може да издаде удостоверение за освобождаване на водача от
ползване на обезопасителен колан.
Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно –
наказателната преписка, наказващият орган издал обжалваното НП като е възприел изцяло
констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.183 ал.4 т.7 предл.1 от ЗДвП на В.
Т. Д., ЕГН ********** от гр.Шумен е наложено административно наказание глоба в размер
на 50 лева, за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП.
В хода на съдебното производство е назначена съдебно – медицинска експертиза.
След запознаване с материалите по делото и цялата медицинска документация на
жалбоподателката до момента на изготвяне на експертизата, както и след извършен
актуален преглед, вещото лице дава заключение, че към датата на извършване на
процесното нарушение /20.06.20222г./ в областта на таза, коремната и гръдната кухина на
жабл. Д. /пред които правилно поставения триточков колан преминава/ не са регистрирани
болестни увреждания, които биха застрашили пряко здравословното й състояние при
поставянето му.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както и заключението на изготвената съдебно –
медицинска експертиза.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, следното: В хода на
административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на
санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в
рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на
жалбоподателя.
Разпоредбата на чл.137а ал.1 от ЗДвП императивно повелява, че водачите и
пътниците в МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Безспорно е
установено от доказателствата по делото, а не се спори и между страните, че на процесната
дата, жалбоподателката е управлявал л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. №Н 0777 ВР, в
посочения пътен участък, без поставен обезопасителен колан. Показанията на свидетелите
Г. Ю. И. и С. К. С. подкрепят изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка и не са
противоречиви. Пресъздават това, което са възприели непосредствено, като показанията им
са безпротиворечиви, кореспондират изцяло с приложените към делото писмени
доказателства. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно
обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив
да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършила.
Доводът на жалбоподателя за отмяна на НП е, че е налице хипотезата на чл.137а ал.2
т.2 от ЗДвП, освобождаваща я от това задължение, в подкрепа на което впоследствие
представила писмени доказателства – медицински документи.
Съдът намира за безспорно установено и, че към момента на извършване на
нарушението и спирането й за проверка от контролните органи, в хода на проверката на
2
место тя не е представила медицински документ, въз основа на който контролните органи да
направят извод, че е налице хипотезата на чл.137а ал.2 т.2 от ЗДвП. Това се установява
както от показанията на свидетелите И. и С., така и от депозираното писмено възражение, в
което самата жалбоподателка е посочила, че при проверката не е разполагала с такъв.
Нормата на чл.137а ал.2 от ЗДвП предвижда изключения при изпълнение на
задължението за поставяне на предпазен колан при управление на МПС, поради което
задължението вменено на водачите на МПС, не е безусловно. Съгласно чл.137 ал.2 т.2 от
ЗДвП могат да не използват обезопасителни колани лицата, чието физическо състояние не
позволява използването на такъв.
В хода на производството по искане на жалбоподателката е разпитан в качеството на
свидетел нейния съпруг - Д.Д.Д.. В показанията си св. Д. също потвърждава факта, че на
процесната дата, когато била спряна за проверка от контролните органи, жалб. Д. не е имала
поставен обезопасителен колан, както и че към този момент не е представила някакъв
документ. Според свидетеля няколко месеца след извършената операция на съпругата му
през 2020г., тя се възстановила и ползвала обезопасителен колан. Операцията била
извършена с робот „Давинчи“ посредством 4 отвора в областта на корема. Единият от тези
отвори, който бил разположен под пъпа в ляво периодично през няколко месеца се
възпалявал и съпругата му изпитвала болка и дисконфорт. Според св. Д. няколко дни преди
20.06.2022г., въпросният отвор се бил възпалил и според него при поставяне на колан
болката се засилвала.
Видно от представените и приети от съда писмени доказателства, както и от
изготвената съдебно – медицинска експертиза, че жалбоподателката е с установена 91%
неработоспособност с водеща диагноза ендометриум, общо заболяване: Н процес на тялото
на матката – еднометриум Т1 Нх Мх. Състояние след ЛХТ, двустранна аднексектомия,
тазова лимфна дисекция. Състояние след ТГТ. През 2020г. е дигностицирана със
злокачествено новообразувание. На 02.09.2020г. й било проведено оперативно лечение с
робот като е извършено отстраняване на матката и дисекция на тазови лимфни възли – 4 в
дясно и 10 в ляво. Впоследствие при проследяване състоянието на жалбоподателката не се
установяват усложнения развили се в резултат на туморния процес в областта на таза,
коремната и гръдната кухина. Налице са данни за развитие на лимфен оток на левия крак,
който е свързан с проведената операция и е съществувал отпреди 20.06.2022г. /датата на
извършване на нарушението/. При проведеният преглед на жалбодателката на 11.01.2023г.,
вещото лице е констатирано, че ръбците от операцията са матурирани, т.е. ръбците са
съзрели, завършило е развитието им и в бъдеще няма да търпят развитие.Вещото лице е
констатирало и лек оток на левия долен крайник.
След запознаване с материалите по делото и цялата медицинска документация на
жалбоподателката до момента на изготвяне на експертизата, както и след извършен
актуален преглед от вещото лице, същото дава заключение, че към датата на извършване на
процесното нарушение /20.06.20222г./ в областта на таза, коремната и гръдната кухина на
жабл. Д. /пред които правилно поставения триточков колан преминава/ не са регистрирани
болестни увреждания, които биха застрашили пряко здравословното й състояние при
поставянето му. Установения лимфедем на левия долен крайник, според вещото лице също
не е пречка за поставяне на колана, доколкото крайниците не се обхващат от него.
За физическо състояние, което не позволява на лице – водач на МПС, да използва
обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние, при което поради обективни
причини (т.е. стоящи извън субективните желания на лицето) на конкретната дата на
извършване на нарушението е невъзможно да постави колан или ако поставянето на такъв
би застрашило здравословното му състояние. Преценката за наличие на изключение от
задължителното правило да се ползва обезопасителен колан се прави не само с оглед
наличие на конкретно заболяване на водача, а съобразно физическото му състояние към
момента на извършване на нарушението. Следва да се докаже, че физическото състояние на
жалбоподателката към момента на извършване на нарушението не е позволявало
поставянето на колан. При проведеният разпит на вещото лице в съдебно заседание, същото
посочи, че дори при стандартно проведена операция, когато се прави разрез на коремната
стена, а не малки отвори при оперативно лечение с робот, срокът в който не се препоръчва
ползването на колан е първите 6 месеца. В конкретният случай от оперативното лечение до
извършване на нарушението е изминала 1 година и 9 месеца, поради което извършената
3
операция сама по себе си не се явява причина, която освобождава жалбоподателката от
поставянето на обезопасителен колан. Това се установява и от показанията на св. Д., според
които след възстановяването й от операцията жалб. Д. е ползвала колан. В издаденото /в
деня на проверката/ медицинско удостоверение от личния лекар на жалбоподателката като
причина за невъзможността да използва колан е посочено единствено извършената през
2020г. операция. В него не е отразеното някакво моментно влошаване на здравословното й
състояние, за каквото свидетелства св.Д. – периодично възпаление на един от ръбците от
операцията, което създавало дисконфорт на жалбоподателка, а също така изпитвала и болка.
Данни за такива периодични възпаление няма и в медицинската документация. Не са
представени никакви други писмени документи, че водачът е в обективна невъзможност да
поставя колана, с който е бил оборудван автомобилът, нито че поставянето на колана би
застрашило здравето му. В представеното експертно решение на ТЕЛК не е обективирано
мнение на медицинско лице, сочещо на извод, че при отразените в решението заболявания
употребата на колан би причинило болки, дискомфорт или би застрашило здравословното й
състояние.
С оглед събраните в хода на съдебното следствие доказателства не може да бъде
направен извод, че физическото състояние на жалбоподателката е било такова, което да я
освобождава от поставянето на предпазен колан при шофиране към датата на извършване на
нарушението. С оглед тези доказателства съдът счита, че жалбоподателката не е сред
лицата, попадащи в хипотезата на чл.137а ал.2 т.2 от ЗДвП, поради което е била задължено
лице по чл.137а ал.1 от ЗДвП. По изложените съображения съдът приема, че е извършила
виновно вмененото й административно нарушение. Материалният закон е приложен
правилно от страна на административнонаказващия орган, поради което наказателното
постановление се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Правилно е
приложена и санкционната норма на чл.183 ал.4 т.7 предл.1 от ЗДвП, съгласно която се
наказва с глоба от 50 лева водач, който не изпълнява задължението за използване на
предпазен колан. Размерът на наказанието е строго фиксиран и не подлежи на ревизия.
Преди издаване на НП наказващият орган е разгледал възраженията на
жалбоподателката и представените документи, т.е. изследвал е обстоятелствата, които жалб.
Д. е изложила, поради което и съдът не приема, че наказателното постановление е издадено
в нарушение на задълженията по чл.52, ал.4 от ЗАНН.
Изложеният довод, че се касае за маловажен случай също е неоснователен. По силата
на изричната законова разпоредба на чл. 189з от ЗДвП нарушението на ЗДвП не може да
представлява маловажен случай.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изхода на делото, искането на жалбоподателката на основание чл.38 ал.2 от
ЗА да бъде присъдено адвокатското възнаграждение за оказана безплатна помощ в
настоящото производство е неоснователно.
Административнонаказващият орган е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото в открито
съдебно заседание е осъществено процесуално представителство от В. Д. – гл.
юрисконсулт, се явява основателно и на основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН следва на ОДМВР -
Шумен да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от
Закона за правната помощ. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева
в производствата по ЗАНН. В настоящия случай процесуалният представител на АНО – е
осъществил процесуално представителство в две открити съдебни заседания, от друга
страна делото не се отличава с правна и фактическа сложност, поради което намира за
справедливо да бъде определено и присъдено възнаграждение в минималния размер, а
именно 80 лева.
В хода на съдебното производство са направени разноски за изготвяне на експертиза
в размер на 404.70 лева, които следва да бъдат възложени на жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №22 – 0869 - 001402/01.08.2022г. на
Началник група в ОДМВР – Шумен, сектор Пътна полиция, с което на основание чл.53 от
ЗАНН и чл.183 ал.4 т.7 предл.1 от ЗДвП на В. Т. Д., ЕГН ********** от гр.Шумен е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.137а
ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА В. Т. Д., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР гр.Шумен
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лева.
ОСЪЖДА В. Т. Д., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета по сметка на
Районен съд гр.Шумен направените разноски в размер на 404.70 /четиристотин и четири
лева и седемдесет стотинки/ лева, както и пет лева при издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5