Решение по дело №270/2024 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 231
Дата: 21 февруари 2024 г.
Съдия: Стояна Илиева
Дело: 20243110200270
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 231
гр. Варна, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20243110200270 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалбата на Л. Е. Б.
с ЕГН ********** от гр.Варна срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, серия К, № 7880982, издаден от ОД МВР
Варна.
С жалбата се оспорва издадения електронен фиш, иска се неговата отмяна, като без да се
излагат конкретни доводи се твърди, че същия е неправилен и незаконосъобразен,като в
хода на административното производство са били допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител,
депозира писмени бележки.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
На 10.04.2021 г. в 13:46 часа в гр.Варна,по бул.“Васил Левски“, срещу бл.60-62 на ж.к.Чайка
в посока кк Златни пясъци лек автомобил „ МЕРЦЕДЕС Ц 320 ЦДИ “ с рег. № *** се
движел със скорост от 85 км/ч. (след приспаднат толеранс от 3 км/час в полза на водача от
реално измерената скорост от 88 км/час), при ограничение за населено място 50 км/час.
Скоростта, с която се движел автомобилът била установена и заснета с автоматизирано
1
техническо средство и/или система (АТСС) от вида ARH CAM S1, № 11743с9.Въз основа на
снимковия материал от системата за видеоконтрол № 11743с9/0328323, 2021-04-10
13:46:33.3 на собственика на автомобила М. Е.а Г. е издаден ЕФ, серия К, № 4704235.
На 03.08.2023 год. в сектор ПП Варна е депозирана декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП от
М.Г., в която същата посочва, че водач на автомобила на посочената във фиша дата е
жалбоподателя Б.,прилага и копие от неговото СУМПС.ЕФ серия К, № 4704235 е анулиран,
като на негово място е издаден процесния електронен фиш, връчен на жалбоподателя на
21.12.2023 год., видно от справка АИС АНД.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от събраните писмени
доказателства: електронен фиш за налагане на глоба за нарушения, установени с
автоматизирано техническо средство серия К, № 4704235, издаден от ОД МВР Варна,
справка АИС АНД, снимка, протокол за използване на автоматизирано техническо средство
рег. № 819р-11286/12.04.2021 год. с дата на използване 10.04.2021 год.,, ведно със снимка на
техническото средство,справка за собственост,Протокол от проверка № 82-С-
ИСИС/29.10.2020 год.на БИМ,Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 на БИМ,ведно с приложение за работа,ЕФ,серия К, №4704235,издаден от ОД
МВР Варна,справка АИС АНД, декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП, часови график за
работата на нарядите от ППК сектор ПП ОД МВР Варна за 10.04.2021 год.,ежедневна
ведомост за дата 10.04.2021 год.,приобщени към доказателствения материал по реда на чл.
283 НПК.
Всички цитирани по-горе писмени доказателства се кредитират от съда, тъй като са
непротиворечиви, обективни, достоверни и изхождат от държавен орган, т.е. разполагат с
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.
От Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с № 819р-
11286/12.04.2021 год., часовия график за 10.04.2021 год. и ежедневната ведомост се
установява мястото, времето, посоката на движение на контролираните МПС-та и
позиционирането на техническото средство, броят и номерата на клиповете, заснети на това
място с въпросното техническо средство, както и индиректно се установява ограничението
на скоростта на движение на превозните средства - 50 км/час за населено място.
От протокола за проверка № 82-С-ИСИС/29.10.2020 год. на БИМ се установява също така,
че преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера
и комуникации, тип ARH CAM S1 е преминала метрологична проверка.
С оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП („изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес”) съдът кредитира изцяло
приложения по делото снимков материал, намирайки го за годно веществено
доказателствено средство.
Посредством снимка №, 2021-04-10 13:46:33.3 се установява марката и регистрационният
2
номер на автомобила; датата,часа и мястото на извършване на нарушението; конкретно
измерената скорост на движение.Този снимков материал представлява веществено
доказателствено средство с автентични дата,час и място на заснемане. Поради това съдът го
приема като годно, достоверно и информативно доказателствено средство и съответно го
кредитира. Доколкото снимката е направена на 2021-04-10 13:46:33.3, тя попада в часовия
диапазон от 13:30 до 14:30, в който техническо средство е било позиционирано на
бул.“Васил Левски“ - ж.к.Чайка до бл.60.
От правна страна:
Жалбата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в преклузивния срок и е насочена
срещу подлежащ на обжалване акт, в който смисъл се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с
наказателно постановление и с електронен фиш, като по този начин се гарантира бързина на
процеса по установяване на административни нарушения и налагане на административните
наказанията.
Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на Електронния фиш, регламентирани в
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, със съдържанието на обжалвания Електронен фиш,
съдът приема, че последният отговаря на всички законови изисквания – електронният фиш
съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане,
които реквизити се съдържат в процесния електронен фиш.
Спазен е и чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. Приложения по преписката Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 460р-2095/02.03.2022 год. съдържа всички
реквизити според Приложението към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата. В него е посочено, че датата на използване
на техническото средство е 25.02.2022г.. Посочено е името и подписа на лицето
позиционирало техническото средство, респ. е приело и проверило въпросния Протокол. В
Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система са посочени
мястото на контрол, ограничението на скоростта, началото и края на работа, както и общият
брой на констатираните нарушения. Протокола е придружен със снимка на уреда.
Видно от представената фотоснимка,измерената скорост на движение на автомобила,
управляван от жалбоподателя е била 88 км/ч., в който случай допустимата грешка при
измерването е +/- 3 км. /час, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 85 км/ч.
3
Именно тази скорост е била съобразявана при преценка дали е превишена максимално
разрешената такава. В този смисъл съдът констатира, че при издаване на електронния фиш е
съобразен т. нар. толеранс като инкриминираната скорост е намалена на 85 км. /ч., т. е.
отчетено е превишение от 35 км. /ч., което обстоятелство се явява в полза на нарушителя и
именно за това превишение същият е бил санкциониран. Установи се, че в района, в който се
е движило заснетото МПС не е въведено различно ограничение на скоростта от това,
въведено с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а именно 50 км. /час.
В обобщение съдът намира, че от анализа на доказателствените източници се достига до
недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен номер на устройството 11743с9 е било
заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 85 км. /ч. (преди отчитане на
възможна грешка от 3 км. /час от засечената скорост) при ограничение от 50 км. /ч., валидно
за населено място, с което съдът намира, че от обективна страна е нарушена разпоредбата на
чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Установеното превишение на максимално разрешената скорост след
приспадане на възможната грешка е с 35 км. /ч.
Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. Видно от справката за собственост автомобилът, с който е
било извършено нарушението е собственост на М.Г.. От приетата по делото справка за
собственост се установява, че към инкриминираната дата автомобилът, с който е било
извършено заснетото нарушение е собственост на М. Е.а Г..Видно от представената
декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП, собственикът е посочил именно жалбоподателя Б. като
лицето, което на инкриминираната дата и час е управлявал заснетото МПС.В съответствие с
изискванията на ЗДвП чл.189 ал.5 към декларацията си собственика на автомобила е
представил и копие на СУМП на лицето, посочено в декларацията и именно от изложените
доказателства се установява авторството на нарушението.
Установеното нарушение е извършено виновно, с пряк умисъл. Жалбоподателя като
правоспособен водач на МПС е съзнавал, че общоважимото ограничение на максимално
разрешената скорост в населено място е 50 км. /час, съзнавал е, че скоростта, с която е
избрал да управлява МПС надхвърля значително максимално разрешената, като е целял
именно това.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано с разпоредбата на чл. 182 от
ЗДвП, като за конкретното превишение от 35 км. /ч. за населено място законодателят в
разпоредбата на ал. 1, т. 4 от същия текст е предвидил глоба в размер на 400 /четиристонин/
лева. Размерът на глобата е фиксиран такъв, поради което обсъждането на въпроса за
нейната справедливост е безпредметно.
Не са налице предпоставките процесното нарушение да бъде квалифицирано като
маловажен случай, тъй като същото не се отличава с по-ниска степен на обществена
4
опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид.
С оглед изложеното съдът намира, че издаденият електронен фиш е законосъобразен и
следва да бъде потвърден изцяло.
Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане от страна на представителя
на въззиваемата страна съдът следва да присъди в полза на ОД МВР Варна разноски за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80 лева, съобразявайки
фактическата и правна сложност на делото, вида и количеството на извършената от
процесуалния представител дейност.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, серия К, № 7880982, издаден от ОД МВР Варна, с
който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т.4 от Закона за движението по пътищата
на Л. Е. Б. с ЕГН ********** от гр.Варна е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 400 /четиристотин/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Л. Е. Б. с ЕГН ********** да заплати в полза на ОД МВР Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред Административен съд -
Варна, в 14-дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5