Р Е Ш
Е Н И Е
№…………………
гр. К., 06.03.2023
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен
съд трети
граждански състав
на шестнадесети
декември две хиляди двадесет
и втора година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА П.
Секретар: КРИСТИНА
ШАХЪНСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 654
по описа за 2020 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР.
Ищците Т.Т.Б. с ЕГН ********** *** и П.Т.С. с ЕГН ********** *** твърдят,
че са наследници по закон, дъщери, на Т.Х.Л., бивш жител ***, починал на ********
г.
С нотариален акт № 96, том III, дело № 1697/1993 г. на Карловски
районен съд баща им бил признат за собственик на земеделска земя с площ от 500
кв.м в местността „М.Л.“ в землището на гр. С., обл. П., при граници: от изток
- Н.И.К., И.Х.Г.; от запад - наследници на П.Д.П.; от север - борова гора,
ведно с построената в имота сезонна постройка, който имот по тогава действащия
план на гр.С. имал пл.№ 443а (четиристотин четиридесет и три „а“), и който имот
бил придобит по реда на §4б ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ .
На място имотът бил с по-голяма площ. В северната му част баща им
насадил овощна градина, а в южната част - лозе. Тези две части на имота били
разделени от синур. Това било видно от представената скица № 180 от 24.04.1979г.
През 1976 г. баща им построил в североизточната част на имота сезонна
постройка, въз основа на одобрен проект и издадено строително разрешение № 76
от 30.08.1979 г. На един по-късен етап западната част от цялото това място била
предоставена за ползване на П.Д.П..
След влизане в сила на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ баща им се възползвал от
предоставената му възможност и закупил гореописания имот по реда, предвиден в
цитираната законова разпоредба. Въз основа на издадените му документи и
извършено плащане бил издаден и описаният нотариален акт.
Северно от имота минавал път, който отделял имота им от гората. Какво е
представлявал имотът и в какви граници бил ползван от баща им, и съответно - в
какви граници бил закупен от него през 1993 г. било видно от представената
скица № ******** г., издадена от Кметство С.. Към настоящия момент ищците
продължавали да владеят и ползват имота в същите граници. По сега действащите
КККР на гр.С., одобрени със Заповед № ******** г. на ИД на АГКК, цялото
пространството между северната граница на имота им и гората, т.е. пътят, било
приобщено към техния имот, който бил с идентификатор ******* с площ от 500
кв.м; адрес на ПИ: гр.С., п.к. ****, местност „М.Л.“; трайно предназначение на
територията: земеделска; начин на трайно ползване: Друг вид нива; категория на
земята при неполивни условия: 9; стар идентификатор: няма; номер по предходен
план: 443а, квартал 0. Южната част от имота им била обособена в самостоятелен
имот с идентификатор ******** с площ от около 400 (четиристотин) кв.м. по сега
действащите КККР на гр. С. този имот бил записан като собствен на О.С.
От 1993 г. и до настоящия момент първоначално техният баща и
наследодател, а след неговата смърт през 2014 г., ищците владеели явно и
необезпокоявано имота в старите му граници и конкретно - южната му част, която
по сега действащите КККР на гр.С., одобрени със Заповед № ******** г. на ИД на
АГКК била заснета като ПОЗЕМЛЕН ИМОТ идентификатор ******** с площ от около 500
кв.м в местността „М.Л.“ в землището на гр. С., общ. С., обл. П.. Винаги били
наясно, че имотът им е с площ, по-голяма от описаната в нотариалния акт, но и
винаги били със съзнанието, че целият този имот е техен и затова го владеели и
ползвали като собствен. Целият този имот, заснет като самостоятелни имоти с
идентификатор ******* в северната част, и с идентификатор ******** - южната част, бил обособен на място със синури
и ограда като един имот, до момента ищците го владеели вече около 27 години
явно и необезпокоявано в тези му граници, поради което считат, че са го
придобили по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност съгласно чл.79
във връзка с чл.82 от Закона за собствеността, в това число и поземлен имот
идентификатор ******** с площ от около 500 кв.м в местността „М.Л.“ в землището
на гр.С., общ. С., обл. П. по сега действащите КККР на гр.С., одобрени със
Заповед № ********год. на ИД на АГКК.
Считат, че по сега действащите КККР на гр. С., одобрени със Заповед № ********
г. на ИД на АГКК е налице грешка, касаеща ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *******
и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ идентификатор ******** с площ от около 500 кв.м, в местността „М.Л.“
в землището на гр.С., общ. С., обл. П., изразяващи се в следното: имотът, част
от който била закупена от баща им по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а другата част
от който била придобита по силата на давностно владение, бил отразен като двата
описани имота, вместо като един поземлен имот; както и в това, че вместо като
собственик на този имот да са вписани наследниците на Т.Х.Л., т.е. ищците, за
ПИ с идентификатор ******** като собственик била вписана О.С.
През пролетта на 2017 г. поискали да им бъде издадена скица на имота.
При получаване на скица № ******** г. установили, че южната част от имота им
била обособена в самостоятелен поземлен имот.
С уточняваща молба сочат следното:
Имотът, предоставен на баща им за ползване, съществувал в границите, в
които бил показан на скица № ********г., издадена по плана на ползвателите. По
тази скица пътят, южно от този имот не бил нанесен, а бил приобщен към имот с
пл.№ 443а. Пътят бил с ширина от около 3 м, а площта, с която участвал в имот с
пл.№ 443а била около 43.5 кв.м. От скицата ясно се виждало, че северно от имот
с пл.№ 443а минава път с приблизителна ширина от около 3 м.
От така съществуващия на място имот баща им закупил предоставените му
за ползване 500 кв.м. Този имот винаги съществувал като един цял имот и в тези
си граници, в които бил ползван, и ищците винаги били на ясно, че имотът е с
по-голяма площ - около 750 кв.м.
По сега действащите КККР на гр.С., одобрени със заповед № ********г. на
ИД на АГКК някогашният имот с пл.№ 443а бил разделен на два имота: имот с
идентификатор *******, който бил записан като собствен на техния наследодател Т.Х.Л.,
и имот с идентификатор ********, записан като собствен на О.С. Северната
граница на някогашния имот с пл.№ 443а била преместена с около 3 м на север. В
резултат на това към имот с идентификатор ******* бил приобщен пътят, минаващ по
северната граница на имота, и който път се явявал продължение на пътя с
идентификатор ******** по КККР. По този начин към имота бил приобщен терен с
приблизителни размери 3м х 14.5м (това била ширината на имота) и с
приблизителна площ от 43.5 кв.м.
Аналогично - южната граница на имота, съществуваща на място била
преместена с КККР с около 3м на юг, като по този начин бил приобщен пътят,
минаващ южно от имота, представляващ продължение на път с идентификатор ********
по КККР. В резултат на това изместване от юг били приобщени още приблизително
43.5 кв.м.
Приобщаването на двата пътя към съществувалия някога на място имот
увеличило общо площта му с около 87 кв.м.
Твърдят, че никога на място не е съществувал отделен обособен имот,
който да съвпада, макар и частично с границите на имот с идентификатор ********
по КККР на гр.С. .
МОЛЯТ съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на О.С. ***, одобрени със заповед № ********г. на ИД на АГКК са на
лице грешки и непълноти, изразяващи се в следното: отразяването на имот с пл.№
443а по плана на ползвателите в землището на гр.С., вместо като един имот с
приблизителна площ от около 750 (седемстотин и петдесет) кв.м като два имота с
идентификатори ******* с площ от 500кв.м и имот с идентификатор ******** с площ
от 338 кв.м, както и изместване на северната граница на този имот на север с
около 3, и на южната граница на юг също с около 3м, което е довело до
включването на част (продължението) на път с идентификатор ******** с площ от
около 43.5 кв.м. в имот с идентификатор ********, както и приобщаването на
продължението на път с идентификатор ******** също с площ от около 43.5 кв.м
към имот с идентификатор ********, и да приеме за установено, че на място
съществува един имот с площ от около 750 кв.м. със северна граница, остояща на
около 3м южно от северната граница на имот с идентификатор *******, и южна
граница отстояща на около 3м северно от южната граница на имот с идентификатор ********
по КККР на гр.С., одобрени със заповед № ********г. на ИД на АГКК, от който
имот ищците са собственици на 500/750 ид. части.
Ответникът О.С. чрез процесуалния си представител оспорва иска като
неоснователен.
Ищците се позовавали на придобита собственост на 500 кв. метра - имот *******
по реда на § 46, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, което означавало, че те не били
собственици на този имот и основанието не било реституция.
Според представените документи правото на ползване, което им било
предоставено, било в размер на 500 кв. метра.
Процесният претендиран за собствен съседен имот ******** бил с площ,
надвишаваща предоставената за ползване. Спрямо този имот ищците също не
твърдели реституция, а имали претенции за собственост по давностно владение.
За начало на евентуално давностно владение на земеделски имот,
доколкото същият не бил общинска или държавна собственост, можело да се говори
едва след приемане на плана за новообразуваните имоти – в този смисъл било
решение № 194 от 08.12.2017 г. по гр. д. № 1016/2017 г. на ВКС, І г. о.
Конкретно за местността „М.Л.“ в землището на град С. това станало със Заповед
№ ******** г. на ******** - П., ДВ 54/2009 г.
Поради липса на претендиращ реституция собственик, както и липса на
придобил собственост ползвател на имот 505, през 2018 г. не се извършило
трасиране и въвод във владение съгласно съобщението на ОСЗ - К., ДВ 92/2018 г.
Съгласно 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ ползувателите и претендиращите давностно
владение не можели да се позовават на придобивна давност по отношение на
земеделските земи до приключване на реституцията. Съгласно чл. 19, ал. 1 от
ЗСПЗЗ при приключване на реституцията, земеделската земя, останала след
възстановяване правата на собствениците и след влизане в сила на съответните
планове и карти ставала О.С.. Член 25, ал. 1 от същия закон повелявал, че
земеделската земя, която не принадлежи на други лица е О.С.. Т.е. остатъчният
фонд земеделска земя - непотърсена от истинските собственици ставала О.С..
Претенциите на ползватели по §4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобивна
давност на земеделски земи от общински поземлен фонд били блокирани от §1, ал.
1 от Заключителните разпоредби към Закона за допълнение на ЗС с установен
мораториум за придобиване на земеделски земи, в случая частна О.С. чрез спиране
на давността до 31.12.2022г.
Процесният имот 505 бил непотърсен от истинските собственици и съгласно
закона станал О.С..
Ползувателите можели да придобият площта, която им била предоставена и
която заплатили - 500 кв.метра, представляващи имот 5443, което и направили.
Ползувателите не можели да се позоват на придобивна давност, поради
възможно начало - 14 дни след заповедта на ******** - П. през 2009 г. за
приемане на ПНИ, но което начало не могло да започне, поради посочения по-горе
мораториум в ЗС до края на 2022 г. Т.е. в най-добрия случай ищците началото на
давностно владение би било възможно най-рано на 01.01.2023 г., освен ако НС не
решало да продължи този срок.
Нямало доказателства, че ищците са обжалвали заповедта за приемане на
ПНИ през 2009 г., което означавало тяхно съгласие с така определените имоти 505
и 5443 и техните граници. А преди това имало и много други призовавания,
съобщения, подканяния от страна на общината и ОСЗГ - К. - съобщение за
изработени кадастрални планове на процесната местност - ДВ 26/1996 г.,
анкетиране при изработване на помощния план - ДВ 93/2006 г., изработването и
излагането на показ на помощния план - ДВ 42/2007 г., изработването и
публичното излагане на плана на новообразуваните имоти - ДВ 41/2008 г.
Ищците бездействали и не предявявали претенции.
Последвали заповедта за одобряване на ПНИ от ОУ-П. и трасирането от ОСЗ-К.,
при което ищците отново бездействали.
Поради публичният интерес, съдът служебно следял и прилагал посочените
законови норми - императивни материалноправни норми, а при необходимост и
служебно назначавал експертиза, в този смисъл било - решение № 62 от 29.03.2016
г. по гр. д. № 5628/2015 г. на ВКС, І г.о.
МОЛИ съда да отхвърли иска като неоснователен
На основание чл. 211, ал. 1 от ГПК предявява и по делото е приет за
съвместно разглеждане насрещния иск на О.С. за осъждането на ищците да
освободят имот ******** и предадат владението на О.С.
Ответниците по насрещния иск го оспорват. Считат, че по същество, ако
предявеният иск бил основателен, то същият би бил само частично основателен
поради следното:
По настоящото дело предявили иск с правно основание чл.54 ал.2 от ЗКИР.
Целта им била да установят, че имотът, който бил предоставен за ползване на
техния баща, и който имот същият закупил по реда на §4 от ЗСПЗЗ бил в граници,
които са различни от границите на имот с идентификатор ******* по КККР на гр.С..
В исковата молба подробно описали това, че при изработването на КККР на гр.С.
пътят, който съществувал северно от имота им, бил приобщен към същия, в
резултат на което имотът на баща им бил „изместен“ на север. Площта на
приобщения от север път била „отнета“ от имота на баща им от юг.
В исковата молба изрично заявили, че техния наследодател Т.Х.Л., а след
смъртта му - ищците, продължавали да владеят имота в границите, в които същият
му бил предоставен за ползване и съответно - в границите, в които бил закупен
по реда на §4 от ЗСПЗЗ. Затова и изрично заявили, че са придобили имота в тези
му граници.
През изминалите 27 години владеели имота в старите му граници, но са
придобили по давност тази идеална част от същия, която надхвърляла площта от
500 кв. метра, закупена по реда на §4 от ЗСПЗЗ. В тази връзка възраженията на
ответника, че било невъзможно съгласно цитираните в отговора правни норми да
бъде придобита земеделска земя, собственост на ответната Община, принципно били
правилни, но било очевидно, че ответникът не отчел обстоятелството, че ищците
са предявили иск по чл.54 ал.2 от ЗКИР. И отново уточнявали, че не твърдят да
са придобили идеалната част от имота, съответстваща на площта му, която била в
повече от закупената от баща им. Твърдят, че баща им закупил земеделска земя с
площ от 500 кв.м в имот с граници, различни от границите на ПИ с идентификатор *******.
И част от този имот, който владеели, попадал в имот с идентификатор ********.
Каква точно била тази част, щели да бъдат в състояние да уточнят едва след
изготвяне на заключението по поисканата от нас СТЕ.
Неправомерното изместване границите на имота на север било причината
южно от него да бъде „обособен“ един нов имот, този с идентификатор ********.
Такъв имот никога не съществувал, което било причината да не бъде потърсен от
бивши собственици от преди масовизацията на земеделските земи.
Дали и доколко би бил основателен така предявеният ревандикационен иск
по настоящото дело, ще можело да се прецени след като бъдат установени верните
граници на имота, закупен от баща им.
От събраните по делото
доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори, че праводателят на ищците, Т.Х.Л. е бил ползвател на
земеделски имот, находящ се в землището на град С. в местността „М.Л.“. На
същия е било издадено разрешение за строеж № 76 от 30.08.1979 г. на сезонна
сграда в местността „М.Л.“, съгласно издадена строителна линия. С нотариален
акт № 96, том III, дело № 1697/1993 г. на Карловски районен съд Т.Х.Л. е бил
признат за собственик на земеделска земя с площ от 500 кв.м в местността „М.Л.“
в землището на гр. С., обл. П., при граници: от изток - Н.И.К., И.Х.Г.; от
запад - наследници на П.Д.П.; от север - борова гора, ведно с построената в
имота сезонна постройка, който имот по тогава действащия план на гр.С. е имал
пл.№ 443а (четиристотин четиридесет и три „а“), и който имот бил придобит по реда на §4б ал.1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ. По делото е представено и копие от скица № ********** г., която е
посочена в нотариалния акт като послужила за съставянето му. В самата скица е
посочено името на Т.Л. и писмо № 2000 от 16.07.1964 година. Представена е скица
№ ******* г. за имот в местността „М.Л.“ за имот № 443 на наследници на П.Д.П.,
в която също е посочено писмо № 2000 от 16.07.1964 година. За двата имота с
номера 443а и 443 в представените скици е посочено, че същите са с площ от по
500 кв.м и че всяка от тях е издадена да послужи пред съда. Т.Х.Л., бивш жител ***
е починал на ******** г. като вдовец и е оставил наследници по закон ищците по
делото, негови дъщери.
От представените скица № ******* г. и скица № ******* г., двете на СГКК
П. се установява, че имот пл. № 443а понастоящем е заснет в кадастралната карта
като поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на град С., а съседен имот от
юг е заснет като поземлен имот с идентификатор ******** по КККР на град С. с
площ от 338 кв. метра.
Представен е акт за частна О.С. № 423, съставен на 10.08.2020г., за
поземлен имот с идентификатор ******** по КККР на град С. с площ от 338 кв.
метра, находящ се в землището на град С. в местността „М.Л.“. Актът е съставен
на основание чл. 56 от ЗОС и в него се сочи, че са предоставени права на
управление на Кмета на О.С. на основание чл. 12 ал.5 от ЗОС.
В показанията си св. Б. сочи, че знае местността „М.Л.“ в гр. С., имал
лозе в същата местност и били съседи с ищците от източна страна от 1967 година.
По това време свидетелят бил малък, но по-късно виждал хората да работят имота,
и до сега. През всички тези години нищо не се променило по имота на ищците.
Имотът представлявал едно правоъгълно място, разделено на източна и западна
половина, преди това имотът бил един цял, голям имот. В момента източната част
била имот на ищците, които му били съседи и двете сестри си разделили мястото.
Родителите на ищците ползвали източната страна на имота, а до свидетелят имало
имот, който работел П.К.. Този имот (целият) първо ползвал П.П., дядото на
ищците, който след това го разделил на двете си дъщери – източна и западна.
Източната част била на ищците, а западната част е на *** П. и нейния съпруг П.К..
Източната част на този имот на север граничела с път. Пътят на север бил широк
колкото да мине една кола около 2-3 метра и съществувал от много отдавна, може
би от преди 70-те години. На изток имотът граничел с друг съсед, а от юг
мястото завършвало на слог, там нямало пътека. Слогът бил висок, мястото на юг
от ищците било по-ниско с около метър и нещо. Мислел, че и през имота има още
един слог. В северната част на имота на ищците имало построена вила. При
предявяване на скица на л. 10 от делото свидетелят сочи, че пътят от север
минава над имота като е показан на скицата и продължава. Имотът на ищците бил
ограден с телена ограда, но между тях и имота на свидетеля нямало ограда. Не си
спомня да е имало самостоятелен имот след слога, който се явява южна граница на
имота на ищците. Цялото място от вилата до слога било един имот, който ползвал
техния баща Т.Л.. Вилата се намирала на около 10 м от пътя, пътят минавал
отгоре, имало телена ограда и вилата била по-надолу.
В показанията си св. Д. сочи, че знае имотите, за които се води спор,
намирали се в местността „М.Л.“ под гората. Имотите били последни, след тях
започвала горската територия, горният бил с площ 500 кв.м, а долният – 330 кв.
метра. Горният имот бил застроен, имало някаква постройка, а долният – не. Пътят
от север съществувал, бил много стар път, широк около 2 м, но ставал за преминаване. При
предявяване на скица по КККР за поземлен имот с идентификатор ********,
свидетелят сочи, че това е новообразуван имот, и на скицата се виждал
новопроектирания път, старият път го нямало. Твърди, че от южната страна на
имот № 505 няма път. По северния път можел да премине автомобил, но трудно. На
скицата се виждал новопроектиран път, старият го няма. Свидетелят твърди, че от
южна страна на имот № 505 няма път. По северния път можел да мине автомобил, но
трудно. Имотът на кадастралната скица с № 5534 бил новопроектиран, а имотът,
изобразен на скица № ********** г. (л.10) оставал в горската територия и
продължавал да си съществува. Свидетелят работел в Д.С.А. и „О.С.“ била в
техния отдел, но той лично не се занимавал с общинската собственост.
В заключението си вещото лице Й. (оспорено от ответната страна) приема
следното:
1) На скица 1 към експертизата е отразен ПИ 443а - земеделска територия
с начин на трайно ползване лозе по плана на ползвателите на гр. С., общ. С.,
който е с площ от 838 кв.м между точките 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 1. Чрез
сканиране и дигитализиране на имот 443а (от прил. № 7) е измерена площта на ПИ
443а към скица № 1. Съгласно §4б, ал.1 от ЗП на ЗСПЗЗ е предоставена площ от 1.000
дка за ползване на земеделска земя в местност „М.Л.“, гр. С., общ. С. на Т.Х.Л..
В имота са създадени трайни насаждения - лозе, при граници и съседи на ПИ 443а:
от север - борова гора, от изток - ПИ 445, ПИ 444 и ПИ 437, от юг - ПИ 438, от
запад - 443. През 1979г. на 30.08.1979г. е издадено строително разрешение за
сезонна сграда на Т.Л., местност „М.Л.“.
През 1993г. Т.Х.Л. се е снабдил с документ за собственост – нотариален
акт за имот № 443а, придобит от молителя, с посочено в акта придобивно
основание параграф 4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с площ на имота по документ за
собственост – 500 кв.м.
Времето на съставяне на н.а. № 96/93г. все още е действал плана на
ползвателите и била видна площта на ПИ 443а по този план – 838 кв.м, а не 500 кв.м,
както било записано в н.а. № 96/93г.
В приложената скица л. 10 по делото, а към СТЕ - приложение № 2, се
сочи, че о.С. е издала скица № **********г. на Т.Х.Л. по плана писмо № 2000 от
16.07.1964 г. или от плана на ползвателите с площ на имот №443а - 500кв.м. По
плана на ползвателите било видно на скица № 1, че площта е 838 кв.м, а е била издадена
скица, в която площта е била посочена като 500 кв.м. След издаване на скицата
пред нотариус бил съставен посочения нотариален акт, за който вещото лице
приема, че е с грешна информация относно площта на имот № 443а по представената
скица № ********** г. на името на Т.Х.Л.. Вместо 838 кв. м било записано 500
кв. м вследствие на грешната информация, посочена в скица № **********г. на
името на Т.Х.Л..
2. Със заповед № **********г. (приложение 4) е одобрен плана на
новообразуваните имоти в М: 1:1000 на земеделски земи, предоставени за ползване
на граждани, въз основа на актове по §4 от ПЗР към ЗСПЗЗ на местност „М.Л.“,
гр. С., общ. С..
Приложение 7 към заключението представлява извадка от ПНИ местност „М.Л.“.
За имот № 443а е извършена корекция върху имота със син химикал, като имотът е
разделен на две части: северна с № 5443 с площ от 500 кв.м, а южна част с № 505
с площ от 338 кв.м, видно на скица № 2. Или е видно от плана на
новообразуваните имоти, одобрен със заповед № **********г. имот № 443а е бил
цял, както при плана на ползвателите е с площ от 838кв.м.
Още при действието на ПНИ, одобрен със заповед **********г., ползвателят
на имота 443а в местност „М.Л.“, гр. С. представя своя документ за собственост
н.а. № 96/1993г. за площ на имота – 500 кв.м и се извършва промяна в ПНИ.
На скица 2 вещото лице посочва начина, по който е разделен имота: Северна
част ведно с вилната сграда с № 5443 с площ от 500 кв.м на името на Т.Х.Л., а
южната част с № 505 с площ 338 кв.м на името на О.С.
На скица 2 към заключението - ПИ 5443 с площ 500 кв.м е между точките
1, 2, 3, 4, 10, 11 и 1. Транспортен достъп при точки 1 и 11. Има осигурен път
за ПИ 5443, който път отнема площ от ПИ 441 и ПИ 443, но не се измества имотът
на север или на юг, както са границите по плана на ползвателите, така са и при
ПНИ.
За нов ПИ 505, който е образуван и е част от бивш ПИ 443а е между
точките 10, 4, 6, 7, 8, 9 и 10 с площ от 338 кв.м, има осигурен транспортен
достъп от запад при точки 8 и 9. Новообразуваният път, който осигурява достъп
до ПИ 505, отнема площ от ПИ 443 и 506.
3. На скица 3 е отразена одобрена кадастрална карта на гр. С., общ. С.
със Заповед № **********г. на АГКК
- ПИ ******* е с площ 500 кв.м между точките 1, 2, 3, 4, 10, 11 и 1
ведно с вилна сграда на името на Т.Х.Л., с транспортен достъп за ПИ ***** от
север/запад при точки 1 и 11.
- ПИ ******** е с площ от 338 кв.м между точките 10, 4, 6, 7, 8, 9 и
10, с транспортен достъп от юг/запад при точки 8 и 9, с регистрирана
собственост на О.С.
4. На скица № 4 към заключението е отразено крайното заключение за СТЕ:
Представлява комбинирана скица на ПИ ***** и ПИ 465.505, местност „М.Л.“
по кадастралната карта, одобрена със заповед **********г., ПИ 443а по плана на
ползвателите и ПИ 5443 и 505 по плана на новообразуваните имоти, одобрен със
Заповед **********г. на гр. С.О.С. ***.
- На комбинирана скица ПИ 443а с площ от 838 кв.м по плана на
ползвателите е между точките 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 10 и 1 с ползвател Т.Х.Л..
- По плана на новообразуваните имоти, одобрен 2009г., бивш имот 443а е
разделен на два нови имота - ПИ 5443 с площ 500 кв.м между точките 1,2,3,4,10 и
1 ведно с вилна сграда в северна част на името на Т.Х.Л. на основание н.а.
96/1993г., който е с отразена площ от 500 кв.м, и на имот № 505 с площ от 338 кв.м
между точките 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 4 с регистрирана собственост на общ. С..
- По кадастрална карта, одобрена през 2011г., ПИ ***** с площ от 500 кв.м
между точките 1, 2, 3, 4, 10 и 1 изцяло потвърждава имот 5443 по ПНИ по площ,
граници и съседи.
ПИ 465.505 е с площ 338 кв.м между точките 4, 6, 7, 8, 10 и 4 - изцяло
потвърждава имот № 505 по ПНИ по площ, граници и съседи.
Крайно заключение:
Имоти ***** с площ от 500 кв.м + имот 465.505 с площ от 338 кв.м =
838кв.м, които имоти по КК са идентични ПИ 443а по плана на ползвателите. В
следствие на издадена скица № **********г. с площ от 500 кв.м е издаден н.а.
96/1993г. на името на Т.Х.Л.. Времето на съставяне на н.а. 96/1993г. е действал
плана на ползвателите, имот № 443а е бил с площ от 838 кв.м, а не с площ от 500
кв.м.
От заключението на вещото лице Г. се установява, следното:
1. Процесният имот е предоставен за ползване на Т.Х.Л. съгласно ПМС №
76 с решение № 143 взето с протокол 39/19.03.1979 година по данни от скица № 180/24.04.1979
г., приложена на лист 8 по делото. Според графичното изображение на имота по
тази скица размерите на имота са 26.50х20.00м, определящи площ от 520 кв. м по
графични данни. От север граница е път по тази скица.
2. По данни от приложения на лист 7 по делото нотариален акт № 96 от 26.11.1993
г. имотът е придобит от Т.Х.Л. на основание §4б,ал.1 от ППЗСПЗЗ на ЗСПЗЗ и е описан
като: земеделска земя от 500 кв. м в местност „М.Л.“ в землището на град С., при
граници: север-борова гора, изток - Н.И.К., И.Х.Г., запад - н-ци на П.Д.П., с
построена в имота сезонна постройка, заснет с пл. № 443а по плана на гр. С..
3. На лист 10 по делото е представено копие на скица № ********** г,
послужила при издаване на нотариалния акт по кадастрален план (план на
ползвателите) на местност „М.Л.“, землище на гр. С., с граници на имот пл. № 443
а,собственост на Т.Х.Л..
На лист 11 по делото е представено копие на скица № ******* г., на
съседния имот пл. № 443 на н-ци на П.Д.П..
Общо двата имота пл. № 443 и 443а съответстват на имота, предоставен за
ползване по данни от скица № 180/24.04.1979 г. приложена на лист 8 по делото. По
графични данни лицето на имота от 26.50м е запазено непроменено, но в дълбочина
размера на имота се променя от 20 м на средно 58м, при които размери общата
площ възлиза на около 1537 кв. м.
4. При изготвяне на ПНИ, одобрен със Заповед **********г., ползвателят
на имота 443а в местност „М.Л.“, гр. С. представя своя документ за собственост
н.а. № 96/1993г. за площ на имота от 500 кв.м и се образува нов имот в ПНИ в
северната част на имот № 443а. Така в северната част на имота заедно с вилната
сграда е образуван нов имот № 5443 с площ от 500 кв.м на името на Т.Х.Л., а в
южната част - имот с № 505 с площ 338 кв.м на името на О.С.
5. Със заповед № **********г. на АГКК е одобрена кадастрална карта на
гр. С. - приложение № 4. Границите на имотите в КК не се различават от
границите на съответните им имоти в ПНИ.
Имот с идентификатор ***** с площ от 500 кв.м и имот с идентификатор 465.505
с площ от 338кв.м по КК в общия си контур са идентични на ПИ №443а по плана на
ползвателите.
6. Не се установява приплъзване на имота в плановете. При огледа на
място са направени контролни измервания на отстояния на оградите спрямо
съществуващи сгради заснети и в плановете, при които не се установяват различия
между съществуващите на място огради и заснетите в плана.
Въз основа на така установената
и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение
прави следните изводи от правна страна:
ОТНОСНО иска с правно основание чл. 54 ал.2 от ЗКИР:
Съгласно разпоредбите на чл. 54 а.1 и ал. 2 от ЗКИР (ред. ДВ бр. 49 от
2014г.), непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта и
кадастралните регистри се допълват или поправят по молба на заинтересуваното
лице. Когато тези непълноти или грешки са свързани със спор за материално
право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. Съдът е сезиран с
установителния иск за собственост, резултатът от който може да даде основание
за извършване на изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър.
Административният орган може да издаде заповед или да откаже да стори това, но
заповедта му няма конститутивно действие, тя не създава право на собственост.
Поради това е предвиден и специалният иск по чл. 54 ал. 2 от ЗКИР,
разглеждането на който става по общия исков ред, тъй като решението по него има
преюдициално значение по отношение на административната процедура по самото
евентуално допускане на поправката на някой от посочените в правната норма
документи. В случай, че искът бъде уважен, това ще е основанието да се извърши
поправка в кадастъра. Искът по чл. 54, ал.2 от ЗКИР е иск за установяване право
на собственост към момента на влизане в сила на кадастралния план върху
спорната площ, за която се твърди, че не е заснета, или, че е неправилно
заснета. Предпоставка да допустимостта му е наличието на спор за материалното
право на собственост върху неправилно заснетата площ. Предмет на доказване и
установяване е правото на собственост на спорната площ към посочения момент –
одобряване на кадастралната карта, като се проследява заснемането на имота по
предходните планове и евентуално приложението на регулацията по тях, ако се
касае за придаваемо място. В конкретния случай предмет на изследване дали е
налице непълнота или грешка в кадастралната карта за имоти, попадащи в
територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за имоти, находящи се в землището на град С. и
са отделени като съседни самостоятелни поземлени имоти още с приемането на
плана на новообразуваните имоти (ПНИ) по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ищецът има
интерес от предявяване на иска, доколкото на неговото право се противопоставя
право на собственост на ответника, установено с акт за частна О.С..
По делото не е спорна собствеността на ищците върху имот с площ от 500
кв. метра, който действащите КККР представлява поземлен имот с идентификатор *******.
Спорният по делото въпрос е дали предоставяният за ползване имот на ищците е
бил изместен на юг и дали същите са станали собстевници на целия имот с
кадастрален номер 443а по отменения план, независимо от площта му.
Ищците черпят правото си на собственост по силата на наследяване и
проведена от праводателя им процедура по реда на §4б ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
приключила през 1993г., т.е. при действието на посочената норма в редакцията й
ДВ бр. 105 от 1992 г., в сила от 31 декември 1992 г., доколкото е посочено в
нотариалния акт, че цената за имота е била заплатена с квитанция от 21.09.1993г.,
а изменението в разпоредбата на §4б, прието с ДВ бл. 83 от 30.09.1993 г. е в
сила от 30.09.1993 г. Към 1993г. когато е заплатена цената, според описаната в
нотариалния акт квитанция, законодателството ни не е предвиждало за имоти,
предоставени за ползване въз основа на актовете по §4, ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ
създаването на помощни планове, ПНИ и издаването на заповеди по административен
ред за индивидуализация на имоти, попадащи в територии по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Ищците основават твърденията си на това, че имотът, който им е бил предоставен
за ползване съответства на бившия имот с пл. № 443а от плана на ползвателите,
че реалната му площ е около 750 кв. м, а не 500 кв. м, както е посочено в
документите, и че винаги са го ползвали като едно цяло. Отделно от това сочат,
че имотът, който им е бил предоставен за ползване е изместен на север, че в
северната му част е бил приобщен път, за да може ответната община да образува
нов имот.
Въз основа на проведената процедура, праводателят на ищците се е
снабдил и с констативен нотариален акт за собственост, като в него имотът е бил
индивидуализиран с площ от 500 кв.м, съседи от три страни (съсед от юг не е бил
посочен) и номер по действащия тогава план на кадастрален план – 443а. В
скиците, послужили за съставяне акта площта на имота е била посочена в размер
на 500 кв.м.
И от двете заключения на експертите се установи, че северната граница
по кадастралния план и плана на ползвателите, съвпада със северната граница по
помощния план, ПНИ и кадастралната карта, т.е. няма изместване на имота на
ищците от юг на север. По делото не е спорно, че плавото на ползване се е
трансформирало в право на собственост за наследодателя на ищците. Спорният по
делото въпрос се явява дали праводателят на ищците е придобил целият имот с кадастрален
номер 443а по отменения план, или е придобил част от имот с площ от 500 кв. м,
а останалата част е подлежала на реституция, респективно – в случай, че не е
била реституирана, е могло да бъде придобита от ответника по установения в
ЗСПЗЗ ред.
И двете експертизи са категорични, че площта на имот 44а по отменения
план е била в размер на 838 кв. м, включително по графични данни от
представените скици, послужили за издаване на акта. В същото време, установено
е по несъмнен начин, че праводателят на ищците е получил право на ползване
върху земеделски имот с площ от 500 кв. метра, след като имот с площ 1000 кв.
метра е бил предоставен за ползване общо на праводателя на ищците и на П.П.. От
заключението на вещото лице Гарасимов е установено, че при издаване на
разрешение за строеж на сезонната сграда в имота, по графични данни същият е
бил с площ от 520 кв. метра, посочени са и размерите му.
В §4з редакция ДВ, бр. 28 от 1992г. е установено ограничение на
площите, които могат да бъдат придобити по реда на §4а и §4 б. разпоредбата
гласи следното: „§4з. (Нов - ДВ, бр. 28
от 1992 г.) Гражданите, чието право на ползуване се превръща в право на
собственост съгласно § 4а, ал. 1, придобиват собствеността на земята най-много
до 600 кв. м, а тези по § 4б, ал. 1 – до 1000 кв. м. Правото върху останалата
земя се възстановява на нейния собственик.“
В конкретния случай ищците не установяват в чия полза са заплатили
стойността на земята – на физическо лице, реституиран собственик или на общината.
Безспорно, на праводателя им е било предоставено право на ползване върху имот с
площ от 500 кв. метра, за имот с такава площ същите са се снабдили с нотариален
акт през 1993 г. Не се установява по делото, ищците да са заплатили площ,
по-голяма от посочената в акта до размерите, за които законодателят е поставил
ограничение – до 1000 кв. метра. Т.е. не е било задължително придобиването на
цялата площ на имота, който е бил фактически ползван, а онази негова част,
която е била предоставена, респективно – заплатена. През 1997 г. е приета нова
разпоредба на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, в ал.2 на която е предвидено, че за
разликата над 1000 кв.м до фактически ползваната земя се образува нов имот с
площ не по-малко от 250 кв. метра. Разпоредбата е изменена през 2009 г. с
приемането на §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ като отново площта на имота, от която следва
да се образува нов имот е ограничена до 250 кв. метра. При това положение
,съдът не споделя доводите на ищците, че е налице грешка в кадастъра, допусната
със съставянето на ПНИ. Същите и в отговора на исковата молба по насрещния иск,
и при уточнението в петитума на исковата молба сочат, че не претендират право
на собственост на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, поради
което съдът не следва да се произнасян по отношение евентуалното придобиване на
идеални части или целия имот поземлен имот с идентификатор ********. Новосъздаденият
поземлен имот с идентификатор ******** е с площ от 338 кв.м, т.е. попада в
ограничението, установено с разпоредбата на ал.2 от §4з.
По изложените съображения и доколкото двете експертни заключения приети
по делото не установяват изместване на границите на имота, такива каквито са
били при закупуването му, и доколкото ищците не установяват при условията на
пълно и главно доказване да са станали собственици на целия имот със стар номер
443а, то искът с правно основание чл. 54, ал.2 от ЗКИР следва да се отхвърли
като неоснователен.
ОТНОСНО насрещния иск с правно основание чл. 108 от ЗС:
За основателността на иска за ревандикация на недвижим имот е от
съществено значение ищецът по този иск да установи при условията на пълно и
главно доказване, че е собственик на процесния имот, че ответникът го владее и
че го владее без правно основание, годно да го направи собственик. По делото
безспорно е установено, че ищците владеят поземлен имот с идентификатор ********
от времето, когато на праводателя им е било предоставено право на ползване
върху имот в същото землище и местност.
В конкретния случай ищцовата община излага фактически твърдения досежно
правото си на собственост, основани на разпоредбата на чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ и
чл. 25 ал.1 от ЗСПЗЗ и установява правото си на собственост с АЧОС, съставен в
хода на процеса и с посочено основание чл. 56, ал.1 от ЗОС – разпоредба, която
установява, че за имотите, частна О.С. се съставят актове за частна О.С.. При
това положение ,съдът приема, че представеният в АЧОС липсва правно основание
за собственост на О.С. За да се установи дали общината е придобила право на
собственост върху процесния имот на посочените от нея основания е необходимо
имотът да съставлява земеделска земя и същият да не принадлежи на граждани,
юридически лица или на държавата, както и с оглед заявените основния, да
отговаря на изискванията на чл. 19 ал.1 от ЗСПЗЗ за включването й в общинския
поземлен фонд или на чл. 25, ал.1 от ЗСПЗЗ – за придобиването й по силата на
закона.
Земеделската земя, която е останала след възстановяване на правата на
собствениците се управлява от общината и след влизане в сила на плана за
земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални
граници, тази земя става О.С. по силата на чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ, а според
разпоредбата на чл. 25, ал.1 от ЗСПЗЗ, земеделската земя, която не принадлежи
на граждани, юридически лица или на държавата, е О.С., т.е. правото на
собственост на общината върху земеделски земи е уредено като остатъчно
(резултативно) и негов обект са земеделските земи, които са останали
невъзстановени и които не са притежание на други правни субекти. За да възникне
правото на собственост на общината в хипотезата на чл. 25, ал.1 от ЗСПЗЗ е
достатъчно да се установи, че имотът е земеделска земя, по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ, която не е притежание на
гражданин, юридическо лице или на държавата.
В приложното поле на тази норма се включват само онези земеделски земи,
които са подлежали на възстановяване по реда на чл. 10 от ЗСПЗЗ, но не са
заявени за реституция в предвидените срокове, както и земи, които не са
изкупени от ползватели по реда и при условията на §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Разпоредбата на чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ е частна хипотеза на чл. 25, ал.1. Придобиването
правото на собственост върху земите по чл. 25, ал.1 от ЗСПЗЗ от общината става
по силата на закона, следователно общината следва да установи, че процесният
имот има земеделски характер, не е реституиран, не е изкупен от ползватели по
някои от предвидените по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ способи, както и че не е държавен.
Според настоящия състав тези педпоставки не са доказани. Липсват каквито и да
било доказателства дали процесният новообразуван имот, преди образуването му е
подлежал на реституция, в чия полза, дали е била рповеждана процедура затова по
реда на ЗСПЗЗ пред поземлена комисия и дали такава процедура не е приключила
преди 1999 г. когато би била противопоставима на евентуални актове, издавани от
кмета на О.С. по реда на §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ. Липсват и доказателства за
проведена процедура по чл. 45в от ППЗСПЗЗ. В конкретния случай ищцовата община
не ангажира каквито и да било доказателства, от които да се направи несъмнен
извод, че имотът е подлежал на реституция, че не е бил заявен за възстановяване
по реда на ЗСПЗЗ преди 1997 г., когато е приета разпоредбата на §4к. До
приемането й общинските служби по земеделие (поземлени комисии) са започвали и
приключвало тези процедури по реда на ЗСПЗЗ, т.е. недостатъчно условие за
установяване правото на собственост на О.С. е факта, че имотът не е бил заявен
за възстановяване пред този орган доколкото на него е възложена компетентност
по реституцията на имоти в територията на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ едва с редакцията,
приета с ДВ, бр. 68 от 1999 г. Не е
установено дали за имота е започнала процедура по реституция, в чия полза,
както и дали праводателят на ищците е заплатил частта на имота в полза на
реституиран собственик или на общината. С оглед изложеното ,съдът намира, че
ищцовата община не установява правото си на собственост при условията на пълно
и главно доказване. Значението на липсата на доказателства дали имотът въобще е
подлежал на реституция е от значение за преценката дали ответниците по
насрещния иск го владеят на правно основание, годно да ги направи собственици,
в конкретния случай по силата на заявеното от тях давностно владение. Не се
споделят доводите на ищеца по насрещния иск, че имотът не би могъл да бъде
придобит по давност по силата на ограниченията, поставени в реституционните
закони. Разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, в сила от 22.11.1997г. е приложима
само по отношение на земеделски имоти, подлежащи на реституция, т.е. Давност не
е текла до приемане на разпоредбата, само за имоти, подлежащи на възстановяване
по реда на ЗСПЗЗ, а не за всички земеделски имоти. Според настоящия състав не
всеки имот, които има характер на земеделска земя, подлежи на възстановяване по
този закон. Разпоредбата на чл. 2 от ЗСПЗЗ определя качеството на земите от
влизане на закона в сила, т.е. занапред, но няма пряко отношение към
възстановяването на правата на собствениците по отношение на притежавани от тях
земи към момента на масовизацията. ЗСПЗЗ е въвел специални разпоредби по
отношение на реституцията и на пречките за осъществяването й в разпоредбата на
чл. 10. За да попадне в обхвата на реституцията по ЗСПЗЗ, не е достатъчно
земята да има земеделски характер по смисъла на чл.2 ЗСПЗЗ, а е необходимо и
наличието на поне една от хипотезите по чл.10, ал.1-14 ЗСПЗЗ. Т..е при липса на
доказателства за горепосочените факти, не може да се установи и твърдението на
ищеца, че ответниците не са могли да придобият имота на годно правно основание,
каквото е давностно владение, изтекло в тяхна полза (в посочения смисъл - решение
№ 338/28.03.2012 г. по гр. дело № 27/2011 г. на ВКС, ІІ г.о.).
По изложените съображения, съдът намира, насрещния иск за неоснователен
и недоказан и го отхвърля.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изходът от процеса, разноски на страните не се присъждат, всяка
страна следва да понесе разноските, така както ги е направила, предвид
отхвърляне и на главния и на насрещния иск..
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 54, ал.2 от ЗКИР, предявен от Т.Т.Б.
с ЕГН ********** *** и П.Т.С. с ЕГН ********** *** за признаване за установено
по отношение на О.С. ЕИК ******* със седалище и адрес на управление ***, че в
КККР на гр.С., одобрени със заповед № ********г. на ИД на АГКК са на лице
грешки и непълноти, изразяващи се в следното: отразяването на имот с пл.№ 443а
по плана на ползвателите в землището на гр.С., вместо като един имот с
приблизителна площ от около 750 (седемстотин и петдесет) кв.м като два имота с
идентификатори ******* с площ от 500 кв.м и имот с идентификатор ******** с
площ от 338 кв.м, както и изместване на северната граница на този имот на север
с около 3, и на южната граница на юг също с около 3м, което е довело до включването
на част (продължението) на път с идентификатор ******** с площ от около 43.5
кв.м. в имот с идентификатор ********, както и приобщаването на продължението
на път с идентификатор ******** също с площ от около 43.5 кв.м към имот с идентификатор
********, и за признаване за установено, че на място съществува един имот с
площ от около 750 кв.м със северна граница, остояща на около 3м южно от
северната граница на имот с идентификатор *******, и южна граница отстояща на
около 3м северно от южната граница на имот с идентификатор ******** по КККР на
гр.С., одобрени със заповед № ********г. на ИД на АГКК, от който имот ищците са
собственици на 500/750 ид. части, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от О.С. ЕИК
********* със седалище и адрес на управление *** за осъждането на Т.Т.Б. с ЕГН **********
*** и П.Т.С. с ЕГН ********** *** да освободят поземлен имот с идентификатор ********
по КККР на град с.о.С. ***, одобрени със заповед № ********** г. на
изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления
имот: няма данни за изменение; адрес на поземления имот: град С., п.к. ****,
неизвестна, местност М.Л.; площ 338 км.м; трайно предназначение на територията:
земеделска; начин на трайно ползване:друг вид нива; категория на земята 9;
предишен идентификатор7 няма; номер по предходен план: *****; съседи: *****; *****;
*****; *****; *******; *****; ********, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
К.Ш.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: