Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново,
11.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд,
гражданско колегия, осемнадесети състав, на единадесети февруари две хиляди и
деветнадесета година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар Виляна Цачева
като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 2274 по описа за
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 213 ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът
основава исковата си претенция на твърдения, че считано от 15.08.2013г. е
застраховал трето за делото лице - "***" ЕООД по застрахователна
полица "Всички рискове на индустриални обекти", покрит риск по която
е и причиняването на материални щети от наводнение. Твърди, че на 06.08.2014г.
вследствие на аварирал водопровод, захранващ няколко стопански обекта, бил
наводнен склада на застрахованото лице в гр. В. Търново и били повредени
складираните в него строителни материали /подробно описани в исковата молба по
вид и количество/. Ищецът посочва, че стойността на причинените щети от
наводняването на склада възлиза на 8467, 20 лв., която сума била изплатена на
застрахования като застрахователно обезщетение. Ищецът твърди, че ответното
дружество като ВиК оператор, чрез своите работници и специалисти, не е
изпълнило задълженията си по техническо обезпечаване и поддръжка на
водопроводната мрежа, вследствие на което е настъпила описаната авария и са
причинени вреди на застрахования, които са в пряка причинна връзка с
неизпълнение на възложената работа. По тези съображения ищецът смята, че следва
да се ангажира отговорността на ответника по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД. Ищецът
твърди, че е с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата
на удовлетворения кредитор и за него е възникнала регресна претенция срещу
ответника. Посочва, че въпреки отправената до последния покана за плащане,
същият не е погасил паричното си задължение към него. Ищецът излага, че е
предявил частичен иск срещу ответника в размер на 1000 лв., която сума
представлява част от изплатеното на застрахования обезщетение в размер на 8467,
20 лв., като с влязло в сила решение по гр.д. № 2390/2017г. на ВТРС същият е
бил уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
06.08.2014г. По изложените съображения ищецът иска от съда да осъди ответника
да заплати сумата от 7467, 20 лв., представляваща остатъка от заплатеното на
застрахования обезщетение за причинените му щети от наводнението, ведно със
законната лихва от датата на деликта – 06.08.2014г. до окончателното й
изплащане. Претендира разноски.
С
отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск само по размер за
сумата над 1000лв., която е установена с влязло в сила съдебно решение между
страните. Възразява за застрахования да е настъпила щета в претендирания размер
и да е налице причинна връзка между нея и поведението на ответника. В тази
връзка оспорва да са увредени и бракувани част от описаните в исковата молба
стоки /пирони, тел, фуга и др./ и посочва, че аварията на водопровода е
отстранена своевременно и че за това време не е възможно изтеклото количество
вода да е причинило твърдените вреди. Оспорва доказателствената стойност на
представените с исковата молба констативен протокол и служебна бележка от
Община В. Търново
Съдът,
като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за
установено следното:
От
застрахователна полица № 08870130400000006/15.08.2013г. се установява, че
ищцовото дружество като застраховател е сключило с „***“ ЕООД /трето за
настоящото дело лице/ застрахователен договор по застраховка „Всички рискове на
индустриални обекти“ със срока на действие от 16.08.2013г. до 15.08.2014г.
Видно от полицата част от застрахованото имущество са стоки, находящи се в гр.
В. Търново, ул. „***” № *, като страните са приели, че по отношение на тях
застрахователната сума е в размер на 500 000 лв. Не спорно между страните,
че покрит риск по процесната имуществена застраховка е причиняването на щети от
наводнение.
По
делото не е спорно, а и от писмо с № 1-14101/25.08.2014г. на управителя на
ответното дружество е видно, че на 06.08.2014г. е аварирал водопровод,
захранващ ножарска фабрика „*“, „*“ ООД, строителна верига „*“ и новопостроен
жилищен блок, както и че след получаване на сигнала водоподаването е било
временно преустановено, а целостта на водопровода – възстановена. Липсва спор,
че тази авария е настъпила в района, където е разположен склада на застрахования
търговец, който се намира в двора на „*” ООД /показания на свид. Ат. ***/.
Ответното дружество е признало в първото по делото заседание, че в качеството
си на оператор на ВиК мрежата на територията на гр. В. Търново отговаря за
нейното поддържане.
С
уведомление за щета от 06.08.2014г. застрахованият е уведомил ищцовото
дружество за настъпилото застрахователно събитие, за което при застрахователя е
заведена щета № 887140400000001. В деня на аварията служител на ищеца /свид. Р.
Д./ е посетила склада на застрахования и е съставила констативен протокол. В
него е посочила, че е настъпило застрахователното събитие наводнение и е
описала видимите щети – намокрени кашони с пирони, тел, подмокрени палети с
гипскартон, кашони с винтове, пакети гипсова шпакловка в кашони, електроди,
лепила фаянс и теракот, фуга – колор. В констативния протокол е отразена
необходимостта от извършване на втори оглед с цел изброяване на увредените
стоки след изнасянето им от склада. Такъв е извършен на 29.08.2014г., като в
съставения от същия служител констативен протокол подробно са описани
повредените стоки по вид, размери и количество. Наличието на тези стоки в
склада на застрахования в гр. В. Търново, ул. „***” № * към датата на аварията
се установява от представените с исковата молба фактури /листи 34-68/ и
протокол за налични стоки преди наводнението, а и това обстоятелство не е
спорно по делото. От протокол за налични стоки след наводнението и протокол за
бракувани стоки № 1/06.08.2014г. се установява, че описаните в констативния
протокол от 29.08.2014г. повредени вещи са бракувани и че тяхната обща стойност
без ДДС възлиза на 9735, 46 лв. Бракуваните стоки са депонирани на общинското
депо за строителни отпадъци, видно от служебна бележка на Община В. Търново.
Застрахованият
е отправил до ищцотово дружество заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение /лист 16/ по щета № 887140400000001 в размер на 9735, 47 лв. С
решение на генералното представителство от 26.01.2015г. е определен размер на
застрахователно обезщетение от 8467, 20 лв., което е изплатено на
застрахованото юридическо лице с преводно нареждане № 9012*5/29.01.2015г.
Ищцовото дружество е поканило ответника да му заплати горепосочената сума с
покана за доброволно изпълнение, получена на 28.09.2015г. От приложеното към
настоящото производство гр.д. № 2390/2017г. на ВТРС се установява, че ищецът е
предявил срещу ответника частичен иск за сумата от 1000 лв., представляваща
част от изплатеното на застрахования обезщетение в размер на 8467, 20 лв., като
с влязлото в сила решение по делото частичният иск е уважен в предявения си
размер, поради признаването му от ответника по реда на чл. 237 ГПК.
За
установяване на релевантни към спора факти, по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свид. Р.Д., водена от ищеца и свидетелите *** И. ***
и ***, водени от ответника. От показанията на свид. Д. се установява, че към
датата на настъпване на застрахователното събитие е работила като инспектор
общо застраховане към ищцовото дружество и че е била уведомена от служител на
застрахования за настъпила щета в склада им поради наводнение, причинено от
спукан централен водопровод. В деня на аварията извършила оглед на място, при
който установила наличието на вода в склада,
както и увреждане на част от складираните там стоки като гипс картон, торби
цимент и др. подобни. Строителните материали били поставени върху европалети,
на 15см. от пода, като водата е била достигнала до първи-втори ред стока.
Свидетелката сочи, че няколко дни по-късно е направила втори оглед на място,
като е описала негодните стоки, които били изнесени пред склада от
застрахования. За констатациите си съставила констативните протоколи приложени
с исковата молба. Уточнява, че съгласно общите условия на процесната
застраховка в размера на определеното и изплатено обезщетение не е включена
евентуалната печалба от продажбата на стоките, както и стойността на дължимия
ДДС.
От показанията на свид. *** *** се установява, че е
служител на ответното дружество и че отговаря за района на аварията. За
настъпването й бил подаден сигнал на дежурния телефон сутринта на 06.08.2014г.
и той изпратил водопроводчик да спре водата, което станало около 7 часа.
Впоследствие лично посетил мястото на аварията, която била отстранена в рамките
на деня. Не е чувал да има проблем в склада на застрахованото дружество и
смята, че той не може да бъде наводнен, тъй като на мястото на аварията има
наклон на изток, а складът е на запад. Изтъква, че в района на инцидента водата
била доста, поради което не можела да бъде отведена изцяло от дъждоприемните
решетки.
От показанията на свид. ***се установява, че същият заема
длъжността „началник на район” при ответника и че аварията е настъпила в района
за който отговаря. Сигналът за нея е бил подаден между 5 и 7ч. сутринта на
диспечерите, които са информирали свидетеля и той разпоредил да се спре водата.
Свидетелят смята, че мястото на аварията е на около
От
заключението на приетата по делото ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно
и обективно се установява, че в счетоводството на застрахования е осъществено
записване на счетоводна операция с основание бракуване на стоки на стойност
9735,46лв. без ДДС, като данък върху тази сума не е начисляван. Вещото лице е
заключило, че стойност на вредите възлиза на 11 682, 60 лв. с ДДС или 9
735,46лв. без ДДС. Също така е установило, че е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 8 467, 20лв., като последното е формирано по доставни
цени без начислен ДДС на повредените стоки.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск с правно основание чл. 213 ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е
процесуално допустим, тъй като обема на търсената с него защита е различен от
вече дадената от съда такава по частичния иск с постановеното решение №
1108/13.12.2017г. по гр.д. №2390/2017г. по описа на ВТРС. Процесното
застрахователно събитие е настъпило при действието на отменения КЗ /обн. ДВ,
бр. 103/2005г./ и по общото правило за действие на законите по време,
приложение ще намерят разпоредбите на отменения материален закон. Разпоредбата
на чл. 213 КЗ /отм./ урежда общия състав на встъпването на застрахователя в
правата на удовлетвореното застраховано лице. Елементите от фактическия състав
на суброгационното право на застрахователя са: имуществена застраховка, плащане
на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования за
повредената вещ, причиняване на застрахователно събитие от трето лице, което
отговаря пред застрахователя по правилата на деликтната или договорната
отговорност.
По
делото е безспорно установено наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ищцовото дружество и собственика на застрахованото
имущество по имуществена застраховка „Всички рискове на индустриални обекти”
със срок на действие 16.08.2013г. - 15.08.2014г. В чл. 184 ал. 3 КЗ/отм./ е
предвидено минимално необходимото съдържание, което следва да има
застрахователния договор, който съгласно чл. 184 ал. 1 КЗ/отм./ се сключва
писмено във формата на застрахователна полица. В настоящия случай приложената
по делото полица има това минимално необходимо съдържание, поради което е
налице действителен застрахователен договор. Липсва спор по делото, че
наводнението на застрахованото имущество представлява покрит риск по процесния
застрахователен договор.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от съвпадащите
твърдения на страните, категорично се установява, че на 06.08.2014г. в срока на
застрахователното покритие е настъпило застрахователно събитие, изразяващо се в
наводнение на застрахованото имущество, находящо се в склад на „***” ЕООД в гр.
В. Търново, ул. „***” № *. Причината за настъпване на това застрахователно
събитие е авария на централния водопровод в района на съхранение на
застрахованите стоки. Възражението на ответното дружество, че поради наклона на
земния терен и своевременното отстраняване на аварията е невъзможно да се
наводни процесния склад е напълно неоснователно. В показанията си свидетелите ***
и Василев изнасят, че на мястото на аварията е имало значително количество
вода, че дъждоприемните шахти не са били в
състояние да го отведат изцяло и че по посока на склада на застрахования е
изтичала вода с дълбочина около
Ответникът
признава, а и от разпоредбите на чл. 198о ал. 1 от Закона за водите и чл. 1 ал.
2 от Закона за регулиране на В и К услугите следва, че същият в качеството си
на В и К оператор за територията на гр. В. Търново отговаря за стопанисването,
поддържането и експлоатацията на В и К системите и съоръженията в града.
Спукването на водопровода в района на застрахованото имущество сочи, че
ответникът не е изпълнил произтичащите му от закона задължения по поддържането
и правилната експлоатация на В и К мрежата. Неизпълнението на тези задължения сочи
на противоправно бездействие на натоварените с поддържането на В и К системата
негови работници и служители. След като последните не са изпълнили възложените
им задачи да поддържат изправността на В и К системите на територията на гр. В.
Търново, ответникът като възложител на работата следва да отговаря за
възстановяване на вредите причинени от тяхното противоправно и виновно
поведение на основание чл. 49 ЗЗД.
Настъпването
на вреди за застрахования вследствие аварията на водопровода категорично се
установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от
заключението на изслушаната ССчЕ. В констативния протокол от 06.08.2014г. свид.
Д. е установила, че в деня на аварията в склада на застрахования има намокрени
кашони с пирони и тел, подмокрени палети с гипскартон, кашони с винтове, пакети
гипсова шпакловка в кашони, електроди, лепила фаянс и теракот, фуга – колор.
Тези строителни материали, но вече уточнени по брой, количество и размери,
както и по търговска марка, са описани в последващия констативен протокол от
29.08.2014г. Наличието на тези стоки на мястото на наводнението към деня на
аварията не е спорно по делото обстоятелство, а и то се установява от
представените с исковата молба счетоводни документи и протоколи на застрахования.
Посочените частни документи, макар и да не се ползват с обвързваща за съда
материална доказателствена сила, преценени в своята съвкупност и пълнота, и
съобразени с показанията на свид. Р. Д. и заключението на ССчЕ досежно вида на
направените счетоводни записвания свързани с бракуването на увредените стоки,
безспорно доказват, че застрахованото дружество е претъпяло вреди.
Отчисляването на уревредените стоки като брак и депонирането им като отпадък
има за последица намаляване на актива на имуществото му т.е. налице реална
имуществена загуба за застрахования. Причинените му вреди са в причинна връзка
с аварията на водопровода и настъпилото вследствие на нея наводнение, доколкото
се установи по делото, че увреждането на строителните материали се дължи на
тяхното намокряне. Възраженията на ответника, че последното не може да доведе
до увреда респ. намаляване на потребителната стойност на голяма част от
процесните стоки, с оглед на естеството им и на начина на опаковане са напълно
неоснователни. Същите не държат сметка, че дейността на застрахования е
свързана с продажба на строителни материали и че нарушаването или увреждането
на оригиналната опаковката на продуктите е пречка за търговската им реализация.
Отделно от това наведените възражения, включително и това, че процесните стоки
са в търговския оборот, са фактически по своя характер и тяхното установяване
изисква нарочно доказване, а такова от страна на ответното дружество не бе
проведено.
По
тези съображения съдът намира, че по делото се доказаха всички елементи от
фактическия състав на деликтната отговорност на ответното дружество по чл. 49 ЗЗД. Отделно от това между страните има влязло в сила осъдително решение, с
което е уважена частичната претенция на застрахователя за заплащане на част от
дължимото застрахователно обезщетение. Според трайната съдебна практика силата
на присъдено нещо на решението по частичния иск трябва да бъде зачетена в
производството за остатъка от размера на вземането, като това се отнася до
съдебно установените общи правопораждащи факти на спорното право, които
очертават основанието на иска /Решение № 89/11.07.2011г. по т.д. № 716/2010г.
ТК, I т.о. ВКС/. В случая решението по частичния иск е постановено по реда на
чл. 237 ГПК при признание на иска. Признанието на иска съдържа изявление на
ответника, че правните твърдения на ищеца, заявени с иска, отговарят на
действителното правно положение. В конкретният случай това е отговорността на
ответната страна за причинените вреди на застрахованото имущество от
настъпилата авария на централния водопровод. По изложените съображения и в
съответствие с разписаното в чл. 297 ГПК настоящият съдебен състав следва да
зачете формираната с решението по частичния иск силата на присъдено по
отношения на задължението на ответното дружество да репарира причинените от
наводнението вреди. Изслушаната по делото ССчЕ установява, че размерът на тези
вреди възлиза на 8 467, 20лв., като тази
стойност е определена на база доставни цени на увредените стоки и не включва
данък добавена стойност. С оглед на това съдът приема, че това е действителният
размер на понесените от застрахования имуществени загуби, поради което
възраженията на ответника в тази насока са напълно неоснователни. От
представените писмени доказателства безспорно се установява, че застрахователят
е изплатил на застрахования горепосочената сума с преводно нареждане от
29.01.2015г. С изплащането на застрахователното
обезщетение застрахователят се е суброгирал в правата на удовлетворения
застрахован и за него е възникнало регресно вземане срещу причинителя на
вредата.
Мотивиран
от изложеното съдът намира, че предявеният иск за присъждане на сумата от 7
467, 20лв., представляваща остатъка от заплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение на застрахования в размер на 8467, 20 лв. се явява изцяло
основателен и доказан.
При този изход на делото претенцията на ищцовата страна
за разноски се явява основателна. По делото се доказа, че ищецът е извършил
разноски за държавна такса в размер на 298,68 лв., депозит за вещо лице –
90лв., депозит за свидетел – 20лв. и възнаграждение за един адвокат – 703лв..
Тези разноски в общ размер на 1 111,68 лв.
следва да бъдат понесени от ответника по делото.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
"ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ" ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „П. Яворов” № 30 ДА
ЗАПЛАТИ НА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. "Княз Дондуков" № 59, СУМАТА от 7 467,
20лв. /седем хиляди четиристотин шестдесет и седем лева и двадесет стотинки/,
представляваща регресно вземане формирано от разликата между уважения частичен
иск в размер на 1000 лв. с решение № 1108/13.12.2017г. по гр.д. № 2390/2017г.
на ВТРС и пълния претендиран размер на заплатеното застрахователно обезщетение
от 8467, 20 лв. по имуществена застраховка „Всички рискове на индустриални
обекти” за вреди причинени от наводнение на застраховано имущество, вследствие
на авария на централен водопровод, настъпила на 06.08.2014г. в гр. В. Търново,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането –
06.08.2014г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ"
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул.
„П. Яворов” № 30 ДА ЗАПЛАТИ НА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Княз Дондуков" № 59
СУМАТА от 1 111, 68лв. /хиляда сто и единадесет лева и шестдесет и осем
стотинки/, представляваща направени по делото разноски, на основание чл. 78 ал.
1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: