Р Е Ш Е Н И Е
№2169/29.11.2023г.
гр. Пловдив, 29
ноември 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І
отд., IV
състав в открито заседание на първи ноември
през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като
разгледа докладваното от съдия Й. Русев адм. дело № 1167 по описа на съда за 2023
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба, подадена от С.Ж.П., ЕГН **********, чрез адв.
Сл.Н.-пълномощник, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 20-1030-0000038 от 09.01.2020 г. на началник група към ОДМВР Пловдив,
сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с която на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“д“ ЗДвП – временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до заплащане на
дължимата глоба.
В жалбата оспорената заповед се атакува като незаконосъобразна, издадена в
противоречие с материалния закон и в нарушение на процесуалните правила. Иска
се заповедта да се отмени. Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът - Началник група към ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, в
писмена молба- становище оспорва жалбата.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок от активно легитимирана страна,
адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно
засегнати от нея.
След преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност се установява следното от
фактическа страна:
На 09.01.2020г. на жалбоподателя е
съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ сер. АА №
028812, за това, че на същата дата около 22:10 часа в гр.Пловдив, на улица
„Иван Вазов“ пред № 86 управлява лек автомобил "Шевролет Авео" с рег.№
****, без да използва обезопасителен колан, с издаден фиш №
Н-765637/23.10.2019г. и не е заплатен в срок, не представя СУМПС и контролен
талон и не представя СРМПС част втора.
Деянията са квалифицирани като
нарушения на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т.
1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. АУАН е предявен и подписан от
жалбоподателя, като последният не е направил възражения и не е дал обяснения.
Въз основа на горепосочения АУАН е
издадено наказателно постановление /НП/ № 20-1030-000046 от 15.01.2020г. на
началник група към ОДМВР-Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя
са наложени наказания на основание чл. 183 и чл. 185 от ЗДвП – 4 броя глоби в
общ размер на 90 лв.
Въз основа на горепосочения АУАН е
издадена и обжалваната в настоящото съдебно производство заповед за прилагане
на ПАМ.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът
проверява законосъобразността на обжалвания административен акт, като извършва
преценка дали същият е издаден от компетентен орган, в установената от закона
форма, при спазване на процесуалните и материалноправните разпоредби и дали е
съобразен с целта на закона.
Предмет на обжалване е Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-1030-0000038 от
09.01.2020г. на началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“
Пловдив.
Съгласно
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП ПАМ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква
"а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Оспореният акт е издаден от началник група
към ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“. Видно от Заповед №
317з-391/06.02.2017 г. на Директора на ОДМВР - Пловдив началниците на групи в
сектор „Пътна полиция“ са оправомощени да налагат с мотивирана заповед ПАМ по
чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. "а" и т. 6 от ЗДвП. В този
смисъл атакуваната заповед е издадена от компетентен орган.
Оспорваният акт е издаден в изискуемата
писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК,
включително фактически и правни основания за издаването му. Не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да послужат като основание за отмяна на
атакуваната заповед.
Относно спазването на
материалноправните разпоредби съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП –
"За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач: д) който управлява моторно
превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно
заплащане – до заплащане на дължимата глоба". Този текст на нормата,
послужила за основание за издаване на обжалваната заповед,
остава непроменен до 30.03.2021 г., когато е обнародвано решение на
Конституционния съд на РБ № 3 от 23.03.2021 г. на КС по к. д. № 11/2020 г.
(Oбн., ДВ, бр. 26 от 30.03.2021 г.), с което чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП е обявен за противоконституционен. Този акт на КС на РБ е обнародван в
Държавен вестник, бр. 26 от 30.03.2021 г.
Макар решенията на Конституционния съд
на Р.България, с които се обявява закон за противоконституционен, да имат
действие занапред, това тяхно действие не е само по отношение на възникнали
след влизане в сила на решението юридически факти, а и по отношение на
юридически факти, които са възникнали при действието и въз основа на обявената
за противоконституционна норма. Т. е. решението на Конституционния съд има
действие и по отношение на всички висящи, незавършени, но възникнали на
основата на обявената за противоконституционна норма правоотношения.
Към датата на влизане в сила на
решението на Конституционния съд, дори да се приеме за безспорно доказано, че П.
е управлявал МПС с неплатени глоби, поради което му е било отнето СУМПС, би
могло да се приеме, че е било налице валидно правно основание за издаване на
процесната ЗППАМ. Преди обявяването на разпоредбата на б. "д" на чл.
171, т. 1 ЗДвП за противоконституционна, е било налице основание да се приеме,
че поради неплатените в срок глоби е
налице хипотезата на сочената норма от ЗДвП.
Основанието за издаване на процесната
заповед е възникнало, но правото на държавата да търси изпълнение по тази
заповед е погасено с влизане в сила на решението на Конституционния съд. Това
погасяване настъпва, защото правото е било породено от противоконституционна
норма. Именно това следва от чл. 151, ал. 2 от Конституцията, който изрично
установява, че обявеният за противоконституционен акт от деня на влизане на
решението в сила не се прилага. Тези правоотношения, които са възникнали въз
основа на противоконституционната норма и които са приключили не се ревизират,
но тези правоотношения, които не са приключили, не могат да бъдат уреждани от
противоконституционна норма. Това намира своето оправдание в
противоконституционността на нормата, на която се основават (Решение № 235 от
09.01.2015 г. по адм. д. № 4690/2014 г., ВАС, VII о.).
Фактически, макар и да има действие ex
nung, решението на Конституционния съд, с което се обявява за
противоконституционна една правна норма, с оглед на изричната конституционна
разпоредба за неприлагане на закона от датата на влизане на решението в сила,
въздейства и върху юридически факти, които са възникнали преди влизането в сила
на решението. Такъв юридически факт се явява този, че Ст.П. управлявал МПС с
неплатени в срок глоби за нарушения по ЗДвП, поради което въз основа на
противоконституционната разпоредба от ЗДвП СУМПС му е било отнето. Отнемането
на СУМПС на базата на тази противоконституционна норма пък е послужило за
основание за издаване на процесната ЗППАМ. Ето защо съдът намира, че оспорената
заповед противоречи освен на процесуалния, и на материалния закон и като такава
следва да бъде отменена.
Основателно при този изход на делото се
явява и претенцията на жалбоподателя за заплащане на разноски, които се
установиха в общ размер на 1870 лв.- 70лв. заплатени държавни такси и 1800лв.
заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство и двете
разглеждания от ВАС по частни жалби. Възражението на ответника за прекомерност
на адвокатското възнаграждение е неоснователно, понеже доказаните по делото
разноски, в тази насока, са в минималните размери, определени в Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-1030-0000038 от 09.01.2020
г. на началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
МВР – Пловдив, да заплати на С.Ж.П., ЕГН **********, разноски по делото
в размер на 1870(хиляда осемстотин и седемдесет) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/