№ 5
гр. Каварна, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и втори
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Живко П. Г.
при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова
като разгледа докладваното от Живко П. Г. Административно наказателно
дело № 20233240200216 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят Е. Г. С. ЕГН ********** с постоянен адрес
гр.Добрич ул.“***“ № 27 вх.Б ет.2 ап.4 е обжалвал Наказателно
постановление № 23-0283-000327 от 27.01.2023 година издадено от Началник
РУ в ОДМВР Добрич, РУ Каварна, с което на основание чл. 182 ал.4 във
връзка с ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ му е наложена
глоба в размер на 1500, 00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок
от три месеца за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. В жалбата се
излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на
наказателното постановление, като в тази връзка се прави искане за отмяна на
същото.
По делото не се явява представител на РУ Каварна.
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на
жалбоподателя на 25.09.2023. Жалбата е подадена на 26.09.2023 година, т. е. в
законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се
разгледа по същество.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната
преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 08.07.2022 година 18: 48 часа в с.Поручик Чунчево по улица
1
Втора до спирката за обществен превоз на пътници в посока от гр.Каварна
към гр.Шабла Е. Г. С. ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Добрич ул.“***“
№ 27 вх.Б ет.2 ап.4 управлявал собствения си лек автомобил Тойота Рав 4“ с
рег.№ *** със скорост 107 км/ч.,при максимално допустима скорост от 50
км/ч. за населено място.Нарушение с № 14167 е генерирано в АИС „АСКПД“
и е установено и заснето с АТСС ACH САМ S1 с фабричен № 120CCBF
снимащо в двете посоки.Отчетен е толеранс от -3 процента от отчетената
скорост в полза на водача.Нарушението е извършено в условията на
повторност,в едногодишния срок от влизане в сила на Електронен фиш серия
„К“ с № 4808459.АУАН е съставен на нарушителя на 11.10.2022г. след
попълнена и подписана от него декларация,че той е управлявал
автомобила.АУАН е връчен на Е. Г. С. ЕГН ********** с постоянен адрес
гр.Добрич ул.“***“ № 27 вх.Б ет.2 ап.4 на 01.11.2022г.В законоустановения
срок лицето не е подало възражения срещу съставения му АУАН.
Актосъставителят квалифицирал описаното от него деяние като
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното
наказателно постановление на Началник РУ в ОДМВР Добрич, РУ Каварна с
№ 23-0283-000327 от 27.01.2023 година, в обстоятелствената част на което
административнонаказващият орган е възприел изцяло описаната от
актосъставителя фактическа обстановка, както и изводите на последния от
правна страна за нарушението, въз основа на което и на основание чл. 182
ал.4 във връзка с ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ му е
наложена глоба в размер на 1500, 00 лева и е лишен от право да управлява
МПС за срок от три месеца за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Разпитаните в съдебно заседание свидетели А. И. А. и П. Я. П.-
служители на РУ на МВР- Каварна, потвърдиха с показанията си описаната
по – горе фактическа обстановка и обясниха, че актът е съставен въз основа
на снимковия материал, изготвен на инкриминираната дата с посоченото по –
горе техническо средство и въз основа на съставената декларация по чл.188 от
ЗДвП от жалбоподателя.
Независимо от нередовното призоваване на жалбоподателя Е. Г. С.
съдът е приел,че в настоящия случай е относима разпоредбата на чл.61 ал.1 от
ЗАНН,тъй като жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес
2
в жалбата гр.Добрич улишца „***“ № 27 вх.Б ет.2 ап.4,като е даден ход на
делото независимо от нередовното призоваване на жалбоподателя.
Съдът извърши проверка на обжалваното наказателно постановление
и установи, че същото съдържа изискуемите от закона в чл.57 от ЗАНН
задължителни реквизити, а именно: посочени са имената и длъжността на
лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на
който е издадено НП, посочени са имената и длъжността на актосъставителя,
както и местослуженето на същия, данните на нарушителя, визирани в т.4 на
чл.57 от ЗАНН, описано е извършеното нарушение, мястото на което е
извършено, като няма съмнение, че същото е извършено в с.Поручик
Чунчево,общ.Каварна по улица Втора до спирката за обществен превоз на
пътници в посока от гр.Каварна към гр.Шабла, законовите разпоредби, които
са нарушени, вида и размера на наложените наказания, дали НП подлежи на
обжалване, в какъв срок и пред кой съд. Наказателното постановление е
подписано от длъжностното лице, което го е издало. Спазен е и визираният в
чл.34 ал.3 от ЗАНН срок за издаването на наказателно постановление.
Същото е издадено от компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 189,
ал. 12 от ЗДвП и чл.47 от ЗАНН, с оглед приложените като доказателства по
делото Заповед № 8121з-1632 от -2.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи.
Съдът счита, че и АУАН също е издаден от компетентно лице –
свидетелят А. И. А., който съгласно т. 1. 3 от посочената по – горе заповед е
оправомощен да съставя актове за установяване на административни
нарушения по ЗДвП.
На следващо място, за да бъде законосъобразно издаденото
Наказателно постановление следва да има съответствие между отразеното в
него и в АУАН, въз основа на който се издава. В настоящия случай съдът
счита, че това съответствие е налице както в текстовото описание на
нарушението, така и в неговата цифрова квалификация.
Предвид изложеното съдът счита, че в хода на
административнонаказателното производство по издаване на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да нарушават правото на защита на
жалбоподателя и да водят до незаконосъобразност на наказателното
3
постановление.
Съдът счита, че нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДвП, за което е
санкциониран жалбоподателя, е доказано със събраните по делото
доказателства. Съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В
конкретния случай съдът счита, че не са налице доказателства по делото, с
които да се опровергава и то по категоричен начин изложеното в АУАН,
поради което съдът намира, че актът е редовно съставен и има
доказателствена сила за обстоятелствата, изложени в него.
На следващо място съдът следва да посочи, че намира за безспорно
обстоятелството, че нарушението е извършено именно с автомобила,
управляван от жалбоподателя на инкриминираната дата, тъй като на снимката
ясно е видно, че автомобилът е марка „Тойота Рав 4“ с рег.№ ***. Освен това
е безспорно и обстоятелството, че скоростта, с която се е движел
жалбоподателя, е точно скоростта на този автомобил, тъй като на снимката
същият е само един и не може да се приеме, че измерената скорост от 107
км/ч не е на този автомобил.
В тази връзка е необходимо да се посочи, че приложеният по делото
Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система
от 13.07.2022 година,с дата на изполване 08.07.2022г. съдържа всички
реквизити, изискуеми от наредбата. На него изрично е посочено мястото,
където е била поставена камерата, което съответства и на мястото на
извършване на нарушението, посочено в АУАН и наказателното
постановление. Освен това мястото на нарушението с конкретните
координати е посочено изрично и в изготвената снимка като място на
нарушението – с.Поручик Чунчево, с което се опровергават всякакви
съмнения относно този факт.
От представените по делото Протокол от проверка № 44-СГ-
ИСИС/21.04.2022 година и Протокол за проверка № 107-СГ-
ИСИС/01.12.2021г. на Български институт по метрология „Главна дирекция
мерки и измервателни уреди,отдел „Изпитване на средства за измерване и
софтуер“ е видно, че техническото средство, заснело нарушението, е
преминало технически преглед. Представен е и Протокол от БИМ, от който е
видно, че техническото средство съответства на одобрения тип.
4
Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя е по чл.21 ал.1
от ЗДвП, съгласно която разпоредба: "При избиране скоростта на движение
на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в km/h:
Пътно превозно средство от:
Населено място
Извън населено място
Автомагистрала
Скоростен път
Категория A
50
80
100
90
Категория B
50
90
140
120
Категории C, D
50
80
100
90
Категории B+E, C+E,
D+E
50
70
100
5
90
Категория Т
50
50
-
-
Категория М
45
45
-
-
Самоходни машини
40
40
-
-".
В конкретния случай от събраните по делото писмени и гласни
доказателства безспорно се установи, че на инкриминираната дата и час
жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег.№ ***, със
скорост от 111 км/ч. при разрешена скорост за движение в населено място от
50км/ч. След приспаднат толеранс от -3 км/ч. наказуемата скорост е 107 км/ч.,
т. е. налице е превишение на скоростта от 57 км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗдвП водач, който
превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за
превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h
превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. В случая безспорно е
установено, че жалбоподателят е управлявал автомобила с превишение от 57
км/ч., поради което съдът намира, че наказващият орган напълно правилно и
законосъобразно е приложил законовата норма, санкционираща нарушението
на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
6
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно
извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е
правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат и към датата на
деянието със своите задължения при управление на МПС, в това число и да
избира определена скорост и спазва въведени пътни ограничения за скорост
при управление на ППС в населено място, които задължения обаче в
настоящия случай съзнателно не е спазил.
При така установените по делото факти, съдът намира, че АНО
законосъобразно е квалифицирал и приложил административно наказателната
разпоредба на чл.182 ал.4 от ЗДвП, предвиждаща наказание за повторно
извършено нарушение по чл.182 ал.1 от ЗДвП.Отразена е и привръзката със
съответната хипотеза от основния състав на нарушението, а именно чл.182
ал.1 т.6 от ЗДвП. Както беше посочено по - горе, с електронния фиш
отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.21 ал.1 от
ЗДвП за това, че при управление на МПС е превишил разрешената скорост на
движение от 50 км/ч., предвидена за движение в населено място, тъй като се
е движил с 107 км/ч.,след отчетен толеранс от -3% от отчетената скорост в
полза на водача.За превишаване на разрешената максимална скорост
санкциите са установени в разпоредбата на чл.182 от ЗДвП, вида и размера на
които са определени в зависимост от стойността на конкретното превишаване
на скоростта. Санкциите са диференцирани в пет отделни алинеи с оглед
обстоятелството дали превишаването на скоростта е извършено в населено
място /ал. 1 или извън населено място /ал. 2/, като са предвидени и по-тежко
наказуеми състави в хипотезите на особеност на субекта на нарушението /ал.
3/, при повторно извършено нарушение /ал. 4 и системно такова/ал. 5/.
В случая жалбоподателят е наказан на основание разпоредбата на
чл.182 ал.4 от ЗДвП. Тя предвижда по-тежко наказание за повторно
извършено нарушение по ал. 1, ал. 2 и 3 на същата разпоредба, а именно глоба
в двоен размер спрямо предвидения за съответното нарушение, а за повторно
нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 – и кумулативно наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. Както
се посочи, приложената административно наказателна разпоредба на чл.182
ал.4 от ЗДвП е обвързана със съответната хипотеза по ал. 1-3, като
описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено,
7
намерили отражение в обстоятелствената част на електронния фиш
/превишаване на скоростта в населено място и стойността на конкретното
превишение, изчислено коректно на база измерената скорост, намалена с
допустимата грешка при измерването/, ясно сочат, че жалбоподателят е
наказан за повторно извършено нарушение по чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП,
наказуемо с глоба 750 лв., чийто двоен размер съответства на наложената с
ЕФ глоба в размер на 1500 лв.
Описанието на нарушението дава ясна информация на нарушителя, че
е наказан за повторно превишаване на разрешената скорост в населено място,
тъй като вече е наказван за същото по вид нарушение – превишена скорост с
цитирания издаден и влязъл в сила електронен фиш серия К № 4808459.
Съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. С този принцип законът
придава на АУАН, респективно на ЕФ значението на доказателствено
средство, което може да бъде опровергано от събраните в хода на съдебното
или административното дирене доказателства или да бъде изключено от
доказателствения материал, ако бъде проведено успешно оспорване на
посочените в него обстоятелства. В обстоятелствената му част ЕФ е
доказателствено средство, което съдът е длъжен да цени като приеме за
осъществени посочените в него съставомерни факти, освен ако същите бъдат
опровергани от събраните по делото доказателства, включително
представените от АНО, като в конкретния случай описаните в
обстоятелствената част на ЕФ факти не бяха опровергани.
Съгласно &6 т.33 от ДР на ЗДвП повторно е нарушението, извършено
в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач. Съгласно чл.189 ал.11
от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила
наказателно постановление. Както е посочено и по – горе визираният в
обстоятелствената част на електронния фиш акт, обосноваващ повторността
/електронен фиш Серия К, № 4808459/ е приет като писмено доказателство по
делото. От съдържанието му се установява, че с него на основание чл.189
ал.4, вр. с чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП, жалбоподателят е наказан за същото по вид
нарушение - чл. 21, ал. 1 от ЗДВП, както и че е влязъл в сила. Следователно
8
процесното нарушение, извършено на 08.07.2022г., попада в рамките на
едногодишния срок по &6 т.33 от ДР на ЗДвП и е повторно извършено, като е
без значение колко време е изминало между двете нарушения, тъй като
закона обвързва повторността не с датата на извършване на предходно
нарушение, а с датата на влизане в сила на акта, с който е наложено наказание
за това нарушение.
Изложеното мотивира заключение, че установените факти правилно
са подведени от административно наказващия орган под нормата на чл.182
ал.4 от ЗДвП, във връзка с ал.1 т.6 от ЗДвП, тъй като изпълват всички
елементи от хипотезата й, и законосъобразно отговорността на нарушителя е
ангажирана на основание този по-тежко квалифициран състав на нарушение.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл.28
от ЗАНН, предвид разпоредбата на чл.189з от ЗДвП.
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената
максимална скорост в населено място, извършено повторно, санкцията се
съдържа в разпоредбата на чл.182 ал.4 от ЗДвП, във връзка с ал.1 т.6 от ЗДвП,
а именно двоен размер на предвидената за съответното нарушение глоба,
индивидуализирана в зависимост от стойността на превишението на
скоростта. В случая скоростта е превишена с 57 км/ч. /стойност, получена
след приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване
скоростта на движение/, поради което за нарушението е приложима
санкцията по т. 6 от визираната разпоредба. Последната предвижда за
превишаване на разрешената максимална скорост над 50 км/ч.от 31 до 40
км/ч. следните наказания-глоба в размер на 700 лева и три месеца лишаване
от право да управлява моторно превозно средство,като за всеки следващи 5
км/ч. превишаване над 50 км/ч.,глобата се увеличава с 50 лева,т.е при
превишение на максимално разрешената скорост с 57 км/ч,наказанието глоба
е в размер на 750 лева. За повторно нарушение по чл.182 ал.4 от ЗДвП,
каквото е процесното, наказанието е в двоен размер, т. е. глоба в размер на
1500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца,
каквото е наложено на жалбоподателя на основание чл.182 ал.4 във връзка с
ал.1 т.6 от ЗДвП.
Предвид посочените по – горе фактически обстоятелства и
9
направените въз основа на тях правни изводи, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да се потвърди, като правилно и
законосъобразно.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 във връзка
с ал. 1 от ЗАНН,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0283-000327 от
27.01.2023 година издадено от Началник РУ в ОДМВР Добрич, РУ Каварна, с
което на Е. Г. С. ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Добрич ул.“***“ № 27
вх.Б ет.2 ап.4 на основание чл. 182 ал.4 във връзка с ал. 1, т. 6 от Закона за
движение по пътищата/ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 1500, 00 лева и е
лишен от право да управлява МПС за срок от ТРИ МЕСЕЦА за извършено
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП,като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр.Добрич в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
10