Р Е Ш Е Н И Е
№ 1263
гр. Пловдив, 12.04.2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІV граждански състав, в публичното заседание на единадесети
март две хиляди и шестнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при секретаря Иванка Чорбаджиева,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 10526/2015 г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД от „Милтекс“ ЕООД срещу „С. РМ“
ЕООД.
Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот
представляващ едноетажна масивна сграда с площ 108 кв.м., обозначена като
сграда № ... с друго предназначение, разположена в имот № ..., гр. Р., с начин
на трайно ползване- стопански двор, с площ от 0.352 дка., на основание чл. 92
ЗС като собственик на земята, върху която е изградена. Твърди, че с ответника
имат сключен договор за наем, но той не обхваща процесния недвижим имот, а
съседния (сграда № ...). Поради това намира, че ответникът няма основание да
владее имота и иска същият да бъде осъден да му го върне. Претендира и
заплащането на сумата от общо 2680 лева обезщетение за неоснователно
обогатяване за ползването на сградата за периода от ...г. до ...г.
На следващо място твърди, че в сграда се намира и
ответникът ползва оборудване, което е негова собственост, а именно: поилки за
отглеждане на гъски 85 линейни метра ПВЦ тръби Ф110, свързани с муфи и колена;
105 броя клетки за отглеждане на гъски с размери 70х70 см.; 3 бр. вентилатори с
маркучи за охлаждане с дължина около 100 м.; 1 бр. трифазна помпа цол и
половина и 1 бр. метален сандък. Твърди, че собствеността е придобита на
основание покупко-продажби на материали и изработването на вещите. Посочва, че
ответникът ги ползва без основание и моли да бъде осъден да заплати обезщетение
за периода от ...г. до ...г. в размер на общо 4759 лева.
Иска се присъждането на законната лихва върху сумите от
подаването на исковата молба до окончателното им изпащане и на направените
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от страна на ответника е постъпил отговор на исковата молба. Твърди, че с ищеца
се намират в облигационни отношения по силата на договори за наем на обекти в
гр. Б. и гр. Р.. Между същите страни имало образувано предходно дело под номер
17812/2014г. на ПРС, по което били отхвърлени първите от поредицата от искове
за прекратяване на договор за наем. Преди възникването на облигационните
правоотношения страните се разбрали ищецът да поеме ремонта на обектите в гр. Р.,
а ответникът на тези в гр. Б., тъй като не отговаряли на нуждите, за които е
следвало да бъдат наети. Първоначално договорили 600 лева наемна цена, но след
това се споразумели за 300 лева, тъй като ответникът е трябвало да вложи
значителни средства в наеманите имоти. Сградата в гр. Р. обаче била малка за
нуждите на ответника и ищецът решил да построи нова до първоначалната. Това
станало в периода ...-... ...г. Твърди, че така възникнала процесната сграда № ...
с площ от 108 кв.м. Твърди, че още по времето на преговорите и двете страни по
наемното правоотношение знаели, че сградите ще се ползват за отглеждането на
патици и ако в тях нямало необходимото за това оборудване то не биха могли да
служат по предназначение. Признава, че към настоящия момент в сградите има
поилки и клетки, метален сандък с размери 1.2 на 2 метра за смесване на фураж и
трифазна помпа за водочепене, които са собственост на ищеца и които ответникът
ползва. Счита, че системата за оросяване и охлаждане е негова собственост, тъй
като макар да е била изработена от хора, избрани от ищеца, ответникът е
заплатил за материалите и труда. Възразява, че не ползва други движими вещи
собственост на ищеца. Ответникът посочва, че именно поилките, клетките и
помпата са причината да бъдат наети помещенията от него, тъй като в противен
случай те не е можело да се ползват за целите, за които са му били необходими.
Към момента на сключването на договора за наем ищецът се легитимирал като
собственик единствено на съседната сграда № ..., а имотът бил собственост на
държавата и поради това нямало как в него да се запише, че ще се ползват и
всички приращения и подобрения в имота, каквато щяла да се явява процесната
сграда № .... Изтъква, че ако тя е била изградена в периода ...г.-...г. то
следва да е държавна собственост, тъй като към този момент имотът е бил частна
държавна собственост на основание чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ. На следващо място
посочва, че не оспорва правото на собственост на ищеца. Възразява, че владее
имота на основание договор за наем сключен на ...г., по който редовно изплаща
дължимата цена и не дължи заплащането на обезщетение. Възразява и срещу
дължимостта на обезщетение и за намиращото се в сградата оборудване, тъй като
то е необходимо за използването на сградата по предназначение- гъскарник и
цената за това е включена в договора. Твърди, че с подписването на договора за
наем страните са уговорили ползването на всички сгради, съществуващи и
предвидени за построяване, както и на оборудването при обща цена. Не претендира
разноски.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Относно
собствеността върху вещите предмет на спора:
От
представения по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран
в нотариален акт № ... от ...г. се установява, че ищецът е придобил правото на
собственост върху стопанска сграда- гъскарник със застроена площ от 153 кв.м.,
находяща се в поземлен имот № ... – частна държавна собственост. Сградата е означена с № ... на
скица на лист 38 по делото.
След това на ...г. между ищеца
и ответника е сключен договор за наем на посочения по- горе имот, наред с други
имоти на наемодателя. Уговорен е срок на договора 5 години, като по отношение
на сградата той е започнал да тече от ...г.
В периода месец ...- месец ...
...г. ищецът изградил със свои средства в поземления имот процесната сграда с
площ от 108 кв.м., означена с № ... на скица на лист 38 по делото. Това
обстоятелство е отделено като безспорно с доклада на делото, обективиран в
определение от 23.11.2015г. Не се спори между страните и за обстоятелството, че
сградата представлява самостоятелен обект.
Тъй
като към месец ... ...г. имотът, в който е била изградена процесната сградата,
означена с № ... на скица на лист 38 от делото, е бил държавна собственост, на
основание чл. 92 ЗС и постройката е станала държавна собственост.
На ...г. с договор за
покупко-продажба на недвижим имот държавна земя, частна държавна собственост,
поземлен имот № ... е прехвърлен на ищеца. С тази сделка освен правото на
собственост върху земята в патримониума на ищеца е преминало и правото на
собственост върху процесната сграда № ..., след като същата не е била изрично
изключена и продавачът е притежавал правото на собственост върху нея.
Прехвърлянето на правото на собственост върху земята прави приобретателя
собственик и на всички постройки и насаждения, освен ако не е уговорено нещо
различно при сключването на договора, т.е. ако постройките не са изрично изключени от предмета на
разпореждане, в който случай правото на собственост върху построеното се отделя
от земята по установения в чл. 63 ЗС принцип. Щом продавачът не е изключил
изрично от продажба вещите, които се намират в мястото, то купувачът придобива
всичко, което се намира в мястото: сгради, насаждения и др. В този смисъл е и
практиката на ВКС съгласно Решение № 529 от 09.07.2010г., гр.д. № 1129/2009г.
ВКС, I г.о., Решение
№ 96 от 01.07.2015г., гр.д. № 1116/2015г. ВКС II г.о., Решение № 293 от
21.02.2000 по гр.д. № 1275/1999г. ВКС, IV г.о. и Решение
№ 183 от 18.06.2012г. по гр.д. № 88/2012г.
ВКС
II г.о.
В случая не следва да се приложи чл. 97 ЗС и да се
приеме, че построеното е присъединено към главна вещ- сграда № ..., макар двете да имат една обща стена. Този
извод е възможен единствено ако построеното не може да се обособи като
самостоятелен обект на правото на собственост, какъвто не е настоящия случай.
Както бе отбелязано по- горе, по делото не е спорно обстоятелството, че
сградата е самостоятелна и може да се ползва отделно. В
този смисъл са Решение № 137 от 17.08.2010 г. по гр. д. № 3954 от 2008 г. на
ВКС, Първо г.о.,
Решение № 707 от 25.10.2010 г. по гр. д. № 48 от 2010 г., Решение № 778 от
16.11.2010 г. по гр. д. № 1096 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., постановени по
реда на чл. 290 от ГПК.
Предвид всичко изложено до момента съдът намира, че се доказва правото на
собственост на ищеца, на посоченото от него придобивно основание, а именно
договор за покупко-продажба на земя частна държавна собственост от ...г.
С отговора на исковата молба ответникът признава, че ползва в процесната
сграда поилки, клетки, метален сандък и трифазна помпа, които са собственост на
ищеца. Предвид на това следва да се приеме, че същите са негова собственост. Останалите
вещи- вентилатори с маркучи за охлаждане не се установява да са собственост на
ищеца.
По иска по
чл. 108 ЗС:
Съдът достигна до извод, че
ищецът е собственик на процесния недвижим имот, а именно сграда № ... с площ от
108 кв.м., разположена в поземлен имот № .... С доклада по делото като
безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че
ответникът упражнява фактическа власт върху имота към настоящия момент. Той
обаче не доказва наличието на валидно правно основание да държи сграда.
За такова не може да се приеме
представеният по делото договор за наем, тъй като той има за предмет единствено
съседната постройка. В действителност към момента на сключването на договора
процесната сграда не е била изградена и е нямало как да бъде включена в него.
От събрани по делото доказателства обаче не може да се направи категоричен и
обоснован извод за съществуваща между страните уговорка за предоставянето й под
наем заедно със сграда № .... Налице са единствено косвени доказателства за
тези възражения, като съвпадането на срока, когато е следвало да започне ползването
на сграда № ... със завършването на сграда № ... и обстоятелството, че в едната
сграда не могат да се съберат всички отглеждани от ответника птици. Тези
обстоятелства обаче преценени по отделно и в съвкупност с договора и останалия
доказателствен материал не могат да доведат до единствен и категоричен извод за
основателност на възражението. Видно от показанията на с. С. по сграда № ...
също са били извършвани ремонтни дейности, който са приключили след ...г.,
което също обосновава уговаряне ползването й да започне от ...г. Удостоверението
за регистрация на животински обект пък е от ...г., т.е след сключването на
договора за наем и началото на ползването, поради което не може да бъде
свързано с предварителни съглашения за предоставянето на обект или обекти с такъв
общ капацитет. До извод в обратна на насока не може да се достигне и от
събраните по делото гласни доказателствени средства. С. на ответника посочва,
че у. на ищеца е идвал в двете сгради, виждал е, че се ползват и не е
възразявал за това. Тези факти отново не водят до извод за наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните за отдаването под наем на сграда № ...,
още по- малко обективирано в представения по делото договор за наем.
Възпроизведените от с. факти се отнасят за период след заемането на процесната
сграда от ответника и не удостоверяват нито времето, когато това се е случило,
нито начинът, по който се е случило. От гласните доказателствени средства се
установява с категоричност единствено, че след заемането на процесната сграда
от ответника, представителят на ищеца е констатирал това обстоятелство, но не
се е противопоставил на ползването. Тук обаче следва да се има предвид, че за
периода до ...г. ищецът не се е легитимирал като собственик на сграда № ... и
не е разполагал с възможност за защита по реда на чл. 108 ЗС. След
придобиването на правото на собственост той има единствено правото да защити
същото, но не и задължение да направи това.
По делото не са ангажирани други доказателства
в подкрепа на възраженията на ответника. Ето защо претенцията се явява
основателна и следва да бъде уважена.
По иска по
чл. 59 ЗЗД:
За
основателността на претенцията в тежест на ищеца е да установи, че е собственик
на недвижимия имот и оборудването, че
ответникът е ползвал
същите, за
конкретните
периоди от
време, без да имат основание за това, т.е. обедняване на ищеца и обогатяването на ответника, при липса на
основание за разместването на имуществените блага, връзката помежду им, както и
размера на претенцията си.
Съдът достигна до извод, че
ищецът е собственик на процесната сграда № ..., както и на част от оборудването
в нея, а именно: поилки, клетки, метален
сандък и трифазна помпа. Ползването на всички посочени вещи за процесните
периоди е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване с доклада на
делото, обективиран в определение от 23.11.2015г. Не
се установява обаче в полза на ответника да е налице правно основание, което да оправдава осъщественото от него ползване. Следователно,
осъществен е фактическия състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Константна е практиката на ВКС за
приложимост на общия фактически състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД по отношение на
неоснователно обогатяване, изразяващо се в спестяване на разходи за наем и
възникнало като последица от ползване на чужд недвижим имот или движими
вещи при
липса на валидно основание за ползването и лишаване на собственика от
възможността да си служи с имота и да извлича ползи от него, чрез отдаването му
под наем на трето лице – ТР№82/28.2.75 г. по т.д.№74/74 г. на ОСГК на ВС. В
този смисъл са: решение № 677 от 05.11.2010 г. по 911 гр.д.
№ 1822/2009 г., ІІІ г.о., решение № 193 от 02.12.2010 г. по т.д.№ 1087/2009 г.,
ІІ т.о., решение № 291 от 02.08.2011 г. по гр.д.№ 959/2010 г., ІV г.о., решение
№ 463 от 20.12.2011 г. по гр.д.№ 109/2011 г. и други.
Неоснователното обедняване на
собственика за
сметка на неоснователното обогатяване на ползвателя на неговите вещи, се определя от
средномесечния пазарен наем, който би получавал за спорния период, както е
изяснено в ТР-82-74-ОСГК на ВС и последователно е прилагано в трайната практика на
Върховния съд и Върховни касационен съд.
По делото в тази
насока е прието
първоначално заключение от в. л. В.Р. и повторно заключение на в. л. П.К.. Съдът
намира, че следва да бъде кредитирано заключението на в. л. Р.. Същото е подробно
и обосновано, като по него се предвижда среден пазарен наем в размер на 1.76
лева и 1.73 лева за кв.м., който е по- нисък от посочения в ПСТЕ- 1.85 лева за
кв.м. Освен това общата стойност на средния пазарен наем с ДДС, посочен в ПСТЕ,
не съответства на размера му на кв.м., умножен по площта на сградата и периода.
По отношение на движимите вещи отново следва да се възприеме заключението на
първата приета по делото експертиза, доколкото посочва отделни стойности наема
за всяка вещ, а това е необходимо и за изчисляването на дължимите суми, след
като обезщетение не се дължи за всички тях.
Средния пазарен наем за
сградата за периода ...г.-...г. е в размер на 2513 лева и искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е основателен до тази сума. За разликата
над нея до пълния предявен размер от 2680 лева претенцията е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Относно клетките за оглеждане
на гъски претенцията следва да се уважи за 105 броя, каквото количество е
посочено в исковата молба. Изчислена съобразно средния пазарен наем за вещите,
посочен в СТЕ (154 лева на месец и 150.70 лева на месец) дължимото обезщетение
се равнява на 3478.83 лева за периода от ...г. до ....г. Сумата се образува
като броят на клетките- 105, се умножи по единичната месечна цена от 1.40 лева/бр.
за периода до края на ...г., съответно с 1.37 лева/бр. за периода през ...г.
Получените резултати се умножават по 16 пълни месеца за периода до края на ...г.
и съответно по 7 пълни месеца за периода през ...г. и се събират със средната
стойност на наема за 25 дни за месец ... ...г.
Определен по същия начин
средния пазарен наем за 74 метра поилки е в размер на 575.89 лева, като за
разликата до 85 метра претенцията е неоснователна, тъй като не се доказва
ответникът да ползва такива.
Определен по същия начин средния пазарен наем
за трифазна помпа е в размер на 118.38 лева, а за металния сандък- 118.38 лева.
Така общия размер на дължимото
обезщетение за ползването на 105 броя клетки, 74 метра поилки, трифазна помпа и
метален сандък за периода от ...г. до ...г. е в размер на 4291.48 лева.
Претенциите за разликите над
тази сума, до пълните претендирани размери, както и за 3бр. вентилатори с
маркучи за охлаждане са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 322.18 лева за ДТ,
73.18 за СТЕ и сумата от 2072.81 лева за адв. възнаграждение, съобразно
уважения иск по чл. 108 и съразмерно на уважените претенции по 59 ЗЗД.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 6.82 лева разноски за
ПСТЕ и сумата от 49.14 лева за адв. възнаграждение, съразмерно на отхвърлената
част от претенциите.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на „С. РМ“ ЕООД, ЕИК *********, че
„Милтекс“ ЕООД, ЕИК *********, е собственик
на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот държавна земя-
частна държавна собственост от ...г., вписана вх. рег. № ... от ...г., акт. № ...,
том ..., на следния недвижим имот:
сграда № ... с друго предназначение, със застроена площ от 108 кв.м., находяща
се в имот № ..., с площ от 0.352 дка, в землището на гр. Р., със съседи имоти с
номера ..., ..., ..., ..., като ОСЪЖДА „С.
РМ“ ЕООД, ЕИК *********, да предаде на
„Милтекс“ ЕООД, ЕИК *********, владението
върху сграда № ... с друго предназначение, със застроена площ от 108 кв.м.,
находяща се в имот № ..., с площ от 0.352 дка, в землището на гр. Р., със
съседи имоти с номера ..., ..., ..., ....
ОСЪЖДА „С. РМ“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на „Милтекс“ ЕООД, ЕИК
*********, сумата от 2513.00 лева, представляваща
обезщетение за ползване без основание в периода ...г.-...г. на собствения му
недвижим имот- сграда № ... с друго
предназначение, със застроена площ от 108 кв.м., находяща се в имот № ..., с
площ от 0.352 дка, в землището на гр. Р., със съседи имоти с номера ..., ..., ...,
..., ведно със законната лихва върху
сумата от подаването на исковата молба на ...г. до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата НАД сумата от 2513.00 лева ДО пълния предявен размер от 2680.00 лева за
същия период, ведно със законната лихва върху разликата от
подаването на исковата молба на ...г. до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА „С. РМ“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на „Милтекс“ ЕООД, ЕИК
********* сумата от 4291.48 лева, представляваща
обезщетение за ползване без основание в периода ...г.-...г. на собствените му
вещи, а именно: 105 броя клетки за отглеждане на гъски, 74 метра поилки,
трифазна помпа и метален сандък, ведно
със законната лихва върху сумата от подаването на исковата молба на ...г.
до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата НАД сумата от 4291.48 лева ДО пълния
предявен размер от 4759.00 лева за същия период и вещи, както и за 3 бр. вентилатори
с маркучи за охлаждане, ведно със законната лихва върху разликата от
подаването на исковата молба на ... до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА „С. РМ“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на „Милтекс“ ЕООД, ЕИК
********* сумата от 2468.17 лева, представляваща
разноски в производството по съразмерност.
ОСЪЖДА „Милтекс“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на „С. РМ“ ЕООД, ЕИК
*********, сумата от 55.96 лева представляваща разноски в
производството по съразмерност.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд -
Пловдив в
двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Тоско
Ангелов/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ИЧ