Р
Е Ш Е Н И Е
№………/…………….2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета
година,
в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
При участието на
секретаря Албена ЯНАКИЕВА, като разгледа докладваното от
съдията т.дело №904/2019г. по описа
на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXXII от ГПК.
Предявен е
иск от ШЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, чрез адв.Ст.Г. срещу С.Д.Д., ЕГН **********,***,
за установяване вземане на дружеството -ищец от
ответника за сумата от 50 000 лева, основано на запис на заповед, издаден
от ответницата на 12.10.2016г., платим на предявяване, за която сума е издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ЧГД №17346/2018г. на
ВРС, 33 състав.
В исковата молба, предявена
първоначално пред ВРС, са изложени обстоятелства относно издаването на записа
на заповед от ответника на 12.10.2016г. за сумата от 50 000 лева, платими
на предявяване на заповедта. Твърди се, че записа е бил предявен чрез връчване
на ответника на нот.покана на 13.08.2018г., връчена
чрез залепване на уведомление на 02.08.2018г. на адреса на издателя.
В предходно свое определение съдът е
констатирал допустимостта на производството съобразно изискванията на чл.415 и
чл.422 ГПК – издадена е заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед,
предмет на иска за идентична сума; постъпило е в срок възражение от длъжника
срещу заповедта съгласно чл.414 ГПК като на заявителя са дадени указания и
същия е предявил иска по чл.422 ГПК в законовия едномесечен срок,
считано от 26.03.2019г.
В срока за отговор е постъпило
становище на ответника С. Д. Д., с което се оспорва иска като неоснователен.
Твърди се, че не е получавала сумата от 50 000 лева от ищеца както че не е
издавала и подписвала процесния запис на заповед от 12.10.2016г. Оспорва
подписите под записа на заповед като твърди, че не го е подписвала. Претендира
отхвърляне на иска ведно с присъждане на разноските.
С допълнителна искова молба ищецът
ШЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД поддържа иска като твърди автентичност на записа на заповед и
настъпил падеж на същия, поради което и основателност на иска.
С
допълнителен отговор ответникът поддържа направените вече възражения, вкл.
относно автентичността на записа на заповед.
В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си адв.Б. поддържа исковата
молба.
Ответникът, чрез адв.Х. оспорва иска на изложените основания.
И двете страни не възразяват по изготвения от съда проектодоклад на спора в
определение №3123/02.09.2019г.
Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните
доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на производството е предявен по реда на чл.422 вр.чл.415 ГПК
установителен иск по отношение на сума, дължима между страните въз основа на
издаден от ответника запис на заповед. По отношение допустимостта на иска при спазване
на специалните изисквания на чл.415 ГПК съдът е изложил мотиви в определението
си по чл.376 ГПК, които са актуални.
От приложеното заповедно досие по ЧГД №17346/2018г. на ВРС, 33 състав се
установява, че основание на подаденото заявление по чл.417 ГПК е издадена от С.Д.Д.
запис на заповед в полза на ШЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД, за сумата от 50 000 лева.
Видно от записа, същият е издаден на 12.10.2016г. с падеж на предявяване, което
съгласно съдържанието на менителничния документ следва да бъде извършено в 3
годишен период от издаването, т.е. до 12.10.2019г. Съдът намира, че записа на
заповед е редовно предявен на издателя си по реда на чл.47 ГПК чрез нотариус
рег.№572 в НК К. И., преди подаване на заявлението през м.11.2018г. на известния
на бенефициента адрес на издателя. Издадена е заповед за изпълнение по чл.417,
т.9 ГПК, постъпило е възражение срещу заповедта като на заявителя е указана
възможността за предявяване на иска по чл.422 ГПК. Съдът констатира при
дължимата самостоятелна проверка на проц.предпоставки, предявяване на иска в
преклузивния срок.
Доколкото ответникът не е въвел в процеса относителни възражения за
наличие/липса на каузални отношения между страните, предмет на преценка в
производството е единствено автентичността на менителничната книга. Такива
твърдения липсват и в исковата молба като ищецът основава иска си единствено на
приложената заповедна книга.
При преценка на нейната формална редовност, съдът преценява, че същата
отговаря на съдържателните изисквания на чл.535 ТЗ и представлява годен
документ, удостоверяващ вземане на бенефициента ШЕЛ България ЕАД по отношение
на ответника.
Книгата е предявена чрез връчване на нотариална покана по реда на чл.47,
ал.1 и ал.2 ГПК, в срока за предявяване съгласно чл.487 ТЗ – тригодишния срок
от издаването и.
От изслушаната първоначална Съдебно-графологическа експертиза на в.л.Е.А.
се установява категорично, че положения под записа на заповед от 12.10.2016г.
подпис за издателя, не принадлежи на С.Д.. И двата положени на книгата подписи
– на издател и на предявяване, не са изпълнени от ответника.
Поради оспорване на заключението, съдът е допуснал на ищеца повторна
единична графологическа експертиза, изготвена от друго вещо лице Ц.Ц., от която
се установява също еднозначно, че подписите не са изпълнени от издателя на
книгата С.Д.Д..
Заключението не е оспорено и се кредитира от съда като обективно и
професионално дадено.
Въз основа на горното се установява, че ответникът не е подписвал, не е
издавал процесната заповедна книга от 12.10.2016г., поради което и не дължи
сумата, удостоверена в нея. С непоколебимост вещите лица по двете експертизи са
установили, че записа на заповед не е подписан от длъжника С.Д. като е направен
опит за имитация на подписа и. Поради това предявената по реда на чл.417 ГПК
ценна книга не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане по отношение на
ответника. С оглед на това предявения иск подлежи на отхвърляне.
Поради този изход от спора, разноски следва да бъдат присъдени на ответника
съобразно установеното по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Съгласно
приложения списък по чл.80 ГПК, на ответника се следват разноски в размер на
сторените такива за депозит на вещото лице, в размер на 250 лева и за адв.възнаграждение
в размер на 2050 лева. Приложения по делото договор за правна защита и
съдействие, подписан от страните, има характера на разписка за получения в брой
адв.хонорар, поради което удовлетворява изискването на т.1 от ТР №6/2012г. на
ОСГТК на ВКС.
Въз основа на горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, гр.София против С.Д.Д., ЕГН ********** *** иск с правно основание
чл. 422 от ГПК вр. чл. 531 от ТЗ, за
установяване вземане на ищеца по Заповед № 8589/20.11.2018г.
за изпълнение на парично задължение, издадена в производството по ЧГД
№17346/2018г. на ВРС, 33 състав, за сумата
от 50 000 лева, дължима по Запис на заповед от 12.10.2016г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението на 19.11.2018г.
до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен, на основание чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, гр.София, район Оборище, бул.Ситняково №48, Сердика офиси, ет.8 да заплати на
С.Д.Д., ЕГН ********** ***, сторените по делото разноски, както следва: сумата от 2050 лева
адв.възнаграждение и 250 лева депозит за експертиза, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред ВнАС.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението да се отрази в регистъра по чл.235 ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: