Решение по дело №34/2019 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е №113

 

гр. ВРАЦА,  12.04.2019г.г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд гражданско отделение в публичното заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Председател:НАДЯ ПЕЛОВСКА

    Членове:ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

            МИРОСЛАВ ДОСОВ

                                    

в присъствието на: секретар Миглена Костадинова

като разгледа докладваното  от съдията Пеловска              

в.гр. дело N 34         по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Г.Х.Д. ***, чрез упълномощения му адвокат М.М., е обжалвал решението на Районен съд-Оряхово от 05.11.2018г., постановено по гр.дело №91/2018г., в частта му, с която на основание чл.59 от ЗЗД е осъден да заплати на Община Мизия сумата от 10 967,08 лв., представляваща обезщетение за ползване без правно основание на земеделски земи, находящи се в землището на с.Софрониево, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.02.2018г.до окончателното й изплащане.

Решението се обжалва и в частта му, с която жалбоподателят е бил осъден да заплати на Община Мизия сумата от 1529 лв.деловодни разноски.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, постановено е при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Развиват се подробни доводи за това, че районният съд не е анализирал пълно и всестранно събраните по делото доказателства, поради което е достигнал до неправилни фактически констатации. Поддържа се, че свидетелските показания на сочените от жалбоподателя свидетели, са били игнорирани от съда, а показанията на сочените от ищеца свидетели Ф.Лазарова, М.Пировска, Цв.Дамянова и Цв.Ненов не подкрепят фактическите му твърдения, изложени в исковата молба и противоречат на събраните по делото писмени доказателства. Поддържа се също, че представените от Община Мизия с исковата молба документи са съставени единствено за целите на процеса, като по тази причина е проведено успешно оспорване на едно от тези доказателства-протокол от 25.08.2017г. Сочи се, че с оглед неправилно приетата от РС-Оряхово фактическа обстановка, са направени и неправилни изводи от правна страна. Според жалбоподателя, при липсата на доказателства за осъществявано от него владение или държане на имотите, искът за неоснователно обогатяване следва да се отхвърли.

Иска се отмяна на решението в обжалваните му части и постановяването на ново такова, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемата страна Община Мизия е постъпил писмен отговор, че оспорва жалбата. Поддържа се, че посредством официални свидетелстващи документи-протоколи от 05.04.2017г. и от 14.08.2017г., по делото е установено, че именно ответника по иска е обработвал  имотите на ищеца, а опровергаването на тези документи не може да се извършва чрез свидетелски показания, предвид нормата на чл.164, ал.1, т.2 от ГПК. Сочи се, че решението на РС-Оряхово е правилно и законосъобразно, поради което се иска то да бъде потвърдено.

Във въззивното производство доказателства не са събирани.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на жалбата, съдът констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, отговоря на изискванията за редовност по чл.260 и чл.261 от ГПК  и е насочена против обжалваем съдебен акт. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

Районен съд-Оряхово е бил сезиран с предявен от Община Мизия против Г.Х.Д. *** иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, за сумата от 11665,75 лв., представляваща обезщетение за времето, през което Община Мизия е била лишена от наема на имот №000546 с площ от 72,573 дка в м.”Лозята” в землището на с.Софрониево и имот №000558 с площ от 208,673 дка в м.”Лозята” в землището на с.Софрониево, които имоти са били ползвани и обработвани от ответника без основание за стопанската 2016/2017г.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на двата земеделски имота, съгласно актове за частна общинска собственост  №1977/11.01.2016г. и №2085/08.03.2016г. По отношение на двата имота бил проведен търг за отдаването им под наем, който бил спечелен от ответника, но поради обжалването на търга договор за наем не бил сключен. Въпреки липсата на договор обаче, ответникът започнал да обработва имотите, засял ги със слънчоглед и царевица през пролетта на 2017г., съответно ожънал добивите през есента на 2017г., без да заплаща наем за ползването.  Ответникът бил поканен от ищеца да заплати исковата сума, представляваща дължимия наем по Тарифата за определяне на базисните наемни цени към Наредба №5 на Общински съвет-Мизия, но сумата не била изплатена, поради което била издадена заповед за изземване на имотите №РД11-399/29.09.2017г. Поддържа се, че ответникът се е обогатил неоснователно с исковата сума за сметка на ищеца.

По реда на чл.131 от ГПК ответника Г.Д. е ангажирал писмен отговор, с който иска се оспорва. Излагат се доводи, че ищецът не е конкретизирал нито началната, нито крайната дата на твърдяното неправомерно ползване на имотите, което възпрепятства защитата на ответника. Твърди се, че въпреки тази неточност, ответникът никога не е държал и ползвал имотите и не е извличал добиви и ползи от тях. Сочи се, че обезщетение не би могло да се претендира по наемните цени на общинската тарифа, а само по пазарни цени.

Пред районния съд са били събрани писмени и гласни доказателства. Назначени са икономическа и графологична експертизи.

Въз основа на събраните по делото доказателства, с обжалваното решение РС-Оряхово е уважил предявеният иск до размер на сумата от 10967,08 лв., представляваща средния пазарен наем на имотите за стопанската 2016/2017г.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота, при което приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, а това се установява и от представените по делото акт за частна общинска собственост №2085/08.03.2016г. и акт за частна общинска собственост №1977/11.01.2016г., че Община Мизия е собственик на поземлен имот №000558 с площ от 208,673 дка в м.”Лозята” в землището на с.Софрониево и на поземлен имот №000546 с площ от 72,534 дка в м.”лозята” в землището на с.Софрониево. Не се спори също така, а в тази насока са и представените писмени доказателства-заповед №РД11-283/16.05.2016г., жалба вх.№Ж-14/08.06.2016г., решение на Административен съд-Враца от 01.12.2016г.по адм.дело №363/2016г. и касационна жалба по адм.дело №363/2016г., че през 2016г. бил проведен търг за отдаване под наем на процесните имоти, който бил спечелен от ответника, но поради обжалването на търга заповедта за класирането не е влязла в сила и договор за наем с ответника не е сключван.

По делото е представен протокол от 05.04.2017г. на комисия при Община Мизия, назначена със заповед №РД11-127/05.04.2017г.на кмета на Община Мизия, от който се установява, че на 05.04.2017г. комисията извършила проверка по сигнал за неправомерно обработване на двата процесни имота. При проверката било констатирано, че имот №000546 е разоран и дискован наскоро, но в момента на проверката не се извършва обработка на земята, докато имот №000558 се дискова в момента на проверката от ответника Г.Д., който заявява, че обработва имотите, тъй като е спечелил търга за отдаването им под наем.

Видно от представения по делото протокол от 14.08.2017г. /л.21/, проверка на състоянието на имотите била извършена отново на 14.08.2017г., при което проверяващата комисия е констатирала, че имотите са засяти съответно с царевица и слънчоглед. За тези констатации до ответника било изпратено уведомление изх.№АБ9400-368/24.08.2017г., с което той бил уведомен също така, че е открито производство по издаване на заповед по чл.34 от ЗСПЗЗ, с оглед на което следва в 3 дневен срок да представи обяснения обработва ли действително имотите и на какво правно основание. Уведомлението е връчено на ответника с писмо с обратна разписка на 28.08.2017г. С последващо писмо изх.№РД-9400-830/29.09.2017г., връчено на 02.10.2017г., ответникът бил поканен да заплати на общината обезщетение за ползването на имотите в размер на 11665,75 лв., а със заповед №РД 11-399/29.09.2017г. било наредено изземването на имотите от ответника на основание чл.34, ал.4 от ЗСПЗЗ.

По делото е приложено и копие от преписка №160/2017г.по описа на Районна прокуратура-Оряхово, от която се установява, че въз основа на констатациите в протокола от 05.04.2017г., зам.-кмета на Община Мизия подал сигнал до прокуратурата, свързан с обработването на имоти №000546 и №000558. В хода на образуваната прокурорска проверка били разпитани служителите на Община Мизия, участвали в комисията по протокола от 05.04.2017г., които потвърдили изложеното в протокола. Разпитан бил и самия ответник на 12.05.2017г. /сведение л.113/, който в писмените си показания заявил, че счита, че има право да обработва земите, тъй като е спечелил търга. Ответникът признал, че действително обработва земите, както и че действително на 05.04.2017г. е извършена проверка от общинската комисия, при която обработката от него е констатирана на място.

Тъй като ответникът е оспорил подписа си под сведението /разпита/, дадено в хода на прокурорската проверка, по делото е назначена графологична експертиза, в заключението по която вещото лице е посочило с категоричност, че подписа е положен от ответника Г.Х.Д.. Експертното заключение е подробно, обосновано и изготвено на базата на достатъчен сравнителен материал, поради което настоящият съдебен състав приема същото за вярно и обективно. Прокурорската проверка е приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 25.07.2017г.

По отношение ползването на процесните имоти от ответника ищецът е представил и протокол от 25.08.2017г., изготвен от служители на Общинска администрация-Мизия, в който е посочено, че във връзка с изпратеното до ответника уведомление №АБ-9400-368/24.08.2017г., на 25.08.2017г. е проведена среща с ответника Г.Д., на която той е заявил, че действително обработва процесните имоти, които е засял с царевица и слънчоглед, както и че обработването се извършва въз основа на спечеления от него търг. Протоколът е оспорен от ответника, който твърди, че такава среща не е провеждана и обективираните в нея изявления са неверни.

Тъй като протоколите от 25.08.2017г. и от 05.04.2017г., както и постановлението за отказ от 27.07.2017г. са оспорени от ответника, досежно обективираното в тях признание, че обработва имотите, по делото са събрани гласни доказателства. Разпитаните по делото свидетели Ф. Л., М. П., Ц. Д., Ц. Н., Г. Ц., В. Б. и В. А. потвърждават изцяло и непротиворечиво изложените н протоколите от 25.08.2017г. и 05.04.2017г. факти, че ответникът обработва процесните имоти, като твърди, че има основание за това, тъй като е спечелил търга за отдаването им под наем. Посочените свидетели възпроизвеждат свои лични впечатления от конкретни факти и показанията им не са противоречиви, поради което съдът приема същите за обективни и установяващи в пълна степен  обработването на земите от ответника. Въззивният съдебен състав намира, че показанията на сочените от ищеца свидетели не могат да бъдат оборени от показанията на свидетелите, сочени от ответника-Д. Д. /съпруга на ответника/, С. Т., М. Д., Б. Б. и Р. Х.. Независимо, че не си противоречат взаимно, така посочените свидетели излагат общи твърдения, че ответникът обработва други земи, като сочат също така, че по негови твърдения знаят, че той не обработва общинските земи, тъй като търгът е бил оспорен.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Като взема предвид изложените в исковата молба твърдения на ищеца относно наличието на негово обедняване и обогатяване на ответника, произтичащи от факта на ползването на недвижими имоти без негово съгласие и липсата на друго правоотношение относно разместването на имуществените блага, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е квалифицирал предявения осъдителен иск като такъв с правно основание чл.59 ЗЗД.

Претенцията за неоснователно обогатяване има субсидиарен характер-чл.59, ал.2 от ЗЗД, поради което обеднелия ищец не бе трябвало да разполага с възможност да предяви против обогатилия се ответник иск на друго правно основание, чрез който да преодолее имущественото разместване.

В разглеждания случай страните не спорят, че ищецът не разполага с друг иск за защита, като допустимостта на иска по чл.59 от ЗЗД се извлича  и от твърденията в исковата молба, че обогатяването на ответника, съответно обедняването на ищеца като пропуск да придобие имуществени блага, произтича от ползването от ответника на собствените на ищеца недвижими имоти без наличието на договор или друг вид съгласие за това.

Основателността на общия състав по чл.59 ЗЗД предполага установяването на следните обстоятелства - увеличаването на имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, обедняването и обогатяването да произтичат от един и същи факт или обща група факти и липса на основание за имущественото разместване. В тежест на ищеца по иска с основание  чл.59, ал.1 от ЗЗД е да докаже, както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, а също така и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването (причинната връзка) – вж. Решение № 67 от 05.04.2016 г. по гр. д. № 4147 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение. Когато исковата претенция за обезщетение по чл.59 от ЗЗД се основава на твърдения, че ползвателят на имота се обогатява неоснователно, тъй като лишава собственика от гражданските плодове на имота /пазарния наем/, достатъчно е да се установи, че за ползвателя не съществува основание да държи имота.

Настоящият състав на съда, изхождайки от събраните по делото писмени и гласни доказателства и приетите съдебни експертизи, намира че в случая фактическия състав на неоснователното обогатяване е установен по безспорен начин съобразно възприетите от закона и съдебната практика критерии за това.

Посредством годни писмени доказателства-актове за общинска собственост, по делото безспорно е установено, че ищецът е собственик на посочените в исковата молба поземлени имоти №000558 с площ от 208,673 дка и №000546 с площ от 72,534 дка в землището на с.Софрониево. Категорично и безспорно е установено също така, че процедурата по отдаването под наем за стопанската 2016/2017г.на тези имоти въз основа на публичен търг не е приключила, заповедта за тръжното класиране не е влязла в сила и изискуемият по чл.14, ал.2 от Закона за общинската собственост договор за наем не е сключен.

Съдът намира за доказан от ищеца и общия факт, от която произтичат обогатяването и обедняването, а именно фактическото ползване на имотите от ответника без наличието на основание за това. Както разделния, така и съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства-протоколи, писма и уведомления, заповед за изземване, прокурорска преписка, обуславят категоричния извод, че въпреки липсата на договор и въпреки противопоставянето на ищеца, за процесния период ответника е държал и се е ползвал от земеделските му земи, лишавайки собственика от пазарния им наем. Протоколите от 05.04.2017г. и от 14.08.2017г. имат характер на официални свидетелстващи документи, тъй като са съставени от длъжностни лица-комисия, назначена от кмета на Община-Мизия и са в кръга на удостоверителната й компетентност. В това им правно качество двата протокола се ползват както с формална, така и с обвързваща материална доказателствена сила, поради което верността на материализираните в тях изявления за факти може да бъде опровергавана единствено по реда на чл.193, ал.1 от ГПК, като тежестта за това се носи от оспорващата страна, в случая ответника. От така съставените протоколи, оспорен по реда на чл.193, ал.1 от ГПК е само протокола от 05.04.2017г., поради което верността на протокола от 14.08.2017г. следва да бъде зачетена на основание чл.179 от ГПК и отразените в него факти за състоянието на имотите следва да се приемат за доказани.

Съдът намира, че по отношение на протокола от 05.04.2017г. не е проведено успешно оспорване на истинността му. Разпитани в качеството им на свидетели по делото, съставителите на протокола  потвърждават изцяло изложените в него факти, че имотите се обработват и че в момента на проверката обработването се извършва лично от ответника, който не оспорва ползването им, позовавайки се на спечеления търг. Така установените от свидетелите факти и обстоятелства кореспондират изцяло с писмените доказателства по делото, вкл. протокол от 14.08.2017г., заповед за изземване, уведомление от 24.08.2017г., писмо от 29.09.2017г., материали по прокурорска преписка. Дори са се възприемат твърденията във въззивната жалба за съществуването на някои неточности в показанията на свидетелите Л., П., Д., Н., И., Ц. и Б., сочените неточности по никакъв начин не разколебават общите изводи, които се правят от показанията, досежно правнорелевантните факти, а именно, че проверки са извършвани на място, че имотите се обработват и че обработването се извършва от ответника. Тези показания и установените посредством тях факти, по категоричен начин се подкрепят най-вече от писмените обяснения на ответника, дадени в хода на прокурорската проверка /сведение л.113/, в които той не само признава, че е обработил земите, но признава и обстоятелствата, свързани с проверката по протокола от 05.04.2017г. Автентичността на сведението е установена по несъмнен начин, посредством назначената по делото графологична експертиза и доколкото това сведение удостоверява неизгодни за издателя си факти, то има силата на извънсъдебно признание и важи срещу своя издател. Доколкото показанията на сочените от ответника свидетели противоречат на това признание, на писмените доказателства и на показанията на съставителите на протоколите, същите не следва да бъдат кредитирани като верни и обективни.

Що се касае до протокола от 25.08.2017г. тъй няма характер на официален, а на частен свидетелстващ документ, тъй като е съставен от лица, които не са овластени с удостоверителна компетентност по отношение на проведената с ответника среща. Верността на този документ също е оспорена от ответника, поради което до разпит са били допуснати неговите съставители-св.Д., П. и Л.. При разпита те потвърждават изложеното в протокола, поради което и при липсата на насрещни доказателства, които да опровергават свидетелските показания, следва да се приеме, че посоченото в протокола е вярно. Следва да се посочи, че с оглед обсъдените по-горе доказателства и особено с оглед констатираното извънсъдебно признание, доказателствената стойност на протокола от 25.08.2017г. не е решаваща за спора, поради което дори оспорването му да се приеме за успешно, то ще означава единствено, че признание за ползването на имотите ответника не е направил пред съставителите на протокола.

Така изложените съображения обуславят крайния извод, че действително за стопанската 2016/2017г. ответникът е ползвал без наличието на основание за това, собствените на ищеца земеделски имоти №000558 и №000546 в землището на с.Софрониево, с което се е обогатил за сметка на собственика, лишавайки го от гражданските им плодове.

Напълно правилно районният съд е приел, че дължимото обезщетение за неоснователното обогатяване представлява пазарния наем на имотите, а не наемът по общинската Наредба №5 и позовавайки се на експертното заключение по приетата икономическа експертиза, а присъдил обезщетение в размер на пазарната цена на наемите на земеделски земи на територията на Област Враца, съгласно осреднените данни по проучванията на НСИ. Въззивният съдебен състав възприема за правилни направените от районния съд фактически и правни изводи, поради което обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено, като обосновано, постановено при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с процесуалните правила по събиране и оценка на доказателствата.

При този изход на делото в полза на въззиваемата страна Община Мизия ще следва да бъдат присъдени деловодни разноски за адвокатска защита пред настоящата инстанция, в размер на 1000 лв.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

 

 

                Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №111 от 05.11.2018г. на Районен съд-Оряхово, постановено по гр.дело №91/2018г., в обжалваната му част, с която на основание чл.59 от ЗЗД Г.Х.Д. *** е осъден да заплати на Община Мизия сумата от 10 967,08 лв., представляваща обезщетение за ползване без правно основание на земеделски земи, находящи се в землището на с.Софрониево, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.02.2018г.до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Г.Х.Д. *** да заплати на Община Мизия, с ЕИК *********, сумата от 1000 лв.деловодни разноски за производството пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........