№ 43322
гр. София, 03.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110125473 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпило е искане ищеца Л. Д. И., чрез адв. С. Д. – процесуален представител,
по чл. 248, ал. 1 ГПК , с което се иска изменение на постановеното по делото решение
в частта за разноските.
Изложени са оплаквания за неправилност на съдебния акт при произнасянето на
съда по разпределението на отговорността за разноските в производството.
Оплакванията се свеждат до това, че съдът е уважил в цялост исковата претенция, но
не е присъдил съдебно-деловодни разноски в полза на ищеца, тъй като приел, че
ответникът не е станал повод за завеждане на делото и е признал иска. Излага
съображения, че искът не бил признат надлежно. Обосновава, че смисълът на
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК се свежда не непременно до изхода на делото, а до
поведението на ответника, като счита, че същият е дал повод за завеждане на делото,
т.е. не е налице тази предпоставка, за да се приложи цитираната разпоредба. Поддържа,
че ответникът с извънпроцесуалното си поведение е дал повод за предявяване на иска,
тъй като е издавал фактури и справки на името на ищеца, като заявява, че за да
възникне правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, не е
необходимо кредиторът /ответник/ да е претендирал сумите по съдебен ред. Оспорва,
че процесуалният представител на страната нямал мандат да признае иска, макар
писмено изявление в този смисъл да е депозирано от изпълнителния директор на
дружеството. Изразява несъгласие с аргументацията на съда, изложена в мотивите на
съдебното решение, като развива подробни съображения в тази насока/
Ответникът по молбата – „Софийска вода“ АД не е депозирал становище по
направеното искане.
Искането за изменение на решението в частта за разноските е подадено в срок
от легитимирано лице, поради което същото е допустимо. Разгледано по същество,
искането е неоснователно, като съображенията за това са следните:
С Решение № 16610/14.10.2023 г., постановено по делото, съдът е уважил
предявения от Л. Д. И., ЕГН **********, чрез адв. С. Д., иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на "Софийска вода" АД, ЕИК ., сумата от 89,51
лева, представляваща стойност на ВиК услуги за периода 10.10.2009 г. - 03.12.2013 г .,
начислени по кл. № ********** за имот, находящ се в гр. София, ж.к. Люлин 1, бл. 1,
вх. Б, ет. 5, ап. 25. С диспозитива на съдебното решение разноски не са присъдени,
като в мотивите на решението съдът се е произнесъл, че в случая приложение следва да
намери разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, като е приел, че ответникът е признал иска и
1
не е дал повод за завеждане на делото.
Съдът поддържа становището си, което е подробно аргументирано, като отново
посочва, че за преценката дали ответникът е дал повод за завеждане на делото, е
необходимо поведението му да се изследва във всеки конкретен случай. По въпроса за
извънпроцесуалното поведение на кредитора /ответник по ОУИ/ е налице трайно
установена практика на ВКС, изразена в постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК
определения - определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., ІV г. о.,
определение № 318/25.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2828/2018 г., ІII г. о., определение №
420/16.11.2018 г. по ч. гр. д. № 3300/2018 г., III г. о., определение № 468/18.12.2018 г.
по ч. гр. д. № 4586/2018 г., ІІІ г. о. на ВКС и др., която се споделя от настоящия състав.
Според приетите правни разрешения страната, която претендира извънсъдебно дори
несъществуващо вземане, не дава повод за предявяване на иск за несъществуване на
претендираното вземане.
Възраженията в искането, че не се касае за признание на иск е несъстоятелно,
доколкото волята на ответника е ясно формулирана. Изрично след дадени указания на
съда е постъпило писмено изявление, подписано от изпълнителния директор на
ответното дружество, с което искът е признат. Не е налице процесуално задължение на
ответника при признание на иска да заявява, че признава иска по всички изложени от
ищеца подробни съображения в исковата молба. Не се установява също така
ответникът да е станал причина за завеждането на делото, като в тази насока съдът
отново акцентира, че приобщената по делото справка е предоставена на ищеца по
негово изрично искане. Относно твърдението за липса на необходимост, ищцата да се
обърне извънсъдебно първо към кредитора, съдът намира, че в действителност не е
налице подобно нормативно установено задължение. Последното обаче не рефлектира
върху въпроса за произнасяне по отговорността за разноските, доколкото за
приложението на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК съдът изследва поведението на
ответника, а не това на ищеца.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че процесуалното поведение на
ответника граничи със злоупотреба с право, доколкото на заявените от страната в
исковата молба основания до момента, откакто в Софийски районен съд е въведена
Единната информационна система на съдилищата, се е развило и друго производство
/това гр.д. № 21400/2022 г./ относно суми за периода от 04.04.2008г. до 27.09.2009г., а в
настоящото производство ищецът е въвел задълженията за периода до 03.12.2013 г. С
оглед съдържанието на представената справка за задълженията по партидата и
наведените основания за недължимост на вземанията, предвид разпоредбата на чл. 3
ГПК, съдът приема, че е налице недобросъвестно разделяне на процесните периоди с
цел да бъдат образувани повече от едно искови производства, генериращи освен
спорове с идентичен предмет за различни периоди между същите страни, а също и
разноски, чието присъждане ищецът претендира по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38
ЗАдв.
Ето защо и като не констатира основание да отстъпи от вече изложените
съображения, съдът намира, че искането следва да се остави без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца Л. Д. И., ЕГН **********, и
на процесуалния му представител адв. С. Д., съдържащи се в подадената молба, вх. №
305924/30.10.2023 г., за изменение на решение № 16610/14.10.2023 г., постановено по
делото, в частта за разноските, като такива бъдат присъдени в полза на ищеца и на адв.
Д. по реда на чл. 38 ЗАдв.
2
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на
препис на страните с частна жалба, подадена до Софийски градски съд чрез Софийски
районен съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3