Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./ ……………06.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –гр. Варна, І касационен състав, в
публично заседание на 04.06.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА Д.
при секретаря Галина Владимирова и с участието на
прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията Е. Янакиева
к.адм.д. № 570/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 от Закона за
административните нарущения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Б.Д.Б. с ЕГН: **********,***,
против Решение № 121/ 26.09.2019 г. на Районен съд – гр. Девня, постановено по
н.а.х.д. №170 по описа на същия съд за 2019 г., с което е потвърден електронен
фиш /ЕФ/, серия К № 2598283 на ОД на МВР – Варна, с който за нарушение на
чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.189,
ал.4 във вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП ѝ е наложено административно
наказание глоба в размер на 100
/сто/ лева.
С касационната жалба решението на РС – гр. Девня се
атакува като неправилно и незаконосъобразно. В по-голямата си част възраженията
нямат характер на касационни – не сочат пороци на първоинстанционното решение,
а са аналогични с възраженията, изложени и във въззивната жалба. От
съдържанието на оспорения ЕФ не ставало ясно чия административнонаказателна
отговорност е ангажирана – тази на собственика на моторното превозно средство -
„МОЛОКС БЪЛГАРИЯ“ ООД, представляван от Б. Д. Б., или отговорността на самата
Б. Б.. В съдържанието на оспорения фиш като правно основание за налагане на
административното наказание не била посочена разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП. Сочи се, че в хода на производството пред АНО неправомерно е ограничено правото на
защита на жалбоподателката, доколкото не й е дадена възможност да представи декларация по
чл.189, ал.5, изр. ІІ-ро от ЗДвП. Твърди се, че подписаната на 14.05.2019 г.
декларация е следвало да бъде съобразена от АНО и оспореният ЕФ да бъде
анулиран. В заключение се иска отмяна на оспореното решение и на потвърдения с
него електронен фиш.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се
представлява.
Ответникът по касация – ОД на МВР – Варна, за него
представител също не се явява. Депозирани са писмени бележки от ст.ю.к. К. Л.-
А.въз основа на приложено по делото пълномощно. По същество – оспорва жалбата
като неоснователна. Намира извършването на нарушението за безспорно доказано,
както и че в хода на АНП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, налагащи отмяна на ЕФ. Настоява за оставяне в сила решението на РС-
гр. Девня. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на
ответника.
Участващият в касационното производство представител
на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че не са налице предвидените от законодателя основания
за отмяна на първоинстанционното решение.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за
която атакуваният съдебен акт е неблагоприятен. Оспорването е направено в
законово установения срок, пред родово компетентен съд. Горното налага извода,
че жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд – гр. Девня е сезиран с жалба от Б.Д.Б. с
ЕГН: **********, срещу ЕФ серия К № 2598283 на ОД на МВР – Варна, с който за
нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на
основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на същата е наложено
административно наказание глоба в
размер на 100 /сто/ лева. ЕФ е издаден във връзка с това, че на 05.03.2019 г. в
15,35 ч. в гр. Девня, Област Варна, на кръстовището на ГП-2и бул. „Съединение“
в посока гр. Варна, срещу бензиностанция „Девня Транс Ойл“ с техническо
средство TFR1 – M 567 е установено движение с превишена скорост на автомобил
марка „Опел Комбо“ ВАН с рег. № В****ВК. Превозното средство се движело със
скорост от 72 км/ч при максимално допустима 50 км/ч. – т.е. установено е
превишение на скоростта от 22 км/ч. При справка в информационните масиви е
установено, че автомобилът е собственост на „МОЛОКС – БЪЛГАРИЯ“ ООД, чийто
представител е Б. Д. Б.. За нарушението е издаден оспорения ЕФ.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд
е установил, че събраните в хода на съдебното дирене доказателства потвърждават
фактите, съдържащи се в обжалвания ЕФ. Същият е съставен при спазване на
изискванията за форма и съдържание, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП: посочена е териториалната структура на МВР – ОДМВР-Варна, на чиято
територия е установено нарушението; мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението; регистрационен номер на превозното средство и неговият
собственик; описание на нарушението; нарушените разпоредби; размерът на
наложената глоба; срок и сметка/място на доброволно плащане. Констатирал е, че
нарушението е установено с технически изправно АТС при правилно приложение на
Наредба № 8121з – 552 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Съдът е отхвърлил възражението на оспорващата, че не тя е
извършител на нарушението, респективно – че неправилно е ангажирана нейната
административно-наказателна отговорност в качеството ѝ на представляваща
собственика на превозното средство - „МОЛОКС – БЪЛГАРИЯ“ ООД. В тази връзка по
свой почин съдът е изискал справка от АНО, в която да посочи дали оспорващата е
депозирала пред него декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, при което е
установено, че такава не е постъпвала. Предвид това съдът е достигнал до извод,
че представената едновременно с жалбата декларация от 14.05.2019 г. е съставена
единствено за нуждите на съдебното производство по обжалване на ЕФ.
Така постановеното решение е правилно.
Настоящият състав на касационната инстанция намира, че
сезираният с жалбата Районен съд вярно е установил фактическата обстановка, подробно
и задълбочено е обсъдил събраните доказателства и доводите на страните, с оглед
на което е стигнал до обоснован и в съответствие с материалния закон извод за
законосъобразност на електронния фиш. Мотивите на оспореното съдебно решение
изцяло се споделят от настоящия касационен състав и на основание чл.221, ал.2,
изр. ІІ-ро от АПК не следва да ги излага повторно в мотивите към настоящото
решение.
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на министъра на
вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 36/19.05.2015 г., регламентира условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, чрез които се издават електронни фишове за
установените нарушения на правилата за движение по пътищата – чл. 3 от
Наредбата.
Съгласно легалните дефиниции в § 1 от ДР на ЗАНН и §
6, т. 63 от ДР на ЗДвП, електронният фиш е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.
Електронният фиш е властнически акт с установителни и санкционни функции, който
по арг. от чл. 189, ал. 11 е приравнен по правно действие на АУАН и НП.
В настоящия случай не се оспорва, че именно санкционираната
Б. Д. Б. има функциите на представляваща търговското дружество „МОЛОКС –
БЪЛГАРИЯ“ ООД, чиято собственост е посоченото във фиша МПС „Опел Комбо“ ВАН с
рег. № В0863ВК. Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено
при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител
или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на
моторното превозно средство. Безалтернативно е установено в производството пред
ДРС, че декларация по чл. 189, ал.5, изр. ІІ-ро от ЗДвП е съставена и
представена за първи път едва с депозиране на жалбата срещу ЕФ до съда, което кореспондира с извода, че
тя е съставена да обслужи защитната теза на жалбоподателката, но не в
административното, а в съдебното производство. Не се установяват доказателства
АНО да е осуетил по какъвто и да е начин правото на оспорващата да подаде в
срок декларация по реда на посочената
по-горе правна норма и в производството пред него.
Несъстоятелни са доводите за неяснота чия
административнонаказателна отговорност е ангажирана с оспорения ЕФ – тази на
търговското дружество „МОЛОКС – БЪЛГАРИЯ“ ООД или на неговия представител. Жалбата,
с която е сезиран първоинстанционния съд, е депозирана от Б. Д. Б. именно в
качеството ѝ на представляваща посоченото юридическо лице, от което става
ясно, че същата категорично е разбрала срещу кого е насочено обвинението на
АНО.
С разпоредбата на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП
законодателят е определил размерът на санкцията за превишаване на скоростта от
21 до 30 km/h като константа- глоба от 100 лв. Предвид това основателно в
съдебното решение на първата инстанция не е обсъждана справедливостта на
наложеното наказание.
По така изложените съображения обжалваното решение на
РС – гр. Девня, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в
сила.
При този изход на спора и предвид своевременно
заявената претенция на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, вр.чл.37,
ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на
ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 /осемдесет/ лева.
Водим от горното, Варненският административен съд,
І-ви касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 121/26.09.2019 г. на РС – гр.
Девня, ІV състав, постановено по НАХД № 170/2019 г.
ОСЪЖДА Б.Д.Б. с ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на
МВР - Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: Членове:1.
2.