№ 96458
гр. София, 04.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Частно гражданско
дело № 20231110142111 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 2 ЗЗП.
Подадено е заявление от С.К. срещу К. А. Т., ЕГН: **********, с което се иска издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от общо 2473,22 лв., от която: 1500 лв.
главница, 118,46 лв. възнаградителна лихва за периода 11.01.2022 г. - 10.05.2022 г., 391,21
лв. неустойка за периода 11.01.2022 г. - 10.05.2022 г., 145,01 лв. лихва за забава за периода
01.03.2022 г. - 01.07.2023 г., неустойка за забава 318,64 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението.
Процесното вземане е за задължения по договор за паричен заем № 618950, сключен на
11.01.2022 г.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл. 411, ал. 2, т. 3
ГПК , така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение за
служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически
данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело
документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на клаузи от договора за
кредит, а именно: чл. 5 вр. чл. 11 от договора, както и на чл. 6, ал. 2 от договора вр. т. 6 от
Тарифата на заявителя (в размер на 25% от главницата) както и по отношение на чл.3, ал. 1,
т. 7 от договора.
По отношение на чл. 5 вр. чл. 11 от договора - клаузата представлява неустойка, която
предвижда, че при неизпълнение на задължение за предоставяне на поръчител или банкова
гаранция като обезпечение на задълженията за главница и възнаградителна лихва, в тежест
на заемополучателя се начислява неустойка, платима разсрочено, заедно с вноските по
погасителния план. Уговорена по този начин неустойката обезпечава не пряко изпълнението
на задълженията за връщане на главницата и заплащане на възнаградителната лихва по
заема, а изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Така уговорена
неустойката се дължи независимо от своевременното изпълнение на задълженията за
главница и лихва съобразно уговорения погасителен план. Съдът приема, че така
1
уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от
вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е предвидена
като размер от погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и
обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на добросъвестността.
Уговорена по този начин неустойката задължава потребителя да заплати необосновано
висока неустойка при неизпълнение (повече от половината от заетата сума), което я прави
неравноправна по см. на чл. 143, ал. 1 ЗПП, защото създава съществена и необоснована
неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията. Така и очевидно
клаузата не цели обезпечаване на задължението, а цели да е в ущърб на потребителя, защото
въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна. С оглед
обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по погасителния план
също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без да е
включено в ГПР, с което на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед чл. 19, ал. 4
ЗПК вр. пар. 1 ДР ЗПК.
Отделно от това, с така уговорената неустойка се цели дерогиране разпоредбите на глава 4
от ЗКП, касателно оценката на кредитоспособността на потребителя, която оценка следва да
бъде извършена преди сключване на договора за потребителски кредит от страна на
заемодателя, което на самостоятелно основание я прави вероятно неравноправна. По този
начин съдът намира, че визираната клауза от Договора е вероятно нищожна. Съгласно чл. 33
ЗПК "При забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата", поради което неустойката по чл. 6, ал. 2 от договора вр. т.
6 от Тарифата на заявителя (в размер на 25% от размера на главницата) е вероятно нищожна
на основание чл. 33 ЗПК.
На следващо място, при нормативното отсъствие на конкретно предвиден размер, до който е
допустимо да се уговаря възнаградителната лихва, преценката относно съответствието й с
добрите нрави следва да се извърши, изхождайки от нейната същност и функции. Лихвата е
граждански плод, възнаграждение, което се дължи за използването на предоставения на
кредитополучателя финансов ресурс. Тя овъзмездява кредитора за времето, през което е
лишен от възможността да ползва паричните средства и да извлича облага от тях, като се
явява насрещна престация по договора. В този смисъл нейният размер е в съответствие с
морала, когато не води до несправедливо обогатяване на кредитора. В съдебната практика
(решение № 906 от 30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о. на ВКС, определение № 901
от 10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г., г. к., IV г. о. на ВКС) се приема, че
възнаградителната лихва може да надхвърля размерът на законната лихва, с която се
съизмеряват вредите за времето, в което остава неудовлетворено кредиторовото парично
притезание. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки (уговорки), с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг
на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг, като е изведено в
съдебната практика, че уговорка относно размера на възнаградителната лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва противоречи на добрите нрави, а ако вземането е
2
обезпечено с ипотека за неморална следва да се приеме лихва, която превишава двукратния
размер на законната лихва. Съдът намира, че клаузата за възнаградителната лихва в размер
на 40, 05% е недействителна, доколкото е над трикратния размер на законната лихва,
съответно е налице противоречие на добрите нрави (в който смисъл са и: Решение № 4237
от 14.07.2020 г. по в. гр. д. № 16951/2019 г. на Възз. III-б. състав на СГС, Решение № 263875
от 10.06.2021 г. по в. гр. д. № 3275/2021 г. на Възз. III-б. състав на СГС, Решение № 263878
от 11.06.2021 г. по в. гр. д. № 1821/2021 г. на Възз. III-б. състав на СГС, и др.) Следователно
заявлението следва да се отхвърли за претендираните неустойки и възнаградителна лихва.
На заявителя следва да се присъдят и разноски само пропорционално на уважената част от
вземането, или сумата от 32,92 лв. за д. т. и 172,93 лв. за юрк. възнаграждение.
Така мотивират СРС, 178 състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване на заповед за
изпълнение с вх. № 213542/27.07.2023 г. по описа на СРС, подадено от С.К. В ЧАСТТА, с
която се иска длъжникът К. А. Т., ЕГН: **********, да плати сумите от: 118,46 лв.
възнаградителна лихва за периода от 11.01.2022 г. - 10.05.2022 г.; 391,21 лв. договорна
компенсаторна неустойка за периода от 11.01.2022 г. до 10.05.2022 г.; 318,64 лв. неустойка
за забава, начислена еднократно на 01.08.2022 г.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3