Р Е Ш Е Н И Е
№ 1650
Град Пловдив, 30 ноември 2010
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХVІІІ състав, в публично съдебно заседание на четвърти ноември през две хиляди и
десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при участието на секретаря Т.К. като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 996 по
описа за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Образувано е по жалба на к.в.н., ЕГН **********, в
качеството му на ЕТ “ОСКАР – К.Н” с ЕИК по БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Р. Д.” № 3, против Ревизионен акт №
********* от 03.02.2010 год. издаден от Т. Атанасова Ташева – инспектор по
приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 199/25.03.2010 год. на
Зам. Директора на Дирекция “ОУИ” при ЦУ на НАП гр. Пловдив, с който са
установени следните видове задължения за данъци и задължителни осигурителни
вноски: в размер на 109 381.88 лв. главница и лихви в размер на
57 768,28 лв. за следните видове публични вземания:
- Данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2005 г. – 1 035,76 лв. и
лихви 608,71лв.;
- Данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2006 г. – 41 612,25лв. и
лихви 15859.15лв.;
- Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. – 45354,10 лв. и
лихви 10997.85лв.;
- Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. – 15 470,13
лв. и лихви 1 512,26лв.;
- ДДС лихви 22 509,50 лв.;
- ДОО самоосигуряващо се лице – 4 939,80 лв. и лихви 5 480,48 лв.;
- ЗО самоосигуряващо се лице – 955,80 лв. и лихви
674,68 лв.;
- ЗО осигурител – 3,00 лв. и лихви 124,90 лв. ;
- ГВРС осигурител лихви – 0.15 лв.;
- ДЗПО – УФ осигурител 10.55 лв. и лихви 0.66 лв.
Жалбоподателят ЕТ “ ОСКАР – К.Н” счита издадения ревизионен акт за
незаконосъобразен, необоснован и неправилен. С жалбата по същество се иска
отмяната му. Изложените възражения се свеждат до това, че органите по приходите
в нарушение на материалния закон са увеличили данъчната основа за облагане с
данък по ЗОДФЛ/отм./, респективно по
ЗДДФЛ за 2005 г., 2006 г., 2007 г. и 2008 г., като неправилно са приели, че
доходът от производство и търговия със свинско белено и свинско драно месо не
попада в изключението по чл. 12, ал. 3 от ЗОДФЛ/отм./, респективно по чл. 13,
ал. 3 от ЗДДФЛ.
Ответният административен орган - Директор на Дирекция
“Обжалване и управление на изпълнението” при ЦУ на НАП гр.Пловдив, чрез
процесуалния си представител, излага становище за неоснователност на жалбата,
като моли съда да я остави без уважение и да присъди в полза на Д ”ОУИ” –
Пловдив следващото се юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Пловдив – редовно уведомена за
съдебното заседание, не изпраща представител.
Административен съд – Пловдив, осемнадесети състав
след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за
това срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган,
който с решението си го е потвърдил в обжалваната част. Така постановеният от
Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр.
Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения в чл. 156,
ал. 1 от ДОПК за това процесуален срок, налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
Разгледана по същество и след преценка на събраните по
делото доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, жалбата се явява неоснователна по изложените по-долу съображения.
От фактическа страна съдът прие за
доказано следното:
Ревизията на жалбоподателя е възложена със Заповед за възлагане на ревизия/ЗВР/ № 900873/14.07.2009г.,
издадена от Началник сектор „Ревизии и проверки” при ТД на НАП гр. Пловдив.
Срокът за извършване на ревизията е бил продължен със ЗВР № 901606/23.10.2009г.
до 23.11.2009 г. Със Заповед № 457/11.12.2009 г. на органа по възлагане
ревизионното производство е спряно считано от 11.12.2009 г. до 09.01.2010 г.,
като със Заповед № 1000054-В/11.01.2010г. същото е възобновено. Все в тази
насока следва да се добави, че със Заповед № РД -09-1/03.01.2007 г. на
директора на ТД на НАП-Пловдив на Началник сектор „Ревизии и проверки” при ТД
на НАП гр. Пловдив, са делегирани правомощия по издаване на заповеди за
възлагане на ревизии по чл.112, ал.1 от ДОПК.
Съобразно
цитираните заповеди за възлагане на ревизия, ревизията обхваща установяване на задължения за:
- ДДФЛ за периода 01.01.2005 г. - 31.12.2006 г.;
- ДДФЛ за периода 01.01.2007г. - 31.12.2008 г.;
- Данък по чл. 36, чл. 38 и чл. 40 от ЗОДФЛ за периода
01.01.2005 г. – 31.12.2006 г.;
- Данък по чл. 42, чл.43 и чл. 49 от ЗДДФЛ за периода
01.01.2007 г. – 31.12.2008 г.;
- Данък по чл. 34, чл. 35 и чл. 36 от ЗКПО за периода
01.01.2005 г. – 31.12.2006 г.;
- Данък по чл. 194, чл. 195 и чл. 204 от ЗКПО за
периода 01.01.2007 г. – 31.12.2008 г.;
- ДДС за периода 01.10.2005 г. – 31.12.2008 г.;
- Вноски за ДОО за периода 01.01.2005 г. – 31.12.2008
г.;
- Вноски за ЗО за периода 01.01.2005 г. – 31.12.2008
г.;
- Вноски за ДЗПО за универсален пенсионен фонд за
периода 01.01.2005 г. – 31.12.2008 г.;
- Вноски за ФГВРСН за периода 01.01.2005 г. –
31.12.2008 г.;
В законоустановения срок е съставен
Ревизионен доклад № 901606/04.12.2009 г., констатациите на който са дали
основание на ревизиращите да издадат процесния ревизионен акт №
*********/03.02.2010г. Цитираният акт е издаден от надлежно упълномощен орган по
приходите, видно от приложената по делото упълномощителна заповед – Заповед за определяне на компетентен орган №
К 901606_1/29.01.2010 г. РА е бил обжалван по административен ред пред
Директора на Д”ОУИ” гр. Пловдив, като с Решение № 199/25.03.2010г. на зам.
Директора на Д”ОУИ” гр. Пловдив го е потвърдил изцяло. Видно от приложената по
делото Заповед ЗЦУ-100/20.01.2010 г. на изпълнителния директор на НАП, същият е
редовно упълномощен при отсъствие да замества директора на Д”ОУИ” гр. Пловдив.
І.
В хода на ревизионното производство органите по приходите са установили, че
едноличният търговец е отразил извършените от него продажби в Дневниците за
продажби и Справките декларации, като не са констатирали наличието на
обстоятелства, различни от посочените в ДП и СД. Установено, е че
жалбоподателят системно е отразявал издадените от него фактури за продажби в СД
за следващия данъчен период, а не за данъчния период през който са издадени
съответните фактури, както изисква чл. 55, ал. 5 от ЗДДС/отм./, респективно чл.
86, ал. 1 от ЗДДС. С оглед на така установено нарушение на материалния данъчен
закон, ревизиращите са изготвили справки за всеки отделен данъчен период, в
които са посочили издадените фактури и данъчния период, през който са отразени
в ДП и СД. Въз основа на изготвените справки за всеки отделен данъчен период на
основание чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ са изчислени и съответните лихви, общо в размер на
22 509, 50 лв., дължими за включването на съответните фактури в следващи
данъчни периоди.
Следва да се посочи, че срещу така
направената констатация не са направени конкретни възражения нито в жалбата до
Директора на Д”ОУИ”-Пловдив, нито в жалбата до Съда.
ІІ.
Ревизиращите са установили, че за
периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2008 г. жалбоподателят, в качеството си на
ЕТ” ОСКАР – К.Н”, е бил регистриран земеделски производител и като такъв е бил
с основен предмет на дейност животновъдство – отглеждане на свине за угояване.
За съответните години са подавани ГДД, в които са декларирани доходите от
дейността като едноличен търговец. От събраните в хода на ревизията
доказателства ревизиращите органи са установили, че в подаваните от лицето ГДД
в Приложение № 7 са попълвани данни относно доходи от производство и търговия
със свинско белено и свинско драно месо, които не са вземани предвид при
определяне на дължимия данък по чл. 35 от ЗОДФЛ, респективно по чл. 48 от ЗДДФЛ. За да изключи тези доходи от размера на данъчната основа, от която се
изчислява и дължимия данък, ревизираното лице се е позовало на чл. 12, ал. 3 от
ЗОДФЛ/отм./, респективно чл. 13, ал. 3 от ЗДДФЛ. Ревизиращите са приели, че в
настоящия случай не са изпълнени предпоставките за приложение на посочените
норми и неправилно не са обложени с данък следните доходи: за 2005г.-
13 011,38 лв.; за 2006г. – 79 111,18 лв.; за 2007г. – 121 791,28
лв. и за 2008г. – 35 799,60 лв. За да достигнат до този извод органите по
приходите са приели, че в случая не се касае за непреработена животинска
продукция като са се позовали на легалната дефиниция, която законът дава в § 1,
т. 45 от ДР на ЗОДФЛ, респективно § 1, т. 21 от ДР на ЗДДФЛ, за понятието
“непреработена растителна и животинска продукция”.
ІІІ. За ревизирания период к.в.н. е упражнявал трудова
дейност като едноличен търговец с фирма “Оскар – К.Н” и е следвало да се
осигурява социално на осн. чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, съответно за здравно на
основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от КСО.
Във
връзка с увеличението на облагаемия доход за 2005 г. със сумата от
13 010,38 лв. е увеличен и осигурителният доход, върху който се осигурява
едноличният търговец за същата година. По този начин облагаемият доход на
лицето за 2005 г. е в размер на 23 734,38 лв., като във връзка с
определения максимален осигурителен доход за 2005 г. определен с ЗБДОО осигурителният
доход е увеличен със сумата от 4877 лв. или с 406,41 лв. на месец – до размера
на максималния осигурителен доход за 2005г.(1300 лв. на месец, съответно
15 600лв. за годината). В хода на ревизията е констатирано, че за
останалите години от ревизирания период лицето се е осигурявало върху
максималния осигурителен доход, с оглед на което не са извършени и корекции.
Установено, е още че за 2005 г. лицето не е внасяло авансови осигурителни
вноски по чл. 7, ал. 3 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО за периода от
01.04.2005г. до 31.12.2005 г., а за периода от 01.01.2005г. до 31.03.2005 г. са
внасяни авансови осигурителни вноски в размер от 50,60лв. на месец.
Ревизиращите са установили, че К.Н като осигурител по
чл. 5, ал. 1 от КСО, е надвнесъл осигурителни вноски в размер на 274, 51 лв.,
както и задължения в качеството му на осигурител в размер на 13,55 лв. и лихви
за невнесени в срок осигурителни вноски в размер на 125,80 лв.
В хода на съдебното производство на жалбоподателя е
указано от Съда, че носи доказателствената тежест за изложените в жалбата факти
и обстоятелства и му е дадена възможност да представи доказателства за тях,
съответно да изложи съответните доказателствени искания, като въпреки това
такива не са представени, съответно направени.
Така установената фактическа обстановка се подкрепя от
събраните по делото доказателства, с оглед на което същата се възприема и от
настоящият съдебен състав.
В жалбата до Съда не са посочени конкретни възражения
срещу установените с ревизията задължения по ЗДДС, както и за осигурителни
вноски по КСО и за здравноосигурителни вноски. Относно констатациите касаещи
увеличение на облагаемия доход за 2005г., 2006г., 2007г. и 2008г. не се спори
относно конкретните размери на увеличенията, а единствено дали са налице
предпоставките за прилагане на чл. 12, ал. 3 от ЗОДФЛ/отм./, респективно чл.
13, ал. 3 от ЗДДФЛ и от тук дали приходите реализирани от едноличния търговец
от продажбата на свинско драно и свинско белено месо подлежат на облагане със
съответния данък по чл. 35 от ЗОДФЛ/отм./,
респективно чл. 48 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗОДФЛ /отм./ не се облагат с
данък доходите на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и
земеделски производители, включително извършващите дейност като еднолични
търговци, за непреработената растителна и животинска продукция, в това число за
пчеларство, бубарство, сладководно рибовъдство от изкуствени водоеми и
оранжерийно производство без декоративното.
С аналогично съдържание е и нормата на чл. 13, ал. 3 от ЗДДФЛ.
За да могат да се приложат нормите на чл. 12, ал. 3 от
ЗОДФЛ /отм./, съответно на чл. 13, ал. 3 от ЗДДФЛ е необходимо кумулативно да
са изпълнени следните две изисквания - физическото лице да е регистрирано като
земеделски производител, респективно като тютюнопроизводител и да са
реализирани доходи от непреработена растителна и животинска продукция. За това коя растителна и животинска продукция е
непреработена е дадено легално определение в § 1, т. 45 от ДР на ЗОДФЛ/отм./,
съгласно която “Непреработена растителна и животинска продукция" е всеки
първичен продукт, получен от растенията и животните, който се използва в
естествен вид, без да е подлаган на технологична обработка или преработка, в
резултат на която да са настъпили физико-химични изменения в състава.
Аналогична е и дефиницията дадена в § 1, т. 21 от ДР на ЗДДФЛ.
В настоящия случай между страните не се спори, че
ревизираното лице е регистрирано като земеделски производител. Конкретният спор
е относно това дали продадената продукция (от свинско драно и свинско белено
месо) е преработена или не, тоест, с оглед посочените по – горе норми от
допълнителните разпоредби, дали се касае за продукт получен в резултат на
технологична обработка или не.
С оглед така анализираните норми и установената по
делото фактическа обстановка, настоящият съдебен състав, счита че органите по
приходите законосъобразно са отказали да признаят, че сумите от продажбата на
съответната продукция, представляват необлагаем доход. В случая безспорно се
касае за доходи от животинска продукция
реализирани от регистрирано като земеделски производител лице, но
правилно ревизиращите са приели, че се касае за доходи получени от продажба на
продукция, която е преминала през съответната технологична обработка, с оглед
на което същата не представлява “непреработена животинска продукция”. В случая
се касае за продукция от животински произход, но за получаването на същата е
извършена съответната технологична обработка, изразяваща се в съответния процес
на приемане на животните в кланицата, тяхното умъртвяване, обработка и
разфасоване, в резултат на което са получени и обработените продукти – свинско
драно и свинско белено месо. Като за така посочения процес са налице и
съответните вътрешни технологични и санитарни правила в кланиците.
Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя
базирани на СС 41 “Селско стопанство”. Съответните счетоводни стандарти
регламентират счетоводното отчитане на стопанските операции, но същите са
неприложими при преценка дали се касае за преработена или непреработена
продукция. Обстоятелството, че в СС 41 като пример за селскостопанска продукция
е посочено и трупното месо е от значение за счетоводно отчитане на съответния
актив, но по никакъв начин не е аргумент в посока на твърдяното от
жалбоподателя, че се касае за непреработена животинска продукция.
С оглед липсата на конкретни възражения относно
установените задължения за социално и здравно осигуряване и изводът на Съда, че
органите по приходите законосъобразно са увеличили облагаемата данъчна основа
за годините от 2005г. до 2008 г. включително,
и след преценка на събраните в хода на ревизионното производство
доказателства, настоящият съдебен състав счита, че ревизиращите законосъобразно
са увеличили осигурителния доход на К.Н, в качеството му на самоосигуряващо се
лице по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, респективно на лице по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Ревизиращите при
изчисляване на дължимите вноски са съобразили и установения за съответната
година максимален осигурителен доход за страната за 2005 год., както и
обстоятелството, че лицето за първите 3 месеца от годината е направило и
съответните авансови вноски в размер на 50.60 лв. месечно, като са съобразили и
разпоредбите на чл. 6, ал. 8 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО.
С оглед на изложеното Съдът счита, че РА следва да
бъде потвърден и в тази му част.
Не са направени конкретни възражения и относно
констатираното в РА отразяване от страна на ревизираното лице на фактури за
продажби в следващи данъчни периоди. Органите по приходите в съответствие с
нормите на чл. 55, ал. 5 от ЗДДС/отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, регламентиращ
данъчния период, за който данъкът се счита за дължим и нормите на чл. 93, ал. 2
от ЗДДС/отм./ и чл. 124, ал. 2 от ЗДДС задължаващ ревизираното лице да отрази
издадените от него данъчни документи в ДП в данъчния период, през който са издадени,
са определили правилно размера на дължимите лихви за забава. Следва да се
посочи, че за целта в хода на ревизионното производство са изготвени
съответните справки за всеки отделен данъчен период с посочване на издадените
фактури и данъчния период, през който са отразени в ДП и СД. Въз основа на така констатираното на
основание чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ органите по приходите законосъобразно са
определили размера на дължимите лихви за съответните периоди.
Предвид на
всичко изложено дотук, ревизионният акт следва да бъде потвърден, а жалбата
срещу ме оставена без уважение, като неоснователна.
На
основание чл. 161 ал.1 от ДОПК ответникът по административноправния спор има
право на извършените разноски по производството, които се констатираха в размер
на възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита, конкретният размер на
което, определен по реда на чл. 8 във връзка с чл.7 ал.2, т.4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения Издадена от
Висшия адвокатски съвет /Обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г.изм. ДВ 2/2009г. /
възлиза на сумата от 3793 лв.
Мотивиран от гореизложеното, и на основание чл.160,
ал.1 от ДОПК, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.В.Н., ЕГН **********, в качеството му на
ЕТ “ОСКАР – К.Н” с ЕИК по БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. “Розова долина” № 3, против Ревизионен акт №
********* от 03.02.2010 год. издаден от Т. А. Т. – инспектор по приходите при
ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 199/25.03.2010 год. на Зам. Директора
на Дирекция “ОУИ” при ЦУ на НАП гр. Пловдив, с който са установени задължения
за данъци и задължителни осигурителни вноски в размер на 109 381,88 лв.
главница и лихви в размер на 57 768,28лв. , като неоснователна.
ОСЪЖДА к.в.н., ЕГН **********, в качеството му на ЕТ “ОСКАР
– К.Н” с ЕИК по БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. “Розова долина” № 3 да заплати на Дирекция “Обжалване и
управление на изпълнението” Пловдив при ЦУ на НАП сумата от 3793 лв. (три хиляди седемстотин деветдесет и
три лева) разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: