№ 1890
гр. София, 26.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА Г. НЕДЯЛКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20251110201349 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Медицински център „Младост Мед 1“ ЕООД,
ЕИК *********, чрез адв.И. С., срещу Наказателно постановление № НП-00-
1/29.11.2024 г. от 17.12.2024 г., издадено от управител на Национална
здравноосигурителна каса (НЗОК), с което на дружеството – жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева за
нарушение на чл. 435, ал. 1, т. 1, т. 2, ал. 3, ал. 4 и чл. 33, т. 6 от НРД за
медицинските дейности за 2023 - 2025 г., във връзка с чл. 77 от ЗЗО.
В жалбата се релевират пространни доводи в подкрепа на
обстоятелството, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и неправилно, като се поддържа, че в НП наказващият
орган е посочил датата на извършване на нарушението и мястото на
извършването му, но не е посочен час, което се счита за изключително важно
от гледна точка на обстоятелството, че д-р П. Х. работи като
общопрактикуващ лекар и че на процесната дата е преглеждал пациенти в
кабинета си. Акцентира се, че няма никакво грубо и никакво арогантно
поведение от страна на д-р П. Х. по отношение на двамата проверяващи,
напротив – същият е помолил проверката да се осъществи след 21.10.2024 г.,
1
когато ще бъде в България, поради планирано и предплатено пътуване до
Индия. Сочи се, че в Закона за здравното осигуряване липсва какъвто и да е
срок за незабавна реакция от страна на проверявания, още повече, че в случая
се е налагало прекъсване на планувани медицински прегледи в деня на
посещението в Медицинския център и събиране на медицинска документация
от трима други наети лекари, работещи по трудово правоотношение в него.
Отделно от изложеното се сочи, че наказващият орган е приложил неправилно
закона, тъй като наложеното наказание е явно несправедливо и несъобразено с
материалния закон поради наличие на хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, а
отделно от това – наложеното наказание от 150,00 лева е в максимален размер,
което се явява непропорционално по смисъла на чл. 6 от АПК, макар НРД
2023-2025 да предвижда при първо нарушение да се издава предписание.
По изложените съображения се релевира искане към съда за отмяна на
атакуваното наказателното постановление.
В проведеното по делото съдебно заседание въззивникът, редовно
призован, се представлява от адв.И. С., с доказателства по делото за надлежно
учредена представителна власт. В дадения ход по същество и в ангажирани по
делото писмени бележки, процесуалният представител пледира за отмяна на
обжалваното наказателно постановление по съображенията, развити в
жалбата. Претендират се сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк.Т., който в
дадения ход по същество и в ангажирани по делото писмени бележки изразява
становище за неоснователност на подадената жалба и за потвърждаване на
обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.
Депозираната жалба срещу процесното наказателно постановление е
процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от
надлежно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен
контрол.
Софийски районен съд, след като обсъди доводите на страните, както и
събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите
на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното
наказателно постановление, констатира следното:
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема
2
следната фактическа обстановка:
В периода от 10.10.2024 г. до 11.10.2024 г. и въз основа на Заповед № РД-
25-692/09.10.2024 г. на управителя на НЗОК, комисия в състав В. – служител
при НЗОК, заемащ длъжността главен експерт в дирекция КДЗЗО и АБ. –
служител на НЗОК, заемаща длъжността главен експерт в дирекция КДЗЗО,
извършили проверка относно контрол по изпълнение на договор №
222349/17.02.2020 г. и договор № 222349/17.10.2023 г. за оказване на
специализирана извънболнична медицинска помощ във връзка с жалба с вх.
№ 19-02-163/24.09.2024 г. на НЗОК в дружеството – жалбоподател
„МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР МЛАДОСТ МЕД 1“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от д-р П. А. Х. – управител, с адрес в гр. София, р-н
„Младост“, ж.к. „Младост - I“, бл. 54А, вх. 2, в качеството на изпълнител на
извънболнична медицинска помощ по договор № 222349/17.02.2020 г. и по
договор № 222349/17.10.2023 г.
На 10.10.2024 г. св. В. и колегата му АБ. посетили на място лечебното
заведение, срещнали се с д-р П. А. Х. – управител на „МЕДИЦИНСКИ
ЦЕНТЪР МЛАДОСТ МЕД 1“ ЕООД, ЕИК *********, запознали същия с
повода за посещението си, както и с необходимостта управителят на
медицинския център да им окаже съдействие при проверката, като им осигури
достъп до амбулаторията и документи, свързани с отчитането и контрола на
извършените дейности, в която връзка П. А. Х. им съобщил, че ще съдейства
за открИ.е на проверката на 21.10.2024 г., поради отсъствието му от България.
Въз основа на така направената констатация и предвид липсата на
оказано съдействие на контролните органи на НЗОК при изпълнение на
служебните им задължения в хода на извършената на 10.10.2024 г. проверка,
свидетелят В. съставил АУАН № АУАН-РД-692/09.10.2024 г. от 10.10.2024 г.
срещу „МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР МЛАДОСТ МЕД 1“ ЕООД, ЕИК
*********. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 435, ал. 1, т.
1, т. 2, ал. 3, ал. 4 и чл. 33, т. 6 от НРД за медицинските дейности за 2023 - 2025
г., във връзка с чл. 77 от ЗЗО.
Актът бил съставен в присъствието на свидетеля АБ. и предявен на
представляващия дружеството на 21.10.2024 г.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН били депозирани конкретни писмени
възражения срещу констатациите в АУАН.
3
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление № НП-00-1/29.11.2024 г. от 17.12.2024 г., издадено
от управител на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), с което на
дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на
150,00 /сто и петдесет/ лева за нарушение на чл. 435, ал. 1, т. 1, т. 2, ал. 3, ал. 4
и чл. 33, т. 6 от НРД за медицинските дейности за 2023 - 2025 г., във връзка с
чл. 77 от ЗЗО.
Препис от наказателното постановление бил връчен на представител на
дружеството на 17.12.2024 г. срещу подпис, като в законоустановения срок
била депозирана жалба срещу последното, която инициирала настоящото
производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител В. и свидетеля ЗКЕ..
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на
правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.
От показанията на св. В. се установяват обстоятелствата по извършената
проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН.
Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства
като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви,
от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката,
твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и
обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля Валери
Павлов представляват пряк източник на доказателствена информация,
доколкото същият като актосъставител е възприел възпроизведените от него в
административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като
съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.
Показанията на свидетеля ЗКЕ. са информативни в частта им досежно
обстоятелствата, че на процесната дата (деня на проверката) медицинският
център е бил посетен от служители на НЗОК за извършване на проверка,
които са разговаряли с управителя Х., поради което и в тази им част като
4
кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал се
ползват от съда с доверие. В останала им част обаче, а именно – посоченото от
свидетеля, че същата не е чула обидни думи или арогантно поведение, същите
са неотносими към предмета на делото, поради което и не се ползват от съда
при формиране на фактическите му изводи.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
На първо място настоящият съдебен състав намира, че както актът за
установяване на административно нарушение, така и наказателното
постановление са издадени от компетентни държавни органи, в рамките на
предоставените им правомощия, като са спазени изискванията за материална
и местна компетентност.
Събраните в хода на съдебното следствие доказателства установяват
извършване на административно нарушение по смисъла на чл. 435, ал. 1, т. 1,
т. 2, ал. 3, ал. 4 и чл. 33, т. 6 от НРД за медицинските дейности за 2023 - 2025
г., във връзка с чл. 77 от ЗЗО, тъй като в деня на проверката 10.10.2024 г.
управителят на дружеството – въззивник „МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР
МЛАДОСТ МЕД 1“ ЕООД, ЕИК ********* не е оказал съдействие на
контролните органи на НЗОК при изпълнение на служебните им задължения,
като не им е осигурил достъп до амбулаторията и документите, свързани с
отчитането и контрола на извършените дейности.
5
Въпреки тези констатации обаче съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде отменено поради допуснати съществени
процесуални нарушения, свързани със съставянето на АУАН и издаденото въз
основа на него НП.
В противоречие с чл. 42, ал. 1, т. 2 ЗАНН, в АУАН актосъставителят е
посочил три различни дати на съставянето му, а именно – 09.10.2024 г. (която
се явява дата преди тази на осъществяване на проверката), 10.10.2024 г. –
съвпадаща с датата на проверката и 21.10.2024 г. – съвпадаща с датата на
връчване на АУАН на представляващия дружеството – въззивник (посочено и
в показанията на свидетеля – актосъставител, депозирани в хода на съдебното
следствие). Последното представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, доколкото датата на съставяне на акта е от особена
важност, тъй като именно на тази дата се поставя началото на
административнонаказателното производство и неслучайно последната е сред
задължителните реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Отделно от това, първата
посочена дата на съставяне на АУАН е невъзможна такава, доколкото към този
момент проверката още не е била извършена. Съгласно показанията на
свидетеля Павлов и съгласно направеното в АУАН отразяване, актът не е бил
съставен и на 21.10.2024 г., като на визираната дата е извършено единствено
връчването му. В този случай и ако се приеме, че релевантна измежду
посочените три дати е тази, съвпадаща с датата на проверката – 10.10.2024 г.
то за същата липсват каквито и да било данни и/или доказателства за връчване
на покана за съставяне на АУАН. Принципно, съставяне на АУАН в отсъствие
на представител на нарушителя е възможно и би било законосъобразно в
хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, т. е. когато нарушителят е известен, но не
може да бъде открит или ако последният е бил поканен за съставяне на акта,
но не се е явил. Текстът на разпоредбата предписва, че актосъставителят, след
като извърши констатация и събере данни, които да навеждат на извода за
извършеното административно нарушение от страна на конкретно лице е
длъжен да покани нарушителя за съставяне на акта. Само при наличието на
надлежно връчена такава покана, ако нарушителят не се яви в определения
ден и час, съставянето на акта в негово отсъствие ще попадне в хипотезата на
чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя ще
бъде законосъобразно. В процесния случай съдът намира, че жалбоподателят
не е бил надлежно поканен за изпращане на представител с цел съставяне на
6
АУАН срещу него, следователно, към момента на съставяне на АУАН
нарушителят не е бил наясно, че такъв ще бъде съставен и на коя дата, като по
този начин не е било обезпечено правото му на лично участие в първата фаза
на административнонаказателното производство.
Съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя, без същият да е бил
поканен за това, без същият да е уведомен, че започва
административнонаказателно производство срещу него, се явява процесуално
нарушение, изначално опорочаващо цялата административнонаказателна
процедура, тъй като съществено е ограничило правото на нарушителя на
защита, лишавайки го от участие в една от фазите в производството.
Изискването актът да бъде съставен в присъствието на нарушителя /респ.
негов представител/ има за цел едновременност и непосредственост при
осъществяване на процедурата по съставяне на акта с участието на посочените
в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН лица, както при неговото съставяне, така и при
подписването му, което е с цел гарантиране правото на защита на нарушителя.
Последният винаги следва непосредствено да възприема действията на
актосъставителя и посочените свидетели, включително дали същите
действително са присъствали при съставянето на акта, както и верността на
посочените в акта обстоятелства от друга страна, в т.ч. и относно датата на
съставяне на АУАН. Както вече беше посочено, съставянето на акта в
отсъствие на нарушителя, извън хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, води до
нарушаване на правото му да направи възражения при съставяне на акта и да
организира и осъществи защитата си в образуваното против него
административнонаказателно производство. Нещо повече, ако нарушителят
бъде поканен за явяване за съставяне на АУАН, същият би могъл при
явяването си да представи доказателства, които да опровергаят извода на
контролния орган и АУАН изобщо да не бъде съставен. Обстоятелството, че
препис от АУАН е връчен на нарушителя след съставянето му не може да
санира допуснатото нарушение. Смисълът на изпращането на покана до
нарушителя за явяване за съставяне на АУАН е да се извести лицето за
започването на административнонаказателно производство срещу него и да
му се предостави и гарантира възможност да участва в него и да упражни
правото си на защита още в този най-ранен етап от производството. Като е
пристъпил направо към съставянето на АУАН без преди това нарушителят да е
бил надлежно поканен за явяване за съставянето му, актосъставителят е
7
лишил от правото на защита нарушителя в този етап от производството, което
е опорочило изцяло развилото се административнонаказателно производство.
Установените от чл. 40, ал. 2 от ЗАНН правила за съставяне на АУАН в
отсъствие на нарушителя са гаранция за обезпечаване правото му на защита в
административнонаказателното производство. Правото на лично участие в
производството е едно от основните проявления на правото на защита, като
лишаването от това право /в нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН/ представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, което обосновава отмяна
на наказателното постановление на самостоятелно основание (в този смисъл
са и Решение № 5531/05.09.2023 г. по КНАХД № 2436/2023 г. по описа на
АССГ, VІІ касационен състав, Решение № 4791/14.07.2023 г. по КНАХД №
5394/2023 г. по описа на АССГ, ІX касационен състав, Решение №
3290/18.05.2023 г. по КНАХД № 1793/2023 г. по описа на АССГ, I касационен
състав, Решение № 2493/11.04.2023 г. по КНАХД № 651/2023 г. по описа на
АССГ, ХVІ касационен състав, Решение № 2334/06.04.2023 г. по КНАХД №
1132/2023 г. по описа на АССГ, ХХ касационен състав, решение №
389/12.06.2014 г. на АССГ по адм. д. № 12042/2013 г., решение №
7925/20.12.2017 г. по КНАХД № 11175/2017 г. по описа на АССГ, VII
касационен състав). В настоящия случай актосъставителят е следвало не
просто да изпрати покана до нарушителя за явяване за съставяне на АУАН, но
преди да пристъпи към съставянето му е следвало да се убеди, че
нарушителят е получил тази покана, което очевидно не е сторено в случая,
поради което е допуснато и съществено процесуално нарушение, водещо до
отмяна на атакуваното наказателно постановление. Не са налице и данни, че
процесният АУАН е съставен на място при извършване на проверката и в
присъствието на представител на санкционираното дружество, наличието на
които обстоятелства е следвало да бъде удостоверено с подписа на този
представител при непосредственото връчване на АУАН.
На следващо място и в противоречие с разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2
ЗАНН, в наказателното постановление са посочени две различни дати на
съставянето му – 29.11.2024 г. и 17.12.2024 г., което практически се приравнява
на липса на съответния реквизит, представляващо отново съществено
процесуално нарушение, водещо до отмяна на атакувания санкционен акт.
Съобразно гореизложеното, в административнонаказателното
производство са били допуснати съществени процесуални нарушения от
8
категорията на абсолютните, които са неотстраними и на това основание
атакуваното наказателно постановление подлежи на отмяна.
Ето защо обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено на посоченото основание, като обсъждането на въпросите и
доводите, релевирани от страните, които иначе биха се явили релевантни за
делото, се явява безпредметно.
Предвид разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН и направеното изрично
искане от жалбоподателя в тази насока, в полза на последния следва да се
присъдят направените от него разноски по делото за адвокатско
възнаграждение. От приложения на л. 31 от делото договор за правна защита
и съдействие е видно, че жалбоподателят е заплатил на адв. С. сумата от
600,00 лева за процесуално представителство по делото, която и при липса на
релевирани доводи за прекомерност от въззиваемата страна, следва да му
бъдат присъдени в цялост.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-00-1/29.11.2024 г. от
17.12.2024 г., издадено от управител на Национална здравноосигурителна каса
(НЗОК), с което на дружеството – жалбоподател Медицински център Младост
Мед 1 ЕООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на
150,00 /сто и петдесет/ лева за нарушение на чл. 435, ал. 1, т. 1, т. 2, ал. 3, ал. 4
и чл. 33, т. 6 от НРД за медицинските дейности за 2023 - 2025 г., във връзка с
чл. 77 от ЗЗО.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса да заплати на
Медицински център Младост Мед 1 ЕООД, ЕИК *********, сумата в размер
на 600,00 (шестстотин) лева – представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на въззивника по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10