№ 628
гр. София, 07.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета годИ. в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20231000500491 по описа за 2023 годИ.
за да постанови определение, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.
С определение от 29.12.2022г , постановено по гр.д. № 5652/2022г по описа на
СГС , ГО, І –26 състав , съдът е допълнил на осн. чл.248 от ГПК определение от
12.10.2022г по същото дело като е осъдил И. Л. Б. да заплати на И. П. В. разноски по
делото на осн. чл.78,ал.4 от ГПК за адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв.
Така постановеното от СГС, ГО, І-26 състав определение се обжалва с частна
жалба от И. Б., представлявана от адв. М., с оплакване за незаконосъобразност.
Жалбоподателката поддържа, че не дължи разноски на ответника, тъй като те са
направени след прекратяване на делото, като прекратяването не взема предвид
становището на ответника. Поддържа, че разноските не са направени своевременно и
не се дължи възстановяването им на ответника. Моли въззивната инстанция да отмени
обжалваното определение и да остави без уважение молбата на ответника за
присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата И. В., представляван от адв. М., депозира писмен отговор
на частната жалба, с който оспорва жалбата. Поддържа, че към момента на плащане на
възнаграждение на адвоката ответникът не е знаел за прекратяването на
производството по делото. Възразява, че релевантно е обстоятелството, че разноските
са направени поради предявяване на недопустим иск, поради което се дължат от
ищеца. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски по делото.
Частната жалба е подадена в законоустановия срок от процесуално легитимирано
1
за това лице и срещу акт, който подлежи на самостоятелен инстанционен контрол,
поради което производството по жалбата се явява процесуално допустимо.
Състав на Софийски апелативен съд, като обсъди данните по делото и
направените доводи, намира следното.
Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред СГС е започнало по искова молба на И. Б. против И. В..
Съдът е разпоредил препис от исковата молба да бъде връчен на ответника.
Съобщението до ответника с препис от исковата молба е връчен на В. на 04.10.2022г и
оттогава тече 1-месечен срок за отговор на исковата молба.
С определение на 12.10.2022г съдът връща исковата молба.
Ответникът депозира отговор на исковата молба на 31.10.2022г.
Ответникът депозира молба по чл.248 от ГПК на 08.11.2022, към която
представя пълномощно и договор за правна помощ от 20.10.2022г, в който е
удостоверено заплащането на 1 000лв адвокатско възнаграждение.
Със сега обжалваното определение от 29.12.2022г съдът допълва своето
определение в частта за разноските, по молба на ответниците.
Съобщение за връщането на исковата молба е връчено на ответника на
04.01.2023г.
Определението от 29.12.2022г е ПРАВИЛНО.
По делото се установява, че действително производството по гр.д. № 5652/2022г
по описа на СГС е прекратено преди депозиране на отговор на ИМ от ответника и
независимо от неговото становище. Въпреки това настоящият съдебен състав приема,
че на ответника се дължи възстановяване на направените разноски по следните
съображения:
Съгласно чл.78,ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване
на делото.
След като съдът е дал възможност на ответника за отговор по чл.131 от ГПК за
същия тече процесуален срок за отговор, след който срок настъпва преклузия на негови
права. Ответникът е известен за делото, образувано по искова молба на ищцата против
него , поради което е негово право да ангажира адвокатска защита , за което следва да
направи разноски. Тези действия ответникът е предприел преди съобщаването му на
обстоятелството, че производството по делото е било прекратено от съда. Независимо
от прекратяването на производството по делото разноски на ответника се дължат, тъй
като той ги е направил за защита в срока предоставен му от съда и без да знае, че
производството по делото е прекратено, като в същото време ищецът следва да понесе
тежестта на направените разноски, тъй като е инициирал едно недопустимо
2
производство.
Представеният договор за правна помощ удостоверява реалното заплащане на
сумата от 1000лв от ответника като адвокатско възнаграждение по делото.
Изложеното е основание да се приеме, че сумата от 1 000лв заплатен адвокатски
хонорар от ответника следва да се възложи върху ищцата на основание чл.78, ал.4 от
ГПК.
По искането за разноски в производството по чл.248 от ГПК
Искането е неоснователно.
Отговорността за разноски по делото е правото на страната, в чиято полза е
решено делото, да иска и задължението на другата страна да плати направените от
първата разноски.Съгласно чл.81 от ГПК разноски се присъждат с актове, с които
приключва дело в съответната инстанция. Производството по чл. 248 ГПК има
несамостоятелен характер, поради което в него не се носи отговорност за разноски. В
него само се изменя или допълва решение или определение, с което е приключило
делото, в частта за разноските при направено от страната искане и неговият изход не
обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан
правен спор. Изложеното е валидно и за производството по чл. 248, ал. 3 ГПК. В този
смисъл са определения № 393/2018г по гр. д. № 2845/2018г на IV ГО, № 489/2017г на
ВКС по ч. гр. д. № 3926/2017г, IVГО, № 552/2016 г на ВКС по ч. гр. д. № 4894/2016 г.,
IV ГО, № 205/2018г по ч.гр.д. № 4518/2018г на 1ГО на ВКС.
С оглед изложеното състав на САС приема, че определението на СГС от
29.12.2022г е правилно и подадената против него жалба следва да бъде оставена без
уважение, като искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски бъде
оставено без уважение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 29.12.2022г постановено по гр.д. №
5652/2022г по описа на Софийски градски съд, ГО , І-26 състав , изцяло.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. В. за присъждане на разноски в
настоящото производство в размер на 100.00лв.
Определението подлежи на касационно обжалване с частна касационна жалба
пред ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на страните при условията на чл.
274,ал.3 от ГПК.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4