№ 84
гр. Ихтиман, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело №
20231840100824 по описа за 2023 година
«*» ЕАД е предявило против АГЕНЦИЯ „*“ иск за заплащане на сумата от 526,57 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение №470422222239874, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на настоящата искова молба до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 02.09.2022г. и на 19.09.2022г. с две платежни
нареждания ЗЕАД „*“ АД е изплатило претендираната сума на А. Т. А., собственик на лек
автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № * по щета №470422222239874, въз основа на
застрахователна полица №4704220200024371 от 30.05.2022г., по повод настъпило
застрахователно събитие – ПТП от 24.07.2022г. на път I-8 – ул. „Христо Ботев“ 79 в гр.
Момин проход. Ответникът е поканен с Регресна покана с Изх. №07923 от 20.12.2022г. и
получена на 23.12.2022г., да възстанови на ЗЕАД „*“ АД, изплатеното застрахователно
обезщетение, като се твърди, че до този момент същото не е възстановено.
Претендират се законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане, както и направените разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, представя писмен отговор, в който оспорва иска
по основание и размер. Твърди се, че не са представени действащи към датата на
евентуалното ПТП – 22.07.2022г. общи условия за застраховка на ЗЕАД „*“ АД, изменяни
многократно, като представените са бланкетни и не съдържат необходимите реквизити, а
именно подпис на страните и дата. Пътно-транспортното произшествие не е посетено на
място, което възпрепятства установяването на действителната причина за настъпването му.
Приложения по делото снимков материал не представлява нито писмено, нито веществено
доказателство. Навеждат се доводи, за това че по делото няма данни за скоростта, с която се
е движил водачът, имало ли е други движещи се МПС, бил ли е под въздействие на алкохол
и че представената застрахователна полица не удостоверява основанието за изплащане на
застрахователно обезщетение. Евентуално се твърди наличие на съпричиняване.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
1
доказателства, и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа
страна:
От представената по делото преписка по щета № 470422222239874 от 2022 г.,
включваща заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, застрахователна
полица за застраховка „Каско Стандарт“, опис на претенция № 51-01600-11273/22 от
25.07.2022 г., доклад по щета, фактура от 15.09.2022 г. и платежно нареждане от 02.09.2022
г. се установява, че «*» ЕАД във връзка с възникнало ПТП, при което е увреден лек
автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № *, е признало наличие на щета, като е изплатило
обезщетение в размер на 526,57 лева.
В цитираното заявление управлявалият лекия автомобил А. Т. А. е заявила, че на
22.07.2022 г. движейки се от Юндола към гр. София в района на гр. Момин проход е
попаднала в дупка, в резултат на което е била увредена предна дясна гума и джанта. Това
обстоятелство е потвърдено и от показанията на св. А., в които тя твърди, че се връщала от
Семково за гр. София, като на главния път е попаднала в дупка, която не е можело да бъде
избегната, тъй като в насрещната лента се движел автомобил. Скоростта на всички
участници в движението била ниска поради лошото състояние на пътя.
На 23.12.2022 г., видно от представената обратна разписка, на Областно пътно
управление – София е била връчена регресна покана по щета № 470422222239874за
заплащане на сумата от 526,57 лева, включваща изплатеното застрахователно обезщетение.
От заключението на изготвената автотехническа експертиза, което съдът кредитира
като обективно и безпристрастно се установява, че механизмът на настъпилото на
24.07.2022 г. е свързан с попадане в дупка на пътното платно, при което са били увредени
предна дясна гума с джанта. Според вещото лице нанесените щети на превозното средство
отговарят да са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с произшествието,
пописано в протокола за ПТП, като стойността на необходимия ремонт по средни пазарни
цени възлиза на 534,98 лева.
От правна страна
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу: 1.
причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на
договорно задължение, или 2. възложителя за възложената от него на трето лице работа, при
или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД, или 3. собственика на вещта и
лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на
застрахования по чл. 50 ЗЗД. Елементите от фактическия състав на цитираната разпоредба,
които подлежат на доказване, са: наличие на застрахователен договор, възникване на
застрахователно събитие - покрит риск по застрахователния договор, изплащане на
застрахователно обезщетение и встъпване, съобразно закона, както и установяване
причинителя на вредата и размера на същата.
В случая от представените по делото доказателства се установи, че е съществувал
застрахователен договор между увреденото лице и ищеца, като на 24.07.2023 г. е възниквало
застрахователно събитие.
Установява се и че вредите по застрахованото имущество са били отстранени, за
което застрахователят е заплатил обезщетение в размер на 526,57 лева, т.е. са налице
основанията за встъпване в правата за застрахования.
Неоснователно е възражението на ответника, свързано с липсата на протокол за ПТП.
От общите условия за сключване застрахователни договори се установява, че при
настъпване на застрахователно събитие, се подава заявление за щета, към което се прилагат
документи, които доказват събитието, ако има такива, т.е. е допустимо изплащането на
2
застрахователно обезщетение и при липсата на представен протокол за ПТП. Регресната
отговорност се обуславя от доказване на събитието, довело до вредите, като законът не
обуславя това доказване с наличието на протокол за ПТП. Нещо повече - при ПТП с
имуществени вреди и един участник, той няма задължение да уведомява контролните
органи, нито те са длъжни да посещават мястото на произшествието и да съставят съответен
протокол. Освен това, съобразно действащата към момента на настъпване на
произшествието редакция на чл. 6, т. 4 от Наредба № 13-41 от 12.01.2009 г. за документите и
реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и
Информационния център към Гаранционния фонд, не се посещават от органите на МВР -
"Пътна полиция" и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от
друго МПС.
Съдът намира за уместно да отбележи, че протоколът за ПТП не се ползва с
обвързваща доказателствени сила на официален свидетелстващ документ по чл. 179, ал. 1
ГПК относно механизма на ПТП и причинно-следствената му връзка с настъпилите вреди,
доколкото в тази си част протоколът не обективира изявления на длъжностното лице, което
го съставя, относно обстоятелства, които е възприел лично, а само доказва какви изявления
за механизма на ПТП е направил пред него участника в пътния инцидент. Затова и
независимо че за настъпилото събитие няма представен протокол за ПТП, обстоятелствата за
механизма на увреждането и причинната му връзка с вредите могат да бъдат установени с
други доказателствени средства.
В случая от показанията на св. А. А. и приетата автотехническа експертиза, се
установи, че застрахователното събитие е настъпило при попадане на управлявания от
свидетелката лек автомобил в необезопасена неравност /дупка/ на пътя, намираща се на
пътното платно, т.е. е установен механизмът на ПТП, довел до увреждането на автомобила.
Съгласно § 1, т. 37 от ДР на ЗДвП, "препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното
покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и
създават опасност за движението. Във всички случаи наличието на дупка на пътя,
представлява нарушаване на целостта на пътното покритие и създава непосредствена
опасност за движението.
В чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП е предвидено, че републиканските пътища се управляват от
Агенция „*“, която съобразно чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата осъществява дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Съдът приема, че от
събраните по делото доказателства е установено, че застрахователното събитие е настъпило
в участък от пътя, който е част от републиканската пътна мрежа и отговорността за неговото
поддържане е на ответника – Агенция „*“. Това означава, че възложител на работата по
смисъла на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, свързана с ремонта и поддържането на пътя, където е
настъпило застрахователното събитие, е именно Агенция „*“. Налице е бездействие на
ответника, тъй като пътят нито е ремонтиран и поддържан, нито е сигнализиран за
препятствията по него, от които са причинени вредите по автомобила. Затова и според
настоящия състав това противоправно бездействие е основание за ангажиране отговорността
на ответника в качеството му на възложител на работата при условията на чл. 49 ЗЗД.
По делото няма каквито и да е доказателства, че с поведението си водачът на лекия
автомобил е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат – нито, че се е движил с
несъобразена скорост, нито, че е употребил алкохол, както и каквото и да е друго
обстоятелство, което може да обуслови извода, че е налице съпричиняване на вредите.
Размерът на дължимото регресно обезщетение е обусловен от стойността на вредите
по средната им пазарна стойност, която съобразно приетото заключението на
автотехническата експертиза към момента на настъпването им е по-висока от изплатеното
обезщетение.
Ето защо, съдът приема, че така предявеният иск е основателен и следва да бъде
3
уважен изцяло.
По разноските
При този изход на спора, на ответника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат
възложени сторените от ищеца разноски в производството в размер на 880,00 лева,
включващи 50,00 лева заплатена държавна такса, 300 лева депозит за вещо лице по САТЕ,
50 лева депозит за възнаграждение на разпитания свидетел, както и 480 лева адвокатско
възнаграждение, което съответства на минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът приема, че на ищеца не се
дължи възнаграждение по чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, тъй като по делото са проведени три съдебни заседания, а
първото отлагане на делото се дължи на късното внасяне от страна на ищеца на депозита за
изготвяне на САТЕ и за възнаграждение на свидетеля, т.е. той не следва да черпи права от
собствената си забава.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
РЕШИ:
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ "*", ЕИК * седалище и адрес на управление гр. София, пл.
„Македония“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ на «*» ЕАД ЕИК *, адрес на управление: гр. София, пл.
«Позитано» № 5 на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ сумата от 526,57 лв. (петстотин двадесет
и шест лева и петдесет и седем стотинки), представляваща регресна претенция по щета №
470422222239874, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 27.06.2023 г., до
окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 880,00
лв. (осемстотин и осемдесет лева) разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4