№ 115
гр. Каварна, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емилия Д. Панчева
при участието на секретаря Анастасия Г. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Гражданско дело №
20213240100321 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от АНН. ХР. Б., ЕГН
**********, с адрес гр. Балчик, ж.к. Б, чрез адв. К.А. от ВАК, срещу М. Т. Н.,
ЕГН **********, с адрес гр. Балчик, АС иск с правно основание чл. 127а, ал.
2 от СК за постановяване на решение, с което да бъде дадено разрешение
заместващо съгласието на родителя ответник, на детето ММ да се издаде
паспорт за пътуване в чужбина, както и да се разреши да пътува извън
пределите на Република България придружавано от майка си, в държавите
членки на Европейския съюз, Русия, Турция, Египет, Доминиканска
Република и Индонезия (о.Бали), за срок от пет години. Иска се допускане
предварително изпълнение на решението.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата и ответникът са
родители на детето М, родено от съжителството им на семейни начала. С
решение № *** на БРС, потвърдено с решение № ***, влязло в закона сила на
27.11.2020 год. родителските права по отношение на детето са предоставени
на ищцата, а на бащата е определен режим на лични отношения. Излага, се че
след влизане в сила на решението страните не са успели да запазят добрия тон
на комуникация в интерес на детето. Последното е довело до анулиране на
пълномощното издадено от ответника даващо право на майката да пътува с
детето извън страната.
1
Ищцата твърди, че всичките й роднини живеят Русия. Молила е
ответника да даде съгласието си тя да заведе детето при роднините им, които
никога не са го виждали, за да се запознаят, но той е отказал.
През последните две години няколкократно е молила ответника за
съдействие, за издаване международен паспорт на детето и подписване на
декларация за пътуване извън България, но ответникът не е дал съгласие.
Липсата на съгласие от ответника препятства възможността ищцата да заведе
детето на почивка или екскурзия извън пределите на страната. Счита, че
изцяло в интерес на детето е да излиза извън границите на Р България, както с
развлекателна, така и с образователна цел и да посещава роднините си в
чужбина. Детето като гражданин на Европейския съюз има право на свободно
придвижване.
С оглед изложеното моли съда да постанови решение с което да даде
разрешение заместващо съгласието на бащата, на детето М да бъде издаден
документ - паспорт, за пътуване в чужбина, както и разрешение да пътува
извън пределите на Република България, придружавано от майка си, в
държавите членки на Европейския съюз, Русия, Турция, Египет,
Доминиканска Република и Индонезия (о.Бали), за срок от пет години.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М.Н. депозира писмен отговор с
който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърди, че липсва
правен интерес от подаване на такъв иск, като за него е неясно какво се иска,
както и вероятната истинска добросъвестна цел на искането. Твърди, че иска
се основава на неверни твърдения, хиперболизирани и изопачени
обстоятелства, затаена истина относно случили се събития, превратно и
умишлено невярно представяне пред съда на вероятните реални намерения на
ищцата. Счита, че искът е подаден с оглед удовлетворяване на лични желания
и потребности на ищцата, а не в защита на евентуално случило се нарушение
на интересите на детето, причинено от негови действия или бездействия.
Счита иска за неконкретизиран, което го лишавало от възможността да
направи и изложи свои съображения или искания. Моли за цялостно
отхвърляне на иска.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
2
Не е спорно по делото, че ищцата и ответникът са родители на детето
ММ Н., ЕГН **********, като в тази насока е и приетото като доказателство
удостоверение за раждане на детето. Установява се от представените решение
№ *** на БРС, изменено в една част и потвърдено в друга с решение № *** на
ДОС, влязло в закона сила на 27.11.2020 год., че родителските права по
отношение на детето са предоставени на ищцата, а на ответника е определен
режим на лични отношения и е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на
малолетния си син М.
По делото е приета декларация-съгласие подписана от М. Т. Н., с
нотариална заверка на подписа рег. № 2555/21.07.2016 г. на помощник-
нотариус РХ, при нотариус ОО, с която Н., като родител и законен
представител на детето М е дал съгласието си същото да пътува и пребивава в
чужбина с и без придружител и без ограничение в периода на пътуване и
срока на пребиваване.
От представената по делото декларация за оттегляне на пълномощно,
подписана от М. Т. Н. със заверка на подписа в „Конулската служба” при
Посолството на Република България в Лондон, се установява че на 14.09.2018
г., на осн. чл. 38, ал. 2 ЗЗД Н. е оттеглил нотариално заверено пълномощно №
** на нотариус ОО № 109 с район на действие РС Балчик, с което е
упълномощил А.Б. да го представлява в качеството на родител и законен
представител относно синът им М.
С нотариална покана рег. № ***, М. Т. Н. е уведомил АНН. ХР. Б., че
оттегля изцяло и в пълен обем всички пълномощия дадени в качеството му на
родител и законен представител на детето М, с нотариално заверено
пълномощно рег. № *** г. на нотариус № 109 гр. Балчик, относно всички
представителни права описани в пълномощното.
По делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че през месец септември 2018 г. А.Б. е подала в паспортна
служба гр. Балчик заявление за издаване паспорт за пътуване в чужбина на
детето ММ Н. и въз основа на заявлението е издаден паспорт, който е
валиден.
Установява се от представената телепоща изх. № 16/21.04.2021 г.,
изпратена от АНН. ХР. Б. до М.Н. и получена от последния на 21.04.2021 г.,
че ищцата е поискала съдействие от ответника, за снабдяване на детето с
3
паспорт и подписване на декларация за съгласие то да пътува в чужбина
придружавано от нея. Помолила е ответника да й се обади, за да се разберат
без намеса на съдебните органи и да организират издаването на необходимите
документи за пътуване. Посочила е още, че при липса на отговор, ще приеме
това като отказ от негова страна и ще предприеме действия по издаване на
съдебно разрешение заместващо съгласието му, детето да пътува в чужбина.
По делото е изготвен социален доклад от Д”СП” Балчик, от който се
установява, че детето М се отглежда в семейна среда, като основни грижи за
него полага майката А.Б., подпомагана от М Б. – баба по майчина линия. За
детето има осигурен подслон, здравна грижа при необходимост, достъп до
детска градина, храна, облекло, грижа, внимание и др. Бащата М.Н. работи в
Англия, като регулярно се връща в България. По време на режима на лични
отношения Н. участва активно в обгрижването на детето. Детето има
изградена силна емоционална връзка с родителите си, с баба си по майчина
линия М Б. и баба си по бащина линия ТТ. При социалното проучване и
проведените разговори с родителите е установено, че същите не могат да
постигнат извънсъдебно споразумение относно пътуване на детето в чужбина,
т.к. бащата намира искането на майката за необосновано, както и счита, че
към момента не е „време” да пътува извън страната.
Отдел „Закрила на детето” при ДСП гр. Балчик изразява становище, че
правото на детето да пътува и посещава различни страни е основно право на
всеки гражданин на ЕС. При липса на данни и доказателства, че пътуването
би могло да застраши живота, здравето и нравственото развитие на детето М,
то би било в негов интерес постановяването на съдебно решение заместващо
съгласието на бащата за издаване на паспорт и право да пътува за период и
държави определени от съда.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Съгласно нормата на чл. 127а СК въпросите, свързани с пътуване на дете
в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се
решават по общо съгласие на родителите, а когато родителите не постигнат
съгласие, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на
детето. Разпоредбата на чл. 76, ал. 1, т. 9 от ЗБЛД гласи, че може да не се
разреши напускане на страната от малолетно дете, което няма нотариално
4
заверено съгласие да пътува в чужбина от своите родители, като при
разногласие между родителите, спорът се решава от съда по реда на чл. 127а
от СК, т. е. съдът може да замести липсващо съгласие на един от тях, като
изхожда от интереса на детето.
За уважаване на депозираната молба с посоченото правно основание, в
производството, имащо характер на спорна съдебна администрация, следва да
се установи по делото, че страните са родители на детето, които не са
постигнали съгласие относно излизането извън граница на детето, както и че
заместването на съгласието на родителя, който не дава разрешението си, е в
интерес на детето. Целта на цитираната по-горе нормативна уредба е от една
страна да защити в Мална степен децата, така и да охрани от друга страна
техните права, като не се ограничава излишно възможността им да пътуват,
когато това е в техен интерес.
В настоящото специфично производство по спорна съдебна
администрация, в която съдът е обвързан от искането, което е направено в
случая от майката за издаване на документ – паспорт за пътуване в чужбина и
разрешение на детето да пътува с нея в държавите членки на Европейския
съюз, Русия, Турция, Египет, Доминиканска Република и Индонезия (о.Бали),
няма никакво основание да бъде отказано разрешението, заместващо
съгласието на бащата да пътува с цел почивки и екскурзии до тези държави и
пребивава извън страната.
Безспорно е, че до завеждане на делото бащата не е дал съгласието си
/оттеглил е на 14.09.2018 г. даденото по-рано на 21.07.2016 г. съгласие/ за
пътуване и пребиваване извън страната на детето.
Несъмнено е, че майката която упражнява фактически родителските
права и детето имат право на свободно придвижване, като това право е
гарантирано, както от Конституцията на Република България, така и от ЕКПЧ
и Конвенцията а правата на детето. Предвидено е, че то би могло да бъде
ограничено само със закон, за защита на националната сигурност, народното
здраве и права и свободи на други граждани - чл. 35 КРБ, чл. 2 от Протокол
№ 4 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи
относно признаването на някои права и свободи освен вече провъзгласените в
Конвенцията и в Първия протокол № 1, където е закрепено правото на
свобода на придвижване. Аналогично е и разрешението дадено в чл. 10 от
5
Конвенцията за защита правата на детето. Поставяне на ограничения относно
възможността на детето да пътува свободно в рамките на държавите от ЕС,
както и в Русия където живеят неговите роднини по майчина линия, до
държавите Турция, Египет, Доминиканска Република и Индонезия – извести
и предпочитани туристически дестинации в последните години,
придружавано от своята майка би се явило неоправдано спрямо неговите
интереси.
Съгласно задължителната съдебна практика обективирана в ТР №
1/03.07.2017 г. по тълк. дело № 1/2016 г., ОСГК на ВКС, разрешението по чл.
127а, ал. 2 от СК за извеждане на ненавършило пълнолетие дете от
територията на страната без съгласието на единия от родителите може да бъде
дадено от съда само за пътувания в определен период от време и/или до
определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем.
Безспорно е, че в интерес на детето е да пътува извън територията на
Република България, да придобива впечатления и от другите държави, като
по този начин се разширява неговият мироглед, в каквато насока е и
разпоредбата на чл. 35, ал. 1, изр. 1 от Конституцията на Република България,
според която "всеки има право свободно да избира своето местожителство, да
се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели", като
според чл. чл. 35, ал. 1, изр. ІІ КРБ "това право може да се ограничава само
със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и
свободите на други граждани". Правото на свободно движение в рамките на
държавите-членове на Европейския съюз е гарантирано и от чл. 3, § 2 от
Договора за Европейски съюз. Това право, обаче, включително и правото на
всяко дете да е с родителите си по чл. 9 от Конвенцията за защита на правата
на детето (Конвенцията) и правото на личен и семеен живот, гарантирано от
Европейската конвенция за правата на човека, не сочат на безусловно
задължение към съда да замести съгласието на всеки един от родителите му
детето да пътува с другия родител извън пределите на страната. Съдът дължи
произнасяне по този въпрос, респ. има правомощието да замести съгласието
на родител детето му да пътува извън пределите на РБългария, единствено в
случаите, в които родителите на детето не могат да постигнат съгласие по
тези въпроси (по арг. от чл. 127а, ал. 1 и ал. 2 СК), каквото съгласие в
настоящият случай не може да бъде постигнато, и само ако проектното
пътуване на детето в чужбина е в негов интерес.
6
В конкретния случай извършвайки преценката за интересите на детето М
и в съответствие с чл. 9, т. 1 от Конвенцията на ООН за правата на детето,
съдът следва да зачете правото на детето да напуска собствената си страна,
включително и с оглед възможността да пътува с майка си с цел почивки и
екскурзии. Съблюдавайки най-добрия интерес на детето, включващ в най-
широк смисъл добруването и благоденствието на детето и с оглед
конкретните индивидуални обстоятелства на настоящия казус, съобразявайки
възрастта на детето – навършени пет години и половина, степента на неговата
зрялост с оглед възрастта му, трайно установеното местопребиваване в
страната, както на него, така и на родителя упражняващ родителските права,
следва да се приеме, че разрешението за пътуване в чужбина на детето М би
било в най-добър негов интерес. Съдът намира, че в интерес на малолетното
дете е да пътува в държавите членки на Европейския съюз, както и в Русия
където живеят неговите роднини по майчина линия, и до държавите Турция,
Египет, Доминиканска Република и Индонезия с цел почивки и екскурзии, за
да придобива впечатления от културата на тези държави, като по този начин
се разширява неговият мироглед, което ще се отрази благоприятно на
неговото възпитание и развитие като цяло. Детето вече не е толкова малко,
поради което може да възприема заобикалящия го свят и да опознава други
страни и култури.
Следва да се отчете и, че майката не е поискала да заведе детето на място
с висок риск, като по този начин да застраши неговото благополучие, докато
лишава държавата от възможността да осигури защита на детето.
Същевременно, българската държава може да гарантира изпълнението на
собственото си съдебно решение за осигуряване на осъществяването на
определения режим на лични отношения на детето с бащата М.Н., който се
противопоставя на извеждането на детето зад граница. Хагската конвенция за
гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25 октомври
1980 г. съдържа правила за осигуряване незабавното връщане на децата,
прехвърлени незаконно или задържани в някоя от договарящите държави, и
гарантира ефективното спазване на законите, свързани с упражняването на
родителските права и правото на лични отношения, на една договаряща
държава от другите договарящи държави.
Неосъществяването на лични контакти между бащата и детето за
определен ограничен период от време, също не е основание, да се откаже на
7
детето да пътува с родителя, който упражнява родителските права.
Разрешаването на детето да пътува за кратко време не би нарушавало режима
на лични контакти на бащата с детето. При противоречие между интересите
на детето и интересите на родителя, предимство трябва да намерят интересите
на детето, в който смисъл е съдебната практика. Освен това от ангажираните
доказателства и социалния доклад се установява, че целта на ищцата е да
заведе детето на почивка за кратък срок или на екскурзии. Исканото
разрешение не е с цел промяна местоживеенето на детето в чужбина. В
доклада не се излагат обстоятелства, от които да се направи извод, че е
налице опасност както за здравето, така и за интересите на детето при
извеждането му извън страната. Твърденията, че е налице опасност за
здравето на детето поради наличието на пандемия от коронавирус също не
може да бъде споделена, тъй като, всички страни налагат строги
противоепидемични мерки и изисквания за влизане в съответната страна,
поради което възможността детето да посети посочените страни може да
стане само при строго спазване на протовоепидемичните мерки.
Няма данни, че майката не може да прецени реално рисковете и не би
взела предвид евентуална опасност, тъй като няма основание съдът да се
съмнява в родителския и капацитет. Към момента в тези страни не са налице
рискове за детето при евентуалното му краткосрочно пребиваване там за
почивка или екскурзия.
Ответникът не излага обстоятелства, обуславящи някакъв риск за
интересите на детето, ако пътува в чужбина при възможност на майката да
организира такива пътувания, а действителните му мотиви според съда
произтичат от неразбирателството с нея. Доколкото обаче в случая от
първостепенно значение е интереса на детето, възраженията на ответника се
явяват неоснователни.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че са налице
законовите основания да бъде заместено съгласието на бащата за пътувания
на детето М извън територията на Република България в държавите членки
на Европейския съюз, Русия, Турция, Египет, Доминиканска Република и
Индонезия (о.Бали), без ограничение на броя на пътуванията и за време общо
не повече от три месеца в годината, придружавано от своята майка, за срок от
пет години, считано от влизане в сила на решението.
8
За да се реализират пътуванията, за които е заместено съгласието на
бащата, детето трябва да притежава паспорт. Искането за заместване
съгласието на бащата за издаването на лични документи (паспорт) на детето
М за пътуване извън пределите на РБългария, в случая е свързано и е
последица от решаване на въпроса за пътуване извън страната. С оглед
фактите по делото съдът не намира основание да не бъде заместено
съгласието на бащата за издаване и/или получаване на вече издаден паспорт
на детето. Заместването на липсващото съгласие на ответника за издаване и
получаване паспорт на детето не би нарушило по никакъв начин правата и
интересите на последното. По тези съображения следва да се постанови акт
на спорна съдебна администрация, с който да се замести и липсващото
съгласие на бащата по отношение издаването и/или получаването на вече
издаден паспорт на общото дете на страните по реда на Закона за българските
лични документи.
При този изход на спора на ищцата се дължат сторените в
производството разноски на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. С оглед обстоятелството,
че такива не са претендирани както с исковата молба, така и в съдебно
заседание, то съдът не дължи произнасяне и присъждане на разноски.
Ответникът е поискал присъждане на разноски в производството по чл.
151 ГПК за процесуално представителство. С оглед изхода на делото и
обстоятелството, че производството по чл. 151 ГПК не е самостоятелно, то за
него не се следват отделно разноски на страните. Искането като
неоснователно следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, Каварненският районен съд
РЕШИ:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата М. Т. Н., ЕГН
**********, с адрес гр. Балчик, ул. „АС, детето ММ Н., ЕГН **********, да
пътува извън пределите на Република България в държавите членки на
Европейския съюз, Руската федерация, Турция, Египет, Доминиканска
Република и Индонезия (о.Бали), без ограничение на броя на пътуванията и за
време общо не повече от три месеца в годината, придружавано от своята
майка АНН. ХР. Б., ЕГН **********, за срок от пет години, считано от
влизане в сила на решението.
9
ЗАМЕСТВА на основание чл. 127а СК, във вр. с чл. 45 и чл. 76, т. 9
ЗБЛД, съгласието на бащата М. Т. Н., ЕГН **********, за издаване и/или
получаване на вече издаден паспорт по реда на ЗБЛД на детето – ММ Н., ЕГН
**********, за срок от пет години, считано от влизане в сила на решението.
ОТХВЪРЛЯ искането на М. Т. Н., ЕГН ********** за присъждане на
разноски в размер на 100,00 лева, за възнаграждение на едни адвокат, в
производството по чл. 151 ГПК, като неоснователно.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението на основание чл.
127а, ал. 4 СК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
10