№ 13
гр. Варна, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Мая Т. И.а
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20233100900381 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е първоинстанционно, по реда на глава XXXII от ГПК.
Предявени са кумулативно обективно съединени искове от С. З. З. срещу
"Застрахователно акционерно дружество Армеец" АД, за осъждане на ответника да заплати
на ищеца обезщетение за нанесени вреди в размер на 315 436,05 лева /триста и петнадесет
хиляди четиристотин тридесет и шест лева и пет стотинки/ от които: - 300 000,00 лева –
неимуществени вреди за претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва, считано
от 19.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението; - 8 939,05 лева –
имуществени вреди (загуба) за закупени медикаменти, консумативи, импланти, медицински
услуги, различни видове лечения, за хоспитализация съгласно представена справка по чл.
366 от ГПК, ведно със законната лихва считано от 19.04.2021 г. до окончателното изплащане
на задължението; - 6 497,49 лева – имуществени вреди (пропуснати ползи) представляващи
разликата между трудовото възнаграждение, което би получил ищецът, и обезщетението,
получено за времето в отпуск по болест, за периода от 16.10.2020 г. до 28.10.2022 г., ведно
със законната лихва, считано от 01.11.2022 г. до окончателното изплащане на задължението,
като вредите са резултат от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 16.10.2020г. в гр.
Варна на автомагистрала „Хемус", по вина на водача на т.а. „Рено Мастер" с peг. № *****
Б.Х.Б., застрахован при ответника по риска "Гражданска отговорност на автомобилистите"
към момента на осъществяване на деликта. Претендират се и сторените в процеса разноски.
В исковата и допълнителната искова молби ищецът твърди, че на 16.10.2020 г. около
22:15 часа в гр. Варна на автомагистрала „Хемус" като водач на мотоциклет марка „Сузуки"
с peг. № ****** ищецът бил блъснат от МПС – микробус „Рено Мастер" с peг. № *****,
управлявано от Б.Х.Б.. Водачът на микробуса бил застрахован от ответника "ЗАД Армеец"
АД по риска Гражданска отговорност с полица № BG/11/119003027481, валидна до
31.10.2020г. По случая било образувано досъдебно производство. С Присъда от 17.01.2023
год. по НОХД № 4379/2022г. на PC – Варна, Б.Х.Б. бил признат за виновен в извършено
престъпление по чл.343 ал.1, б. "б" пр.1 вр. чл. 342, ал. 1 от НК за това, че на 16.10.2020 год.,
на автомагистрала „Хемус", в участъка на 423, посока гр. Варна, срещу шоурум на магазин
1
„Мерцедес", при управление на МПС – товарен автомобил „Рено Мастер" с peг. № *****,
нарушил правилата за движение – чл. 25 ал.2 от ЗДвП, вследствие на което допуснал ПТП,
като по непредпазливост причинил тежка телесна повреда на С. З. З., изразяваща се в
увреждания на дясно ходило и глезена в съседство, с такава тежест, че се определят
травматична ампутация на ходило, обусловило осакатяване на засегнатия десен долен
крайник и изпълващо смисъла на медико-биологичен критерий за загуба или осакатяване на
крак. Присъдата е влязла в законна сила на 05.05.2023 год. Вследствие на настъпилото ПТП
ищецът претърпял травматични увреждания с диагноза при приемане в спешното отделение
„травматична ампутация на ниво глезен и стъпало" - травматична ампутация на дясно
стъпало – разкъсано на няколко места, липса на пети пръст, множество счупени кости в
стъпалото, липсваща странична дясна кост на стъпалото, както и други кости от него,
липсваща част около 5 см. от тънката кост /фибулата/ в долна част при глезенната става,
разкъсани и липсващи сухожилия, нерви в крака, и артерии. Петната кост е била отлепена, а
петата смачкана. Била извършена оперативната намеса, след която останали отворени рани,
поради липса на части от кожа и тъкан. Били поставени вътрешни игли за фиксиране на
разместените и счупени кости и външен фиксатор, като останали начупени и неотстранени
при операцията поради обективна невъзможност костици. Външният фиксатор и
вътрешните игли били отстранени оперативно под обща анестезия на 18.12.2020 год.
Ищецът получил и разкъсно-контузна рана на лява ръка, в областта на пръстите от външна
страна, оперативно зашита с няколко шева, дълбоки, кървящи и болезнени охлузвания и
ожулвания на дясна ръка /китката/, лява подбедрица, външна страна, ляв глезен, по
продължение на гърба, обхващащи и седалищните части. В момента на катастрофата
ищецът изпитал силен страх за живота си – мислел, че умира, изпаднал в шок, обзела го
паника, стрес и уплаха. Не бил губил съзнание по време на ПТП и възприел случилото се и
усукания няколко пъти кървящ крак в областта на глезена. Изпитвал силни болки и
страдания. В болницата, първите две седмици бил обслужван на легло. Двете му ръце –
китките – били бинтовани и не можел да ги използва. Поради многото наранявания на
различни места изпитвал силни болки. Последвала инфекция в крака, придружена със силни
болки и с висока температура. Не можел да спи, нямал апетит, нямал сили дори да
помръдне. Периодично била отстранявана загнила тъкан от крака, от раната, за да не стане
гангрена, което било бе изключително болезнено. Отслабнал с повече от 10 кг. Десният крак
атрофирал. Адските болки продължили и след като се прибрал вкъщи, където се лекувал с
антибиотик венозно. ПоС.но имал нужда от чужда помощ, в т.ч. на медицинско лице.
Придвижването за изследвания и превръзки ставало с инвалидна количка и помощ от
близките. До май 2021 год. излизал от вкъщи само и единствено по медицински причини. До
Нова година имало риск от ампутация на крайника. Раните не били зараснали, непрекъснато
имало инфекция, гнояли, отворили се и дупки в крака, където били железата. Болките били
поС.ни, нестихващи до нетърпими. Бил обзет от отчаяние и страх, не можел да се храни, не
можел да мисли за друго, направо „откачал". И днес изпитвал болки в крака, не можел да
спи добре и от болка, и от притеснение за това как ще продължи живота си. Функцията на
крайника не била възстановена в цялост и нямало реална възможност да бъде възстановена.
Не можел да върви продължително, изпитвал болка през цялото време. Не можел да кляка,
да бяга, да скача, да се отпусне на десния си крак и да стои само на него. Ходел без патерици
накуцвайки, но това му създавало значителни затруднения, болки, дискомфорт, които
подробно описва. За да достигане до самостоятелна походка били приложени най-различни
лечения: влизане в барокамера няколко пъти; плазмотерапия, високоенергиен лазер,
хормонотерапия, електростимулация, лимфодренаж. Претърпял и още няколко операции.
Първо костна трансплантация на кост от левия крак, след която отново последвал тежък
следоперативен период, придружен със счупване на фибулата на левия крак, там от където
била взета кост, инфекция продължила с месеци. Бил непрекъснато с температура, пиел
поС.но антибиотик. За около два месеца останал в инвалидна количка. Отново разчитал
2
изцяло на помощта на близките си за всички ежедневни дейности. Изпитвал много срам и
неудобство. Отново отслабнал, отново изпитвал ужас от болките, високата температура,
безсъние, залежаване, притеснения от факта, че не може да се грижи за себе си, за децата си.
Чувствал се безсилен, ставал раздразнителен, необщителен, изпитвал ярост, че е загубил
предишния си живот. На 26.09.2022 год. претърпял следваща операция, при която били
извадени имплантите, тъй като организмът му не ги понесъл, и за да се спаси крака. Раната
продължавала да не зараства и да гнои, инфекцията била дълбока и болезнена, приемът на
антибиотик не спирал. Нямал и надежда, че положението ще се оправи, то реално и нямало
такава възможност. Описва болките и страданията си като безконечни, започнали от
16.10.2020 год. и продължаващи до днес. Не се чувства пълноценен като човек и като
полицай. Катастрофата го е направила инвалид за цял живот, с чувство за непълноценност,
подтиснат, отчаян, че не може да се справя сам в живота, а трябва да разчита винаги на
чужда помощ в ежедневието. Не знае дали ще може да продължи да упражнява професията
си на полицай. Вече не можел да спортува активно като преди. Силно пострадал и
интимният му живот. На 19.04.2021 год. предявил застрахователна претенция за претърпени
вреди на настъпилото на 16.10.2020 год. ПТП и представил изисканите от застрахователя
документи. С писмо изх. № 1-5410/17.09.2021 год. застрахователят отказал да заплати
обезщетение.
Ответникът "ЗАД Армеец" АД е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
предявените искове. Прави възражение за недопустимост на иска за претърпени загуби в
частта за разноските, сторени след 19.04.2021 г., по позиции от № 60 до № 118 от справката
по чл. 366 от ГПК, тъй като за същите не била предявена застрахователна претенция. Прави
искане за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски. Не оспорва твърдението, че е
налице валидно застрахователно правоотношение по отношение на т.а. „Рено Мастер" с peг.
№ *****, като отговорността на водача Б.Х.Б. е покрита от задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите със застраховател „ЗАД Армеец“ АД по
силата на Застрахователна полица № BG/11/119003027481, валидна към 16.10.2020г. Прави
следните възражения и оспорвания по основанието и размера на претенциите:
Оспорва всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.
Оспорва вината и противоправното поведение на застрахования водач Б.Б. като поддържа,
че се касае за случайно събитие по смисъла на чл. 15 от НК. Оспорва механизма на
настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие. Оспорва наличие на пряка и
непрекъсната причинно-следствена връзка между твърдяните неимуществени вреди и
процесното пътнотранспортно произшествие, като твърди, че изложеното в
обстоятелствената част на исковата молба не отговаря на съдържанието на приложените към
исковата молба писмени доказателства и на обективната истина. Оспорва факта на
настъпване на вредите и ги оспорва „по основание и по размер“. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат поради преимуществен принос от страна на
пострадалия – 90%, което изключвало изобщо отговорността на водача и на неговия
застраховател. Твърди, че мотоциклетът не е бил с включени светлини и, че ищецът е
предприел изпреварване на автомобила, като не е съобразил с вече навлизащия или
навлезлия в лява лента бус. Твърди, че единствената причина за настъпване на процесното
пътнотранспортно произшествие е поведението на ищеца, който е нарушил разпоредбите на
чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, като е предприел движение в лявата лента, в която вече частично е бил
навлязъл товарният автомобил. Твърди, че ищецът е управлявал с несъобразена скорост,
предвид характера и интензивността на движението, с което е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Оспорва твърдението, че ищецът търпи описаните неимуществени вреди. При условията на
евентуалност, оспорва неимуществените вреди да са с твърдяния интензитет. Оспорва
размера на предявения иск за неимуществени вреди като прекомерно и неоснователно
завишен. Оспорва изцяло претенцията за имуществени вреди под формата на претърпени
загуби и на пропуснати ползи. Оспорва претенцията за претърпени загуби да е в търсения
3
размер, счита, че същата е завишена. Някои от документите не били такива за извършено
плащане, а други били представени 2 пъти, а именно: описаните в справката по чл. 366 ГПК
по позиции № 61 и № 62, № 76, № 91; № 110 (дублира позиция № 109). Оспорва претенцията
за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи като завишена. Оспорва по
основание искането за присъждане на законна лихва върху претендираните суми за
обезщетение за неимуществени и за имуществени вреди, предвид акцесорния й характер,
както и по отношение на посочената начална дата на лихвата, като твърди, че началната
дата на лихвата се определя по правилата на чл. 497, ал.1 от КЗ, а не от датата на
предявяване на претенцията пред застрахователя.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа
основателност и доказаност на исковете в предявените размери.
Процесуалният представител на ответника изразява становище за неоснователност и
недоказаност на исковата претенция. Моли за отхвърляне на иска, евентуално за определяне
на по-малък размер обезщетение.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото са приети като доказателства застрахователна претенция вх.№ 100-
1422/19.04.2021 г. и допълнение към застрахователна претенция вх.№ 100-2219/22.06.2021г.
Приет е заверен препис от Констативен протокол с пострадали лица
№1454/19.10.2020г. на Сектор Пътна полиция-ОДМВР Варна, в който е документирано
настъпило на 16.10.2020 г., около 22.15 ч., в гр. Варна на автомагистрала „Хемус" между т.а.
„Рено Мастер" с peг. № *****, управляван от Б.Х.Б., и мотоциклет марка „Сузуки" с peг. №
****** с водач С. З. З., където ищецът С. З. е посочен като пострадал с фрактура на дясна
подбедрица и десен глезен.
Представени са медицински документи в т.ч. фиш за спешна медицинска помощ от
16.10.2020 г., множество епикризи, резултати от изследвания, амбулаторни листи, рецепти и
др., медицински протокол на ЛКК № **********/01.04.2021г., експертно решение №
0203/063/20.04.2021 г., болнични листи, както и документи – фактури, фискални бонове и
др. за извършени разходи за лечение, снимки от личния архив на пострадалия.
Приети са като доказателства Протокол за оглед на местопроизшествието от
17.10.2020 г., ведно със саморъчно изготвена скица към него и фотоалбум.
От приетата по делото Присъда № 7/17.01.2023 год. По НОХД 4379/2022 по описа на
ВРС, изцяло потвърдена с Решение № 122/05.05.2023 год. по ВНОХД № 191/2023 год. на
ОС-Варна, е видно, че съдът е признал подсъдимия Б.Х.Б. за виновен в това, че на
16.10.2020 г., на автомагистрала „Хемус", в участъка на 423 км, посока гр. Варна, срещу
шоурум на магазин „Мерцедес", при управляване на моторно превозно средство – товарен
автомобил „Рено Мастер", с peг. № *****, нарушил правилата за движение, а именно чл. 25,
ал. 2 от Закон за движение по пътищата, в следствие на което допуснал пътно транспортно
произшествие като по непредпазливост причинил тежка телесна повреда на С. З. З.,
изразяваща се в увреждания на кости, сухожилия, съдове и меки тъкани в областта на дясно
ходило и глезена в съседство, с такава тежест, че се определят като травматична ампутация
на ходилото, обусловило осакатяване на засегнатия десен долен крайник и изпълващо
смисъла на медико-биологичен критерий за загуба или осакатяване на крак. - престъпление
no чл. 343, ал. 1, б, "б", пр. 1, вр. ал.1 от НК.
С цел установяване вида и интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания
по делото са приети заключения на вещи лица по допуснати съдебно-медицинска и съдебна
психолого-психиатрична експертизи и гласни доказателствени средства.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза,
4
неоспорено от страните и ценено от съда като обективно, компетентно и изчерпателно, се
установява, че в резултат на настъпилото на 16.10.2020г. ПТП С. З. З. като водач на
мотоциклет е получил тежка травма в областта на десния глезен и дясното ходило,
изразяваща се в открито, многофрагментно счупване на големия и малкия пищяли на
дясната подбедрица в долна трета с голямо разместване на фрагментите, загуба на около 5
см. от тялото на малкия пищял, разкъсване с пълно прекъсване на предната голямопищялна
артерия на десния долен крайник в долна трета, разкъсване на задната голямопищялна
артерия на десния долен крайник в долна трета, обширна разкъсно-контузна рана в областта
на десния глезен със запазване на меките тъкани само в областта на Ахилесовото
сухожилие, изкълчване на дясната глезенна става, разкъсване на сухожилните връзки от
предната и външната групи на дясната глезенна става, изкълчване на навикуларната кост на
дясното ходило, конквасация (размачкване) на дясното ходило в областта на петата,
ампутация на пети пръст на дясното ходило на ниво предноходилно-фалангеална става,
разкъсно-контузна рана в областта на пръстите на лявата длан, множество дълбоки
ожулвания в областта на дясната китка, лява седалищна област, лява подбедрица и левия
глезен. Описаните травматични увреждания са резултат на удари и тангенциално действие
(триене), изразени със значителна сила, с или върху твърди тъпи предмети притежаващи
подчертани ръбове или груба повърхност, биха могли да се получат по време и начин
описани в материалите по делото, а именно – при ПТП като водач на мотоциклет. Тежката
травма на десния глезен и дясното ходило без висококвалифицирана медицинска помощ би
довела неминуемо до ампутация на ходилото и в този смисъл обуславя осакатяване на
десния долен крайник. След приключване на оздравителния процес на травматичните
увреждания на десния долен крайник, ходилото е деформирано, с нарушени анатомични
пропорции, ампутиран пети пръст, анкилоза на глезенната става, множество видими белези
в резултат на травмата и проведените хирургични операции, което води до обезобразяване
на десния долен крайник. Останалите травматични увреждания, в своята съвкупност
определят временно разстройство на здравето неопасно за живота. Непосредствено след
претърпяното ПТП на 16.10.2020 г. по спешност е проведена оперативна интервенция за
наново прикрепване на глезена. На 03.12.2020 г. е установена инфекция в областта на
травмата на десния глезен. На 18.12.2020 г. е приет в болница за оперативно отстраняване на
металните фиксатори и лечение на инфекцията на крайника. На 10.04.2022 г. З. е постъпил в
болница за провеждане на автотрансплантация на костен трансплант взет от левия малък
пищял в областта на костния дефект на малкия пищял на дясната подбедрица, фиксация на
транспланта с метална остеосинтеза. След проведената операция пострадалият получава
многофрагментна фрактура на малкия пищял на лявата подбедрица в областта на
експлантацията. На 25.09.2022 г. З. е приет в болница за оперативно отстраняване на
металния остеосинтезиращ материал от десния глезен. От получаване на травматичните
увреждания до приключване на съдебното дирене пострадалият е изпитвал значителни
болки и страдания, изразени с по-голям интензитет непосредствено след претърпяното ПТП,
както и след множеството оперативни интервенции и усложнения в оздравителния процес.
Функцията на десния долен крайник е била тежко увредена до липсваща, придвижването на
пострадалия без помощни средства е било невъзможно за период от около 1,5 години. Към
настоящия момент функцията на крайника е частично възстановена, налице са болки и
затруднения на движенията, засилващи се при натоварване на крайника, невъзможност за
извършване на продължителни преходи, тичане, стоеж в изправено положение за по-голям
период от време. Преживените болки и страдания са съответни на тежестта на травмите
получени от пострадалия, на продължителността и възникналите усложнения в протичането
на оздравителния процес, както и на последвалите лечебни процедури. В първите месеци
след получаването на травматичните увреждания в областта на десния долен крайник,
придвижването на пострадалия е било невъзможно, следвало е да спазва постелен режим
или да се придвижва с инвалидна количка, ежедневните дейности са били силно затруднени
5
до невъзможни за извършване без чужда помощ. С подобряване на съС.ието му,
придвижването е било възможно с помощни средства – патерици, проходилка, като след
провеждането на оперативните интервенции и настъпилите инфекциозни усложнения,
фрактурата на малкия пищял на лявата подбедрица след експлантацията на костен
фрагмент, възможността за придвижване на пострадалия е била допълнително увредена.
Към момента на изготвяне на експертизата пострадалият се придвижва без помощни
средства, с накуцваща походка, изпитва значителни затруднения при натоварване на
крайника. За периода до 28.10.2022 г. З. не е бил в съС.ие да изпълнява пълноценно
трудовите си задължения. Към момента е налице частично възстановяване на основната
функция на десния долен крайник, позволяващо на пострадалия да изпълнява трудовите си
задължения, като са налице ограничения във възможностите за натоварване на крайника.
Към момента на изготвяне на експертизата, опорната и двигателната функции на десния
долен крайник са частично възстановени, налице е продължаващо затруднение на
движенията му в областта на глезенната става, накуцваща походка, невъзможност за
натоварване на крайника свързано с продължително вървене, бягане, стоене прав, клякане.
Оздравителният процес на травматичните увреждания е приключил и съществено
подобрение в съС.ието на пострадалия по отношение на последствията от травмата на
десния долен крайник не следва да се очаква. Според вещото лице получените от
пострадалия травматични увреждания и възникналите усложнения в оздравителния процес,
описани в медицинската документация представена по делото са в пряка причинно-
следствена връзка с претърпяното ПТП на 16.10.2020 г. Посочените разходи в исковата
молба и в приложените по делото документи са свързани с проведеното лечение на
получените при ПТП на 16.10.2020 г. травматични увреждания.
От заключението на вещото лице по приетата съдебната психолого-психиатрична
експертиза, неоспорено от страните и ценено от съда като обективно, компетентно и
изчерпателно, се установява, че вследствие на внезапно настъпилия стрес и получените
тежки и инвалидизиращи телесни травми от настъпилото на 16.10.2020г. ПТП при ищеца са
се развили първоначално симптомите на остра стресова реакция и впоследствие симптомите
на посттравматично стресово разстройство с тревожно – депресивно - фобиен синдром.
Преживяното от ПТП-то и последиците от него представляват за пострадалият тежка
емоционална /психологическа/ травма, като последствията от телесните травми ще
въздействат и занапред, поради физическата ограниченост и нарушеното му
функциониране. Налице са клинични данни за смесено тревожно-депресивно разстройство с
лека към умерена тежест. Сроковете за подобряване на психичното здраве и стабилността на
личността при такъв вид и тежест на телесни наранявания и увреди, зависят от
индивидуалните личностни характеристики и обкръжаващата среда, както и провежданото
лечение.
От показанията на свидетелката И. Н.а Кожухарова, фактическа съпруга на ищеца,
които съдът кредитира като ясни, последователни и без противоречия със събраните по
делото доказателства, се установява, че през първия месец след ПТП-то пострадалият е бил
на легло в болницата и е изпитвал неимоверни болки. Бил е в много тежко психическо
съС.ие. След изписването от болницата бил вкъщи на системи, които се слагали по три пъти
на ден. Ползвана била помощ от медицинска сестра. Комуникацията с него била ужасна,
трудна бил силно изнервен, не можело да се разговаря с него. През целия период от
изписването от болницата имал температура, тресял се на леглото, плачел. Не можел да се
обслужва сам. Вкъщи се придвижвал с инвалидна количка. При спускане надолу кракът,
който бил с шина, се надувал изключително много и цялата кръв, която навлизала в крака,
му коствала страшно много болка и не издържал да стои дори и пет минути по този начин.
Сълзите му течали и се чудел само как да седне. Още като бил в болницата посещавал
барокамера, за да преодолее инфекцията, която имал от първия ден, но инфекцията била
поС.на. Болката била ужасна. Не е можел да спи, плачел, тресял се. Температурата не
6
спадала въпреки многото медикаменти, които вземал. Опитвал лечение на инфекцията с
барокамера, лъчетерапия, ортези. По-късно започнал да използва патерици и лека-полека да
се опитва да стъпва на крака си. Раните не се били затворили, не можел да обуе обувка,
защото кракът му бил по-широк, глезенът му не бил стандартен глезен, кракът изглеждал
ужасно, както и към момента. С изрязана маратонка ходел на работа и в обедната почивка
си сменял превръзките, тъй като раната не била затворена. Инфекциите не минавали, раната
трудно заздравявала. През 2022 г. била направена следващата операция с цел да се да вземе
кост от единия крак и да се присади в десния крак. Тогава този кошмар се повторил.
Започнали ужасни инфекции, кракът не спирал да набира, температурата станала още по-
висока. Имало моменти, в които пострадалият се молел докторът да му отреже крака, казвал,
че не го иска и че не иска тази болка. Не издържал на болката. Когато раната гноясвала
изключително много, се налагало вкъщи да сменят превръзките и да стискат до кръв, за да
почувства някакво облекчение. През септември претърпял още една операция, всеки ден
сменял превръзки, сменял антибиотици. Организмът отхвърлял импланта, с който била
прикрепена костта от единия крак към другия, инфекцията вече тръгвала по крака му и
нямало лечение. Тъкмо раната била на път да се затвори и кракът пак набирал и пак
гноясвал. Пострадалият преживял нечовешки болки, съсипал се, отслабнал, не бил същият
човек, не бил усмихнат, не желаел да ходи никъде, не можел да излиза на разходки, защото
стъпалото му блокирало. Не можел да върви много, куцал, не можел да бъде с трите деца,
които отглеждат, особено с най-малкото, което било на 6 години. Понастоящем ходел без
патерици, но спирали и почивали. Връщали се вкъщи, вдигал температура и заспивал. Не
можел да кляка, не можел да бяга, не можел да функционира нормално. Нямало адекватно
лечение за съС.ието, в което е в момента и то не можело да бъде по-добро. Вече го болял
кръстът от неправилната походка, колянната става започнала да се износва, тъй като единият
му крак – левият е с правилна походка, а другият не е. Не можел да стои дълго време прав и
на едно място. Най-големият му страх сега бил да не остане без работа и да не може да се
грижи за децата и за съпругата си. Преди катастрофата ищецът бил изключително усмихнат
и лъчезарен, спортувал активно и бил в абсолютно добро здравословно физическо и
психическо съС.ие. След катастрофата станал тъжен, разстроен, раздразнителен. Изпаднал в
някакъв страх, страх, че остава инвалид.
От показанията на свидетелката М.С.З., майка на ищеца, които съдът кредитира като
ясни, последователни и без противоречия със събраните по делото доказателства, се
установява, че преди катастрофата С. З. е спортувал активно, бил е атлетичен, спортен и
енергичен млад мъж. Вечерта около 22.30-23.00 ч. в деня на катастрофата свидетелката
посетила Спешния център на Окръжна болница, където го чула да вика, да крещи.
Дежурният лекар казал, че пострадалият е с травматична ампутация и че влизат на операция.
От следващия ден след операцията ищецът бил на легло и трябвало да се грижат за него.
Докторът обяснил, че е запазил крака, защото е напипал вена, която пулсира, а другата я
няма. Сухожилията били разкъсани, вътре имало много счупвания, костта тънката, я нямало
около 5 см. След като пламнала инфекцията пострадалият изпитвал много силна болка,
лицето му се изкривявало, ръмжал и мучал от болка. Непрекъснато бил с много висока
температура. Лекарят отказал да му даде обезболяващи на наркотична основа, за да не стане
зависим. На два пъти му правили операции за отстраняване на некротизирала тъкан. Влизал
в барокамера за да се бори с инфекцията. Имало опасност от ампутация на крайника.
Придвижването от едната болница до барокамерата в другата било изключително трудно и
съпроводено с неимоверни болки. След изписването от болницата бил непрекъснато с
температура, с болки, не можел да се движи. Лечението продължило у дома с помощта на
медицинска сестра от квартала. Животът на ищеца бил само в процедури. Плазмотерапия,
изследвания за антибиограма, смяна на антибиотици, инжектиране на кръвна плазма в
стъпалото, но инфекцията не минавала, кракът загнивал, докторът режел до кръв, т.е. до
чисто място. Малко преди Коледа му извадили железата и казали, че опасността от
7
ампутация отпада. Започнали и различни други лечения. Лъчетерапия, електростимулация,
отново барокамера, но нямал сила да всмуква кислорода. Бил отслабнал 10-15 кг. С.
споделял, че само в барокамерата болката падала до поносимост. Това му било ежедневието.
Много трудно се общувало с него. Нямал никакъв социален живот. Отхвърлял телефонни
разговори. Не искал да комуникира и с близките си. Не искал и децата да види. Бил с
непрекъснато обслужване. След Нова година трябвало да се сложи ортеза. Големи петна от
крака били открити рани, нямало кожа. Изработили специална протеза, така че кракът да
стои вътре и да не клюма настрани. Лятото юли-август започнал с патерици да се опитва да
стъпва на крака. Имал опасения, че ще загуби работата си. Страхувал се И. да не си тръгне.
Когато тръгнал на работа малко му се върнало самочувствието, въпреки че ходел с бинтован
крак, раната не била заздравяла и продължавал да прилага антибиотик. Април 2022 г.
направили операция, при която взели парче кост от фибулата на десния крак за да присадят
на левия, но последиците били още по-тежки. Отново трябвало да бъде обслужван от
близките, раната не заздравявала, костта не се калцирала. Отново започнали процедурите,
отново в барокамера и всички други лечения. Много се страхувал, че няма да може да
работи и да изхранва семейството си. Сега пръстите, самият крак и стъпало били изнесени
настрани, гледали навън и стъпвал чрез индивидуално направени за него стелки, защото
кракът е изкривен. Вътрешната горна част на стъпалото била силно деформирана. Там,
където нямало кожа и израснала, тя станала като пергамент – твърда, залепнала за костта и
не бивало да се пипа повече. Не можело да се постави глезенна става. Един ден кракът щял
напълно да блокира и тогава докторите щели да го фиксират. Понастоящем пострадалият не
се събирал с приятелите си, отбягвал ги, за да не притеснява тях, но и себе си, затворил се,
нямало го онзи жизнерадостен човек.
Във връзка с предявения иск за имуществени вреди – пропуснати ползи, по делото е
прието заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът изцяло
кредитира като обективно и компетентно. Според вещото лице, през периода 16.10.2020г. -
28.10.2022г. ищецът е получавал обезщетение за временна неработоспособност за 220 дни
общо. Разликата между полученото от ищеца обезщетение за временна неработоспособност
и сумата, която би получил за трудово възнаграждение за периода 16.10.2020 г. - 28.10.2022
г. е в размер на 5 275,24 лв. общо.
За установяване възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат по делото е прието заключение по допусната съдебна-автотехническа експертиза,
което съдът, с изключение на отговора на въпрос № 5, кредитира като обективно,
компетентно и изчерпателно. Според вещото лице, процесното ПТП е настъпило в тъмната
част на деня, на неосветено място, при сух и чист път с настилка от едрозърнест асфалт.
След летището по посока Варна до мястото на ПТП отсечката е магистрала, няма
ограничителни знаци, между средна и лява лента има прекъсната линия. Не е установено, че
е имало съприкосновение между двете МПС – буса и мотоциклета. Непосредствено преди
удара и в момента на настъпването му скоростта на мотоциклет Suzuki е била 104 км/ч,
опасната зона за спиране – 80 м. Няма достатъчно данни за определяне на скоростта на буса
Рено Мастер. Бусът се е движил в средна лента, зад него в същата лента се е движил
мотоциклет Suzuki, който се е изнесъл в лява лента и е започнал изпреварване. В този
момент, бусът е започнал изпреварване на л.а. движещ се пред него и също се изнесъл в лява
лента. Бусът е навлязъл в лява лента, където е бил мотоциклетът. За да избегне допир
водачът на мотоциклета е навлязъл в ляв банкет и е натиснал спирачка, навел се е наляво и с
дрехата се е остъргал в горна и долна мантинели, части от мотоциклета са се остъргали в
долна мантинела, след което е загубил управление и е паднал. В съдебно заседание вещото
лице пояснява, че не твърди категорично, че преди ПТП мотоциклетът се е движел в
средната или в лявата лента, тъй като липсват останали на място следи, а е направил този
извод на база показанията на свидетелите в наказателното производство. Съдът не
кредитира извода на вещото лице по т. 5 от поставените задачи, че водачът на мотоциклет
8
Suzuki е следвало преди изпреварването да се изнесе в лява лента и да се движи там по-
продължително време, така че водачът на изпреварваното МПС да го забележи, тъй като
същият почива на предположението, че мотоциклетистът се е изнесъл бързо и внезапно (в
рамките на 1 – 1,5 сек.) в изпреварващата лента, за което по делото липсват доказателства.
От правна страна:
Отговорността на застрахователя по прекия иск с правно основание чл. 432 от ГПК е
функционално обусловена от отговорността на застрахования по задължителната
застраховка „гражданска отговорност“ водач на моторно превозно средство. Отговорността
на водача е за непозволено увреждане и фактическият и състав включва действие или
́
бездействие, което е противоправно, извършено е виновно и в резултат от което са
настъпили вреди.
Противоправността на деянието и вината на дееца Б.Х.Б. са установени с влязла в
сила Присъда № 7/17.01.2023 год. По НОХД 4379/2022 по описа на РС – Варна. Съгласно
разпоредбата на чл. 300 от ГПК в настоящото производство е изключена преценката на
доказателства относно елементите от фактическия състав на престъплението, за което е
наложено наказание на виновния водач, и същите следва да се приемат за установени по
висящия спор относно гражданските последици от деянието – извършването на деянието,
неговата противоправност и виновността на водача. Безспорно е установена причинно-
следствена връзка между деянието на водача на т.а. „Рено Мастер" с peг. № ***** и
претърпените от ищеца З. неимуществени и имуществени вреди.
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява по несъмнен начин, че към момента на настъпване на процесното ПТП е било
налице валидно застрахователно правоотношение по отношение на т.а. „Рено Мастер" с peг.
№ *****, като отговорността на водача Б.Х.Б. е покрита от задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите със застраховател „ЗАД Армеец“ АД по
силата на Застрахователна полица № BG/11/119003027481, валидна към 16.10.2020г.
При така установените по делото факти, съдът намира, че е осъществен фактическият
състав на отговорността на застрахователя по застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите по предявен от пострадало лице пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1
от КЗ във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, с оглед на което искът за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди се явява основателен.
Съобразно критерия за справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД, и съгласно
задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът,
характерът и степента на констатираното увреждане и съС.ието на пострадалия; начинът на
извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата
продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на
увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са
травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност;
психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие;
възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тези
обстоятелства при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази
насока съдебна практика.
Към момента на настъпване на застрахователното събитие ищецът е бил на възраст
34 години без данни за придружаващи заболявания, водел е активен живот и е бил в добра
физическа форма, спортувал е активно. От медицинска гледна точка се касае за тежка
травма в областта на десния глезен и дясното ходило – увреждания на кости, сухожилия,
9
съдове и меки тъкани в областта на дясно ходило и глезена в съседство, с такава тежест, че
се определят като травматична ампутация на ходилото, обусловило осакатяване на
засегнатия десен долен крайник и изпълващо смисъла на медико-биологичен критерий за
загуба или осакатяване на крак. Наред с това ищецът е претърпял и разкъсно-контузна рана
в областта на пръстите на лявата длан, множество дълбоки ожулвания в областта на дясната
китка, лява седалищна област, лява подбедрица и левия глезен. Без съмнение в момента на
ПТП пострадалият е изпитал силен и основателен страх за живота си, тъй като като водач на
мотоциклет, макар и с лични предпазни средства, той е бил напълно незащитен от системи
за пасивна безопасност. Лечението е било изключително трудно и продължително.
Извършени са няколко хирургични интервенции, благодарение на които е избегната
ампутация на крайника, но в крайна сметка не са довели до възстановяване на функциите
му. Раздробяването и размачкването на костите в областта на глезена и петата, както и
липсата на част от малкия пищял, правят невъзможно излекуването на фрактурите.
Лечението се е оказало изключително трудно, в продължение на около две години, при
невъзможност на ищеца да се обслужва сам и нужда от непрестанни грижи от страна на
близките му. През целия оздравителен период пострадалият е изпитвал непрекъснати
нечовешки физически болки и страдания, резултат и от персистиращите упорити инфекции
в областта на нараняванията. Възстановителният период на практика не е приключил.
Претърпяното пътнотранспортно произшествие е преобърнало изцяло живота на
пострадалия С. З.. Уврежданията са довели до много сериозни и необратими негативни
промени както в трудовия и социалния живот, така и в личните и семейните отношения на
ищеца. С. З. не само се страхува да не загуби работата си, но е лишен от перспектива да
извършва пълноценна трудова дейност. Загубил е способността да се грижи за най-близките
си хора – деца и съпруга. Изпаднал е в положение на физическа зависимост, което само по
себе си е изключително травмиращо обстоятелство за човек, който е бил в разцвета на
силите си. Отнета му е възможността да общува пълноценно, да има нормален личен живот,
семейни отношения. Поради невъзможността да води нормален социален живот е загубил
голяма част от приятелите си. Пострадалият коренно се е променил като поведение – от
спокоен и уравновесен човек е станал агресивен и необщителен. Към момента пострадалият
не е възстановен – продължава да изпитва физически и психически болки и страдания,
трудно се придвижва води непълноценен личен и професионален живот. Прогнозата не е
добра, възможно е и допълнително влошаване на съС.ието. В обобщение, съдът намира за
изцяло доказани изложените в исковата молба фактически твърдения относно претърпените
от ищеца С. З. неимуществени вреди.
При така установените болки и страдания, съобразно критерия за справедливост,
въведен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът намира за адекватен размер на дължимото на
ищеца обезщетение за неимуществени вреди, определен към датата на извършване на
деликта – 16.10.2020 г., сумата от 300 000,00 лева.
Претенцията за имуществени вреди в размер на 8 939,05 лева – разходи за лечение –
за закупени медикаменти, консумативи, импланти, медицински услуги, различни видове
лечения, хоспитализация е изцяло доказана от приетите по делото писмени доказателства и
заключение на СМЕ.
Претенцията за имуществени вреди (пропуснати ползи) в размер на 6 497,49 лева,
представляващи разликата между трудовото възнаграждение, което би получил ищецът, и
обезщетението, получено за времето в отпуск по болест, за периода от 16.10.2020 г. до
28.10.2022 г., е доказана до размер на 5 275,24 лв., а в останалата част е неоснователна.
По възражението за съпричиняване съдът намира следното:
Съгласно практиката на ВКС на РБ, обективирана в постановените по реда на чл. 290
от ГПК решения № 159 от 24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на II т.о. и № 98 от 08.07.2010
г. по т.д. № 942/2009 г. на II т.о., принос за настъпване на увреждането е налице, когато
10
пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпването на вредите
или е допринесло за механизма на увреждането, като тежестта за установяване на тези
обстоятелства е върху страната, която твърди, че е налице съпричиняване. Приносът на
увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога това му поведение трябва да е противоправно и да води до
настъпване, или да улеснява настъпването на вредоносния резултат, т.е., в някаква степен да
го обуславя.
Възражението се основава на твърденията, че мотоциклетът не е бил с включени
светлини, че ищецът е предприел изпреварване като не се е съобразил с вече навлизащия или
навлезлия в лява лента бус, с което е нарушил разпоредбите на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, че е
управлявал мотоциклета с несъобразена скорост, предвид характера и интензивността на
движението, с което е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Нито е едно от наведените от ответника твърдения не се подкрепя от събраните
поделото доказателства. Няма никакви данни, че мотоциклетът не е бил с включени
светлини. Видно от приетото по делото заключение на вещото лице по допуснатата САТЕ,
ищецът не се е движел с несъобразена скорост. По делото не е установено категорично, дали
непосредствено преди произшествието мотоциклетистът се е движел зад микробуса или в
лявата пътна лента. В съдебно заседание вещото лице признава, че това е само
предположение. Не се установява и механизъм на настъпване на процесното ПТП, при
който първо микробусът е предприел маневра преминаване в лявата пътна лента, а едва след
това мотоциклетът – самоубийствен сценарий, който освен, че не почива на установените
факти, е и житейски нелогичен. Не се установи мотоциклетистът да се е изнесъл бързо и
внезапно в изпреварващата лента, с което да е допринесъл за настъпване на произшествието.
От друга страна, въз основа на установените по делото факти се налага извода, че
единствената причина за инцидента е неправомерното поведение на водача на микробуса
т.а. „Рено Мастер" с peг. № ***** Б.Б., който е престъпил забраната да се вреди другиму,
като е нарушил правилата за движение по пътищата – предприел е маневра като се е
отклонил наляво по платното за движение, за да премине в друга пътна лента, без да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението и без да се съобрази с
тяхното положение, посока и скорост на движение (чл. 25, ал. 1 от ЗДвП).
Следователно, възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия ищец е неоснователно.
Основателността на исковете за главница обуславя основателност и на акцесорните
претенции за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва до датата на
погасяване на задължението на застрахователя. Върху обезщетенията за вреди на осн. чл.
429, ал. 3 от КЗ се дължи законна лихва от датата застрахователната претенция, която е
получена от ответника на 19.04.2021 г. По отношение на част от претенцията за
имуществени вреди – за направени разходи за лечение, началната дата на обезщетението за
забава е датата на извършване на съответния разход. Претенцията за присъждане на
законната лихва считано от 19.04.2021 г. е основателна по отношение на разходите,
направени до тази дата в общ размер 3 432,38 лева – до позиция № 56 от представената по
делото справка по чл. 366 от ГПК. За разходите направени след 19.04.2021 г. в общ размер
5 506,67 лева – от позиция № 57 до № 118 от представената справка по чл. 366 от ГПК,
претенцията за присъждане на законната лихва е основателна от датата на съответната
фактура или касов бон до окончателното изплащане на задължението.
Отговорност за разноски.
Направено е искане от процесуалния представител на ищеца адв. В. Ш. за
присъждане в негова полза на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА. С
оглед на материалния интерес съразмерно на уважената част ще се присъди минималното
адвокатско възнаграждение, определено съобразно Наредба № 1 /2004 г. на ВАС, в размер
11
на 16 650,00 по първия, 1 193,90 по втория и 771,09 лева – по третия иск, или общо 18 614,99
лева.
Ответникът, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК има право на сторените разноски съразмерно
на отхвърлената част от третия иск – за имуществени вреди под формата на пропуснати
ползи. Видно от представения списък по чл. 80 ГПК претендират се 250 лева за вещо лице и
възнаграждение за юрисконсулт, което съдът с оглед на фактическата и правна сложност на
частично отхвърления иск определя в размер на 150 лева, или общо 400 лева, от които ще се
присъди сумата от 75,24 лева.
Ответното дружество, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъдено да заплати
по сметка на ВОС дължимата по делото държавна такса от 12 617,46 лева и 800 лева
разноски за вещи лица или общо 13 417,46 лева, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество Армеец" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „С. Караджа" № 2, да заплати на С. З.
З., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „Христо Смирненски“ № 17а, ет. 2, следните суми:
- сумата от 300 000,00 (триста хиляди) лева – неимуществени вреди за претърпени болки и
страдания, ведно със законната лихва, считано от 19.04.2021г. до окончателното изплащане
на задължението; - сумата от 8 939,05 (осем хиляди деветстотин тридесет и девет и 0,05)
лева – имуществени вреди (загуба) за закупени медикаменти, консумативи, импланти,
медицински услуги, различни видове лечения, хоспитализация съгласно представена по
делото с молба вх. № 17610/13.07.2023 г. справка по чл. 366 от ГПК, ведно със законната
лихва считано от 19.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението върху частта
от присъдената сума в общ размер 3 432,38 лева – позиции от № 1 до № 56 от представената
по делото справка по чл. 366 от ГПК, и ведно със законната лихва считано от датата на
съответната фактура или касов бон до окончателното изплащане на задължението върху
частта от присъдената сума в общ размер 5 506,67 лева – позиции от № 57 до № 118 от
представената по делото справка по чл. 366 от ГПК; - сумата от 5 275,24 (пет хиляди двеста
седемдесет и пет 0,24) лева – имуществени вреди (пропуснати ползи) представляващи
разликата между трудовото възнаграждение, което би получил ищецът, и обезщетението,
получено за времето в отпуск по болест, за периода от 16.10.2020 г. до 28.10.2022 г., ведно
със законната лихва, считано от 01.11.2022 г. до окончателното изплащане на задължението,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 6 497,49 лева, като всички вреди са резултат от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 16.10.2020 г. в гр. Варна на автомагистрала
„Хемус", по вина на водача на т.а. „Рено Мастер" с peг. № ***** Б.Х.Б., застрахован при
ответника по риска "Гражданска отговорност на автомобилистите" към момента на
осъществяване на деликта, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество Армеец" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „С. Караджа" № 2, да заплати на
адвокат В. Ж. Ш. от АК – Варна, адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ № 15, сумата от 18
614,99 лева на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД,
ЕИК *********, гр. София, да заплати по сметка на Варненски окръжен съд в полза на
бюджета на съдебната власт сумата от 13 417,46 лева, представляваща дължимите по
делото държавна такса и разноски, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА С. З. З., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „Христо Смирненски“ №
17а, ет. 2, да заплати на "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
12
Здраве" АД, ЕИК *********, гр. София, сумата от 75,24 (седемдесет и пет 0,24) лева, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
13