ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 71
гр. Перник, 13.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на тринадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Частно наказателно дело
№ 20221700200118 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.68, ал.6, вр. ал.5 НПК.
Постъпила е молба от адв.А., като защитник на обвиняемия И.В. с която се иска
отмяна на постановената по отношение на последния забрана за напускане на страната от
Специализирана прокуратура София.
Пернишки окръжен съд, след като взе предвид мотивите по направеното искане и
събраните по делото доказателства, намери следното:
С постановление от 05.02.2020 г. постановено по досъдебно производство /ДП/ №
226/2019 г. на СО при СП И. Н. В. е привлечен като обвиняем за престъпления по чл.219,
ал.3 и по чл.220, ал.1, вр. чл.26 НК.
С постановление от 24.09.2020 г. прокурор при СП забранил на обвиняемия Н. да
напуска пределите на Република България. Като мотив за тази забрана в постановлението е
посочено, че доколкото посоченото лице притежава качеството „обвиняем“ и е привлечен за
тежки умишлени престъпления „…е налице необходимост от допълнителна гаранция, че
обвиняемия ще бъде на разположение на органите на наказателното производство и няма да
се укрие извън територията на Р. България“.
При така изложеното съдът намира молбата на адв.А. за основателна по
изложените в нея съображения.
Разпоредбата на чл.68, ал.1 НПК предвижда, като формално основание за
налагане забрана на обвиняем да напуска пределите на страната, привличането му като
такъв за тежко умишлено престъпление или престъпление с което е причинена смърт. В
алинея 6 на същия текст е предвидена възможността тази забрана да бъде отменена ако не
съществува опасност обвиняемия да се укрие извън страната. Следователно това е и
отправния критерий който следва да се вземе предвид при преценка основателността на
1
искането по чл.68, ал.6 НПК.
В конкретния случай обвиняемият търпи ограничението за период от година и
шест месеца– забраната е наложена с постановление от 24.09.2020 г. (том 142, л. 4 от
досъдебното досие). Това обстоятелството е относимо, доколкото продължителността на
периода на прилаганото ограничение налага да се установи дали значими фактори
оправдават съществуването му в аспекта на неговата пропорционалност. Такива фактори се
явяват всички възможни, сочещи на реална опасност от укриване на обвиняемия в чужбина
и налагащи по тази причина защитата на действителния обществен интерес, надделяващ над
правото на свободното придвижване, гарантирано и на наднационално равнище с
разпоредбата на чл.2 от Протокол № 4 към ЕКПЧ.
Настоящият съд отбелязва принципното си виждане, че забраната за напускане на
пределите на страната поначало не представлява самоцелно ограничение, насочено към
препятстване на свободното придвижване на изправения пред правосъдието. Легитимната й
цел е да попречи на обвиняемия/подсъдимия да се укрие в чужбина и така да осуети
приключването на водното срещу него наказателно производство. Затова всякога е нужно да
се прецени внимателно балансът между преследваната цел и защитеното право на всеки
субект, който не е лишен от свобода и спрямо когото не е взета мярка за неотклонение,
ограничаваща свободата му, да се придвижва свободно.
По делото няма данни, очертаващи реална опасност от укриване на И.В. извън
страната, поради което и продължаващо ограничение с обжалваното постановление се явява
незаконосъобразно.
Обвиняемия има трайни обвързаности в България– притежава имущество, семеен
е, грижи се сам за болната си и възрастна майка. Трудовата и социална обвързаност на В.
също изцяло са с Република България. Преценката за имотното състояние на обвиняемия и
семейството му е в основата на извода на съда, че данните по делото не разкриват
обвиняемият да разполага със значителни средства, които да му позволят да установи себе
си и семейството си трайно в чужбина, още по-малко, предприемайки и специални усилия за
възможно укриване от правораздавателните органи, разполагащи с правната възможност да
издадат европейска заповед за арест за екстрадиция и да изискат предаването на българския
гражданин, в случай че последният се отклони от процесуалното си задължение да се явява
в производството по делото. В абстрактен план подобна възможност съществува за всеки,
но по отношение на обвиняемия тя не се разкрива от конкретно съдържащи се в делото
факти.
На последно място, не могат да бъдат игнорирани фактите, свързани с
процесуалното поведение на обвиняемия, което е било безукорно досега. Между другото
няма данни обвиняемия да е искал да напусне страната до момента.
В обобщение от изнесеното съдът приема, че забраната за напускане на
пределите на страната, наложена на обвиняемия понастоящем се явява прекомерно
ограничение, надхвърлящо легитимните цели, заложени в същината на мярката за
2
процесуална принуда. Процесуалното поведение на подсъдимия позволява извод, че и без
прилагането на мярката същият няма да осуети развитието на воденото срещу него
наказателно производство, защото няма реална опасност от укриването му в чужбина. В
този смисъл са налице предпоставки за уважаване на искането за отмяна на наложената
забрана за напускане пределите на страната. Съдът изрично отбелязва, че обвиняемият
следва да съобразява приоритетно ангажимента си да се явява пред компетентните
досъдебни и съдебни органи, така че да не причинява отлагане на действия по делото заради
пътуване извън страната, при отчитане на риска от утежняване на прилаганата спрямо него
мярка за неотклонение чрез замяната й с по-тежка, в случай че се отклони от него.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ наложената с постановление от 24.09.2020 г. на прокурор при
Специализирана прокуратура забрана на обвиняемия И. Н. В. с ЕГН********** да напуска
пределите на Република България по досъдебно производство № 226/2019 г. на СО при СП
пр. пр. № 2651/2019 г. на СП.
Определението подлежи на обжалване и протест пред Софийски апелативен съд
в седем дневен срок от съобщението до страните за това.
След влизане на определението в сила препис да се изпрати на Дирекция
„Български документи за самоличност“ и ГД „Гранична полиция“ при МВР за сведение и
изпълнение.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3