№ 3435
гр. София, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110130154 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане искове с правно основание по чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД.
В исковата молба ищецът „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, гр.София твърди, че на
18.07.2022 г. между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и ответника И. П. И. бил сключен
договор за потребителски кредит тип кредитна линия „Кешио“, по силата на който на
последния бил предоставен кредит в размер на 3000,00 лева, със задължения да върне
сумата ведно с договорна лихва, на 12 месечни вноски в размер от по 309,55 лева.
Ищецът поддържа, че след усвояване на кредита ответникът не изпълнил поетите
задължения, като останала непогасена сумата от 2310,86 лева – главница и 165,54 лева
– договорна лихва. Поддържа още, че на 17.08.2023 г. сключил договор за продажба и
прехвърляне на вземания с горепосоченото дружество, по силата на който придобил и
задължението на настоящия ответник, произтичащо от гореописания договор за
кредит. Ищецът твърди, че изпратил уведомление по чл.99 ЗЗД за извършената цесия,
за което бил надлежно упълномощен от цедента. Тъй като длъжникът не изпълнил
задължението си по процесния договор, ищцовото дружество подало заявление по
чл.410 ГПК, въз основа на което в СРС било образувано ч.гр.д.№ 6791/2024 г. и
издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Тъй като заповедта била
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, на дружеството били дадени
указания, че може да предяви иск за установяване на вземането. С оглед предходното
ищецът обосновава правния си интерес от предявените искове, като моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата
1
от 2 310,86 лева, представляваща главница по Договор за предоставяне на
потребителски кредит тип кредитна линия - Кешио № ********* от 18.07.2022 г.,
ведно със законната лихва, считано от 07.02.2024 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 165,54 лева, представляваща договорна лихва за периода от 18.07.2022 г. до
18.07.2023 г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения по
реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника, в който се изразява
становище за неоснователност на предявените искове. Сочи се, че в представените към
исковата молба договор за кредит и приложенията към него липсва подпис на
ответника, като на последния не е връчена и покана за заплащане на евентуално
дължими погасителни вноски. Отделно от предходното се излагат доводи, че по делото
не са представени доказателства за упълномощаване на цесионера от цедента, а
договора за цесия не е подписан от надлежно упълномощено лице.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 6791/2024 г. по
описа на СРС е, че по заявление на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът –
настоящ ответник да заплати на заявителя сумата от 2 310,86 лева, представляваща
главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит тип кредитна линия -
Кешио № ********* от 18.07.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 07.02.2024
г. до изплащане на вземането, както и сумата от 165,54 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 18.07.2022 г. до 18.07.2023 г.
С разпореждане от 12.04.2024 г. по ч.гр.д.№ 6791/2024 г. по описа на СРС, съдът
е констатирал, че срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от
длъжника, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск
за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е
подал исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.
От приложения по делото и неоспорен от ответника договор № ********* за
потребителски кредит тип кредитна линия-кешио се установява, че на 18.07.2022 г.
между "Кеш Кредит Мобайл" ЕАД и ответника е сключен договор, по силата на който
горепосоченото дружество е предоставило на ответника сумата от 3000,00 лв. със срок
на кредита – 18.07.2023 г. Към договора за кредит е приложен погасител план и общи
условия.
За установяване на материалноправната си легитимация ищецът е представил по
делото договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 17.08.2023 г., по
силата на който "Кеш Кредит Мобайл" ЕАД, в качеството му на цедент, е прехвърлило
възмездно на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в качеството му на цесионер, свои парични
2
вземания, възникнали на основание встъпване на цедента в правата на кредитора по
договорите за кредит, сключени между ищеца и физически лица, сред които и този,
сключен с ответника.
От Приложение № 1 към цесията се установява, че вземането на ответника е
сред прехвърлените вземания като към 03.08.2023 г. общият дълг по кредита възлиза
на 2 476,40 лева.
Видно от т.4.3 от договора за цесия е, че на датата на прехвърляне цедентът
изрично ще упълномощи цесионера с правото за уведомяване на длъжниците, чиито
вземания се прехвърлят с договора. Посочено е още, че цесионерът се задължава сам
да извърши уведомяването от името на цедента, като последния се задължава в срок до
три работни дни от датата на прехвърляне, да представи писмено пълномощно, даващо
представителна власт на цесионера да извършва уведомяването от името на цедента до
длъжниците по прехвърлените вземания, съгласно чл.99, предл.3 ЗЗД. По делото не е
представен препис от пълномощно съгласно уговорките в договора.
По делото е представено адресирано до ответника уведомление за извършената
цесия, което е върнато с отбелязване, че е непотърсено от адресата.
По делото е изслушано заключението на съдебно-счетоводна експертиза, което
не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и компетентно дадено.
Видно от същото е, че вещото лице, след запознаване с материалите по делото и
извършените проверки е констатирало, че сумата от 3000,00 лева е преведа на
18.07.2022 г. на посочена от кредитополучателя банкова сметка. Към датата на
прехвърляне на вземането в полза на ищеца, дължимата сума по кредита възлиза на
общо 2476,40 лева (2 310,86 лева – главница и 165,54 лева – договорна лихва), като е
погасена главница в размер на 1049,14 лева.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при условията
на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе
си последици, a именно: че валидно е възникнало твърдяното облигационно
правоотношение по договор за кредит, че кредиторът е изпълнил задълженията си по
сключения договор, в т.ч. че е предоставено ползването на уговорената сума, че
вземането е изискуемо и какъв е размерът на задължението на ответницата, както и че
е сключен валиден договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил правата по
процесния договор за кредит, и надлежно съобщаване на цесията на длъжника.
На първо място следва да се отбележи, че в представения по делото договор
липсват подписи както за представител на кредитодателя, така и за кредитополучател.
Представения по делото препис на установява съществуване на валидно облигационно
правоотношение между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и ответника в производството.
3
Макар и неформален, договорът за заем е реален договор, поради което същият се
счита сключен не в момента, когато между страните е постигнато съгласие едната да
заеме, а другата да получи в заем пари, а когато въз основа на това съгласие заетите
пари бъдат предадени на заемателя. В конкретния случай, по делото не са представени
доказателства, че сумата по процесния договор е предадена на ответника. Дори да се
приеме, че предаването на сумата се установява от заключението на приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза, то при липса на подписан договор или
доказателства в тази насока, не може да се приеме за безспорно установено, че
ответникът е поел задължение да върне преведената му сума.
Макар предявените искове да са неоснователни само въз основа на
гореизложеното, съдът намира за необходимо да отбележи, че в случая ответникът не
е надлежно уведомен за прехвърляне на вземането. Следва да се има предвид, че
договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго
правно основание, като вземането преминава върху цесионера в обема, в който
цедентът го е притежавал - чл.99, ал.2 ЗЗД. Длъжникът по вземането не е страна
по цесията. В закона липсва изискване за форма за действителност на цесията.
Цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало в момента
на сключването на договора. Заедно с вземането върху цесионера по силата на закона
преминават и всички акцесорни права (освен ако е уговорено
противното). Обстоятелството, че цесията засяга интересите както на страните по
договора, така и на трето лице - длъжника, налага извършването на допълнително
действие - съобщаване на длъжника за цесията съгласно чл.99, ал.3 и 4 ЗЗД.
Съобщението е едностранно изявление, с което длъжникът се известява, че вземането
на неговия кредитор е прехвърлено на нов кредитор. То е неформално и за да породи
действие трябва да бъде извършено от стария кредитор (цедента) - чл.99, ал.3 ЗЗД.
Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената
замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на
задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла
на чл.75, ал.1 ЗЗД. Целта на задължението на цедента за уведомяване на длъжника за
прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото
задължение - да изпълни задължението си точно като плати на надлежно
легитимирано лице, което е носител на вземането. Без да е елемент от фактическия
състав на договора, съобщението има значение с оглед на третите лица - длъжника,
правоприемниците и кредиторите на цедента и на цесионера. Прехвърлянето на
вземането има действие за всички трети лица от момента, в който съобщението бъде
получено от длъжника - чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Съгласно практиката на ВКС (решение № 243/06.03.2017 г. по т. д. № 3501/2015
г., І т. о., решение № 449/06.03.2013 г. по гр. д. № 1268/2011 г., IV г. о., решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о. и др.), съобразно разпоредбите на чл.99,
4
ал.3 и 4 ЗЗД правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до
длъжника, извършено от цедента (стария кредитор), но не и съобщението, извършено
от цесионера (новия кредитор). Цесионерът става титуляр на вземането в отношението
със стария кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо длъжника е от
съобщаване на прехвърлянето от цедента – чл.99, ал.4 ЗЗД. Същевременно, поради
отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да
бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за
надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление
му е връчено като приложение към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника с нея, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар
и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от
съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК.
В конкретния случай по делото няма данни да е налице надлежно връчване на
съобщение от цедента на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането преди
образуване на исковото производство, нито би могло да се приеме, че това е сторено с
връчване на препис от исковата молба, тъй като към същата не е приложено
уведомление. По тези съображения настоящият състав намира, че при липса на
доказателства за изходящото от цедента уведомление, достигнало до ответника, е
налице ненадлежно съобщаване на цесията съгласно изискването на чл.99, ал.3 ЗЗД, с
което осъщественото прехвърляне на вземането да поражда действие и за длъжника на
основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Ето защо, следва да се обоснове извод, че ищецът не е
материалноправно легитимиран да претендира цедираното му вземане срещу
ответника, тъй като последният дължи да престира не на него, а евентуално на стария
кредитор.
На последно място, дори хипотетично да се приеме, че между ответника и „Кеш
Кредит Мобайл“ ЕАД е бил сключен договор, то този договор е потребителски, поради
което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК).
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива
възражения или не (в този смисъл е решение № 23/07.07.2016г. по т.д. №
3686/2014г., I т.о. на ВКС). Доколкото в случая се касае за приложение на
императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от
т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк.д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК,
нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и
приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
5
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт
– не по - малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за
потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. Макар от
събраните по делото доказателства да се установява, че по – голяма част от
императивно определеното съдържание на договора е налице, то договорът е
невалиден поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК. Така, в процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с
посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР на заема и
годишното оскъпяване на заема. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране
годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него
и как се формира посочения в договора ГПР от 49,97 % /. В този порядък следва да се
посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид,
в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената
величина следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани
всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение.
В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно
посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема /който е
фиксиран/, както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности
се съотнасят към ГПР по договора. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто
алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо /в
материалноправен смисъл/. След като кредиторът, при формиране цената на
предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го
оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е включено в тях. Съобразно
гореизложеното, кредитното правоотношение между страните се явява
недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в
състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.
Съобразно нормата на чл.23 ЗПК, при недействителност на договора за кредит,
длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения
финансов ресурс. Тази сума обаче не може да бъде присъдена в рамките на настоящия
процес, доколкото неговият предмет е заплащане на суми, за които кредиторът твърди,
че са му дължими на основание сключен договор за поръчителство и суброгиране в
правата на кредитора, което вземане впоследствие е прехвърлено с договор за цесия,
които последващи правоотношения изискват наличие на действителен договор за заем.
6
Предвид гореизложеното, настоящият съд намира исковите претенции за
неоснователни и недоказани, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ответникът. По делото няма
доказателства за направени разноски както и искане в тази насока, поради което съдът
не дължи произнасяне.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по
разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от
ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. В заповедното производство също
няма доказателства за направени от длъжника – настоящ ответник разноски, поради
което съдът не присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Възраждане, ул.“Рачо Петков-
Казанджията“ № 4–6 против И. П. И., ЕГН ********** искове с правно основание по
чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД – за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 310,86 лева, представляваща
главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит тип кредитна линия -
Кешио № ********* от 18.07.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 07.02.2024
г. до изплащане на вземането, както и сумата от 165,54 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 18.07.2022 г. до 18.07.2023 г., за което по ч.гр.д.№
6791/2024 г. по описа на СРС, 43-ти състав е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 12.02.2024 г.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7