Решение по дело №65/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 617
Дата: 24 юли 2020 г. (в сила от 30 май 2022 г.)
Съдия: Диляна Николова Йорданова
Дело: 20192100900065
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е   

№162

гр. Бургас, 24.07.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски окръжен съд, първо гражданско и търговско отделение, в открито съдебно заседание, на двадесет и шести юни, две хиляди и двадесета година в състав:

 

Съдия: Диляна Йорданова

 

при секретаря Станка Чавдарова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 65 по описа на БОС за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на глава 32 от ГПК „Търговски спорове“.

Образувано е по исковата молба от А.А.А., ЕГН **********,***, адв. Панайот Велков от АК-Бургас, съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ №18, ет.3, офис 6, изменена с молба от 16.04.2019г по делото, с която  е предявен иск с правно основание чл. чл.432 от КЗ срещу Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК121130788, със седалище гр. София, район Лозенец, бул. „Черни връх“ №51 Д, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 160 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат от реализирано ПТП на 24.08.2018г.***, в района на кв. Ветрен, при управлението на МПС марка „Сеат“, модел „Леон“, рег.№А4670НК, управлявано от С.Георгиев Гавраилов, застраховано по застраховка „гражданска отговорност” при ответника-застраховател към датата на деликта със застрахователна полица №BG/22/118001261222, със срок на валидност 25.04.2018г.-25.04.2019г., както и сумата от 10 980,46 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, ведно със законната лихва върху главницата за неимуществени вреди, считано от датата на увреждането 24.08.2018г. до окончателното плащане и върху главницата за имуществени вреди, считано от датата на предявяване на исковата молба – 07.02.2019г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че като пешеходец на 24.08.2018г. е блъснат на забранен за управление на МПС участък на пътното платно - „коси успоредни линии“, обозначен с маркировка „М-15“, като водачът на застрахования при ответника автомобил е нарушил правилата за движение - не е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС, движил се е с несъобразена скорост с конкретната пътна обстановка и с условията на видимост и е влязъл в забранен за управление на МПС участък. Счита, че произшествието е настъпило по изключителна вина на водача Гавраилов, който не е спазил разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1, чл.5, ал.2, т.1, чл.20, ал.1 и чл. 6, т.1 от ЗДвП. Посочва, че при удара е получил следните телесни увреждания - изпадане в безсъзнание, фрактури на носа, на лява и дясна раменни кости, множество счупвания на лява подбедрица, на седмо, осмо и девето ребро в дясно, пневмоторакс в дясно, увреждане и отток на бял дроб, както и множество синини, натъртвания и охлузвания. Ищецът поддържа, че след инцидента е откаран в УМБАЛ Бургас с екип на спешна медицинска помощ и хоспитализиран в ОАИЛ. Изнася данни, че му е проведено оперативно лечение, след въвеждането под обща анестезия с поетапно открита репозиция на дистален радиус и метална остеосинтеза с плака, открита репозиция на фрактурите на ляв и десен хумерус и метална остеосинтеза, кръвна репозиция,  на открита фрактура на лява подбедрица, поставен е външен фиксатор и са имобилизирани горните му крайници. Твърди, че е изписан на 19.09.2018г. от Отделението по ортопедия и травматология с предписание за домашно лечение от 20 дни и предстоящо извършване на нова операция, свързана с подмяна на метален фиксатор и метална остеосинтеза, като на 16.10.2018г. отново е постъпил в същото отделение, където е проведено оперативно лечение-екстракция на метална остеосинтеза и поставена диагноза „фрактура крурис синистри“. Посочва, че на 19.10.2018г. е изписан с поставена гипсова имобилизация на опериран крак за период от три седмици и му е предписан антикоалугант. Ищецът заявява, че на 26.11.2018г. е продължил  лечението си в болницата и отново е опериран с поставена окончателна диагноза „фрактура крурис синистри“. Според изложеното от ищеца в месеците след операциите е бил неработоспособен, към момента е на легло и може да се предвижда в дома си само с проходилка. След инцидента е изпитал силен стрес, прераснал в самоизолация, тревожност и безпокойство, все още страда от безсъние, страхува се от автомобили и има болки в областта на травмираните и оперираните участъци, както и загрозяващи белези по лицето, ръцете и левия крак. С молба на л.54 по делото в предмета на производството са въведени допълнителни увреждания, настъпили в хода на процеса. Ищецът посочва, че на 21.03.2019г. е постъпил в МБАЛ Бургасмед ЕООД с оток на ляв глезен и подбедрицата, които са били зачервени и с локална температура, както и с гноевидна секреция в областта на оперативния цикатрикас. Твърди, че на 22.03.2019г. е проведена поредна операция и направено щателно почистване на оперативното поле, извършена обширна фасцеотомия и ревизиран костен дефект. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който предявените искове се оспорват по основание и размер, като се прави се възражение за съпричиняване, че вредите са настъпили и поради виновното поведение на ищеца, който в нарушение на чл.108, ал.1 от ЗДвП и не се е движил по тротоара или банкета на пътното платно. Развиват се доводи, че с исковата молба е представен само констативен протокол за ПТП с пострадали лица, като не е доказан механизма на ПТП. Оспорва се механизма на ПТП, както и причините за настъпването му, описани в констативния протокол за ПТП. Оспорва се акцесорната претенция за законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, с аргументи, че е дължима от датата на уведомяването на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие или на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице.

Срещу подадения писмен отговор не  е депозирана допълнителна искова молба от ищеца в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК.

Предявените искове  са с правно основание чл. 432 от КЗ, като същите са допустими. Видно от представените доказателства с исковата молба, съобразно изискванията по чл. 380 вр. чл. 106 от КЗ ищецът е предявил пред застрахователя претенция за определяне и изплащане на обезщетение за неимуществени и за имуществени вреди, която не е удовлетворена в срока по чл. 498, ал. 3 вр. чл. 496, ал. 1 КЗ.

Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен констативен протокол с пострадали лица от 24.08.2018г.***, съгласно който на посочената дата, около 22,00 часа, е настъпил инцидент, при следните обстоятелства:  в гр. Бургас, на път №ПП I-6, 486-ти километър, при управлението на лек автомобил „Сеат“, модел „Леон“**********, водачът С.Г.Г.поради движение с несъобразена скорост с конкретните пътни условия и видимост е реализирал ПТП, при което е блъснал ищеца, който се е движил на платното за движение по посоката на движение на пътното превозно средство. Видно от схемата към протокола за  ПТП водачът на л.а. „Сеат“, модел „Леон“**********, е навлязъл в забранен за управление на МПС участък „коси успоредни линии“, обозначен с маркировка „М15“.  Като диагноза на пострадалия  съставителят е посочил, че поради опасност за живота е откаран в болницата от екип на спешна медицинска помощ.

В конкретния случай протоколът за ПТП е констативен, съставен от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случай, посочен в чл.125 ЗДвП, доколкото се касае за  нараняване на човек. Същият се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените и пряко възприети от длъжностното лице факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието.

Не е спорно по делото, че пострадалият А.А.А. непосредствено след процесното ПТП е бил откаран в МБАЛ-Бургас. Съгласно представените експертизи по делото същият е постъпил на 24.08.2018г. в Отделението по ортопедия и травматология в тежко общо състояние и изписан на 19.09.2018г. При първоначалното постъпване в болницата са констатирани множество охлузвания и хематоми на главата, счупване на носни костици, двустранно везикулално дишане, липсващо в ляво върхово, подкожен ефизем в дясно аскиларно, открита фрактура на ляв глезен, ляв и десен хумерус /мишнична кост/. Поставена е диагноза открита фрактура на ляв хумерус проксимално, разкъсно-контузна рана на ръката, фрактура на десен хумерус, фрактура на ляв радиус в дистална част, счупване на 7, 8 и 9 ребра в дясно, пневмоторакс в дясно и фрактура на носни костици.  Проведено е оперативно лечение след въвеждането под обща анестезия с поетапно открита репозиция на дистален радиус и метална остеосинтеза с плака, открита репозиция на фрактурите на ляв и десен хумерус и метална остеосинтеза, кръвна репозиция,  на открита фрактура на лява подбедрица, поставен е външен фиксатор и са имобилизирани горните му крайници. На 16.10.2018г. ищецът относно е постъпил на лечение в МБАЛ Бургас, с поставена диагноза счупване на лява подбедрица, външен фиксатор, извършени са екстракция на МО и гипсова имобилизация и е изписан на 19.10.2018г. А.А. отново е постъпил в болницата за оперативно лечение на 26.11.2018г. с оплаквания от трайно нарушена функция на ляв долен крайник, под обща анестезия е направена кръвна репозиция на фрактурата МО и е изписан на 08.12.2018г.

Видно от амбулаторен лист №438 от 19.03.2019г. е препоръчано ново оперативно лечение поради остеомиелит, изтичане на секрет от оперативната рана и гной на фистулен вход по предно медиална повърхност.

Съгласно приложената епикриза от ООТ при МБАЛ Бургасмед ищецът е постъпил на 21.03.2019г. за лечение поради локална инфекция на кожата и подкожието, зачервявания и оток, болка и температура в областта на ляв глезен. Под обща анестезия е проведена операция, изразяваща се във фасциотомия, ревизия на кестен дефект, лаваж, дренаж и обработка на костен дефект, изписан е на 28.03.2019г.

Оздравителният процес на ищеца е протекъл с усложнения и на 17.10.2019г. отново е приет в МБАЛ Бургасмед с оплаквания от зачервяване, болки и оток и локална температура в областта на глезена и подбедрицата. Установено е наличие на гноевиден секрет в областта на оперативната рана. Опериран е под спинална упойка, направени са фасциотомия, ексцизия на некритични тъкани, екстрахиране на плаката, лаваж и стерилна превръзка, изписан е на 23.10.2019г.

Приобщените като писмени доказателства по делото медицински епикризи представляват официални писмени документи, изготвени от длъжностни лица, в кръга на службата им и удостоверяват факти с правно значение по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което имат обвързваща съда материална доказателствена сила за направените изявления пред длъжностното лице, както и за извършените от него и пред него действия, касаещи факти с правно значение /в този смисъл решение № 250 от 21.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1504/2011 г./

Установява се по делото, че е налице застраховане на гражданската отговорност на причинилия ПТП водач  при ответника – застраховател по време на настъпването на застрахователното събитие, видно от представената справка, със застрахователна полица №BG/22/11800012611222 от 25.04.2018г, със срок на валидност от 25.04.2018г. до 25.04.2019г.

В депозираните пред настоящата съдебна инстанция показания свидетелят И.А.-син на ищеца, който е пряк очевидец на инцидента си спомня, че на въпросната дата са били с баща си на работа като строители до късно в кв. Банево. Посочва, че тръгнали да вървят по пътя към Бургас към 22,30часа, било пълнолуние и се виждало много ясно. Обяснява, че двамата с ищеца са се намирали на така нареченото от свидетеля „островче“, което на предявената му в с.з. от съда схема към протокола за ПТП е обозначена с коси успоредни линии и маркировка М15. Лек автомобил „Ситроен“ се движил много бързо, с включени дълги светлини, в посока към кв. Ветрен, като по време на удара пострадалият се намирал на островчето. Посочва, че в резултат на сблъсъка баща му изпаднал в безсъзнание за около половин час, счупени са били двете му рамене, лява китка и ляв крак, както и ребра. Заявява, че мястото на произшествието първо е било посетено от полицията, после ищецът е откаран с линейка на носилка. След една седмица свидетелят посетил ищеца в болницата, който първо бил приет в реанимация, а след това в ортопедия. При посещението на свидетеля ищецът не бил възстановен, бил бинтован, не можел да говори поради болки в скулата, както и да диша, имал белези по веждата, рани по скулата, носът му бил черен. При престоя си в болницата бил на легло, не можел да става и да се обслужва, не можел да се храни. Свидетелства, че непосредствено след изписването от болницата ищецът не можел да се движи самостоятелно и се наложило да бъде обгрижван от неговите близки. Към момента на разпита на свидетеля, проведен в с.з. от 27.09.2019г., излага, че  А.А. се движи с патерица, не може да стъпва, за да не натоварва крака и още накуцва, въпреки, че е претърпял четири операции. Според свидетеля предстои още една операция за да бъде отстранена шината от крака. Установява се от показанията на свид. И.А., че преди катастрофата баща му се е занимавал със строителство и в момента не може да работи, отслабнал е и освен болките в крака има и други болки, белези на веждата, на раменете, на лява китка и на ляв крак, носът му е изкривен.

Доведената от ищеца свидетелка Р.К.в дадените показания пред БОС допълва, че веднага след като е бил изписан от болницата А.А. е доведен в къщата й в гр. Приморско от свид. И. А.. Според показанията й ищецът не можел да се движи и да се храни, ръцете и краката му били бинтовани и раните не се виждали, оплаквал се от болки в корема и ребрата и не можел да спи, постоянно пиел обезболяващи. До  месец април 2019г. пострадалият бил на легло, след този момент постепенно започнал с помощта на свидетелката да става от леглото. Към провеждане на разпита на свидетелката-27.09.2019г. ищецът се предвижва с патерица или с бастун. Изнася данни, че същият й се оплаквал, че не му се живее, че искал да си замине, за да не е в тежест на никого.

Показанията на разпитаните по делото свидетели следва да бъдат кредитирани, като не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства.

От приетото заключение по назначената съдебно-медицинска експертиза на вещото лице П., неоспорено от страните, което съдът цени като обстойно обосновано, се установява, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил открито счупване на лява мишнична кост с луксация, счупване на дясна мишнична кост, счупване на лява лъчева кост, гръдна травма със счупване на 7, 8 и 9 ребро в дясно с пневмоторакс, многофрагметно счупване на лява подбедрица, открито счупване на ляв глезен, счупване на носни костици, разкъсно-контузна рана на дясна ръка, охлузвания и кръвонасядания. Оздравителния процес е протекъл с усложнения остеомиелит на лява подбедрица, локална инфекция на кожата и подкожието в областта на оперативния цикатрикс на ляв глезен с изтичане на гноевидна течност. Вещото лице посочва, че ищецът е лекуван медикаментозно,  поставен му е външен фиксатор, претърпял е общо осем оперативни интервенции. – МО, сваляне на МО, фасциотомия с изчистване на критични тъкани.  Според заключението на вещото лице травмите са свързани с интензивни болки към момента на травмата, по време на лечението и към момента на прегледа на ищеца от вещото лице /30.10.2019г./, като травмата на ляв глезен не е възстановена, продължава лечебния и оздравителния период, затруднено е движението на ляв крайник, ограничени са движенията на лява мишница и раменна става, намалена е силата на стискане с лявата длан. Не би могъл  да се прогнозира оздравителния процес, който продължава.

По делото са приети първоначално и повторно заключение по назначената съдебна авто-техническа експертиза. Според заключението на вещото лице Г. управляваният от С.Г.лек автомобил Сеат Леон се е движил по път I-6, в посока от кв. Ветрен към гр. Бургас. След като е напуснал границите на кв. Ветрен водачът е навлязъл с десен завой в шлюза на пътния възел по посока гр. Бургас. Вещото лице е определило вероятната скорост на движение 88 км./ч. и опасната зона за спиране на около 79 метра. Приело е, че ударът с пострадалия не е настъпил в маркираната площ М15, а  върху пътното платно и, че няма ограничение  за скоростта -60км./ч. Според заключението на вещото лице Г. не е съществувала обективна възможност за водача на автомобила да избегне ПТП.

Заключението по първоначално приетата съдебна авто-техническа експертиза е оспорено от процесуалния представител на ищеца, който е ангажирал допълнителни доказателства-транспортни схеми от Община Бургас, че процесният участък попада в урбанизираната територия на Бургас и свързва кв. Ветрен с останалата част на града, както и, че максимално допустимата скорост е 60 км./ч.

 Безспорно се установява по делото от заключението на вещото лице Т. по назначената повторна експертиза, че пътното платно в участъка на ПТП описва плавна дясна крива и е с лек наклон изкачване. Платното за движение е двулентово и в дясно от лентата за движение в посока Бургас, която е с ширина 3 метра, има площ, обозначена с коси успоредни линии-хоризонтална маркировка М15 /площ забранена за движение на МПС/, с ширина 2,50 м. Защрихованата площ продължава в затревена ивица в посока Бургас. На пътната лента, на която се е движил застрахованият при ответника лек автомобил има поставен пътен знак В26-забранено движение със скорост по-голяма от 60 км./ч. За да достигне до този извод вещото лице Т. е взело предвид скицата от Община Бургас за пътния участък към 24.08.2018г. Към момента на ПТП ищецът се е намирал в защрихованата площ, обозначена като затревен разделителен остров на изготвената от вещото лице мащабна скица на ПТП. Управляваният от С.Г.лек автомобил Сеат Леон е блъснал пешеходеца на разстояние 1,5 метра в дясно от лявата граница на платното за движение в посока гр. Бургас, в средата на платното за движение. Вещото лице Т. поддържа в заключението си, че мястото на ПТП е  отдалечено от кв. Ветрен и неосветено. Изчислило е скоростта на лекия автомобил в момента на удара на около 75 км./ч.  и в мястото, където е предприел аварийно спиране – 87-88 км./ч., както и опасната зона за спиране – 70,70м. Скоростта на автомобила не е била съобразена с осветената зона пред него и с разстоянието на разпознавателна видимост. Разпознавателната далечина на видимост в осветената зона пред л.а. Сеат Леон е 60 метра и от това разстояние водачът е имал възможност да възприеме пешеходците. Нямало е техническа възможност за водача да спре превозното средство с избраната от него скорост в зоната за осветеност пред автомобила и разстоянието на разпознавателна видимост. Вещото лице Т. е отговорило в заключението си, че водачът Светослав Г.е предприел аварийно спиране на разстояние 38,80 км./ч. преди мястото на удара и от това разстояние произшествието е било предотвратимо при движение на лекия автомобил с 87,4 км./ч. и с 60 км./ч., защото опасните зони за спиране са съответно 70,70 и 41 метра. Според вещото лице произшествието би било предотвратимо ако ищецът е съобразил разстоянието и скоростта на движение на приближаващия автомобил и го е пропуснал преди да предприеме пресичане на пътя и ако водачът на лекия автомобил е управлявал със скорост 58 км./ч.

БОС кредитира заключението по повторната експертиза, което е по-обстойно обосновано и е съобразено с допълнително представените доказателства относно транспортната схема на пътния участък и допустимата скорост за управление на МПС. Не следва да се цени заключението на вещото лице Г., което не е съобразило поставения пътен знак В26-забранено движение със скорост по-голяма от 60 км./ч. на пътната лента, където е настъпило процесното ПТП.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Нормата на чл.432 от КЗ урежда прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“, който поема задължение да заплати на увреденото лице обезщетение за причинените му вреди. 

По делото беше установено, че нарушавайки правилата за движение в чл.5, ал.1, т.1, чл.5, ал.2, т.1, чл.20, ал.1 и чл. 6, т.1 от ЗДвП  водачът на посочения по-горе автомобил, за който е сключена застраховка гражданска отговорност,  виновно е допуснал ПТП, вследствие на което са причинени твърдяните в исковата молба увреждания на ищеца. Предвид събраните в настоящето производство писмени и гласни доказателства – констативен протокол за ПТП, показания на свид. И.А., както и изслушаното по делото повторно заключение по авто-техническата експертиза на вещото лице Топузан,  БОС приема за доказан по безспорен и несъмнен начин фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД.

Съдът приема, че са доказани всички елементи от фактическия състав, включен в нормата на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно деяние, вреда, причинно-следствена връзка между тях и вина на извършителя на деянието, както и сключването на договор за застраховка гражданска отговорност. Ответникът е поел договорно задължение да заплати обезщетение на всяко увредено лице. В тази връзка следва да се отбележи, че искането на застрахователя за представяне на изготвени в наказателното производство експертизи и на акта за приключването му не представляват искане по реда и условията на чл.106, ал.3 КЗ,

Спорен по делото е въпросът за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, както и налице ли е съпричиняване, с оглед приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

Относно размера на дължимото обезщетение съдът определя същия по справедливост, като взе предвид броя, произхода, вида и степента на причинените на ищеца телесни увреждания, произхода, тяхната продължителност и интензивност, възрастта на пострадалия и икономическата конюнктюра в страната. На основание чл. 52 от ЗЗД,  съдът намира, че присъждането на обезщетение в размер на 80 000 лева в полза на ищеца би репарирало в пълна степен причинените му неимуществени вреди вследствие на деликта. В тази връзка БОС съобрази, че на ищеца са причинени множество по вид средни и леки телесни повреди, изразяващи се в открито счупване на лява мишнична кост с луксация, счупване на дясна мишнична кост, счупване на лява лъчева кост, гръдна травма със счупване на 7, 8 и 9 ребро в дясно с пневмоторакс, многофрагметно счупване на лява подбедрица, открито счупване на ляв глезен, счупване на носни костици, разкъсно-контузна рана на дясна ръка, охлузвания и кръвонасядания, изискващи продължителен период за възстановяване и свързани с интензивни болки, страдания, значителни затруднения, неудобства и физически неразположения. След инцидента е нарушен нормалния ритъм на живот на пострадалия, който не може да извършва пълноценно ежедневните физически дейности, в това число да упражнява работа като строител както предиОздравителният и лечебният процес са протекли с извършени множество операции и допълнителни усложнения от тях и към момента на прегледа от вещото лице, което не дава прогноза как ще протече възстановяването,  са налице травма на ляв глезен, затруднено движение на ляв крайник, ограничени движения на лява мишница и на раменната става, намалена е силата на стискане на ищеца с лявата длан.

Съдът приема за основателно  възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца по следните съображения:

            Видно от заключението на вещото лице Т.,  ищецът А.А. е навлязъл в платното за движение, предназначено за движение на МПС, като на пешеходците е разрешено да се движат по платното за движение по продължение на тротоарите в кръстовища в населени места и в банкета извън населените места в посока насрещна на движещите се МПС. Преди за навлязат на платното за движение пешеходците са длъжни да се съобразуват с разстоянието до приближаващите ги превозни средства и с тяхната скорост на движение, забранено им е да навлизат внезапно в платното за движение. Безспорно се установява по делото от кредитираното от настоящата съдебна инстанция заключение на вещото лице Т., неоспорено от страните, че лекият автомобил е блъснал пешеходеца на разстояние 1,5 метра в дясно от лявата граница на пътното платно за движение в посока гр. Бургас, т.е. по средата на платното за движение.

Дори да се даде вяра на показанията на свид. И.А., който свидетелства, че по време на инцидента баща му се намирал на така нареченото «островче», катогерочино се доказва по делото от скицата към протокола за ПТП и изготвената мащабна скица на ПТП в заключението на вещото лице Т., че се касае за коси успоредни линии за обозначение на пътния участък с маркировка М15, по смисъла на чл.65, т.6 от ППЗДвП, които продължават в затревена площ. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Наредба № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка с пътната маркировка "Коси успоредни линии" М15 се обозначават площи, забранени за движение на пътни превозни средства, както и препятствия върху платното за движение и острови за разделяне и сливане (канализиране) на срещуположни и еднопосочни транспортни потоци. Затревеният разделителен остров според мащабната скица, изготвена от вещото лице Т., разделя автомагистрала Тракия и се намира между двете пътни ленти в посока гр. Бургас и гр. София. Той е забранен за движение на МПС, за да се регулира трафика в двете посоки и за да не се допускат катастрофи, но  на още по-голямо основание е забранен и за пешеходци. По средата на магистралата не се поставят острови за безопасно предвижване на гражданите, като съгласно разпоредбата на чл. 113, ал.1, т.1, 2, 3 и 4 от ЗДвП при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила: преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства; да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение; да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика и да не преминават през ограждения от парапети или вериги. Съгласно ал.2 на същата разпоредба извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места, като при това спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4.

Следователно вредите са настъпили и поради виновното поведение на ищеца, който с поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносните последици. При определяне на степента на съпричинява БОС съобрази практиката на ВКС по чл.290 от ГПК /решение №50 от 18.05.2017г. по т.д.№598/2016г. и цитираната в него изобилна предходна съдебна практика на ВКК по чл.290 от ГПК/, съгласно която при преценка приноса на пострадалия решаващият съд следва да вземе предвид, че съгласно чл. 20, ал.2 от ЗДвП  отговорността на водачите на МПС за осигуряване на безопасността на движение е завишена спрямо тази на пешеходците. В посочената разпоредба са вменени по - големи задължения за водачите на МПС от тези за пешеходците, а именно за избиране скоростта на движението при  съобразяване с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. По изложените съображения и като взе предвид конкретния принос на пострадалия БОС определя  степента му на съпричиняване на 1/3.

         При горните мотиви БОС приема, че предявеният иск за неимуществени вреди и частично основателен, като в полза на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 53 333 лева.

За горницата над посочения размер до предявения размер от 160 000 лв. искът за неимуществени вреди е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Съгласно чл.429, ал.3, изр. 2-ро КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност”, считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент. В случая уведомяването до ответника е със заявление, вх.№13104/28.09.2018г.  от пострадалия, находящо се на стр.13 по делото. Следователно лихвата за забава е дължима не от датата на деликта,  а от 28.09.2018г. , когато е уведомен застрахователят. Акцесорната претенция за лихви е неоснователна за периода от датата на деликта до 27.09.2018г. и следва да се отхвърли.

По иска за имуществени вреди:

Ищецът е претендирал сумата от 10 980,46 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение. По делото са представени доказателства за реално извършени разходи за лечение от ищеца както следва: консумативи за метална остеосинтеза на обща стойност 6370лв., потребитерска такса за престой в болницата 58 лв., такса за избор на екип 800 лв., закупени медикаменти по изписана рецепта на обща стойност 135,27лв., остеосинтезна заключваща плака за проксимална тибия на стойност 1580лв., остеосинтезна заключваща плака за дистална тибия на стойност – 1580лв., допълнителни разходи за медикаменти и медицински консумативи на стойност 180,79лв. Посочените медицински разходи за лечение и консумати са оправдани според вещото лице П. по изслушаната съдебно-медицинска експертиза.

Предвид това съдът намира, че претърпените от ищеца имуществени вреди са доказани по своето основание и размер и след отчитане на приетата степен на съпричиняване от ищеца 1/3, искът за имуществени вреди следва да бъде уважен до размера от 7320,31лв.

Върху сумата от 7320,31лв. следва да бъде присъдена законната лихва, така както е претендирана, считано от предявяване на исковата молба.

За горницата над посочения размер до претендирания размер искът за имуществени вреди е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

          При този  изход от спора, на осн. чл. 38 от Закона за адвокатурата ответникът следва да заплати на адв. П.В. сумата от 1982,78 лева адвокатско възнаграждение в минималния размер по Наредба №1 от 09.07.2004г., съразмерно на уважената част от исковете.

Ответникът следва да заплати по сметка на БОС, в полза на бюджета на съдебната власт, дължимата държавна такса за разглеждане на исковете в размер на 2426,16 лева, както и сумата от 1100 лева изплатено възнаграждение на вещите лица от бюджета на съда.

 Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

           

ОСЪЖДА „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК121130788, със седалище гр. София, район Лозенец, бул. „Черни връх“ №51 Д, да заплати на А.А.А., ЕГН **********,***, адв. Панайот Велков от АК-Бургас, съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ №18, ет.3, офис 6, сумата от 53 333 лева /петдесет и три хиляди триста тридесет и три лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат от реализирано ПТП на 24.08.2018г.***, в района на кв. Ветрен, при управлението на МПС марка „Сеат“, модел „Леон“, рег.№А4670НК, управлявано от С.Георгиев Гавраилов, застраховано по застраховка „гражданска отговорност” при ответника-застраховател към датата на деликта със застрахователна полица №BG/22/118001261222, със срок на валидност 25.04.2018г.-25.04.2019г., както и сумата от 7320,31 лева /седем хиляди триста и двадесет лева и тридесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, ведно със законната лихва върху главницата за неимуществени вреди, считано от датата на уведомяване на застрахователя 28.09.2018г. до окончателното плащане и върху главницата за имуществени вреди, считано от датата на предявяване на исковата молба – 07.02.2019г. до окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от А.А.А. за осъждане на „ЛЕВ ИНС“ АД да му заплати обезщетение за неимуществени и  имуществени вреди за разликата над уважените до предявените размери - 160 000 лева по иска за неимуществени вреди и 10 980,46 лева по иска за имуществени вреди, както и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху уважената част от иска за неимуществени вреди, за периода от датата на деликта до 27.09.2018г.

ОСЪЖДА „ЛЕВ ИНС“ АД да заплати на адв. П.В. от БАК сумата от 1982,78 лева адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА ЛЕВ ИНС“ АД да заплати по сметка на БОС, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 2426,16 лева държавна такса за разглеждане на исковете, както и сумата от 1100 лева изплатено възнаграждение на вещите лица от бюджета на съда.

 

 Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския апелативен съд, с изключение на частта, в която производството по делото е прекратено, в която подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: