№ 16718
гр. С., 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110103115 по описа за 2023 година
Предявени са от Р. Г. П. срещу „С.К.“ ООД искове за прогласяване нищожност
на клаузата от Договор за потребителски кредит № ... предвиждаща задължение за
неустойка при непредоставяне на обезпечение. Предявен е и кумулативно съединен с
тях осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 239,49 лв. (след изменение размерът на
предявената претенция по реда на чл. 214 ГПК), представляващо платена без
основание сума по нищожната неустоечна клауза, ведно със законната лихва от
19.01.2023 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за потребителски кредит № ...
по силата на който му бил предоставен кредит в размер на 450 лв., при формално
посочен ГПР в размер на малко под 50 %, като се задължил да върне сумата на 23
седмични вноски. Сочи, че бил задължен да осигури в тридневен срок от сключването
на договора обезпечение – банкова гаранция или поръчител/и, като са поставени
множество неизпълними изисквания към обезпечението с цел автоматично задействане
на неустоечната клауза. Излага, че поради непредставянето на обезпечение му била
начислена неустойка, която изначално била включена в погасителния план. Намира
неустоечната клауза за нищожна, тъй като се касае за неравноправна клауза по смисъла
на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, която не е индивидуално уговорена. Изтъква, че неустойката
е необосновано висока – над 100 % от главницата. Сочи, че по съществото си тя е
добавък към възнаградителната лихва, поради което посоченият в договора ГПР не
съответства на действително прилагания, което е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Сочи, че чрез невключването на формално уговорената като неустойка сума в ГПР е
постигнато заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което клаузата е
нищожна. Излага, че неустойката на практика представлява допълнително обезщетение
за вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано в срок, но тези вреди
подлежат на обезщетяване чрез мораторната лихва, поради което чрез неустоечната
клауза се заобикаля и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Намира я за нищожна и като
накърняваща добрите нрави поради противоречие с принципите за справедливост и
добросъвестност. Излага, че чрез нея се прехвърля рискът от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник. Посочва, че неустойката за
1
неизпълнение на акцесорно задължение излиза извън присъщите й функции и цели
единствено кредиторът да се обогати неоснователно за сметка на длъжника. Счита, че
са налице пороци, обуславящи нищожност на целия договор, която моли да бъде
установена в мотивите на съдебното решение. Поради това счита, че платената сума по
нищожната клауза е платена без основание.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в
който признава нищожността на неустоечната клауза. Твърди, че ищецът не е заплатил
сумата за неустойка по договора. Моли на основание чл. 78, ал. 2 ГПК дружеството да
не бъде осъждано на разноски, защото с поведението си не е дало повод за завеждането
на делото, тъй като не е претендирало от ищеца заплащане на неустойката.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове при условията на
евентуалност с правно основание чл.26 , ал. 1, пр.1 и 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143
ЗЗП и обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД.
По исковете с правно основание чл.26 , ал. 1, пр.1 и 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. чл.
143 ЗЗП в тежест на ищеца е докаже, че неустоечната клауза за непредоставяне на
обезпечение, предвидена в Договор за паричен заем 503551 противоречи на закона и
добрите нрави, както и твърденията си за нищожност на договора за заем. В тежест на
ответника е да докаже, че неустоечната клауза за непредоставяне на обезпечение,
предвидена в Договор за паричен заем 503551 е индивидуално уговорена, както и че е
равноправна. По исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца
е докаже, че е заплатил претендираните суми на основание оспорените клаузи от
договора за паричен заем.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото е отделено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № ... по който ответникът е предоставил на ищеца в заем сумата
от 450 лв. Със същото определение, ответното дружество е задължено да представи по
делото цялото кредитно досие на ищеца. Задължението не е изпълнено, поради което и
на основание чл.190 ГПК, и предвид отделеното за безспорно, СРС следва, на
основание чл.161 ГПК да приеме, че твърдението на ищеца, включително във връзка с
изявлението на ответника, че не оспорва твърдението за сключен договор за заем, при
главница 450 лева, при задължение да я върне на 23 месечни вноски ведно с
възнаградителна лихва и уговорена неустойка при неизпълнение на задължението на
ищеца да предостави на кредитора: безусловна банкова гаранция, поръчителство, е
доказано по делото.
От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде
кредитирано, се установява, че: сумата в размер на 450 лв. е била изцяло усвоена от
заемателя; по процесния Договор за паричен заем ....05.... г. ищецът е изплатил на
ответника сума в общ размер на 736,00 лв., която е разпределена от заемодателя, както
следва: 450 лв. – погасена главница по договора; 46,51 лв. – погасена договорна лихва
съгласно погасителния план към договора; 239,49 лв. – погасена неустойка съгласно
чл. 4 от договора;
Договорът е сключен при действието на ЗПК, като по делото няма
доказателства, нито твърдение, физическото лице да е получило заемната сума за
търговска или професионална дейност, поради което и ищецът има качеството
„потребител“ по смисъла на закона, на основание § 13, т.1 ДР на ЗЗП. Относно
твърденията, направени в исковата молба – действително, разпоредбата заобикаля
закона. Разпоредбата на чл.24 ЗПК препраща към чл.143 до 148 ЗЗП. Неравноправна е
всяка клауза в договор, сключен с потребител, която: 1.е неиндивидуално уговорена и в
негова вреда; 2.не отговаря на изискванията за добросъвестност и 3.води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца, и тези на потребителя.
2
Клаузата, въпреки че е включени в договора, са типизирани, следователно не може да
се приеме, че са били индивидуално уговорени с ответника. Тази неустойка – съдът
намира, че вземането е за неустойка, а не „оскъпяване” – термин, непознат за правото,
доколкото уговорката отговаря на всички предвидени в чл.92 ЗЗД белези –
предварително изготвена разпоредба, предвиждаща отговорност за договорно
неизпълнение, на конкретно задължение. Разпоредбата на чл.4,ал.2 от договора, не
отговаря и на изискването за добросъвестност, тъй като кредиторът не предлага
насрещна престация. ВКС е разгледал въпроса за наличието на противоречие с добрите
нрави при сключване на договор, като постановките са приложими и при
разглеждането на отделните разпоредби на един двустранен договор. Така например, с
решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485/2011 г., Г. К., I г. о. ВКС постановява:
„Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо
установените нравствено етични правила на морала. Съдебната практика приема, че
значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните
договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави доколкото те са
опредени като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 от ЗЗД.
Свободата на договарянето пък е рамкирана и от императивните разпоредби на закона.
Така при преценка действителността на двустранните възмездни договори относно
това дали са накърнени добрите нрави следва съдът да преценява действителната воля
на страните, защото нормата на чл. 20 от ЗЗД го задължава при тълкуване на
договорите да установява действителната обща вола на страните, 2 формирана от
всичките им уговорки, да се отчита взаимната им връзка и целта на договора.
Доколкото възмездните сделки и в частност продажбата е каузална сделка, то следва да
се съобразява при преценката на действителността й целта, а тя най-често е свързана с
удовлетворяване на допустим от закона интерес за страните. Преценката дали
нееквивалентността е значителна следва да се извършва именно при съобразяване на
преследваната от страните цел, т. е. удовлетворяване на значим допустим от закона
интерес“.
Неизпълнението на задължението на ответника да предостави обезпечение на
кредитора, може да доведе до намаляване на възможността на кредитора да се
удовлетвори на крайния падеж на договора. Тази неустойка се следва заедно с
обезщетението за забава, като същата неустойка увеличава задължението на заемателя
с 1/3 , като не предвижда насрещно задължение за кредитора. Поради изложеното,
неустойката не удовлетворява значим законов интерес, нито изпълнява
обезпечителната си функция, поради което и нищожна, защото води до неоснователно
обогатяване на кредитора. Поради изложеното искът за признаване нищожността на
разпоредбата е основателен. Доколкото се доказа, че е извършено плащането й на
ответното дружество, то и на основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД, искът за връщането на
платената сума в размер на 239,49 лева е основателен.
По разноските.
При този изход от спора право на разноски има ищецът. Същият е заплатил
държавна такса в размер на 100 лева и депозит за ССчЕ в размер на 150 лева. В
рамките на настоящото прозводство по полза на ищеца е представена на безплатна
правна помощ по чл. 38 Задв от адв. Д. М.в М..
Своевременно релевираното от процесуалния представител на ответника
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение е основателно. Когато с една искова молба са предявени от
един ищец срещу определен ответник обективно кумулативно съединение оценяеми
искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на
адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове – в този смисъл е
Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т. о., ТК. В
конкретния случай сборът от цената на всички искове е в размер под 1000 лв., поради
което минималното адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., възлиза в размер на 400 лв. или 480 лева с ДДС. В
този смисъл и при съобразяване сложността на делото от фактическа и правна страна
съдът приема, че в полза на адв. М. следва да бъде определено и присъдено адв.
3
възнграждение в размер на 480 лева.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по иска предявен от Р. Г. П. , ЕГН: **********, с
адрес: гр. С., жк. З., бл., вх. ет. ап срещу „С.К.“ ООД, ЕИК ... със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. С.“ № ет. 7, представлявано от Н.П., че разпоредбата на Договор
за паричен заем № ....05.... г., сключен между Р. Г. П., ЕГН: ********** и „С.К.“ ООД,
ЕИК ... която предвижда задължението на заемателя да заплати сумата неустойка за
неизпълнение на задължението да предостави на кредитора едно от следните
обезпечения :1.Безусловна банкова гаранция или 2. Поръчителство на едно или две
физически лица, е нищожна, на основание чл. 26,ал.1 ЗЗД – поради противоречие с
добрите нрави – ал.1, пр.3 във връзка с чл.143,ал.1ЗЗП.
ОСЪЖДА „С.К.” ООД ЕИК ... със седалище и адрес на управление град С.,
улица С.” № ет. да заплати на Р. Г. П. , ЕГН: **********, с адрес: гр. С., жк. З., бл., вх.
ет. ап на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 239,49 лева платена при начална липса
на основание – нищожна неустоечна клауза от Договор за паричен заем № ....05.... г.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 19.01.2023 г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „С.К.” ООД ЕИК ... със седалище и адрес на управление град С.,
улица С.” № ет. да заплати на Р. Г. П. , ЕГН: **********, с адрес: гр. С., жк. З., бл., вх.
ет. ап, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 250 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „С.К.” ООД ЕИК ... със седалище и адрес на управление град С.,
улица С.” № ет. да заплати на еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ
*********, с адрес: гр. С., кв. „М.л“ на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв.
сумата от 480 лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена на Р. Г. П. безплатна правна помощ в производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4