РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Русе, 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе,
VI състав, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди и
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА
ДИМИТРОВА
при
секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА като
разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА адм.
дело № 173 по описа за 2021
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 93, ал. 10, във вр. с ал. 6, във вр. с
ал. 3 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), във връзка с чл. 145 и
сл. от АПК.
Образувано
е по жалба на Екосдружение Дунавски регион със седалище гр. Русе,
представлявано от председателя Владислав Здравков М. чрез адвокат-пълномощник А.К.,
против решение № РУ-12-ПР/2021 г. за преценяване на необходимостта от
извършване на оценка на въздействието върху околната среда от 17.02.2021 г.,
издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите
(РИОСВ) – Русе, с което е преценено да не се извършва оценка на въздействието върху
околната среда за инвестиционно предложение (ИП) "Инсталация за преработка
на сурови и употребявани растителни и животински масла и мазнини в УПИ LXV, находящ се в обл. Русе, гр. Мартен,
бул. „Тутракан“ № 100" с възложител „Астра биоплант“ ЕООД гр. Сливо поле,
като е прието, че няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие
върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на
опазване в защитени зони.
В
жалбата се навеждат оплаквания, че заповедта е постановена в противоречие с
материалноправни разпоредби и съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Изложени са подробни съображения в
подкрепа на оплакванията. Претендира се отмяната на оспореното решение, като
незаконосъобразно, както и връщане на преписката на административния орган с
дадени задължителни указания. Претендират се и направените по делото разноски,
съгласно представен списък.
Ответникът
по жалбата – Директорът на РИОСВ - Русе, чрез процесуален представител – гл.
юрисконсулт Ц.Т. намира, че жалбата е неоснователна, а решението -
законосъобразен акт, поради което иска оспорването да бъде отхвърлено.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
"Астра
биоплант" ЕООД, в качеството на заинтересована страна, чрез процесуален
представител адвокат Г.М., оспорва основателността на жалбата. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски за вещо лице и за адвокатско
възнаграждение, съгласно представен списък на разноските.
С
протоколно определение от 18.05.2020 г. на основание чл. 16, ал. 1, т. 3 от АПК
е допуснато участието в съдебното производство на прокурор от Окръжна
прокуратура – Русе, който поддържа становище за допустимост на жалбата, но не
изразява становище по основателността й в хода на делото по същество.
Съдът,
след като обсъди оплакванията в жалбата, писмените доказателства по делото,
становищата на страните и при направената служебна проверка за
законосъобразност на административния акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, приема следното:
По фактите
Административното
производство е започнало по инициатива на "Астра биоплант" ЕООД, със
седалище гр. Сливо поле, като на 07.08.2020 г. в деловодството на РИОСВ – Русе
е постъпило Уведомление за инвестиционно предложение (л. 499-505 от преписката,
представена в отделен класьор по делото) от жалбоподателя за ИП "Инсталация
за преработка на сурови и употребявани растителни и животински масла и мазнини
в УПИ LXV,
находящ се в обл. Русе, гр. Мартен, бул. „Тутракан“ № 100". Уведомлението
съдържа резюме на инвестиционното предложение, като са посочени и очакваните
общи емисии на вредни вещества във въздуха по замърсители, съгласно проекта на
инсталацията; отпадъци, които се очаква да се генерират и предвиждания за
тяхното третиране; отпадъчни води – производствени отпадъчни, охлаждащи, битово-фекални
и дъждовни. С подаденото уведомление "Астра биоплант" ЕООД моли да
бъде информирано за необходимите действия, които трябва да предприеме по реда
на Глава шеста от ЗООС, като е приложило и доказателства за
обявяване на инвестиционните си намерения на интернет страницата на дружеството
(л. 506 от преписката). В уведомлението дружеството посочва, че инвестиционното
си предложение за попадащ в обхвата на т. 11б от Приложение 2 към ЗООС:
„Инсталации и депа за обезвреждане и/или оползотворяване на отпадъци
(невключени в приложение № 1)“. Към така подаденото уведомление е подадено
допълнение вх.№ АО-3380(3) от 14.08.2020 г. (л. 495-496 от преписката), с което
е пояснена част от предоставената информация.
С
писмо изх. № АО-3380(1) от 14.08.2020 г. директорът на РОИОСВ – Русе е изпратил
информация за постъпилото уведомление за инвестиционно предложение от „Астра
биоплант“ ЕООД до Община Русе за обявяването му на сайта на общината или на
общодостъпно място в сградата на общината като РИОСВ – Русе бъде уведомена за
извършването на тези действия.
На
същата дата във връзка с изискванията на чл. 4а от НУРИОВОС е изпратено и писмо
до Басейнова дирекция „Дунавски район“ (БДДР) за становище по чл. 155, ал. 1,
т. 23 от Закона за водите (ЗВ) – л. 497 от преписката). В отговора от БДДР (изх.№
ПУ-01-433-(1)821.08.2020 г.) е направен анализ на инвестиционното предложение
на дружеството, като то е преценено като допустимо при условие, че се спазват
мерките по т. 1 и изискванията по т. 2 от писмото на БДДР. Заключението на БДДР
е, че по отношение на инвестиционното предложение е неприложим чл. 93, ал. 9,
т. 3 от ЗООС.
С
Писмо изх. № АО-3380-(6) от 02.09.2020 г. Директорът на РИОСВ – Русе уведомява
"Астра биоплант" ЕООД, че инвестиционното предложение попада в
обхвата на т. 11 „Други инвестиционни предложения“, буква "б" –
инсталации и депа за обезвреждане и/или оползотворяване на отпадъци (невключени
в приложение № 1) от Приложение № 2 към чл. 93, ал. 1, т. 1 и 2 на ЗООС и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1
от ЗООС подлежи на процедура за преценяване на необходимостта от извършване на
оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) – л. 485-487 от преписката.
Посочено
е още, че разглежданият имот, в който се предвижда да се реализира ИП, не
попада в границите на защитена територия по смисъла на Закона за защитените територии или в границите на защитени зони по
смисъла на Закона за биологичното разнообразие. Най-близко разположената защитена
зона (ЗЗ) е BG0000529 "Мартен-Ряхово" за опазване на природните
местообитания и на дивата флора и фауна, включена в списъка от защитени зони,
приет с Решение № 122/202.03.2007 г. на Министерския съвет и определена
съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗВР като отстои на около 4 814 м. ИП
попада под разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредбата за условията и реда
за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и
инвестиционни предложения с предмета и целите на защитените зони, поради което
за същото следва да бъде извършена оценка за съвместимостта му с предмета и
целите на опазване на горецитираната защитена зона.
По
отношение на изискванията на Глава трета от ЗВ е цитирано полученото от БДДР
писмо, което е предоставено на дружеството-заявител.
На
последно място са дадени и подробни указания за това какво следва да бъде
изпълнено от страна на "Астра биоплант" ЕООД като възложител на ИП по
отношение изискванията на Глава шеста от ЗООС – да се изготви информация в
съответствие с Приложение № 2 към чл. 6 на НУРИОВОС, както и информация за
преценяване на вероятната степен на отрицателно въздействие на инвестиционното
предложение, предвид предмета и целите на опазване на защитена зона
„Мартен-Ряхово“. В писмото са дадени и подробни указания относно друга
необходима информация, която дружеството следва да посочи за извършване на
преценката относно необходимостта за извършване на ОВОС.
На
17.09.2020 г. е подадено Искане за преценяване на необходимостта от извършване
на ОВОС вх. № AO-3380-(7)/17.09.2020 г. с приложени към него изискуеми документи
(л. 279-484 от преписката) – информация по приложение № 2 към чл. 6 от НУРИОВОС,
включваща и резултатите от математическо моделиране на самостоятелния и
кумулативен принос на „Астра биоплант“ ЕООД към замърсяването с ФПЧ10 (фини
прахови частици) и NOx
(азотни оксиди) на
обектите, подлежащи на здравна защита и обектите с обществено предназначение
(Таблица 18 към информацията).
С
Писмо изх. № AO-3380-(8)/18.09.2020 г. Директорът на РИОСВ - Русе, на основание
чл. 7, ал. 2, т. 2, б. „б“ и „в“ от НУРИОВОС е уведомил РЗИ - Русе да представи
мотивирано становище по отношение степента на въздействието и риска за
човешкото здраве във връзка с определяне необходимостта от извършване на ОВОС
на горепосоченото ИП (л. 278 от преписката).
С
Писмо изх. № AO-3380-(9)/18.09.2020 г. Директорът на РИОСВ - Русе, на основание
чл. 6, ал. 9 и ал. 10 от НУРИОВОС е предоставил информация за преценяване на
необходимостта от ОВОС за ИП на Кмета на Община Русе, като го е уведомил за
задължението да организира обществен достъп до същата за срок от 14 дни и се
постави съобщение в интернет и на обществено място за достъпа до информацията,
за изразяване на становища от заинтересованите лица (л. 277 от преписката).
С
Писмо изх. № ЗЗ-01-279#1/12.10.2020
г. до РИОСВ - Русе Кметът на Община Русе е съобщил, че информацията за
инвестиционното предложение е била достъпна за 14 дни от 23.09.2020 г. до 07.10.2020
г., като за целта е било поставено съобщение на интернет страницата на Община
Русе и на информационното табло на Общината на ул. "Олимпи Панов" №
6. За периода на открит обществен достъп в Община Русе не са постъпили мнения,
становища и възражения относно реализацията на ИП (л. 272 от преписката).
На
01.10.2020 г. в РИОСВ - Русе е постъпило писмо от жалбоподателя Екосдружение
„Дунавски регион“. В него се възразява срещу издаването на разрешение за
изграждане от „Астра биоплант“ ЕООД на исканата инсталация за преработка на
отпадъчни растителни и животински масла и мазнини без извършване на ОВОС (л.
276 от преписката). Твърди се, че на площадката на бившето КТМ, където се
прежда да се изгради процесната инсталация, не може да се изграждат химически
производство. На тази площадка няма регистриран ВиК оператор, което препятства
контрола на отпадните води. В инвестиционното предложение не е посочено какъв
ще е крайния продукт от производството на инсталацията, а от производствения
процес ще се получават твърде много отпадни продукти, без да е изяснен начина
на тяхното съхранение и обезвреждане. Използваните суровини за производството
предполагат опасност от замърсяване на въздуха с „тежки миризми и зловония“ и
на последно място не било предвидено изпреварващо изграждане на пречиствателна
станция за отпадни води.
Представената
информация за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС в Становище
изх. № 10-48-1/09.10.2020 г. на Директора на РЗИ – Русе, на основание чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредбата за ОВОС, била оценена, като са констатирани пропуски.
В становището на РЗИ - Русе са дадени указания за допълване на инвестиционното
предложение с информация съобразно констатираните пропуски (л. 274-275 от
преписката).
С
Писмо изх.№ АО-3380-(13)/16.10.2020 г. Директорът на РИОСВ – Русе е изискал от
заинтересованата в настоящото производство страна представянето на допълнителна
информация, съобразно указанията на РЗИ – Русе.
С
Писмо вх. № AO-3380-(14)/26.10.2020 г. "Астра биоплант" ЕООД е
изпратило до РИОСВ – Русе допълнително исканата информация (л. 153-270 от
преписката) като инвестиционното предложение е изцяло преработено. Последвало
ново обявяване на инвестиционното предложение в Община Русе (л. 152 и л. 130 от
преписката) и в Кметство Мартен (29.10.2020 г. – 29.11.2020 г.). В срока на
обявяването (30.10.2020 г. – 13.11.2020 г.) е подадено становище от Община
Русе, а след изтичането му от лицето И.. Б.. Измененото инвестиционно
предложение е изпратено отново и на РЗИ – Русе, която в Становище изх. № 10-62-1/09.12.2020
г. се е произнесло по качеството на предложената допълнителна информация за ИП
и е посочило, че отново е необходимо предоставяне на допълнителна информация от
страна на възложителя.
Проведена
е нова кореспонденция между РИОСВ – Русе и „Астра биоплант“ ЕООД, като е
представено нова преработена и допълнена информация за преценяване на
необходимостта от ОВОС на инвестиционното предложение на дружеството (л. 23—125
от преписката), съобразно указанията на РЗИ – Русе, която с писмо изх.№
10-74-1/25.01.2021 г. (л. 21 от преписката) е изразила положително становище
относно неизвършването на ОВОС по процесното инвестиционно предложение.
Въз
основа на всички материали, съдържащи се в административната преписка, с
Решение № РУ-12-ПР/2020 за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС,
издадено на 17.02.2020 г., Директорът на РИОСВ - Русе е решил да не се извършва
оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение
"Инсталация за преработка на сурови и употребяван растителни и животински
масла и мазнини в УПИ LXV,
находящ се в обл. Русе, гр. Мартен, бул. „Тутракан“ № 100", което няма
вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни
местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване на
защитените зони (л. 1-7 от преписката).
Решението
съдържа диспозитив, кратко описание на ИП, мотиви на АО, обосноваващи решението
му да не се извършва ОВОС за заявеното инвестиционно предложение, както и
условия, които следва да бъдат изпълнени от възложителя.
В
резюме е посочено, че ИП е част от комплексен проект за инвестиционно
инициатива (КПИИ), включващ ПУП – ИПЗ на УПИ LXV-17 и ИПР на УПИ LXV,
XVI и ХVІІ по плана на
„ТМ“ ЕД в землището на гр. Мартен и технически инвестиционен проект за обект
„Завод за преработка на сурови и употребявани растителни и животински масла и
мазнини в УПИ LХV.
На територията на имота е изградено складово стопанство за растителни масла и
глицерин, за което са издадени необходимите разрешителни от РИОСВ – Русе и от
РДНСК – Русе, и което се състои от общо 11 броя резервоари – 8 бр. с обем 390
куб.м. (7 броя за растителни масла и 1 брой за противопожарен резерв) и 3 броя
с обем 700 куб.м. (2 броя за глицерин и 1 брой за растителни масла). Изградени
са още помпена станция за горива, автотовароразтоварище, два каломаслоуловителя
за дъждовни води с капацитет 10л/сек и работен обем 1000 л, трансформаторен
пост, технологични тръби, питеен и пожарен водопровод и площадкова
канализационна мрежа. В имота има и водовземно съоръжение – СК с дълбочина 60
метра, който към момента не е оборудван да се използва. Налична е и модулна
ПСОВ за 4 ЕЖ за пречистване на битово-фекални води.
Реализирането
на предложението е свързано със запазване на складовото стопанство и изграждане
на нова инсталация за преработка на сурови и употребявани растителни и
животински масла и мазнини, както и нова котелна инсталация на природен газ;
ЛПОСВ; трисекционно приемно съоръжение за масла и мазнини; продуктопровод с
тръбовидна естакада; нов трансформаторен пост тип БКТП; омекотителна станция за
вода; чилър и охладителна кула; компресорна станция за сгъстен въздух; резервен
генератор за ток; 3 броя нови каломаслоуловители и покрити складови зони за
спомагателни материали и пунктове за отпадъци. Инсталацията за преработка на
сурови и употребявани растителни и животински масла и мазнини представлява
вертикална метална конструкция тип етажерка с навес, облечена със
сандвич-панели (застроена площ около 600 кв.м.). Отделните технологични модули ще
се разполагат във височина до 26 метра и включват Блок W500 – химически дегаминг
(обезслисяване); блок TS-600SPS
– избелване и Блок 800QS
– физическа неутрализация (дезодорация).
Инвестиционното
предложение представлява дейност по оползотворяване на отпадъци от масла и
мазнини от растителен и животински произход и получаване на рафинирани
технически масла като входният капацитет на инсталацията е 500 т/денонощие.
Съоръженията са проектирани за непрекъснат процес на работа.
Посочени
са конкретните видове отпадъци (с конкретни кодове), които ще бъдат използвани
като суровини при работа на новата инсталация, както и че същите ще бъдат
подложени на дейност с код R3
– Рециклиране/възстановяване на органични вещества, които не са използвани като
разтворители, включително чрез компостиране и други процеси на биологична
трансформация.
Основните
процеси, които ще се извършват в инсталацията са:
-
Химически
дегаминг, при който суровините/употребяваните масла се загряват, подава се
75%-ен разтвор на фосфорна киселина, смесва се в смесител и постъпва в реактор.
Следва обработка на маслото в центробежен смесител, където се добавя омекотена
вода и натриева основа за неутрализиране на нереагиралата фосфорна киселина
(без да се достига до реакция със свободни мастни киселини и образуване на
соапщок). От процеса се получават дегумирани масла, отпадъчни води и твърда
фракция (гума, лецитин, хидратна утайка). Твърдата фракция се отделя в
сепаратор и се събира в резервоар, монтиран директно под сепаратора;
-
Избелване
– дегумираното масло постъпва в блок за избелване, подгрява се с пластинчати
топлообменници в противоток с маслото, излизако то Блок 800QS и след смесване с лимонена киселина
постъпва в смесители, където се добавя филтриращ материал (силикагел на
гранули). Сместта масло-филтриращ материал влиза в реактор, където се подгрява
и разбърква. След преминаване през три самопочистващи се филтъра. От процеса се
получава филтрирано масло и отпадък – употребен филтриращ материал, който се
събира в еднокубикови контейнери и се извозва до склад за съхранение.
Филтриращият материал се транспортира с пневмотранспорт, оборудван с
пречиствателно съоръжение – циклон-филтър. Системата е затворена, като в нея се
използва един и същ въздух. Изходът от циклон-филтъра е свързан с входа на
вентилатора, използван за пневмотранспорт.
-
Физическа
неутрализация – дезодорация – за да се подложи на дезодорация е необходимо
първо маслото да се изсуши. Процесът се извършва под вакуум, след което се
прави деаерация и загряване в топлообменник, работещ с пара под високо налягане.
Газовете, събрани в централния въздуховод, преминават през няколко пръскалки,
при което се улавят почти всички дестилати на мастните киселини от газовия
поток. Течните мастните киселини се събират на дъното, от където помпата ги
изпомпва през охладителите обратно в пръскалките. На този етап се отделят
свободни мастни киселини (СМК), които се реализират като продукт от
инсталацията. Очакваното количество СМК е около 10% от входящата суровина/отпадъчни
масла и мазнини. Обработеното масло се охлажда и изпраща за съхранение като
краен продукт.
От
дейността на инсталацията се очаква образуване на следните потоци отпадъчни
води: производствени отпадъчни води – до 5 куб.м./час от производствената
инсталация (до 3 куб.м./ч от дегаминг и до 2 куб.м./ч от вакуумната
кондензация) и до 0,225 куб.м./ч от промивки; битово-фекални води – до 0,5
куб.м./час; дъждовни води и охлаждащи води, които са чисти и ще се използват в
затворена система с чилър и една охладителна кула. Технологията на пречистване
на отпадъчните води включва механично, физико-химично и биологично третиране на
отпадъчната вода и механично обезводняване на утайката. ЛПОСВ се състои от
технологично свързани съоръжения – помпена шахта с груба решетка, фина ротативна
решетка, статичен смесител (сярна киселина), усреднител-изравнител, топлообменник,
реагентно стопанство, флокулатор, флотатор с финно-мехурчеста аерация,
биобасейн, вторичен утаител, силоз за утайка и филтър преса. За пречистване на
дъждовните води са предвидени 3 броя каломаслоуловители, които ще поемат
дъждовните води и водите от измиване на настилката в района на инсталацията за
преработка на масла, котелната инсталация и ЛПОСВ, омекотиланта станция,
компресорната станция, приемното отделение, площадките и складовете. Запазен е
начинът на заустване в канализационната система на „ТМ Инфраструктура“ АД и от
там в р. Дунав.
В
инсталацията е предвидено изграждането на следните изпускащи устройства: 1 брой
изпускащо устройство – ИУ1 общо за двата парни котела, оразмерено за по-големия
(работния) котел – максимален дебит 16 000 Nm3/h, височина 32 м, диаметър 1 м; 1 брой
изпускащо устройство – ИУ2 за маслогрейния котел – максимален дебит 2 500 Nm3/h, височина 32 м, диаметър 0,5 м; 3
броя изпускащо устройство – ИУ4, ИУ5 и ИУ6 – по едно за всеки калорифер –
максимален дебит 600 Nm3/h,
височина 12 м, диаметър 0,3 м.
Посочени
са изрично (по кодове) отпадъците, които ще се образуват от дейността на
инсталацията и тяхното количество и начин на съхранение.
За
нуждите на производството на площадката в закрити складове ще се съхраняват
лимонена киселина – 9 т; фосфорна киселина – 9 т; натриева основа – 12 т;
силициев гел на гранули – 128 т; натриев хлорид – 5 т. На площадката ще са
налични опасни химически вещества, които попадат в Част 2 от Приложение № 3 на
ЗООС: дизелово гориво – в един брой резервоар към дизелов генератор – 0,18 т и
природен газ – наличен само в тръбопроводната мрежа – 0,015 т.
Инвестиционното
предложение попада в обхвата на т. 11, буква "б" (инсталации
и депа за обезвреждане и/или оползотворяване на отпадъци (невключени в
приложение № 1)) от Приложение № 2 към чл. 93, ал. 1, т. 1 и 2 на ЗООС и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗООС подлежи на преценяване на
необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда.
Посочено
е още, че разглежданият имот, в който се предвижда да се реализира ИП, не
попада в границите на защитена територия по смисъла на Закона за защитените територии или в границите на защитени зони по
смисъла на Закона за биологичното разнообразие. Най-близко разположената защитена
зона е BG0000529 "Мартен-Ряхово" за опазване на природните
местообитания на дивата флора и фауна и отстои на около 4 814 м.
Цитирани
са и получените становища от РЗИ – Русе и БДДР.
В
решението са изложени и много подробни мотиви, въз основа на които органът е приел,
че не следва да се извършва ОВОС за заявеното ИП. Мотивите са структурирани
съобразно изискванията на чл. 93, ал. 4 от ЗООС.
Решението
е надлежно оповестено (л. 9-16 от преписката).
В
хода на съдебното производство са събрани доказателства, които са от значение
за установяването на релевантни по делото факти и обстоятелства. Допуснати са,
изслушани и приети три експертизи.
В съдебно-екологична
експертиза, изготвена от маг.хим. Ц.С.В., със специалност „Химия“, вписан в
публичния регистър на експертите, извършващи екологична оценка и ОВОС със
следните заявени елементи на оценката: качество на атмосферния въздух, опасни
вещества, отпадъци, вещото лице е дало отговор на следните въпроси: 1. Извършените математически
моделирания, извършени ли са с утвърдения от МОСВ програмни продукти и кои са
те? Програмният продукт „Plume“ има ли възможности да
оцени ефекта от замърсяващите емисии на повече от едно предприятие/инсталация?;
2. Програмният продукт „Plume“ отчита ли кумулативния ефект от фоновото замърсяване на въздуха,
към което се добавя ефекта от замърсяващите емисии на процесната нова
инсталация?; 3. В кои случаи по конкретната процедура следва да се търси
кумулативен ефект – между предприятия с едни и същи емисии или между
предприятия с различни емисии?; 4. При извършената от „Астра биоплант“ ЕООД
оценка на кумулативния принос включени ли са били всички източници, които е
следвало да вземат участие при моделирането с програмния продукт „Plume“?
Как се отнасят резултатите от направените математически моделирания с отчитане
на кумулативното въздействие с другите предприятия, разположени на територията
спрямо утвърдените в законодателството норми за качество на атмосферния въздух?;
5. При оценяването на кумулативния ефект, в настоящия случай, приложена и
спазена ли е била методиката, съответна на чл. 11 ал. 3 ЗЧАВ? 6. Верни ли са
изчисленията, касаещи кумулативния ефект, направени с програмния продукт „Plume“?
Да се определи относителния принос на „Астра биоплант“ към замърсяването на
атмосферния въздух, вкл. и интензивно миришещи вещества, ако се отделят в
района на площадката и гр.Мартен, преди и след реализацията на инвестиционното
намерение, като се прецени климатичния район до река Дунав?; 7.Да се преценят
химическите процеси, заложени в инвестиционното предложение и работния
капацитет на инсталацията и се отговори какви по същността си химически процеси
ще протичат, ще има ли изгаряне на неопасни отпадъци или горими материали,
получени от отпадъци и биомаса и какви вещества ще се отделят, ако е само
налице топлинна обработка? (л.
402-418 от делото).
Съгласно
заключението на експертизата математическият модел „Plume“ е разработена, утвърдена и
задължително възприета методика за изчисляване разпространението на атмосферни
замърсители и определяне на приземните концентрации на видовете вредни вещества
в емисиите от неподвижни източници в обектите. Програмният продукт „Plume“ се използва при изчисляване
разпространението в атмосферата на отделните видове вредни вещества, съдържащи
се в изходящите отпадъчни газове от неподвижни източници, в една или няколко
площадки на промишлени предприятия/инсталации и др., независимо от обема,
температурата и състава на тези газове, както и от наличието на пречиствателни
съоръжения за отпадни газове. От документацията по делото вещото лице е
установило, че за оценка на кумулативния ефект (по смисъла на § 1, т. 75 от ДР
на ЗООС) на приноса на новите източници на площадката на „Астра биоплант“ ЕООД
към качеството на атмосферния въздух в района по отношение замърсяването му с NOх и ФПЧ10 е избран следния подход: оценено
е съществуващото състояние като са включени всички действащи източници на NOх и ФПЧ10 на територията на бивш КТМ
Русе, включени в „Инвентаризационните карти на обекти и източници с емисии в
гр. Русе“, изготвена от РИОСВ – Русе; разгледани са инвентаризационните карти
на 10 обекта, като от тях за целите на оценката на кумулативния ефект на
приноса на новите източници на площадката на „Астра биоплант“ ЕООД в
замърсяване на района с азотни оксиди NOх и ФПЧ10 са включени изпускащите устройства на 5
предприятия, разположени на площадки в района на процесната площадка на „Астра
биоплант“ ЕООД. Вещото лице потвърждава констатациите по т. 5 и т. 6 от
изводите в моделната оценка (на л. 238 от преписката) в преработения доклад от
математическото моделиране на разпространението на емисиите на NOх и ФПЧ10 в атмосферния въздух от
всички изпускащи устройства на територията на „Астра биоплант“ ЕООД, площадка
гр. Мартен, а именно, че кумулативния ефект и приноса на новите източници на площадката
на дружеството към качеството на атмосферния въздух в района по отношение
замърсяването му с NOх
и ФПЧ10 е незначителен със слаб емисионен потенциал. Направеното от „Астра
биоплант“ ЕООД математическо моделиране включва всички действащи неподвижни
източници в района, имащи принос в замърсяването на въздуха с NOх и ФПЧ10 и влияние върху качеството
на атмосферния въздух. Резултатите от моделирането са сравнени и оценени спрямо
утвърдените в законодателството норми за качество на атмосферния въздух.
Възложителят е спазил методиката, съответна на чл. 11, ал. 3 от ЗЧАВ. При
преглед на изчисленията в преработения доклад от математическото моделиране с
програмния продукт „Plume“
и сравнение със записите в „data“
файловете от проведеното математическо моделиране, предадени от РИОСВ – Русе,
експертизата установява, че извършените от възложителя изчисления са верни. Вещото
лице посочва още в експертизата, че използваните химични и физични процеси в
представената от възложителя технологична схема на процесната инсталация,
включва последователни процеси на частична хидролиза и осапоняване на вторични
растителни масла и животински мазнини с разредена фосфорна киселина и натриева
основа с цел разделянето им от различните очистващи съставки, чрез механично
разделяне, включващо процеси на центрофугиране и филтриране в непрекъснато
действащи затворени съоръжения. Не е предвидено използване на процеси на
изгаряне на отпадъци или горими материали. В съдебно заседание на 29.09.2021 г.
(виж протокол на л. 468 и сл. от делото) вещото лице дава допълнителни подробни
разяснения по представеното експертно заключение.
По
делото е изготвена и приета и съдебно-екологична експертиза от вещо лице А.Б.М.
със специалност „Пречистване на природни и отпадъчни води“, с която вещото лице
е дало заключение по следните въпроси: 1. Какъв ще бъде съставът на
промишлените отпадни води от процеса на производството на „Астра биоплант“ ЕООД
– количество, съдържание, налични ли ще са опасни химически вещества и
площадката на „Астра биоплант“ ЕООД намира ли се в заливната зона на р. Дунав,
отпадните промишлени води от „Астра биоплант“ ЕООД дали са в точката на
заустване и ако се има предвид заявеното 137,4 куб.м. на ден или 5,73 куб.м. на
час, това ще влоши ли фоновата концентрация на водите на р. Дунав? и 2. Има ли
изградена канализационна мрежа в площадката на бивше „КТМ“, която да отговаря
на изискванията на ЗВ?
Съгласно
заключението на вещото лице от извършените от него изчисления се установява, че
въздействието на водоприемника чрез отпадъчните води от процесната инсталация е
незначително и по-малко от 74211 до 371057 пъти от 1 мг/дм3 като
това въздействие не може да бъде измерено чрез лабораторно изпитване на проба
от р. Дунав, защото е значително по-ниско от допусканите на извършваните
анализи по показатели. Експертизата установява още, че „ТМ Инфраструктура“ АД е
собственик на изградената канализационна система на площадката на „Комбинат
тежко машиностроене“ АД (в ликвидация). Дружеството е собственик, но не е
оператор по смисъла на Закона за водите. Отговорността за качеството на
изпусканите от „Астра биоплант“ ЕООД отпадни води е отговорност на изпускащото
ги дружество. Изградената канализационна мрежа в площадката на бивше „КТМ“ отговаря
на ЗВ, като вещото лице възприема този извод и от приложените по делото
становища на БДДР.
В
съдебно заседание на 21.09.2021 г. (виж протокол на л. 466-467 от делото)
вещото лице посочва, че макар в становището на БДДР да е посочено, че
площадката на заинтересованата страна се намира на 1100 метра от р. Дунав,
което не отговаря на действителността (дори и без необходимост от специални
знания), то това обстоятелство не се отразява на изводите, че отпадъчните води
от инсталацията на „Астра биоплант“ ЕООД биха имали пренебрежимо малко
отражение върху водите на р. Дунав, независимо от това дали се касае да пълноводен
период или при значително спадане на нивото на реката.
В последната
назначена и приета по делото експертиза, вещото лице – еколог А.С.С. дава
заключение по следните въпроси: 1. На територията на индустриална зона Тегра,
както и в близост до площадката на процесното ИП има ли площни източници на
интензивно миришещи вещества (неприятни миризми) и летливи органични
съединения, и ако има – кои са и от какъв произход – органичен или неорганичен?
и 2. Представената пред РИОСВ – Русе и съобразена при издаване на административния
акт Информация за преценяване на необходимостта от ОВОС, отговаря ли на всички
одобрени и изисквани от нормативните актове методики и процедури за оценяване
(включително и кумулативно) на въздействието на инвестиционното предложение
върху околната среда, населението и обектите подлежащи на здравна защита и
такива с обществено предназначение в най-близко разположените населени места по
отношение на замърсяването с химични вещества, прахови частици и интензивно
миришещи вещества? След извършен подробен анализ на наличните по делото данни,
както и публично достъпните такива, отразен в констативно-съобразителната част
на експертизата, вещото лице е направило следните изводи: В промишлената зона
(индустриална зона Тегра) са разположени резервоарни паркове за съхранение на
горива (бензин, дизел, биоетанол, LPG). Резервоарните паркове
може да се разглеждат като площни източници на емисии, като от тях се очаква
емитиране на летливи органични съединения. В промишлената зона са разположени и
резервоари за съхранение на метанол, като при аварийни ситуации е възможно те
да емитират органично съединение – метанол, което е с характерна миризма. В
част от обектите, разположени в зоната, са проектирани и изградени ЛПОСВ с
биологично стъпало. Откритите съоръжения към ЛПОСВ се разглеждат като площни
източници на емисии – неметанови летливи органични съединения CO2, CH4, N2O (органичен и неорганичен
произход). Зоната е със силно развита транспортна инфраструктура като емисиите
от транспортните средства се разглеждат като отделяни в атмосферата от площен
източник (територията на зона Тегра) – представляват съединения с органичен и
неорганичен произход (неметанови летливи органични съединения, CO2, CH4, N2O и др.). Според експерта
при провеждане на процедурата по преценка на необходимостта от ОВОС за ИП
„Изграждане на инсталация за преработка на сурови растителни и животински масла
и мазнини в УПИ LXV, находящ се в обл.
Русе, гр. Мартен, бул. „Тутракан“ № 100“ са спазени указанията, дадени в
Ръководството на Европейската комисия във връзка с провеждане на процедури по
преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС от 16.11.2017 г. и
Практическо ръководство за обучение по Директивите на СЕО и ОВОС, част ІІ.
Изпълнени са указанията на МОСВ, приложими за конкретната процедура. Макар да е
установило малки несъответствия в представените от възложителя данни за
опасните химически вещества и смеси, изведените заключения са коректни като
компетентния орган е приел, че предоставената му информация е достатъчна за
вземане на решение. В хода на процедурата е изпълнено изискването на чл. 25 от
ЗЧАВ в частта, касаеща използване на утвърдената със закона методика за замърсител
„прахови частици“ и „интензивно миришещи вещества“. Липсват други одобрени и
изисквани от нормативните актове методики и процедури за оценяване към
конкретния обект. Представената от „Астра биоплант“ ЕООД пред РИОСВ – Русе
информация за преценяване на необходимостта от ОВОС отговаря на одобрените и
изисквани от нормативните актове методики и процедури по отношение на
замърсяването с химични вещества, прахови частици и интензивно миришещи
вещества.
По делото е постъпила
информация от Изпълнителна агенция „Поддържане и проучване на р. Дунав“ относно
средномесечния отток на реката за периода 2017 г. – 2021 г. (л. 492 от делото),
от която е видно, че месечния отток се движи в границите от 2943 m3/s до 9761 m3/s.
От Басейнова дирекция
„Дунавски район“ е потвърдено, че площадката на процесното инвестиционно
предложение не попада в моделирания обхват на заливане от р. Дунав. Приложени
са и графични (картови) изображения (л. 501-506).
От ответника са
предоставени копия на издадените разрешения за предприятия/инсталации в района
около процесното инвестиционно предложение, както и данни за извършените им
проверки.
По правото
По
допустимостта на производството
Жалбата
е процесуално допустима.
Според § 1, т. 25 от Допълнителните
разпоредби на ЗООС
"засегната общественост" е едно или повече физически или юридически
лица и техните сдружения, организации или групи, които са засегнати или с
вероятност да бъдат засегнати, или които имат интерес при процедурите за
одобряване на планове, програми, инвестиционни предложения и при вземането на
решения за издаването или актуализацията на разрешителни по реда на ЗООС или на
условията в разрешителното, включително екологичните неправителствени
организации, създадени в съответствие с националното законодателство, каквото е
и оспорващото сдружение. Подадена е в законоустановения 14-дневен преклузивен
срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от активно легитимирано лице, при наличие на
правен интерес, срещу акт подлежащ на съдебно обжалване, визиран изрично в
нормата на чл. 93, ал. 10, във вр. с ал. 6, във вр. с
ал. 3 от Закона за опазване на околната среда. Жалбоподателят черпи правно
основание да обжалва акта, съгласно нормите на § 1, т. 24 и т. 25 от ЗООС, във
вр. с чл. 9, (2) от Конвенцията за достъп до информация, участието на
обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по
въпроси на околната среда, ратифицирана със закон, приет от ХХХIХ Народно
събрание на 2 октомври 2003 г. (ДВ, бр. 91 от 2003 г., в сила от 16 март 2004
година).
По
съществото на спора
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
По
смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 1 вр. ал. 3 от ЗООС инвестиционните предложения за
инсталациите и депа за обезвреждане и/или оползотворяване на отпадъци по т. 11,
б. "Б" от Приложение № 2 и тяхното разширение или изменение подлежат
на преценка от необходимостта от извършване на ОВОС, която се извършва от
директора на съответната РИОСВ, който се произнася с мотивирано решение за
всеки конкретен случай съобразно критериите по ал. 4 от същата правна норма.
Критериите за преценка са: характеристики на инвестиционното предложение;
местоположението на инвестиционното предложение; типа и характеристиките на
потенциалното въздействие върху околната среда и общественият интерес към
инвестиционното предложение.
В частност следва да бъде отчетен размерът
на засегната площ; параметрите, обема и обхвата на инвестиционното
предложение, взаимовръзка и кумулиране с други съществуващи и/или одобрени
инвестиционни предложения; използването на природни ресурси; генериране на
отпадъци; замърсяване и вредно въздействие; риск от големи аварии и/или
бедствия; рисковете за човешкото здраве поради неблагоприятно въздействие върху
факторите на жизнената среда по смисъла на § 1, т. 12 от допълнителните
разпоредби на Закона за здравето.
Преценката следва да включва анализ на
съществуващо и одобрено земеползване; относителното изобилие, достъпност,
качество и възстановителна способност на природните богатства (включително
почва, земни недра, вода и биологично разнообразие) в района и неговите
подпочвени пластове; абсорбционен капацитет на природната среда, като се вземат
предвид водни зони, планински и горски райони; защитени със закон територии;
засегнати елементи от Националната екологична мрежа; територии, свързани с
инвестиционното предложение, в които нормите за качество на околната среда са
нарушени или се смята, че съществува такава вероятност; гъстонаселени райони;
ландшафт и обекти с историческа, културна или археологическа стойност;
територии и/или зони и обекти със специфичен санитарен статут или подлежащи на
здравна защита.
По отношение на типа и характеристиките на
потенциалното въздействие върху околната среда, следва да се вземат предвид
степента и пространствения обхват на въздействието (като географски район и
брой на населението, които е вероятно да бъдат засегнати); естеството на
въздействието; интензивността и комплексността на въздействието; вероятността
за въздействие; очакваното настъпване, продължителността, честотата и
обратимостта на въздействието; комбинирането с въздействия на други
съществуващи и/или одобрени инвестиционни предложения; възможността за
ефективно намаляване на въздействията.
По реда на чл. 93, ал. 5 от ЗООС, за преценяване на
необходимостта от извършване на ОВОС възложителят на инвестиционното
предложение следва да представи: 1) информация за характеристиките на
инвестиционното предложение и за вероятните значителни последици от него за
околната среда и човешкото здраве; 2) описание на инвестиционното предложение
(физическите характеристики; местонахождението; аспектите на околната среда,
които е вероятно да бъдат значително засегнати от инвестиционното предложение;
описание на всички вероятни значителни последици на инвестиционното предложение
за околната среда и човешкото здраве, които произтичат от: очакваните остатъчни
вещества и емисии, както и от генерираните отпадъци; използването на природните
ресурси, почвите, земните недра, водите и на биологичното разнообразие;
наличните резултати от други съответни оценки на въздействието върху околната
среда, извършени по реда на специален закон; характеристиките на
инвестиционното предложение и/или на предвидените мерки за избягване или
предотвратяване на предполагаемите значителни неблагоприятни последици за
околната среда и човешкото здраве).
Според чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата
задължителен етап от процедурата е провеждането на консултации с съответната
РЗИ в зависимост от местоположението на инвестиционното предложение, когато
компетентен орган за вземане на решение за преценяване на необходимостта от
извършване на ОВОС е директорът на съответната РИОСВ. Консултации с други
специализирани ведомства се провеждат при необходимост.
По реда на чл. 4, ал. 2 от Наредба за условията
и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, в приложимата
редакция, едновременно с уведомяването на компетентния орган възложителят на
инвестиционното предложение следва да уведоми писмено кмета на съответната/съответните
община/общини, район/райони и кметство или кметства, а засегнатото население –
чрез средствата за масово осведомяване и/или по друг подходящ начин.
В срок до 3 дни след получаването на
информацията по приложение № 2 съответната община/район/кметство, в изпълнение
на чл. 6, ал. 10 от Наредба следва да осигури обществен достъп до информацията
за най-малко 14 дни, като поставя съобщение на интернет страницата си (ако има
такава) и на общественодостъпно място за достъпа до информацията и за
изразяване на становища от заинтересувани лица; в срок до 3 дни след изтичането
на срока за обществен достъп да изпрати на съответния компетентен орган
резултатите от обществения достъп, в т. ч. по начина на осигуряването му по
образец съгласно приложение № 7. Според съдържанието на посоченото приложение
като достъпно място за поставяне на съобщението за осигурен обществен достъп
следва да се счита информационното табло в сградата на адрес на
администрацията. Този извод се подкрепя и от общата норма на чл. 28, ал. 2 от АПК, която сочи официалното
табло за обявления на администрацията като способ за разгласяване на
съществените аспекти от дейността на ръководещия административния орган.
Оспореното решение е постановено от
компетентния по смисъла на чл. 93, ал. 3 от ЗООС орган. Съгласно цитираната
правна норма директорът на РИОСВ е компетентен да вземе решение за преценяване
на необходимостта от извършване на ОВОС по чл. 93, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗООС. В конкретната
хипотеза е прието, че инвестиционното предложение попада в обхвата на
Приложение № 2, т. 11, б. "б" към чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗООС и
подлежи на преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС.
Оспореното решение е издадено в съответствие
с изискванията за форма - актът е писмен и съдържа, посочените в разпоредбата
на чл. 93, ал. 4 от ЗООС реквизити.
Административният акт е мотивиран. Както
самото решение по № РУ-12-ПР/2021 за преценяване на необходимостта от
извършване на оценка на въздействието върху околната среда, така и приложените
към административната преписка писмени доказателства представляват фактическите
основания за издаването на административния акт, и в тях се съдържат описанието
на инвестиционното предложение, доказателства за извършените действия по
одобряването на процедурата и изготвените становища и доклади в резултат на
тях. Изложените в решението мотиви дават възможност както за извършването на
съдебен контрол за законосъобразност на административния акт на посочените в
чл. 146 от АПК основания, така и за защита правата и законните интереси на засегнатите
лица и организации.
В
съответствие с изискванията на чл. 95, ал. 1 от ЗООС възложителят е уведомил
компетентния орган за инвестиционното намерение, а в кратък срок след това, в
най-ранен етап от подготовката за осъществяване на инвестиционното предложение
са уведомени и кметовете на Община Русе и кмета на гр. Мартен.
Неоснователни
са възраженията на оспорващите за допуснати нарушения в най-ранния етап на
процедурата. По делото са представени надлежни писмени доказателства за
спазване на реда за уведомяване на обществеността по чл. 4, ал. 2 от Наредбата.
Прочие фактът на достигналата до обществеността информация се потвърждава и от
постъпилите становища и жалби. Съдържанието на оповестената информация за
инвестиционно предложение съответства на формата, предвидена в Приложение № 2
към чл. 6 от Наредбата, и то в нейната пълнота. Тук следва да се отбележи, че
процедурата по преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС не включва
обществено обсъждане, а само отчитане на обществения интерес към
инвестиционното предложение, ако такъв е бил проявен. В хода на процедурата по
преценяване на необходимостта от ОВОС, както се спомена по-горе, са постъпвали
конкретни възражения и те са обсъдени от компетентния административен орган в
хода на процедурата по чл. 93, ал. 4 от ЗООС.
Съобразно
характеристиките на инвестиционното предложение и в съответствие с разпоредбите
на чл. 95, ал. 3 от ЗООС и на чл. 9, ал. 1 от НУРИОВОС възложителят определя
специализираните ведомства и представителите на засегната общественост, с които
следва да се извършат консултации съобразно начините, предвидени в чл. 9, ал. 3
от Наредбата. След преценка, че инвестиционното предложение попада в приложение № 2 към ЗООС и след обсъждане на представената
документация и изпълнение на процедурата по глава шеста от ЗООС, с оспореното решение на директора
на РИОСВ Русе е постановено, въз основа на постъпилата документация за ИП,
получените становища от компетентни органи в хода на процедурата, съобразено с
критериите, регламентирани съгласно чл. 93, ал. 4 от ЗООС, а именно да не се
извършва ОВОС.
При
постановяване на оспореното решение на директора на РИОСВ Русе не са допуснати
нарушения на материалноправни разпоредби, противно на твърденията на
жалбоподателя.
Компетентният
орган е преценил необходимостта от извършване на ОВОС като е определил степента
на значимост на въздействието върху околната среда въз основа на представената
от възложителя информация, критериите по чл. 93, ал. 4 от ЗООС, получените
становища от помощните органи по чл. 7 от НУРИОВОС.
Възраженията
на жалбоподателите за непълноти и пропуски в изследването на документацията и
факти от значение за случая, водещи до незаконосъобразност на постановения от
директора на РИОСВ Русе административен акт, са неоснователни. Решението на
административния орган се основава на резултатите от изисканите становища на
специализираните органи, които изследват подробно възможното влияние на
инвестиционното предложение върху различните компоненти на околната среда:
почви, въздух, води, човешко здраве, флора, фауна и др. като предвижда
конкретни и подробни мерки във връзка с предотвратяване, намаляване и
ограничаване на евентуално вредно въздействие.
Спазена
е процедурата по издаване на административния акт. Производството е уредено в
Глава Втора на НУРИОВОС.
Тук
е мястото да се посочи, че съдът намира за неоснователни възраженията на
жалбоподателя, че процесното инвестиционно предложение не следва да бъде
квалифицирано като такова по т. 11, б. „б“ от Приложение № 2 към ЗООС, както е
направил административният орган, а предложението според жалбоподателя попада в
обхвата на т. 10.2. от Приложение № 1 към чл. 92, ал. 1 от ЗООС – „Инсталации с
капацитет над 100 тона за денонощие за обезвреждане на неопасни отпадъци чрез
изгаряне или химично третиране по смисъла на Закона за управление на
отпадъците“ и като такова подлежи задължително на ОВОС.
Съгласно
чл. 92, т. 1 от
ЗООС оценка на въздействието върху околната среда задължително се извършва на инвестиционните
предложения за строителство, дейности и технологии съгласно приложение № 1, а
съгласно чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗООС необходимостта
от извършване на ОВОС се преценява за инвестиционни предложения съгласно
приложение № 2. В процесния случая, както вече се посочи, възложителят е
заявил, че предвидената за изграждане нова инсталация за преработка на сурови и
употребявани растителни и животински масла и мазнини представлява инвестиционно
предложение, включено в обхвата на т. 11 „Други инвестиционни предложения“, б.
“б“ – „инсталации и депа за обезвреждане и/или оползотворяване на отпадъци (невключени
в приложение № 1)“ от Приложение № 2 към чл. 93, ал.
1, т. 1 от ЗООС, тъй като е предвидено с инсталацията да се оползотворяват
отпадъци с кодове 02 01 01, 02 02 01, 02 02 03, 02 03 01, 02 03 04, 20 01 08 и
20 01 25 като оползотворяването ще се извършва чрез физико-химични процеси. На
база представените документи и доказателства административният орган е възприел
посоченото от възложителя квалифициране на инвестиционното предложение, поради
което именно е провел процедура по преценка относно необходимостта от
извършване на ОВОС.
Жалбоподателят
счита, че конкретното проектно предложение попада в именно в Приложение № 1 към
чл. 92, т. 1 от ЗООС и по-точно в т.10.2. – Инсталации с капацитет над 100 тона
за денонощие за обезвреждане на неопасни отпадъци чрез изгаряне или химично
третиране по смисъла на Закона за управление на отпадъците (според цитирането,
извършено от самия жалбоподател в жалбата).
По
делото няма спор, че процесната инсталация е с капацитет над 100 тона за
денонощие (в инвестиционното предложение е посочен капацитет около 500 тона/24
часа). Възражението на жалбоподателя се основава на тълкуване на цитираната
точка, като счита, че използваният термин „обезвреждане“ следва да се приема в
по-широк смисъл като обхващащ както дейностите по обезвреждане (в тесен смисъл),
така и дейностите по оползотворяване. Доводи за това жалбоподателят извежда от
решение на СЕС по дело С-486/04 Комисията на Европейските общности срещу
Италианската република приложено в превод на български език на л. 508-520 от
делото.
Съдът
намира изложеното от жалбоподателя тълкуване на т.10.2 (която всъщност има малко
по-различно съдържание от цитираното в жалбата) от Приложение № 1 към ЗООС за
неоснователно и несъобразено както със закона, така и европейските директиви в
тази област. За този извод съдът съобрази следното:
На
първо място следва да се посочи, че т.10.2 от Приложение № 1 към ЗООС към
датата на издаване на оспореното решение има следното съдържание – „Инсталации
с капацитет над 100 т за денонощие за обезвреждане на неопасни отпадъци чрез
химично третиране по смисъла на Закона за управление на отпадъците“. Тази редакция
разпоредбата е получила след изменение на ЗООС (ДВ, бр. 54 от 2020 г.), когато
предишната т. 10 със съдържанието, цитирано от жалбоподателя (включващо обезвреждане
както чрез изгаряне, така и чрез химическо третиране) е станала т. 10.2. като е
променено и съдържанието й и то обхваща само случаите на обезвреждане чрез
химическо третиране. Промяната е обусловена от приемането на две нови точки в Приложение
№ 1, а именно т. 10.1., в която са обособени инсталациите за обезвреждане или
оползотворяване на неопасни отпадъци чрез изгаряне или съвместно изгаряне по
смисъла на Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и т. 10.3, обхващаща
инсталациите за обезвреждане или оползотворяване на опасни и неопасни отпадъци
чрез изгаряне или съвместно изгаряне, разработени изключително или предимно за
развитие и изпитване на нови методи или продукти и които няма да действат
повече от две години. Видно е, че въведената регламентация на инсталациите, за
които е задължително да се извърши ОВОС по т. 10 (в цялост по трите подточки), ги
разграничава както по отношение на дейностите обезвреждане и оползотворяване,
така и по видове отпадъци – опасни и неопасни, а също и въз основа на процесите,
чрез които се извършват дейностите по обезвреждане или оползотворяване. Първата
хипотеза – по т.10.1., обхваща както случаите на обезвреждане, така и на
оползотворяване и то както на опасни, така и на неопасни отпадъци, но
единствено чрез процеси на изгаряне или съвместно изгаряне по смисъла на ЗУО.
Във втората хипотеза – по т.10.2., на която се позовава жалбоподателя, се
включват само дейностите по обезвреждане, само на неопасни отпадъци и то само
чрез химическо третиране. В третата хипотеза по т.10.3. отново се включват
както дейности по обезвреждане, така и по оползотворяване, както на опасни,
така и на неопасни отпадъци и отново само чрез изгаряне или съвместно изгаряне,
но при специфични цели и обстоятелства (неотносими за настоящия случай).
Направеното
в т. 10.1 и т. 10.2 от Приложение № 1 към ЗООС разграничение очевидно сочи, че законодателят
е използвал самостоятелно понятията обезвреждане и оползотворяване, като в
случаите, в които е счел, че следва да се включи дейността по оползотворяване е
използвал изрично този термин, а не чрез разширяване на съдържанието на
понятието „обезвреждане“. Използваната законодателна техника напълно
съответства на дадените в § 1, т. 11 и т. 13 от ДР на ЗУО определения на понятията
„обезвреждане“ и „оползотворяване“. В т. 13 от § 1 от ДР на ЗУО е определено,
че "оползотворяване"
е всяка дейност, която има като основен резултат използването на отпадъка за
полезна цел чрез замяна на други материали, които иначе биха били използвани за
изпълнението на конкретна функция, или подготовката на отпадъка да изпълнява
тази функция в производствено предприятие или в икономиката като цяло.
Приложение № 2 (към ЗУО) съдържа неизчерпателен списък на дейностите по
оползотворяване. От своя страна в т. 11 от § 1 от ДР на ЗУО се посочва, че
"обезвреждане"
е всяка дейност, която не е оползотворяване, дори когато дейността има като
вторична последица възстановяването на вещества или енергия. Приложение № 1
съдържа неизчерпателен списък на дейностите по обезвреждане. Видно е, че по
определение понятието „обезвреждане“ изключва от съдържанието си всички
дейности по оползотворяване и тълкуването на термина в обратен смисъл е в пряко
противоречие с нормата на § 1, т. 11 от ДР на ЗУО.
Следва
да се отбележи, че дефинициите за „обезвреждане“ и „оползотворяване“ дадени в
ЗУО са напълно идентични с определенията на тези понятия, дадени в чл. 3, т. 15
и т. 19 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19
ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на определени директиви.
Така изложените изводи, относно съдържанието на обсъжданите понятия, е
съобразено и с нормите на европейското право.
Съгласно
чл. 4, § 1 и § 2 от Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
13 декември 2011 година относно оценката на въздействието на някои публични и
частни проекти върху околната среда (Директива 2011/92/ЕС), изменена с Директива
2014/52/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година
(последната транспонирана в ЗООС съгласно § 2г от ДР на ЗООС) при спазването на член 2, параграф 4 проектите,
изброени в приложение I, подлежат на оценка в съответствие с членове 5—10 (т.е.
задължително се извършва ОВОС), за проектите, изброени в приложение II
държавите-членки вземат решение относно това, дали проектът да бъде предмет на
оценка в съответствие с разпоредбите на членове 5—10. Държавите-членки
определят това чрез: а) разглеждане на всеки отделен случай, или б) прагове или
критерии, определени от държавата-членка. Държавите-членки могат да решат да
прилагат и двете процедури, посочени в букви а) и б). В съответствие с посочените
норми на директивата са разпоредбите на чл. 92 и чл. 93 от ЗООС.
В
т. 11, б. „б“ от Приложение ІІ към чл. 4, § 2 от Директива 2011/92/ЕС са
посочени Инсталации и депа за обезвреждане на
отпадъци (проекти, невключени в приложение I), а в т. 10 от Приложение І към
чл. 4, § 1 от Директивата - Инсталации с капацитет над 100 тона на денонощие за
обезвреждане на неопасни отпадъци чрез изгаряне или химично третиране съгласно
определението, дадено в приложение I към Директива 2008/98/ЕО под заглавие D9.
В Приложение І към Директива 2008/98/ЕО са изброени (макар и неизчерпателно) действията
по обезвреждане като D9 е „Физико-химично третиране, непосочено на друго място
в настоящото приложение, водещо до образуване на крайни съединения или смеси,
които се обезвреждат чрез някоя от дейностите с кодове D1—D12 (напр.
изпаряване, сушене, калциниране и др.)“.
По идентичен начин е създадена и българската нормативна
уредба като Приложение № 1 и Приложение № 2 към ЗУО (с който съгласно § 2, т. 1
от ДР са въведени изискванията на Директива 2008/98/ЕО) са съответстващи на приложенията
на Директива 2008/98/ЕО и също определят дейностите по обезвреждане (в
приложение № 1) и дейностите по оползотворяване (в Приложение № 2).
Всичко изложено до тук обосновава извод, че на задължително
извършване на ОВОС по смисъла както на Директива 2011/92/ЕС, така и на ЗООС,
подлежат инвестиционни предложения, попадащи в обхвата на приложения №1
съответно към директивата и към закона и в частност съобразно конкретиката на
настоящия случай, това са „Инсталации с капацитет над 100 тона на денонощие за
обезвреждане на неопасни отпадъци чрез
изгаряне или химично третиране съгласно определението, дадено в приложение I
към Директива 2008/98/ЕО под заглавие D9“ (според Директива 2011/92/ЕС) или
„10.1. Инсталации за
обезвреждане или оползотворяване на неопасни отпадъци чрез изгаряне или
съвместно изгаряне по смисъла на Закона за управление на отпадъците. 10.2.
Инсталации с капацитет над 100 т за денонощие за обезвреждане на неопасни
отпадъци чрез химично третиране по смисъла на Закона за управление на отпадъците. 10.3. Инсталации за обезвреждане
или оползотворяване на опасни и неопасни отпадъци чрез изгаряне или съвместно
изгаряне, разработени изключително или предимно за развитие и изпитване на нови
методи или продукти и които няма да действат повече от две години.“ (според
ЗООС). Дори и да се приеме логиката на жалбоподателя, относно използвания в
директивата (в т. 10 от Приложение І) термин „обезвреждане“ като по-широко
понятие, включващо и оползотворяването (което
противоречи, както вече се посочи, на дадените в директивата определения),
то на основание цитирания чл. 4 от Директива 2011/92/ЕС държавите-членки имат
възможност да определят конкретните хипотези и в случая това е сторено с
цитираните точки 10.1, 10.2 и 10.3 от Приложение № 1 към ЗООС, като в тези
точки изрично са разграничени случаите на обезвреждане и на оползотворяване.
Видно
е, че процесната инсталация, предмет на инвестиционното предложение на „Астра
биоплант“ ЕООД, не попада в нито една от посочените хипотези, макар да е с
капацитет над 100 т за денонощие.
От една страна чрез процесната инсталация няма
да се извършва обезвреждане, а само оползотворяване,
а от друга страна в технологичния процес
няма да се използва изгаряне, а само химично третиране, като в този смисъл
е и заключението на в.л. В. в дадените пред съда разяснения. Коментираните до
тук правни норми не съдържат хипотеза на оползотворяване на неопасни отпадъци
чрез химическо третиране като предпоставка за задължително извършване на ОВОС.
Именно по тази причина е приложена процедурата за преценка относно
необходимостта от извършване на ОВОС съобразно чл. 4, § 2 от Директива
2011/92/ЕС и чл. 93 от ЗООС.
От друга страна след
като процесното инвестиционно предложение не е от категорията инвестиционни
предложения, за които задължително се извършва такава оценка, нито попада в
нормативно предвидените изключения по чл. 93, ал. 9 от ЗООС и в
тази връзка съдът отхвърля възраженията на оспорващия, то очакваните производствени отпадъци, които
ще се генерират във връзка с дейността на инсталацията са правилно класирани и
отнесени към съответния реда за оценка. Правилно е преценена и степента на
тяхната опасност. Както вече се посочи
по реда на чл. 93, ал. 3 от ЗООС, директорът на
съответната РИОСВ преценява необходимостта от извършване на ОВОС за всеки
конкретен случай като съобразява критериите по чл. 93, ал. 4 от ЗООС. Административният
орган е спазил това задължение като е изложил конкретни мотиви по всеки
показател.
В обобщение на всичко казано до тук съдът
намира, че в настоящия случай е спазена изискуемата процедура при издаване на
оспорения административен акт, в хода на която не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Извършвани са необходимите обявявания пред
обществеността на инвестиционното предложение. Приети са подадените възражения,
включително и след сроковете за това, като в решението са изложени доводи
относно неприемането им като основателни. Следва да се отбележи, че
възраженията са обсъдени общо и макар да не е отговаряно персонално на всяко
отделно възражение, обстоятелствата, които са били спорни са подробно обсъдени
от административния орган.
Съдът
намира, че при издаване на оспореното решение е спазен и материалния закон.
Административният орган е извършил преценка по всички
критерии, регламентирани в чл. 93, ал. 4 от
ЗООС
като е достигнал до извод, че планираното изграждане на инсталация за
преработка на сурови и употребявани растителни и животински масла и мазнини не
би оказало значително отрицателно въздействие върху околната среда. Изводите са
мотивирани с данните за очакваните изпускани емисии от азотни диоксиди във
въздуха, взетите мерки за неизпускане на фини прахови частици, както и за
съдържанието на отпадните води, които се очаква да се получават в планираното
производство. Всички коментирани от административния орган данни се
потвърждават и от назначените в хода на делото експертизи, чийто заключения
също сочат, че планираното производство не би оказало съществено влияние върху
чистотата на въздуха и водите, както и че инвестиционното предложение е
изготвено при съобразяване на всички нормативни изисквания и методики,
включително чрез извършване на математическо моделиране на очаквания принос в замърсяването
на въздуха чрез лицензирания от МОСВ програмен продукт.
По
отношение на възражението, че не са съобразени емисиите на вредни вещества във
въздуха, най-вече чрез отчитане на кумулативното въздействие едновременно със
съществуващите в района производства, съдът кредитира приетото по делото
заключение на съдебно-екологична експертиза, изготвена от вещо лице В. и изводите,
които вещото лице потвърждава, именно – реализацията на инвестиционното
предложение няма да доведе до съществено увеличаване на концентрацията на ФПЧ10
и NOx, както на
територията на гр. Мартен, така и на територията на цялата изследвана област;
приносът на ИП към замърсяването на атмосферния въздух е незначителен спрямо
всички изпускащи устройства на съответния замърсител на територията на бивш КТМ:
за ФПЧ10 – 0,22% и за NOx-
6-7%. л. От моделирането на кумулативния ефект с околните предприятия е установено,
че инвестиционното предложение е със слаб емисионен потенциал и няма да увеличи
експозицията на населението и работещите спрямо сегашното качество на въздуха в
района (съображения по втори въпрос от експертизата – л. 376-380 от делото и
чл. 238 от преписката).
Доколкото в ЗООС не се съдържа легална
дефиниция на понятието "значително въздействие", за нуждите на
съдебния контрол съдът намира, че такова ще бъде налице, когато се установява
обективна вероятността от реализирането на инвестиционното предложение да
възникнат отрицателни ефекти за екологичното равновесие и качеството на живота,
здравето на хората, културното и историческото наследство. Наличието на
значително въздействие може да се обоснове както от очаквано умерено и трайно
кумулативно засягане на всяка или множество от охранените ценности, така и при
отделно, но явно изразено интензивно увреждане на конкретни такива, каквито с
оглед на трите заключения не е налице. Що се отнася до вероятността от
инцидентни отрицателни въздействия, същите на фаза предварителна преценка
следва да се отчита като наличие или липса на реален риск от настъпването на
значително засягане на охранените ценности. В този аспект третирането на риска
от настъпване на аварии е въпрос, който е релевантен и към последващия контрол
при реализацията и експлоатацията на съответната инсталация.
Неоснователни
са и възраженията на жалбоподателя за това, че процесното инвестиционно
предложение разкрива рискове с оглед на това, че попада в зона застрашена от
заливане от водите на р. Дунав. По делото е безспорно установено, че това не е
така и площадката на заинтересованата страна е извън такава зона, обстоятелство,
което е изрично потвърдено от БДДР (единствения компетентен орган да удостовери
подобно обстоятелство).
Възраженията
на жалбоподателя, свързани с отпадъчните води от предприятието на „Астра
биоплант“ ЕООД, също се опровергават от заключението на съдебно-екологичната
експертиза, изготвена от вещо лице А.М., което е изследвало вероятността за
замърсяване на водите на р. Дунав при изхвърлянето на отпадните води от
процесната инсталация и е установява, че евентуалното замърсявани би било
дотолкова минимално, че не би било възможно да се измери в лабораторни условия.
Останалите
възражения на оспорващата страна за проверка и приобщаване на документи от
други производства са отхвърлени с оглед на неотносимостта им в конкретното
производство, още повече, че тяхната обективна оценка е отречена и от последно
назначената екологична експертиза от в.л.С. по отношение на площни източници на
интензивно миришещи вещества, като източници на замърсяване на атмосферния
въздух. Последно приетото без възражения на страните експертно заключение също
е категорично,че представената пред ответника информация и съобразена и
отговоря на всички изискани от нормативните актове методики и процедури по
отношение на замърсяването с химични вещества, прахови частици и интензивно
миришещи вещества. Поради липсата на доказана хронология в извършените
извънредни и контролни проверки на други
инсталации, а дори и да има такива, не може да се приеме, че е налице трайно
умерено или значително въздействие върху качеството на атмосферния въздух. Дори
да се установи такова отклонение, то същото е предмет на текущ и последващ
контрол върху експлоатацията на инсталацията.
Тук
следва да се отбележи, че при постановяване на решението по чл. 93, ал. 3 и 4 от ЗООС административният орган действа в
условията на оперативна самостоятелност, т. е. в предоставена от закона
възможност (дискреционна власт) за всеки конкретен случай да прецени дали да
бъде извършена оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) според
приложимите критерии, като целесъобразността на взетото решение не подлежи на
контрол от съда (така Решение № 4913 от 20.04.2017 г. на ВАС по адм. д. №
3627/2016 г.; Решение № 7590 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11382/2016
г., II о.; Решение № 5719 от 14.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5641/2015 г.).
Съдебният контрол върху актове от категорията на оспорения се ограничава само
до външните граници и рамки на оперативната самостоятелност, очертани от
изискванията за законосъобразност на административните актове.
В
случая не се установява и нарушение на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, доколкото с издадения
административен акт не се цели да бъдат засегнати права на заинтересованите
страни в степен, превишаваща допустимото от закона въздействие върху охранените
обществени ценности
С
оглед изложеното съдът приема, че оспореното решение на директора на РИОСВ Русе
е издадено от компетентния орган, в установената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби,
поради което не са налице основания за неговата отмяна. Административният акт е
съответен и на целта на закона.
Разноски :
Всяка
от страните прави искане за присъждане на разноски.
С
оглед изхода на спора в тежест на оспорващата страна следва да се присъдят
направените от ответника и заинтересованата страна, за която акта е
благоприятен -„Астра Биоплант“ЕООД, направените разноски съответно за
експертизи и за юрисконсулско възнаграждение, респ.адвокатско възнаграждение
,като се съобрази направеното възражение за прекомерност.
Ответната
страна РИОСВ чрез процесуалния си представител претендира само юрисконсулско
възнаграждение в минимален размер, съгласно чл.24 от Наредбата за заплащане на
правна помощ, което с оглед изхода на спора е основателно. Предвид изхода на
делото на ответника следва да се присъдят разноски за осъществената
юрисконсултска защита, в поискания размер. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален
кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на
правната помощ
/обн., ДВ, бр. 74 от 2021 г.в сила от 01.10.2021г /, настоящият състав определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, с оглед продължителността
на спора и неговата фактическа и правна сложност и активната страна на
процесуалния представител на ответника.
Заинтересованата
страна "Астра Биоплант“ ЕООД е отправила изрично искане за присъждане на
съдебни разноски. Обжалваният административен акт е благоприятен за
заинтересованата страна, поради което по правилото на чл. 143, ал. 3 от АПК следва да се присъдят сторените
съдебни разноски. За доказване на техния размер по делото са представени списък
с разноски и договор за правна защита и съдействие, според които дружеството е
извършило съдебни разноски в размер на 943 лв. за експертизи и 5000лв, за
адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
Направените
разноски за експертизи следва да бъдат присъдени на заинтересованата страна с
оглед изхода на спора в техния размер. Относно своевременно направеното възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на заинтересованата страна:
Същото е основателно
Според
чл. 78, ал. 5 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК),
във връзка с чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата
(ЗАдв). Според чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се
определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения
в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в
случая се явява Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно установеното от нормата на чл. 8, ал. 3, от Наредба №
1/09.07.2004 г., за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без
определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500
лв.
Настоящият
състав на съда намира, че посочената хипотеза е налице, тъй като действителната
правна и фактическа сложност на делото не е такава, че да бъде оправдано
заплащане на адвокатско възнаграждение в размер, превишаващ 10 пъти минимално установения. Все пак съдът приема,
че е справедливо на заинтересованата страна Астра Биоплант ЕООД да бъде
присъдено уговореното и заплатено възнаграждение за адвокатска защита в размер
на 1500 лв., като същевременно преценява броя заседания общо 6 / с оглед на чл.7
ал.9 от наредбата/ с активното участие
на процесуалния представител и усложнената фактическа сложност на спора с оглед
на поведението на жалбоподателя. Над този размер претендираното до 5000лв.
възнаграждение за процесуално представителство е неоснователно.
Предвид
изложеното и съгласно чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК оспорването следва да бъде
отхвърлено.
На
основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Екосдружение
Дунавски регион със седалище гр. Русе, представлявано от председателя В.З. М.,
против решение № РУ-12-ПР/2021 г. за преценяване на необходимостта от
извършване на оценка на въздействието върху околната среда от 17.02.2021 г.,
издадено от Директора на РИОСВ – Русе, с което е преценено да не се извършва
оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение
"Инсталация за преработка на сурови и употребявани растителни и животински
масла и мазнини в УПИ LXV,
находящ се в обл. Русе, гр. Мартен, бул. „Тутракан“ № 100" с възложител
„Астра биоплант“ ЕООД гр. Сливо поле, като е прието, че няма вероятност да
окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания,
популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони.
ОСЪЖДА Екосдружение Дунавски регион ЕИК
*********, със седалище гр. Русе, представлявано от председателя В.З. М. да
заплати на Регионална инспекция по
околната среда и водите при Министерство на околната среда и водите сумата от
200 лева, представляващи разноски за осъществената юрисконсултска защита.
ОСЪЖДА Екосдружение Дунавски регион със
седалище гр. Русе,ЕИК ********* представлявано от председателя В. З.М. да
заплати на „Астра Биоплант“ ЕООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Сливо поле,обл. Русе,представлявано от Д.М. сумата от 2443лв ,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: