Р
Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-131 14.11.2019 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски Окръжен съд Трети състав
На
петнадесети октомври година
2019
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пенева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена
Лазарова
2. мл.с.Ваня Ванева
Съдебни заседатели:
Секретар Жанета Граматикова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Кремена Лазарова
в.гр.дело номер 1047 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
въззивна жалба вх.№ 21251/17.05.2019г. на БРС от „Профи Кредит България“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище: гр.София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В,
представлявано от Светослав Николаев Николов, Ондрей Локевенц, Ярослав Ян
Чечински и Ирина Харалампиева Георгиева, чрез юрисконсулт Радина Илиева, против
решение № 859/15.04.19г. по гр.д.№ 5809/18г. по описа на БРС, с което е
отхвърлен искът на дружеството против Д.С.Д., ЕГН: **********, с пост.адрес: гр.Б.,
ул.“Р.“ № *, за установяване на вземането на търговеца за подробно описаните в
диспозитива на атакуваното решение суми, за които въззивникът се е снабдил със
заповед № 1294 от 12.04.2018г. по ч.гр.д.№ 2510/2018г. на БРС за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 ГПК. Твърди се основателност на иска.
Въвежда оплакване за неправилно приложение на установената съдебна практика.
Моли атакуваното решение да бъде отменено и постановено ново, с което искът
бъде уважен. Въвежда подробни аргументи. Няма доказателствени искания.
Въззиваемият Д.С.Д., уведомен чрез
назначения му от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, оспорва въззивната
жалба. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания. Моли да
бъде потвърдено решението на БРС. Излага подробни аргументи.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК
от легитимирано лице и е допустима.
Районният съд е разгледал иск с правно
основание чл.422 ГПК вр. с чл.79 ЗЗД,
чл.240 ЗЗД и чл.86 с.з.
Бургаският Окръжен съд, като взе предвид
приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред БРС е образувано по
искова молба от „Профи Кредит България“ ЕООД против Д.С.Д.. Ищецът е твърдял, че е сключил договор за потребителски
кредит с Д.. След усвояване на сумата, кредитополучателят е погасил няколко
вноски и преустановил изпълнението на задълженията си. Кредитодателят опитал да
го уведоми на посочения от него адрес за настъпилата предсрочна изискуемост на
цялото вземане, така, както е предвидено по договора, но изпратеното уведомление
не е реално връчено. Срокът на договора е изтекъл, но плащане не е извършено. Ето
защо ищецът е депозирал заявление по реда на чл.410 ГПК за сумата от 1080.22лв.
главница, както и законната лихва върху главницата за периода от подаване на
заявлението – 10.04.2018г. до окончателното й изплащане и разноски по
заповедното производство в размер на 25лв. за платена д.т.
и 150лв. юрисконсултско възнаграждение. Заявлението е уважено. Издадена е
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за парично вземане за горните суми. При
връчването й от съда е установено, че от 2 месеца лицето не се е прибирало на
посочения по заповедта, а съответно и по договора за потребителски кредит
адрес. Така връчването е извършено по реда на чл.47, ал.5 ГПК. На основание
чл.415, ал.1, т.2 ГПК на кредитора е дадено указание да установи вземането си
по исков ред. Ето защо по реда на чл.422, вр. с чл.415 ГПК е предявен настоящият
иск, с който кредиторът желае да установи вземането си от Д. за упоменатата сума.
Въззивникът твърди, че е дължима. Ангажирани са доказателства.
В хода на производството пред БРС
въззивникът е направил уточнение на иска – стр.51, като е конкретизирал, че от
сумата от 1080.22лв. дължимата главница по договора за потребителски кредит е в
размер на 443.75лв., договорното възнаграждение – 250.63лв. и възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги – 385.84лв.
Искът е оспорен от ответника чрез
назначения му от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК. В
депозирания в срока и по реда на чл.131 ГПК отговор е заявил, че исковата
претенция е на първо място недопустима, понеже липсва идентичност между
основанието на сумата, претендирана по заповедното производство и основанието
на сумите, претендирани по настоящото исково производство. На следващо място
заявява, че искът е неоснователен. Излага аргументи. Твърди се липса на уведомяване
на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на цялата сума по кредита.
Позовава се на нищожност на клаузата за възнаградителна лихва – като прекомерна
и в противоречие с добрите нрави, нищожност на клаузата, уреждаща ГПР по
договора, нищожност на договора и споразумението за допълнителни услуги на
основание чл.146 ЗЗП и чл.21, ал.1 ЗПК. Оспорва иска и по неговия размер. Не
ангажира доказателства.
На първо място, преди да се произнесе по
основателността на иска, съдът приема, че следва да обсъди възражението за
липса на идентичност на заявената по заповедното производство сума и
уточнението на исковата молба. Видно от уточнението, претендират се три суми - дължима
главница по договора за потребителски кредит в размер на 443.75лв., договорно
възнаграждение – 250.63лв. (възнаградителна лихва) и възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги – 385.84лв., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на заявлението. Общият размер на горните суми възлиза на
1080.22лв. Основанието да се претендират сумите е договор за потребителски
кредит и споразумение към него за предоставяне на пакет от допълнителни услуги
– така, както е описано и по заявлението по ч.гр.д.№ 2510/18г. БРС и по
исковата молба. Налице е идентитет и между страните. Ето защо, като съобрази,
че вземанията се индивидуализират по своя размер, основание и страни, съдът
приема, че е налице идентичност между заявеното по заповедното производство и по
исковата молба.
По основателността на заведения иск и на
въззивната жалба съдът прие следното:
Видно от изложението на исковата молба и
отговора срещу нея, страните не оспорват сключването на приложения на стр.7 и
сл. по делото договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № **********
от 19.08.2016г., с който „Профи Кредит България“ ЕООД е предало в собственост
на Д.С.Д. сумата от 500лв. – кредит, а кредитополучателят се е задължил да я
върне в срока и при условията на сключения договор.
Твърди се, че сключеният договор е
нищожен, поради противоречие с разпоредбата на чл.146 ЗЗП: „(1) Неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
(2) Не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор
при общи условия“.
Съдът, след като се запозна с договора,
приема следното: сумата на кредита, срокът на кредита, размерът на вноската по
кредита, ГПР, годишният лихвен процент, лихвеният процент на ден са
допълнително вписани в предварително изготвената от дружеството бланка. Ето
защо не може да се възприеме твърдението, че всички условия по договора са
изготвени и изначално вписани в него и кредитополучателят не е могъл да преговаря
с въззивника.
По
изложената причина възражението се явява неоснователно и не може да доведе до
извод за нищожност на договор за
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ********** от 19.08.2016г.,
сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД и Д.С.Д..
Не се спори от страните, затова съдът
приема за установено по реда на чл.153 ГПК, че Д. е получил главницата по
договора в размер на 500лв. и е погасил първите осем вноски, като впоследствие
изцяло е преустановил изпълнението на договора. В резултат от просрочването на
една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, кредитодателят е приел, че е
настъпило автоматично прекратяване на договора и обявяване на предсрочна
изискуемост, без да е необходимо да бъдат изпращани уведомления до длъжника –
чл.12.3 от ОУ на Профи Кредит България ЕООД към договор за потребителски кредит
– стр.13 и сл.
По делото липсва съобщаване на предсрочната
изискуемост -приложеното до Д. уведомление на стр.44-45 не е връчено и няма
данни да е било изпращано на адреса на лицето. При приложение на т.18 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК
може да се направи извод за липса на настъпила предсрочна изискуемост на целия
кредит. Въпреки това, съдът съобрази, че договорът за кредит е сключен на
19.08.2016г. и е за срок от 3 години. Това означава, че към настоящия момент
всички дължими и договорени вноски по него са падежирали. Затова, след като се
съобрази с тълкуването на закона, извършено с Тълкувателно решение № 8 от
2.04.2019г. на ВКС по т. д. № 8/2017г., ОСГТК, съдът приема, че може да бъде
направен категоричен извод за дължимост на сумата на главницата.
Досежно претендираната възнаградителна
лихва, посочена от въззивника като договорно възнаграждение и въведеното с
отговора срещу исковата молба възражение от въззиваемия за нищожност, поради
нейната прекомерност, съдът приема следното:
Договорът между страните е сключен при
следните условия: сума по кредита в размер на 500 лева, срок на кредита - 36
месеца, размер на вноската по кредита: 24.40 лева, падеж на вноската: 25-то
число от месеца, ГПР 49.91%, ГЛП 41.17 %, лихвен процент на ден: 0.11%, общо
задължение по кредита 878.40 лева, както и допълнителен пакет услуги на
стойност 496.08лв., по който размера на вноската е 13.78лв. или общо задължение
по кредита – 1374.48лв., с общ размер на вноската – 38.18лв.
Твърди се в отговора срещу исковата
молба нищожност на договорната лихва, като се цитира и практика на различни
състави на ВКС – решения и определения, произнесени по въпроса какъв е пределът
на договорната лихва, за да се приеме, че не накърнява правилата на морала и
добрите нрави и в кои случаи надвишаването на този размер води до извод за
нищожност.
По този повод съдът прие следното:
болшинството от цитираните в отговора срещу исковата молба актове на ВКС сочат
като горен праг на договорната лихва трикратния размер на законната лихва. Над
този размер се възприема, че е налице накърняване на добрите нрави,
следователно – нищожност на клаузата за размера на договореното под формата на
лихва възнаграждение на кредитора.
Цитираните решения и определения на ВКС,
обаче, са постановени по казуси, различни от настоящия. В случая следва да се
отчете, че се обсъжда договорна клауза на договор за кредит, предлаган от
търговец по занятие и правилата на поведение на субектите на конкретното
правоотношението се уреждат от специален закон, а именно – Законът за
потребителския кредит. В разпоредбата на чл.19, ал.4 от него е предвидено: „Годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България“.
Цитираният законов текст е насочен към
избягване на възлагането на несъразмерни
тежести върху икономически по-слабата страна, по-точно върху потребителя, от
страна на търговеца, който има възможност да се възползва от
по-неблагоприятното положение на кредитополучателя. За да възприеме като
законов критерий ГПР, законодателят е отчел, че размерът на договорената
възнаградителна лихва за предоставяне на средства на потребителя, не винаги е
меродавен, защото към него може да се насложат допълнителни разходи като такси,
комисиони, други разноски и те на практика да увеличат кредитната тежест за
кредитополучателя. Ето защо, за да бъде избегната подобна злоупотреба,
законодателят е предвидил като критерий максимален размер на годишния процент
на разходите по кредита и това е пределът, до който може да се зачете като
непротиворечащо на морала и добрите нрави общото оскъпяване на кредите. При
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, съобразена с Постановление № 426 на МС от
18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения и размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, се
налага заключение, че договореният ГПР не надвишава 50%, ето защо е в рамките
на допустимата граница. Затова възражението за нищожност на договорената
възнаградителна лихва се явява неоснователно. В този смисъл е правното
разрешение, възприето и по Решение № 869 от 11.10.2019 г. на ОС - Варна по в.
т. д. № 962/2019 г., Решение № 329 от 30.09.2019 г. на ОС - Хасково по в. гр.
д. № 332/2019 г., Решение № 166 от 23.07.2019 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. №
202/2019 г., Решение № 258 от 12.07.2019 г. на ОС - Перник по в. гр. д. №
306/2019 г., Решение № 72 от 22.04.2019 г. на ОС - Габрово по в. гр. д. №
62/2019 г., Решение № 431 от 18.10.2019 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. № 702/2019
г.
Що се отнася до споразумението за
предоставяне на пакет за допълнителни услуги, по което се претендира
възнаграждение в размер на 496.08лв.: описаните по него услуги не са
предоставени и не са ползвани от Д.. Самото споразумение предвижда, че клиентът
има право, но не е длъжен да поиска фактическото предоставяне на услугите.
Въпреки това той дължи заплащане на пакета. По този начин, според настоящия
състав, се постига именно онова скрито увеличаване на възнаграждението на
търговеца, предоставил кредит на потребителя, което е забранено от разпоредбата
на чл.19, ал.4 ЗПК и би довело до заобикаляне на императивните разпоредби на
ЗПК за максималния размер на дължимата от заемателите лихва.
Налага се заключение, че сумата на допълнителния
пакет услуги на стойност 496.08лв. е недължима и искът в тази част не е
основателен.
По отношение на останалите суми съдът
прие следното:
От неоспорените по исковата молба
твърдения на ищеца и ангажираните писмени доказателства се установява, че Д. е
погасил сумата общо от 294.26лв., която се равнява на 12 месечни погасителни
анюитетни вноски от по 24.40лв. всяка и сумата от 1.46лв.
Последната сума следва по реда на чл.76 ЗЗД да бъде прихваната с част от дължимата лихва по кредита – 190.99лв. за
периода на договора - 19.08.2016г. – 25.08.2019г. Следва заключение, че от
сумата на дължимите лихви искът е основателен до размера на 189.53лв.
Дължим е и остатъкът от главницата в
размер на 394.60лв.
Налага се заключение, че общо Д. дължи
сумата на главницата – 394.60лв., 189.53лв. договорна лихва за периода 19.08.2016г.
– 25.08.2019г., както и законната лихва върху главницата за периода от 26.08.2019г.
до окончателното изплащане на задължението; разноски по заповедното
производство в размер на 25лв. д.т., която такса е в минимален размер, затова
съдът не я намалява и 50лв. юрисконсултско възнаграждение, което също е в
минимален размер, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 ГПК.
Така за заповедното и исковото
производство въззивникът е направил разноски общо в размер на 1062.50лв. за
двете инстанции, от които съобразно уважената част от иска му се следват
574.58лв.
С оглед всичко изложено по-горе, следва постановяване
на решение в този смисъл.
Водим от всичко описано и направените
правни изводи, БОС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 859/15.04.19г. по
гр.д.№ 5809/18г. по описа на БРС, в частта, с която е отхвърлен искът на
„Профи
Кредит България“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище: гр.София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В,
представлявано от Светослав Николаев Николов, Ондрей Локевенц, Ярослав Ян
Чечински и Ирина Харалампиева Георгиева
поотделно против Д.С.Д., ЕГН: **********, с пост.адрес: гр.Б., ул.“Р.“ №
*, за установяване на вземането на търговеца от Д.С.Д.,
ЕГН: **********, с пост.адрес: гр.Б.,
ул.“Р.“ № *, по договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №
********** от 19.08.2016г., сключен между него от една страна и от друга „Профи
Кредит България“ ЕООД, за сумата от 394.60лв., представляваща дължима главница; сумата от 189.53лв.
- договорна лихва за периода 19.08.2016г. – 25.08.2019г. включително, както и законната
лихва върху главницата за периода 26.08.2019г. - до окончателното й
изплащане, за които суми „Профи Кредит
България“ ЕООД се е снабдил със заповед № 1294 от 12.04.2018г. по ч.гр.д.№
2510/2018г. на БРС за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК.,
както и в частта, с която е отказано присъждане на съответните разноски
по производството и вместо него ПОСТАНОВИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.С.Д., ЕГН: **********, с пост.адрес: гр.Б., ул.“Р.“ № *, дължи
на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище: гр.София, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от Светослав Николаев Николов,
Ондрей Локевенц, Ярослав Ян Чечински и Ирина Харалампиева Георгиева поотделно, по договор за
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ********** от 19.08.2016г., сключен между него от една страна и от друга
„Профи Кредит България“ ЕООД, сумата от 394.60лв., представляваща дължима главница; сумата от 189.53лв.
- договорна лихва за периода 19.08.2016г. – 25.08.2019г. включително, както и законната
лихва върху главницата за периода 26.08.2019г. - до окончателното й
изплащане, за които суми „Профи Кредит
България“ ЕООД се е снабдил със заповед № 1294 от 12.04.2018г. по ч.гр.д.№
2510/2018г. на БРС за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА
Д.С.Д., ЕГН: **********, с
пост.адрес: гр.Б., ул.“Р.“ № *, да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище: гр.София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В,
представлявано от Светослав Николаев Николов, Ондрей Локевенц, Ярослав Ян
Чечински и Ирина Харалампиева Георгиева
поотделно, направените разноски
в заповедното и за двете инстанции на исковото производство, съобразно
уважените части от исковете в общ размер
от 574.58лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 859/15.04.19г. по
гр.д.№ 5809/18г. по описа на БРС в останалата му обжалвана част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: