РЕШЕНИЕ
гр.София, 08.06.2020год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII-ти въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесети януари през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖИНА
КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. П. САНТИРОВ
2. СИМОНА УГЛЯРОВА
с
участието на секретаря Снежана Колева и в присъствието на прокурора Д.
Хаджийски след като разгледа докладваното от съдия КОЛЕВА ВНОХД № 4599 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 20.02.2019г. постановена по НОХД
№ 8251/2017г. по описа на Софийски Районен съд, НО, 96-ти състав е признал подсъдимия И.А.А. за невиновен в това, че на 16.08.2016 г., около 12.45 часа, в гр. София, бул. „**********,
чрез нанасяне на удари със свита в юмрук дясна ръка в областта на лявото
слепоочие е причинил средна телесна повреда на Д.Б.Г., изразяваща се в счупване
на лявата скулна кост, счупвания на външната и вътрешната стена на лявата
горночелюстна костна пазуха, счупвания на пода на лявата орбита, наличие на
течност в левия горночелюстен синус, които в съвкупност са реализирали
самостоятелния медикобиологичен квалифициращ признак: счупване на челюст,
придружено със затруднение в дъвченето за срок по-дълъг от 30 дни от датата на
травмата, при ненастъпили усложнения в оздравителния период, поради което и на
основание чл. 304 НПК е оправдан по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал.
1 НК.
Съдът е отхвърлил изцяло като неоснователен
предявения от Д.Б.Г. срещу подс. И.А.А.
граждански иск за сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за
причинени от инкриминираното с обвинителния акт деяние неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 16.08.2016 г. до окончателното изплащане
на сумата.
Срещу присъдата е постъпил въззивен протест и допълнение към
него с искане да се отмени първоинстанционната присъда и да се постанови нова,
с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. В
допълнението се сочи, че несъмнено е установено, че подсъдимият е ударил
пострадалия, че пострадалият е паднал, и че Г. не е душил подсъдимия, при което
се поддържа, че присъдата е необоснована.
В протеста и допълнението към него не се
правят доказателствени искания.
Присъдата е обжалвана и от повереника на ЧО и
ГИ Д.Г. – адв. Р.Г., в която се предявява също искане за отмяна и осъждане на
подсъдимия по внесеното обвинение, като и цялостно уважаване на предявения
граждански иск. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че подсъдимият е
действал при условията на неизбежна отбрана и въз основа на това, че липсва
обществена опасност на извършеното. Сочи се, че не са обсъдени обективно и
всестранно всички доказателства по делото.
С жалбата не се правят доказателствени
искания.
По делото е налице и становище от защитника
на подс. А.- адв. Я.С., в което се поддържане искането жалбата на ЧО и ГИ да
бъде оставена без уважение като неоснователна.
В закрито заседание на 21.11.2019г.
въззивният съдебен състав по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване
на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели,
изслушването на вещо лице и ангажирането на други доказателства.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция
представителят на СГП подържа протеста и допълнението към него като моли да се
потвърди изцяло първоинстанционната присъда, а жалбата да бъде оставена без
уважение като неоснователна.
Повереника на ЧО и ГИ Г. – адв. Г. поддържа жалбата и
се присъединява към изложеното допълнение на подадения протест от СРП. Излага,
че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, приемайки,
че подсъдимият се е намирал в състояние на неизбежна отбрана. Прави се искане
да се отмени първоинстанционната присъда и да се постанови нова, с която
подсъдимият да бъде признат за виновен.
Защитата на подс. А. – адв. С. прави искане да се
оставят протеста и жалбата без уважение и да се потвърди първоинстанционната
присъда като правилна и законосъобразна. Посочва, че СРС правилно е посочил в
мотивите си подсъдимият да е действал в условията на неизбежна отбрана. Иска се от съда да потвърди
първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.
Защитата на подс. А. – адв. Ч. прави искане от съда да
се потвърди първоинстанционната присъда.
Подсъдимият И.А. редовно уведомен, се явява лично пред
въззивната инстанция, поддържа заявеното от защитниците му, и в предоставеното
му от съда право на последна дума прави искане да се потвърди
първоинстанционната присъда.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в
протеста, допълнението към него и въззивната жалба, както и тези, изложени в
съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
Анализът на доказателствената съвкупност, извършен от
първоинстанционния състав и подробно отразен в мотивите към присъдата, е пълен,
всеобхватен и изчерпателен. Районният съд е спазил изискванията на чл.305, ал.3
от НПК, като детайлно и обосновано е изложил съображения защо при налични
противоречия е кредитирал едни доказателствени материали, а други е отхвърлил.
Изводите на решаващия съд почиват на вярна интерпретация на доказателствата по
делото, след детайлна съпоставка помежду им. Показанията на разпитаните
свидетели с приетите експертни заключения са обсъдени внимателно, като съдът е
отделил спорните от безспорните факти и е кредитирал показанията на тези от
тях, които са последователни и вътрешно непротиворечиви. Констатираните от съда
противоречия в събраните по делото гласни доказателства са отстранени чрез
задълбочен анализ, който му е позволил да формира убеждение по отношение
невиновността на подсъдимия А.. Изводите на първостепенния съд се споделят
изцяло и от настоящата съдебна инстанция, като към същите няма и какво да се
посочи допълнително.
Въззивният съд след собствен комплексен анализ на
всички събрани по делото доказателства намира, че установената фактическа
обстановка от районния съд е обоснована и почива на вярна и добросъвестна
интерпретация на събраните по делото доказателства, анализирани в тяхната
съвкупност, като по същество се свежда до следното:
Подсъдимият И.А.А.
е роден на *** ***, българин, с българско гражданство, неосъждан, със средно
образование, неженен, работещ като управител на „ЕАМИ 2009“ ЕООД, с ЕГН **********.
Подс. И.А.
управлявал служебен автомобил - бус, марка „Фолксваген Транспортер“, като на
16.08.2016 г. около обед паркирал същия на частен паркинг, находящ се в гр.
София, бул. „**********. Причината да паркира там горепосочения автомобил била,
че подс. А. работил като техник и осъществявал ремонтни дейности към
инкриминираната дата на магазин „Фантастико“, находящ се на същия адрес. След
като паркирал буса на горепосоченото място, около 12.45 часа на 16.08.2016 г.
на паркинга пристигнала и св. Златина Д., която живеела във фактическо
съжителство със св. Д.Г.. Двамата живеели в кооперация на горепосочения адрес и
паркирали на мястото, на което малко по-рано на 16.08.2016 г. подс. А. паркирал служебния бус марка
„Фолксваген“. Тъй като св. З.Д.и св. Д.Г. имали пререкания с подс. А. в
предходните дни по същия повод във връзка с паркирането на служебните
автомобили на частния паркинг на жилищната кооперация, св. Д. се обадила на св.
Г. и му казала за случая. Колеги на подс. А. му съобщили, че има проблем във
връзка с паркирания бус, при което подсъдимият се запътил към буса. В този
момент от входа на блока, в който живеели св. Г. и св. Д., изскочил св. Г. и с
бърз ход се отправил към подс. А.. След като попитал подс. А. дали бусът е
негов и последният му отговорил потвърдително, св. Г. хванал с ръце за шията
подс. А. и започнал да го стиска силно. Докато стискал силно за шията
подсъдимия, двамата се отместили няколко крачки в посоката, от която дошъл
подсъдимия, като последният отстъпвал назад. В този момент подс. А. ударил с
юмрук в областта на лявото слепоочие св. Г., който паднал на земята между
паркираните непосредствено до тях автомобили, след което ритнал няколко пъти
подсъдимия в областта на тялото.
По същото време
пред входа на блока се намирала св. Н.Б.с двете й деца и сестра й - св. С.Р..
Св. Б., ставайки свидетел на случката, се развикала на подсъдимия да не рита
св. Г.. В този момент подс. А. се отдръпнал от св. Г. и се отправил в
неустановена посока. Свидетели на ситуацията станали служители на магазин
„Фантастико“ и техници, които извършвали ремонт на магазина, които в този
момент били в обедна почивка и седели пред задния вход на магазина -
свидетелите С.Р., П.В., Р.М.и П. К..
След приключване
на боя между двамата св. Н.Б.подала сигнал на тел. 112 и на място пристигнал
екип на СДВР в състав свидетелите С.Г.и Й.А.. По същото време подс. А. също се
обадил на тел. 112 и разказал за случилото се, като заявил, че св. Г. му се
заканва в присъствието на полицейските служители.
След това св. Г.
отишъл в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където му били извършени изследвания.
От назначената в
хода на съдебното следствие повторна КСМЕ се установява, че вследствие на
нанесения удар и ритници на св. Г. са причинени следните телесни увреждания:
разкъсно-контузна рана на двата клепача на лявото око, контузия е масивен оток
и хематом по двата клепача и околоочнично вляво, масивна ехимоза вляво -
мекотъканни травми, в съвкупност реализиращи медико-биологичния признак
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, както и счупване на
стените на орбитата и на максиларния синус вляво, счупване на дъгата на лявата
зигоматична кост, кръвонасядане и оток в меките тъкани на лявата буза и лявата
очница, реализиращи медико-биологичния признак „счупване на челюст“, придружено
със затруднение на дъвченето за срок по-дълъг от 30 дни.
От заключението на изготвената в хода на съдебното следствие
СМЕ по отношение на подс. А. се установява, че на последния са причинени
следните травматични увреждания: кръвонасядане и лек оток по дясната странична
половина на долната устна, с подлежащо кръвонасядане по лигавицата на долната
устна на ниво 2-ри и 4-ти долу вдясно, двойно ивицесто кръвонасядане по лявата
предно странична повърхност на шията, ивицесто кръвонасядане по вътрешната
повърхност на дясната предмишница в горната й трета и ограничено охлузване по
предно-вътрешната повърхност на дясна подбедрица в долната й трета.
Въззивният съд приема, че оплакванията за превратно
тълкуване на събраните доказателства по делото са неоснователни. Първият съд подробно
е мотивирал защо дава вяра на информацията от показанията на свидетелите С.Р., П.В.,
Р.М.и П. К. относно това, че св. Г. е проявил физическа агресия спрямо подс. А.
изразяваща се с хващане с ръце в областта на шията и душейки го. Като отговор
на тези негови действия подсъдимия го ударил в областта на главата, от което
свидетеля паднал на земята. В хода на съдебното производство са събрани,
проверени и внимателно обсъдени всички доказателства, като не е налице превратна или не според действителното
им съдържание оценка. Контролът за достоверност на доказателствените материали
е извършен прецизно и гарантира обективно изграждане на вътрешното убеждение на
съда въпреки наличието на противостоящи версии за изследваното събитие.
Решаващо значение е оказала съпоставката на гласните доказателствени средства е
проверката на същите чрез заключенията на
извършените комплексна съдебно - медицинска и съдебномедицинска експертизи и в
частност посочената, сочеща че уврежданията по подсъдимия са резултат от силно
стискане по шията с двете ръце.
Несъгласието на представителя на СРП с този извод се базира: на предположение от поведение на свидетели по
делото /че са се смеели на ситуацията – т.е. нищо не е застрашавало подсъдимия/;
игнорирано е заключението на вещото лице Д. Н. и не
се оценяват данните /очертани и от СРС/, че увреждането на подсъдимия е
констатирано в СМУ
от 17.08.16 - т.е. веднага след като бил освободен от след
24-часовото му задържането от МВР със
заповед от 16.08.16г. по повод случая. Този подход няма как да бъде споделен,
поради което и настоящият състав не намира основание за различни от първата
инстанция изводи по тази част от
доказателствените и фактически въпроси.
Въззивният съд изразява съгласие и с убедително
аргументирания извод, направен при
анализ на всички източници от СРС, че от
страна на подс.А. е отправен един удар в областта на главата на пострадалия. По
прието, че с него е причинено
инкриминираното увреждане възражения също не могат да се предявят.
От КСМЕ пред
първата инстанция се извеждат и други причинени на пострадалия увреждания в областта на главата – разкъсно –контузна
рана по двата клепача и хематом също по двата клапача – т.е. мекотъканни
травми. От разпита на вещите лица Д. Н. /съдебен
медик/ и проф. М.Т./ образна диагностика/
от съда се установява, че са налице две зони на поражения при Г., което дава
възможност да се диференцират два,а възможно е и повече, но с наслагващ се
характер удари.
Това е мотивирало СРП да поиска изменение на обстоятелствената част на обвинението
и да възведе като извършени от подсъдимия
А. вече не един, а няколко удара с юмрук, довели до счупванията на лицеви кости.
Посоченото процесуално действие е било адекватно на
вижданията на обвинението, от които, обаче е убягнало, че в съдебното
следствие свидетелите са очертали един
удар с юмрук, с който подсъдимият е
повалил пострадалия на земята и последващи ритници по тялото. Такива ритници, обаче не са
описани в ОА; възприемането им за първи път от съда /и то само ако се приеме,
че са засегнали главата и причинили счупването на челюстта/ без действия по реда на чл. 287 НПК би било недопустимо. И това е
така, т.к. би се стигнало до съществено изменение на обстоятелствената
част на обвинението, водещо до
утежняване положението на подсъдимия. Ето защо, обсъдено като хипотеза, ако увреждането
на челюстта не е резултат на юмручния удар, а на ритници, то без изменение на
обвинението до удволетворяващ държавното и частното обвинение резултат не би
могло да се стигне.
На следващо място с оглед установено, че пострадалия Г.
е започнал да души за шията подс. А., то несъмнено това е действие, представляващо противоправно нападение, което засяга здравето
и телесната неприкосновеност на нападнатия.
Настоящият състав действително възприема, че причина
за поведението на св. Г. е било паркирането от подсъдимия на паркинга, където
са оставяли колата си Г. и св Д., както
и че репликата на подс. А., че ще паркира, където си иска. Тези два факта, обаче по никакъв начин не
очертават признаците непосредствено противоправно нападение, застрашаващо
правата и интересите на Г. и близките му, че да му дадат годно основание да се защити чрез директна
агресия с душене по шията на подсъдимия.
При данните по делото,
правилен е извода, че предприетата защита от подс. А. чрез нанасяне на удар на подсъдимия представлява неизбежна отбрана,
която не надхвърля необходимото за отблъскване на нападението .
Правилен е извода, че извършеното деяние от подсъдимия
не е обществено опасно, т.к. са налице предпоставките на чл. 12, ал.1 от НК,
поради което и не е престъпно, при което и
са налице основания за оправдаване по предявеното обвинение по чл. 129,
ал.2 от
НК.
При горното разрешение на делото, правилно СРС е приел, че не са налице и материалните предпоставки за
уважаване на гражданския иск, т.к. макар
и да се причинени вреди същите са резултат от правомерно поведение, поради
което и с оглед чл. 46 от ЗЗД искът е изцяло отхвърлен .
При извършената на
основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на
атакуваната присъда, въззивната
инстанция констатира, че същата е правилна
и законосъобразна и следва изцяло да се потвърди.
Така мотивиран и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр.
чл.338 от НПК, Софийски градски
съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 20.02.2019 г., постановена по НОХД
№ 8251/2017 г., по описа на СРС, НО,96-ти състав.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.