№ 6016
гр. София, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20231100506885 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 2801 от 23.02.2023 год. по гр.д. №16093 по описа за 2022 год., 33 –
ти състав на СРС са частично уважени предявените от Етажната собственост – сграда
СИБОЛЕТ, с адрес гр. София, бул. ****, представлявана от управителя Д.П.П., действащ
чрез процесуалния си представител адв. П. К. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул.
****, за осъждане на ответника „Д. и партньори“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управленеи: гр. София, ж.к. ****, представлявано от управителя Д.Х.Д., действащ чрез
процесуалния си представител адв. В. М. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. **** с
правно основание чл. 50 ЗУЕС вр. чл.6, ал.1, т.9 ЗУЕС и ответникът е осъден да заплати на
ищеца сумата от 2700,88 лева, представляваща дължими и незаплатени разноски за фонд
„Ремонт и обновяване“ на етажната собственост в периода от м.11.2017 г. до 01.02.2021 г.,
като е ОТХВЪРЛЕН иска за горницата до пълния предявен размер от 8458,89 лева като
неоснователен. Разноските са разпределени съобразно уважената и отхвърлената част от
исковете.
Срещу така постановеното определение е постъпила в срок въззивна жалба,
подадена от ответника, с която се оспорва решението в уважителната част, като се сочи, че
решението в тази му част е необосновано, незаконосъобразно, постановено при съществени
процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Въззивникът
твърди, че по делото на практика не е постановен доклад по чл.146 ГПК, тъй като в него
1
липсва каквото и да е разпределение на доказателствената тежест и указание към страните за
обстоятелствата, във връзка с които следва да представят доказателства и не е посочена
правна квалификация на предявените искове. От една страна, така е нарушено правото на
защита, тъй като ответникът е в неизвестност относно обстоятелствата, които следва да
доказва и за начина на изграждане на защитата си. От друга страна, делото е останало
непопълнено с доказателствен материал, а от там следва и необоснованост на изводите на
съда. Поддържа заявеното в отговора на исковата молба относно липса на активна
легитимация на ищеца и недопустимост на иска на това основание. Поддържа твърденията,
че решенията на Общото събрание на етажната собственост, на които са определени
процесните задължения са отменени от съда в предходно водени искови производства по
предявени искове от страна на ответника, поради което и не следва да се дължат. Поддържа
твърденията за недостатъчна индивидуализация на вземанията. Поддържа твърденията, че за
част от процесната сума отговаря наемателя на самостоятелните обекти, собственост на
ответника, тъй като ответника реално не ги ползва. Възразява, че съдът е нарушил
съдопроизводствените правила, като въпреки необходимостта не е назначил по делото
съдебно – счетоводна експертиза, като смята за ирелевантно обстоятелсвото, че ответника е
направил отказ от исканата експертиза. Оспорва изводите на съда относно давността на
вземанията. Оспорва изводите във връзка с осчетоводяване и включване на фактурите в
дневниците за покупка на ответника, което не доказвало реално доставяне на услугата или
признание за получена услуга. Моли съда, да отмени обжалваното решение в тази му част,
като вместо него постанови друго, с което отхвърли изцяло претенциите спрямо нея. Прави
изрично искане за назначаване на съдебно – счетоводна експертиза във въззивната
инстанция и формулира конкретни въпроси, на които вещото лице следва да отговори.
Претендира разноски.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца, с който се оспорва
въззивната жалба като неоснователна, недоказана и необоснована, а първоинстанционното
решение се кредитира като правилно и законосъобразно. Моли се съда да остави жалбата без
уважение, а обжалваното решение да потвърди като правилно и законосъобразно. Оспорва
всички възражения на въззивника във връзка с неправилност на решението, като се
аргументира с препращане към установеното в задължителната съдебна практика,
приложима по въпроса. Основното възражение на въззиваемата страна спрямо въззивната
жалба е, че въззивникът не е наясно със същността на спорния между страните въпрос, който
е единствено досежно разходите, свързани с Фонд „Ремонт и обновяване“, поради което са
неоснователни и твърденията за неоснователно обогатяване от страна на ищеца от сумите,
платени от наемателя на самостоятелния обект, собственост на ответника. Оспорва
твърденията за нарушения при постановяване на доклада по делото и разпределение на
доказателствената тежест, като се аргументира с конкретни цитати съответно от
определението и съдебното решение. Оспорва като нелогични твърденията за
незаконосъобразност на взетите решения на Общото събрание на етажната собственост,
доколкото ответникът нито лично, нито чрез упълномощено лице изпълнява задължението
си за присъствие и участие на общите събрания и именно ответникът е в неизпълнение на
2
задълженията си към етажната собственост. Претендират се разноски.
Софийският градски съд, ГО, II- Г въззивен състав, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените в
частната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Предявен е иск по чл. 50 ЗУЕС във вр. с чл. 6, ал.1, т.9 ЗУЕС за осъждане на
ответника да заплати разноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за сграда ЕС,
находяща се в гр. София, бул. ****. Ищците твърдят, че ответникът „Д. и партньори“ ЕООД
е собственик на самостоятелни обекти – офиси №2 и №3 и магазин №1 в Етажна
собственост, находяща се в гр. София, бул. ****. Посочва, че с решение на общото събрание
на Етажната собственост от 16.04.2021г. Даниела Панайотова е избрана за управител на
процесната ЕС. Твърди, че ответното дружество в качеството си на собственик на
самостоятелни обекти в етажната собственост не е заплащал редовно дължими суми, поради
което дължи на ищеца общо сумата от 8458,89 лева, представляващи дължими суми за фонд
„Ремонт и обновяване“ на ЕС за периода от м.11.2017 г. до 01.02.2021 г. Твърди, че за всяка
от дължимите суми е взето надлежно решение на общото събрание на ЕС. Посочва, че
етажната собственост на 28.04.2021г. е изпратила нотариална покана чрез нотариус В.К. на
ответницата за доброволно заплащане на сумите, като същите не са погасени. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Д. и партньори“ ЕООД подава отговор на
исковата молба, с който оспорва изцяло основателността на предявения иск. Оспорва
активната легитимация на ищеца като посочва, че издадените фактури посочват като
титуляр на вземането „СЕС център“ ООД, а не етажната собственост. Посочва, че със „СЕС
център“ ООД на 01.05.2012г. е бил сключен рамков договор, сключен със собствениците на
самостоятелни обекти в сградата ЕС за поддържане на общите части. Посочва, че на
30.05.2018 г. ответникът е прекратил договора за поддръжка на общите части, а на
26.06.2019 г. на проведено общо събрание на ЕС е взето решение за прекратяване от името
на ЕС на договора със „СЕС център“ ООД. Посочва, че по заведени от ответното дружество
искове по чл.40 ЗУЕС, с влязло в сила съдебно решение по гр.д. №21548/2017г, СРС, 140 с-
в, по гр.д. №43564/2019г., СРС, 24. с-в и по гр.д. №18753/2021г., СРС, 165 с-в, са били
отменени 3 бр. решения на ОС на ЕС, с които са определени разходи за управление и
поддръжка на общи части. Оспорва иска и по размер с твърденията, че не става ясно по
какъв начин е определен размерът на претендираните задължения. Посочва също така, че
магазин №1 и офис №2 са отдадени под наем на трети дружества, които през годините са
заплащали дължимите разходи към етажната собственост, за което представя и
доказателства. Посочва, че ответното дружество не ползва чилър и асансьор, поради което
не дължи и разходите за поддържането им. Посочва че вземанията в периода 2015-1017г. са
погасени по давност. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените
доказателства намира, че въззивната жалба е процесуално допустима и разгледана по
същество същата е основателна. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с
неговата правилност, съдът намира следното.
При очертания предмет на спора, в тежест на ищеца е да докаже, при условията на
пълно и главно доказване, че: 1) че ответникът е собственик на индивидуален обект в
сградата в режим на етажна собственост и притежаваните от нея идеални части от общите
части от сградата; 2) валидно взети решения от ОС на ЕС, с които в тежест на ответника са
възложени конкретни по вид и размер задължения за управление и поддържане на общите
части на сградата, за фонд "Ремонт и обновяване", както и за направата на разходи за ремонт
в посочените размери и действителното им извършване. По наведеното възражение за
3
изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже настъпването на обстоятелства,
довели до спиране или прекъсване на давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. В
доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
погасяване на дълга.
По първото възражение на въззивника относно нарушения на процесуалния закон
при изготвяне на доклад по делото, съдът намира следното.
Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на
материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е
свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране
и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата
материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като
съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да
отмени решението на първата инстанция. Уредбата на второинстанционното производство
като ограничено /непълно/ въззивно обжалване, и произтичащото от това ограничаване на
възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства,
не променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната дейност не са
пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при
което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат
от тази дейност. Дейността на въззивния съд обаче не е повторение на първоинстанционното
производство, а само негово продължение, при което втората инстанция не дължи повтаряне
на дължимите от първата инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях. Дори и
същите да са били опорочени, въззивният съд не следва да ги извършва наново, а да
отстрани пороците чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането
на правото. Регламентацията на доклада по делото и указанията на съда /чл. 146 ГПК/ е
отражение на съчетаното приложение на основните начала на гражданския процес -
служебно начало, /чл. 7, ал. 1, изр. 2 ГПК/; състезателно начало /чл. 8 ГПК/; осигуряване на
равенство на страните при упражняване на тези им процесуални права /чл. 9 ГПК/;
създаване на предпоставки за установяване на истината относно фактите, които са от
значение за решаването на делото /чл. 10 ГПК/.
Докладът на делото е от особено значение за постановяване на правилно и съобразено
с обективната фактическа действителност решение по материалноправния спор. Докладът е
насочен да ориентира страните при упражняване на техните процесуални права.
Регламентацията на дължимите от съда процесуални действия по докладване на делото е
императивна и пропускът на първоинстанционния съд да извърши доклад, респективно
извършването на непълен или неточен доклад, следва да се квалифицира като нарушение на
съдопроизводствените правила. Това нарушение не обуславя нито нищожност, нито
недопустимост на първоинстанционното решение, тъй като докладването на делото по реда
на чл. 146 ГПК не е насочено към обезпечаване на неговата валидност, нито е свързано с
наличието на процесуалните предпоставки относно съществуването или надлежното
упражняване на правото на иск.
За допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на
делото въззивният съд не следи служебно /чл. 269, изр. 2 ГПК/. Когато във въззивната жалба
или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с
доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва
нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, тъй като характерът
на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция.
Освен това, извършването на изцяло нов доклад от въззивната инстанция с различна
квалификация на предявения иск би имало за резултат предварително определяне на
действията на първоинстанционния съд като неправилна, а тази преценка се дължи едва при
постановяване на въззивното решение. В тази хипотеза въззивният съд дължи единствено
4
даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални
действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да
извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и
дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за
допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство.
Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на
предявения иск е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни
указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с
такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като
даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест,
и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства /чл. 146, ал. 1 и 2
ГПК/. Така въззивният съд ще осигури изпълнението на основната функция на доклада-
обезпечаване правилността на изводите на решаващия съд относно релевантните факти и
гарантиране на съответстващите им правни изводи, с оглед необходимостта съдебното
решение по съществото на спора да кореспондира с приложимия за случая материален закон
/чл. 5 ГПК/.
Предвид гореизложеното и с оглед наведените от жалбоподателя доводи за допуснати
от районната съдебна инстанция процесуални нарушения във връзка с това, че не е изготвил
и връчил на страните определение по реда на чл. 140 от ГПК с посочена в него правна
квалификация на иска и разпределение на доказателствената тежест следва да се посочи, че
уреденото в разпоредбата на чл. 140, ал. 3, изр. 2 от ГПК съставлява една процесуално
възможност, а не задължение за съда да съобщи на страните проекта си за доклад по делото.
Същевременно, в проведеното пред СРС на 23.08.2022 г. публично съдебно заседание при
съобразяване на изискванията на чл. 145, ал. 3 и чл. 146 от ГПК районната съдебна
инстанция е направила доклад по делото, включително е дала правна квалификация на иска
и законосъобразно е разпределила доказателствената тежест между страните, поради което и
релевираното възражение за допуснато от съда процесуално нарушение е неоснователно.
Второто възражение също е неоснователно, тъй като при запознаване с материалите
по делото се установи, че ответникът не поддържа докрай искането си за назначаване на
съдебно – счетоводна експертиза, която да отговори на формулираните от него въпроси,
посочени и в настоящата въззивна жалба. От първоначалното изявление на ответника в тази
насока става ясно, че последният намира основание да се назначи и допусне по делото
експертиза, но искането за това ще формулира след представяне на документи и от страна на
третото лице – наемател на обект, собственост на ответника. В откритото съдебно заседание,
обаче, на което вече са представени на съда и известни на страните въпросните документи,
ответникът изрично заявява, че не поддържа искането за назначаване на съдебно –
счетоводната експертиза. Не само ответника не е пропуснал или забравил да отправи
конкретно искане, а и изрично е изявил воля в обратния смисъл, а именно да не се назначава
съдебно – счетоводна експертиза. Въззивният съд намира за неоснователно възражението на
ищеца, поддържано и пред настоящата инстанция, че в нарушение на процесуалния закон по
смисъла на чл. 266, ал. 3 от ГПК, СРС не е допуснал експертиза, доколкото представителя му
изрично е заявил, в открито съдебно заседание по делото, че не поддържа искане за
допускане на ССчЕ. Следователно след направения анализ се установи, че районният съд не
е допуснал процесуално нарушение при събирането на това доказателство, защото страната
сама е оттеглила искането за допускане на съдебно - счетоводна експертиза, която да
установи точния размер на задълженията на ответника, реално получаване на услугата, кои
фактури са само осчетоводени и по кои има реално плащане, кои от сумите касаят предмета
на вземането на ищеца и кои не и т.н. Възражението следва да бъде оставено без уважение.
По възраженията във връзка с основанието и размера на претенциите, съдът намира
следното. В § 1, т. 8 и т.9 ДР на ЗУЕС е направено разграничението между необходим
5
ремонт и неотложен ремонт, като съгласно цитираните разпоредби, „необходим ремонт“ е
дейност за привеждане на сградата, на общи части, инсталации или части от тях в
съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност на сградата и
инсталациите, включително и покривите, с оглед отстраняване на създадени пречки или
неудобства за нормалното използване на сградата и самостоятелните обекти в нея, а
„неотложен ремонт“ е дейност за предотвратяване разрушаването на сградата, на нейни
конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях, както и за отстраняване
на значителни повреди и деформации, водещи до опасност за живота и здравето на
собствениците, ползвателите, обитателите и други лица, до нанасяне на увреждане на
околната среда и на близкостоящи сгради. Обхватът, за който се разходват средствата от
фонд „Ремонт и обновяване“ се урежда от разпоредбата на чл.50, ал.4 вр. чл. 48 и чл.49 от
ЗУЕС, където са очертани дейностите, услугите и оборудването, за което е допустимо да се
отделят средствата от фонда. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗУЕС в
правомощията на общото събрание е възложено определянето на размера на паричните
вноски във фонд "Ремонт и обновяване". Веднъж определен от общото събрание, размерът
на вноските обвързва всички собственици на обекти в сградата в режим на етажна
собственост и освобождава етажната собственост от процесуалното задължение да доказва
конкретните суми, които са били необходими за покриване на разходите за ремонт и
обновяване за конкретния период. Отменените по съдебен ред решения на Общото събрание
на етажната собственост, на които ответникът се позовава за да докаже, че не дължи
процесните суми, не са от решенията, с които първоинстанционния съд е приел, че етажната
собственост е предвидила конкретни задължения за етажните собственици. Отменителните
решения, на които се позовава ответникът, касаят решения на Общото събрание от
заседания, проведени на други дати и на които са установени парични задължения за други
дейности и в различни размери.
По отношение на разходите за поддържане на фонд „Ремонт и обновяване“ съобразно
чл. 6, ал. 1, т. 9. и чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС вноските за фонд "Ремонт и обновяване" се дължат
съразмерно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната
собственост, но не по-малко от един процент от минималната работна заплата за страната.
Основанието на претенцията по чл. 50, ал. 2, т.1 ЗУЕС обхваща както собствеността върху
обект в сградата в режим на етажна собственост, така и приетото решение на ОС на ЕС за
определяне размера на вноските за управление и поддържане на общите части.
Нормата на чл. 50, ал.2, т.1 от ЗУЕС не предоставя възможност за тълкуване, като
същата има императивен характер. В разглежданата разпоредба не е предоставена
възможност етажните собственици да предвиждат друг начин за определяне размера на
вноските за фонд „Ремонт и обновяване“. Извод в тази насока може да се обоснове и при
тълкуване на чл. 11, т. 7 ЗУЕС, в която е предвидено, че правомощие на Общото събрание е
определяне размера на паричните вноски във фонд "Ремонт и обновяване". Последният е
изрично регламентиран в чл. 50, ал. 1, т.2 от ЗУЕС - съобразно идеалните части на отделните
собственици в общите части на етажната собственост, но не по-малко от един процент от
минималната работна заплата за страната. Първоинстанционният съд не е установил
отклонение в начина на разпределяне на разноските по поддържане на фонд „Ремонт и
обновяване“, които изводи въззивният съд изцяло споделя, поради което и не счита за
необходимо да възпроизвежда отново мотивите на първоинстанционното решение, а направо
препраща към тях. Следователно, възраженията на ответника в насока, че не е установен
размера на паричните вноски се явяват неоснователни.
Съгласно пар.1, т. 5 от ДР на ЗУЕС „обитатели" са физически или юридически лица,
които не са собственици или ползватели на самостоятелни обекти в сграда в режим на
етажна собственост, но пребивават в тях на друго правно основание. Систематичното
тълкуване на разпоредбата на чл.6, ал.1, т.9 във вр. чл. 6, ал.3 от ЗУЕС е основание за
извода, че наемателят, като лице, попадащо в обхвата на цитираното в предходното
6
изречение легалното определение, не отговаря за заплащането на разходи, свързани с ремонт
и ремонтни дейности или по – конкретно, свързаните с поддържане на Фонд „Ремонт и
обновяване“. Първоинстанционният съд, макар и с други аргументи, правилно е отхвърлил
възражението на ответника в тази насока. Следователно, плащания, извършени и доказани
от третото лице – наемател чрез представените от него документи по делото, касаят
единствено задълженията му във връзка с управлението и поддържането на етажната
собственост, от заплащането на които той не е освободен и дължи на общо основание.
Предвид гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК, въззивният съд намира, че
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора на въззиваемия следва да се присъдят направените в хода на
делото разноски. Представен е списък с разноски по чл.80 от ГПК, договор за правна защита
и съдействие №114520 от 16.09.2024 год., в който уговорения размер на възнаграждението е
за сумата от 825 лева, а като плащането е посочено, че ще се извършва по банков път, за
доказването на което е представено и платежно нареждане от 10.10.2024 год. Предвид, че е
доказано реално заплащане на сумата от 825 лева. Предвид това и при направено изрично и
своевременно искане от страната в тази насока, то претенцията й следва да бъде уважена.
При тези мотиви, Софийски градски съд, II – Г въззивен състав
По изложените мотиви, Софийският градски съд.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2801 от 23.02.2023 год. по гр.д. №16093 по описа за
2022 год., 33 – ти състав на СРС са частично уважени предявените от Етажната собственост
– сграда СИБОЛЕТ, с адрес гр. София, бул. ****, представлявана от управителя Д.П.П.,
действащ чрез процесуалния си представител адв. П. К. от САК, със съдебен адрес: гр.
София, ул. ****, за осъждане на ответника „Д. и партньори“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ж.к. ****, представлявано от управителя Д.Х.Д., действащ
чрез процесуалния си представител адв. В. М. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„**** I“ №**** с правно основание чл. 50 ЗУЕС вр. чл.6, ал.1, т.9 ЗУЕС и ответникът е
осъден да заплати на ищеца сумата от 2700,88 лева, представляваща дължими и незаплатени
разноски за фонд „Ремонт и обновяване“ на етажната собственост в периода от м.11.2017 г.
до 01.02.2021 г., като е ОТХВЪРЛЕН иска за горницата до пълния предявен размер от
8458,89 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА „Д. и партньори“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. ****, представлявано от управителя Д.Х.Д., действащ чрез процесуалния си
представител адв. В. М. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „**** I“ №**** да
заплати на етажните собственици на Етажната собственост – сграда СИБОЛЕТ, с адрес гр.
София, бул. ****, представлявана от управителя Д.П.П., действащ чрез процесуалния си
представител адв. П. К. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, сумата от 825 лева,
на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, представляваща направени разноски във въззивното
производство за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8