Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София,
23.08.2019 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, в
закрито заседание на двадесет и трети август две хиляди и деветнадесета година
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИНА ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Дончева гр.д. № 554
по описа за 2019 година на СОС и за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.436 и сл. от ГПК, вр. чл. 435, ал. 1,
т. 3 ГПК.
С жалба вх. № 140/15.07.2019 год.
по описа на ДСИ при РС-Етрополе, взискателят по
изпълнително дело № 6/2013 г. М.И.Ц.-Т., е обжалвала постановление на съдебния
изпълнител, за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Твърди, че изпълнителното производство е образувано по
молба от 05.03.2013 г. въз основа на изпълнителен лист от 07.08.2012 г.,
издаден по ч.гр.д. № 558/2010 г. по описа на РС-Етрополе. С молбата е
поискала да се наложи запор върху налична сума по сметка на длъжника. С молба
от 06.07.2013 г. е поискала опис и продажба на движими вещи, собственост на
длъжника, находящи се в жилището му в гр. Е., кв. 00,
блок 0, ет. 0, ап. 0. С молба от 16.06.2015 г. е поискала отново опис и
продажба на движими вещи, както и с молба от 19.05.2017 г. ДСИ насрочва описа
за 21.06.2017 г. за провеждането, на който отново изпраща призовки на адреса на
длъжника, а не на назначения особен представител. Описът е пренасрочен
за 28.07.2017 г., за която дата е уведомен и особения представител на длъжника адв. П.М.. Посочва, че съдебният изпълнител е отложил
описа, по молба на адв. М. за след 10.09.2017 г. На
03.07.2019 г. е подала нова молба за предприемане на изпълнителни действия. С
постановление от 04.07.2019 г. делото е прекратено на осн.
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Излага подробни съображения, че липсват
предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство.
Длъжникът И.В.Н. с ЕГН: **********
не изразява становище.
Със съпроводително писмо ДСИ е
изпратил жалбата и препис от изпълнителното дело на СОС, като е изложил на осн. чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви по обжалваното действие.
Софийски
окръжен съд, като обсъди данните в изпълнителното дело и представените
доказателства във връзка с изложените в жалбата доводи, намери следното:
Жалбата е допустима – същата е подадена
в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК от взискател по
изпълнителното дело.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Видно от представения препис от изпълнителното дело, същото е образувано по молба на М.И.Ц.-Т. с ЕГН: ********** и длъжник И.В.Н. с ЕГН: ********** ***, въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 07.08.2012
год. по ч.гр.д. № 558/2010 год. на РС-Етрополе, с предмет парично
вземане – сумата от 2000,00 лв., заедно със законната лихва, считано от
28.12.2010 г.-датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането,
както и направени по делото разноски в размер на 380, 00 лева.
Предприети са действия по установяване
имущественото състояние на длъжника, обезпечаване на изпълнението чрез налагане на запор върху налична сума
на длъжника по сметка на ДСИ при РС-Ботевград.
С протокол от
22.04.2013 г. е назначен особен представител на длъжника адв.
П. Д. М..
С молба от 16.07.2013
г. взискателят е поискал опис и продажба на движими
вещи, собственост на длъжника, находящи се в жилището
му в гр. Е. Съдебният изпълнител е насрочил опис на 31.07.2013 г. от 10, 30
часа. От протокола се установява, че насрочения опис не се е състоял, поради
неявяване на длъжника.
С молба от 16.06.2015
г. взискателят е поискал отново опис и продажба на
движими вещи. Описът е насрочен за 14.08.2015 г. от 11,30 часа. С протокол от
14.08.2015 г. съдебният изпълнител е отложил описа и посочил, че при ново
насрочване страните ще бъдат допълнително уведомени.
С молба от 19.05.2017
г. взискателят е направил искане отново за опис и
продажба на движими вещи, собственост на длъжника. Описът е насрочен на 21.06.2017
г. от 10,30 часа. По молба на адв. А., описът е пренасрочен за 28.07.2017 г. от 10,30 часа.
В протокола за опис
на движимо имущество от 28.07.2017 г. е записано, че по молба на адв. М. насрочения опис е отложен след 10.09.2017 г. По делото
е назначена съдебно счетоводна експертиза и допълнителна такава, която да
изчисли дължимата законна лихва върху главницата от длъжника, съответно
депозирани на 15.08.2017 г. и 17.10.2017 г.
С молба от 03.07.3019
г. взискателят е направил искане отново за опис и
продажба на движими вещи, собственост на длъжника.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
В чл. 433 от ГПК са посочени лимитивно основанията, при наличието
на които съдебният изпълнител е длъжен да прекрати изпълнителното производство.
Видно от данните по изпълнителното производство, не е налице нито един от
двата елемента на фактическия състав на перемпцията:
процесуално бездействие на взискателя и изтичането на
двугодишен срок, в който продължава това бездействие. Съгласно съдебната
практика срокът по чл. 330, ал. 1, 6. "д" ГПК - отм. (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК - нов) започва да тече от последното изпълнително действие по
изпълнителното дело (Решение № 922 от 20.11.1990 г. по гр. д. № 801/1990 г., IV
г. о. на ВС).
Действия по принудително изпълнение, представляват такива действия, които пряко са насочени към
събиране на вземането, искането за които е адресирано
до съдебния изпълнител, т.е. само онези действия,
които са пряко насочени към имуществената сфера на длъжника
с цел удовлетворяване на съдебно признатото
право на взискателя. В този смисъл
е даденото тълкуване в т.
14 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по
ТД № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Този извод се налага
и в т. 10 от същото ТР, според която действия
за принудително изпълнение на вземането
представляват предприемането
на кое да
е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това
дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ), а именно: насочване на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. В тълкувателното решение е посочено, че не
са изпълнителни действия и не прекъсват
давността – образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника
и т.н.
От данните по делото се установява, че последното
изпълнително действие, което е извършено е описа на 28.07.2017 г., /който на
практика не се е състоял/, а е отложен за след 10.09.2017 г., както е записано
в съставения протокол. Съдебният изпълнител е следвало по своя инициатива, да
насрочи опис за друга дата, което не е сторено, тъй като веднъж такова искане
вече е направено от взискателя и насрочения опис е
отложен по молба на длъжника. С молба от 03.07.3019 г. взискателят
е направил искане отново за извършване на опис и продажба на движими вещи,
собственост на длъжника, като към датата на подаване на молбата двугодишният
срок не е изтекъл. От 03.07.2019 г. давността е прекъсната и е започнала да
тече нова давност.
По изложените съображения настоящата инстанция приема, че жалбата на М.И.Ц.-Т., чрез процесуалния й представител адвокат И.А. от САК, против
постановление от 04.07.2019 г. за прекратяване на производството по изп. дело № 6/2013 г. се явява основателна и следва да бъде
уважена, като се отмени обжалваното постановление, като незаконосъобразно.
Водим от гореизложеното, Софийски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление от 04.07.2019 г. за прекратяване на
изпълнително дело №
6/2013 г. по описа на ДСИ при РС-Етрополе, като незаконосъобразно.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.