№ 13461
гр. София, 30.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Частно гражданско
дело № 20221110168209 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление на „К.“ ЕООД срещу Х. Р. Й., ЕГН
********** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Съдът, след като разгледа заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК и приложения договор за потребителски кредит,
намира следното:
На основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението и
издава заповед за изпълнение, освен когато – искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това.
С подаденото заявление „К.“ ЕООД претендира заплащане на сумата от
60.00 лв. – неустойка по чл.26, ал.2 от договора. Видно от приложеното към
заявлението копие на Индивидуален договор за потребителски кредит от
01.07.2022 г. чл.26, ал.2 не съдържа уговорка за заплащане на неустойка,
поради което заявлението в посочената част следва да бъде отхвърлено.
Съдът намира и, че заявените вземания за разходи за ангажиране на
човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно събиране на вземането от
договора, се основават на нищожни клаузи, поради което заявлението в
посочената част следва да бъде отхвърлено.
Задължението за заплащане на такса за ангажиране на човешки ресурс
за извънсъдебно и съдебно събиране на вземането се поражда от
неизпълнението на главните задължения на к.получателя да върне на падежа
1
предоставената му в заем сума, ведно с възнаградителната лихва. С оглед
посочената обусловеност на задълженията, респ. предпоставките за
възникването на процесното такова за такса, то следва да се приеме, че целта
на последното е да обезпечи срочното изпълнение на основните задължения
на к.получателя и да обезщети вредите от тяхното неизпълнение. Целта на
таксите и комисионните по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, на
която се позовава заявителят, е да се покрият административните разходи на
к.ра при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на
кредит, а отделно от това следва да се посочи, че к.рът не може да изисква
заплащане на такси за действия, свързани с управление на кредита, тъй като
те са част от дейността му по предоставяне на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
както и да събира повече от веднъж такса за едно и също действие.
Следователно клаузите в договора за кредит, на които заявителят основава
процесното вземане и с които съответно е уговорено, че к.получателят дължи
възнаграждение за допълнително услуги и че при забава к.рът ще има право
да получи нещо различно от лихвата за забава, противоречат на
горепосочените императивни законови норми, което обосновава извод за
липса на валидно възникнало (въз основа на нищожни договорни клаузи)
задължение на длъжника за сочената такса.
Предвид изложеното и на основание чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 ГПК
заявлението следва да бъде отхвърлено по отношение на претендираните
вземания за неустойка и за разходи за ангажиране на човешки ресурс за
извънсъдебно и съдебно събиране на вземането.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „К.“ ЕООД, ЕИК .., , в частта за издаване
на заповед за незабавно изпълнение срещу Х. Р. Й., ЕГН **********, за
заплащане на сумата от 60.00 лв., представляваща неустойка и сумата от
105.00 лв., представляваща разходи за ангажиране на човешки ресурси за
извънсъдебно и съдебно събиране на вземането от договора.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред
2
СГС в едноседмичен срок от връчването на препис на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3