Р Е Ш Е Н И Е № 298
гр. Пловдив 12.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански състав в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Румяна Андреева
Членове: Пламен Чакалов
Бранимир Василев
като разгледа докладваното от съдия Чакалов гр. д. № 97 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е разпределението, изготвено на 23.08.2018г. по изп. д. № 201082500400606 по описа на Частен съдебен изпълнител Стефан Горчев с район на действие Окръжен съд Пловдив.
Жалбоподателят Н.Д.М., ЕГН ********** с адрес *** моли съда да отмени разпределението по съображения, изложени в жалбата.
Взискателят „Уни Кредит Булбанк” АД счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение.
Останалите взискатели не вземат становище.
Съдебният изпълнител излага мотиви за неоснователност на жалбата.
Съдът като прецени доказателствата по делото и ги прецени с оглед направените оплаквания в жалбата намери за установено следното:
Жалбоподателят е формулирал следните възраженията против постановеното разпределение: погрешно е посочена датата на съставяне на разпределението – 23.08.18г. вместо правилната дата 24.08.18г.; размерят на вземанията не е актуален към момента на извършване на разпределението; неправилно е извършено разпределение на обща продажна цена от 229 338.10лв. и то само за вземания на първоначалния взискател; в публичната продан са продадени и движими вещи и тяхната цена следва да се разпредели между всички взискатели; не е ясно от какво се състои обособената част от предприятието по смисъла на § 1а от ПР на ТЗ; не е ясно как е определен дължимия ДДС и върху каква основа е начислен този данък; не е извършено разпределение на държавни вземани, които са приоритет от продажбата на имуществото, което не е ипотекирано.;
От протокола за предявяване на разпределение от 24.08.18г. се установява, че обжалваното разпределение е съставено на 23.08.18, но е предявено по реда на чл. 462, ал.1 от ГПК на 24.08.18г. Следователно датата на съставяне на постановлението е правилно посочена. След като жалбата е подадена на 27.08.18г. е спазен срока по чл. 462, ал.2 от ГПК и следва да се разгледа по същество.
Относно актуалността на вземанията: Жалбоподателят не сочи защо счита, че вземанията на взискателите не са актуализирани към момента на извършване на разпределението, но представените справки за вземанията на ТД на НАП гр. Пловдив офис Хасково и Община Брезово за максимално близко до датата на разпределението, а вземанията на останалите взискатели съответстват на размерите по изпълнителните титули.
Възраженията за правилното разпределение на продажната цена от 229 338.10лв. и за облагането с данък върху добавената стойност на продажната цена следва да се разгледат заедно поради взаимната им връзка.
В протокола за разгласа на публичната продан (л.2931) съставен на 18.06.18г. по реда на чл. 487, ал.3 ГПК съдебният изпълнител е посочил, че началната цена от 249 602.40лв. включва съответен ДДС върху данъчната основа, представляваща сбора от оценката без включен ДДС за процесната обособена част от предприятие по смисъла на § 1а от ДР на ТЗ в размер на 229 248лв. и ДДС в размер 20 354.40лв. като е уточнено, че за 2 663 кв. м. площ от ПИ – терен под сгради и прилежащата им площ, както и стари сгради не се начислява ДДС, тъй като са свободни доставки по смисъла на чл. 45 от ЗДДС.
Според чл. 66, ал.1 от ЗДДС ставката на данъка върху добавената стойност е 20 на сто. За данъчна основа от 229 248лв. съответният ДДС възлиза на 45 849.60лв, а в посоченото постановление за разгласа ДДС е в размер на 20 354.40лв. или е налице разлика от 25 495.20лв. в хипотезата на освободена доставка по смисъла на чл. 45 от ЗДДС.
Както се посочи не е начислен ДДС за
2 663 кв. м., но в заключението на техническата експертиза с вещи лица инж. С.
Ж. и инж. Д. Д. стойността на прилежащи терен под сграда с площ от 2 663 кв. м.
е оценена на 26 450 лв., и съответният ДДС, който следва да се приспадне за
тази площ е в размер на 5 290лв. Така остава неясно каква е причината за
неначисляването на оставащата разлика от 20 205.20лв. ДДС върху началната
цена.
В мотивите си относно приложението на чл. 45 от ЗДДС съдебният
изпълнител сочи, че размера на дължимия ДДС е получен като е приспадната площта
на старите сгради, която е на стойност 39 250лв. и стойността на трайно
прикрепените оборудване и инсталации, която е 102 100лв. Такива стойности
обаче в протокола за разгласа на публичната продан не са посочени. От друга
страна общия размер на ДДС за посочените стойности възлиза на 28 270лв.,
който очевидно не съвпада с търсената разлика от 25 495.20лв. – между
дължимия размер върху началната цена от 45 849.60лв. и начисления от съдебния
изпълнител ДДС от 20 354.40лв.
В Решение № 372/29.03.13г. постановено по гр. д. №
127/12г. на ВКС III г. о. е указано, че съдебният
изпълнител начислява и превежда част от цената като данък, който данък се
събира от цената по вече реализираната продан, а не наред, заедно или отделно
от цената, не преди или по време на процеса,
при който
-стр.3 от Решение по гр. д. № 97/19г. на ПдОС-
публичната продан се реализира. В разглеждания
казус е реализирана цена от 249 700.50лв. и дължимия ДДС следва да се събере
от тази цена. Следователно, за
да
се определи подлежащата на разпределение цена следва да се начисли и отдели съответния
ДДС, а ако този данък се налага да се намали при условията на чл. 45 от ЗДДС,
то трябва да е възможно да се установи за кои обекти на правото на собственост
или ограничени вещни права се отнася освобождаването на съответната доставка по
смисъла на посочената норма.
В настоящото разпределение не може да се установи какъв
е точния размер на дължимия ДДС, който е намален по реда на чл. 45 от ЗДДС, по
изложените по – горе съображения, а това прави невъзможно да са определи и
подлежащия на разпределение остатък от получената при публичната продан цена.
След като не е ясно кои обекти са освободени доставки
по смисъла на нормата на чл. 45 от ЗДДС и каква е тяхната стойност и съответния
на тях ДДС не може да се установи оставащата за разпределение част от цената
при публичната продан. Без да е ясно по отношение на кои обекти съдебният
изпълнител прилага нормата на чл. 45 от ЗДДС е невъзможно за съда да поправи извършеното
разпределение. Това е достатъчно основание да се приеме, че обжалваното
разпределение е незаконосъобразно, без да се обсъждат останалите възражение на
жалбоподателката.
Всичко изложено дотук налага извода, че
разпределението от 23.08.18г. следва да се отмени.
Воден
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпределението, изготвено на 23.08.2018г. по изп. д. № 201082500400606 по описа на Частен съдебен изпълнител Стефан Горчев с район на действие Окръжен съд Пловдив.
Решението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
Председател: Членове:1.
2.