Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 22.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, Първи брачен въззивен
състав, в закрито заседание от същата дата в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Димана Йосифова,
ЧЛЕНОВЕ : Катя Хасъмска
Емилия Александрова
като разгледа докладваното от съдия Йосифова ч.гр.д.№5305/2019г., по
описа на Софийски градски съд и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.436-чл.438 от ГПК, във връзка с чл.435, ал.2
от ГПК.
Образувано
е по жалба на
длъжника Л.И.Г., подадена против Постановление от 15.03.2019г., за
разпределение на постъпили суми от продажбата на движими вещи издадено по изп.д.20188480400237 по описа на ЧСИ Р.А., с рег.№848 на
КЧСИ, след извършена
продажба на движими вещи на 14.02.2019г.
Жалбоподателят обжалват
издаденото Постановление от 15.03.2019г., за
разпределение на постъпили суми от продажбата на движимите вещи , като твърди, че неправилно и незаконосъобразно сумата,
получена от проданта на недвижимия имот не е включена в разпределението.
Твърди, че и
законната лихва е неправилно определена, като счита, че лихвата следва да бъде
изчислена считано от 03.11.2017г., до датата на постъпване на сумата от
публичната продан на недвижимия имот-17.07.2018г., която е в размер на 155 480 лева и с която сума
се погасяват изцяло главницата и лихвите.
Оспорва и
начисленото адвокатско възнаграждение, като счита че е прекомерно, поради липса
на фактическа и правна сложност на делото.
Към жалбата
обаче не са посочени доказателства в подкрепа на
твърденията за незаконосъобразност на постановлението за разпределение, както и
в подкрепа на твърдението, че присъденото адвокатско възнаграждение е
прекомерно високо.
Жалбоподателят
иска от съда, да отмени постановлението за разпределение на постъпилите суми от
продажбата на движимите вещи , като неясно , неправилно и незаконосъобразно,
поради невключване на тези суми в
разпределението на сумите постъпили от публичната продан на недвижимия имот.
Взискателят
в законоустановения срок по чл.436, ал.З от ГПК възразява срещу жалбата с
довода, че сумите от публичната продажба на недвижимия имот не могат да се
сумират с ъс сумите постъпили от продажбата на движимите вещи, поради факта, че
тази публична продажба се обжалва и все още не е влязло в сила постановлението
за възлагане на недвижимия имот.
Твърди, че
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е преклудирано.То
подлежи на обжалване в отделно производство в 7 дневен срок от узнаването,
което е станало с връчването на ПДИ .
Взискателят моли съда, да остави в сила
обжалваното постановление за разпределение на сумите постъпили от продажбата на
движимите вещи.
Съдът, като прецени доводите на
длъжника за твърдяни пороци на обжалваното изпълнително действие, във връзка с данните по
делото и съобрази със становището на взискателя и мотивите на ЧСИ № 840, намира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в процесуално -
преклузивния срок по
чл.436, ал.1 от ГПК от надлежно легитимирано, съгласно чл.425, ал.З от ГПК
лице - длъжник по изпълнението, срещу обжалваем акт
на съдебния изпълнител - постановление за разпределение на сумите постъпили от продажбата на
движими вещи от 15.03.2019г., но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът Счита, че основание за
отмяна на разпределението е наличието на съществено нарушение, водещо до
накърняване на основните права на обжалвалия. В конкретния случай обжалваното
разпределение на сумите постъпили от продажбата на движими вещи е
неоснователно. Подадената жалба е формална и в този смисъл неясна, тъй като не се
посочват конкретните нарушения, допуснати от съдебния изпълнител при извършване
на това разпределение.
Като неоснователна частната жалба следва да бъде оставена без уважение и в частта на оспорване на присъденото
адвокатско възнаграждение поради неговата прекомерност. С настоящата жалба
се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
формално и мимоходом, във връзка с
атакуваното разпределение на постъпилите
суми от продажбата на движимите вещи.
Това процесуално действие на
основание чл.435 т.7 се прави в 7 дневен срок от уведомяването което е сторено
с ПДИ на 20.03.2018г.
Само за уточнение следва да се
посочи, че съгласно посоченото в ПДИ уговорено и заплатено от взискателя
адвокатско възнаграждение на неговия процесуален представител по изпълнителното
дело не се явява прекомерно и е в рамките
на размера определен съобразно чл.7 ал.2 т.1 вр.чл.10 т.1 и т.2. на
Наредба № 1/2004г., на Висшия адвокатски съвет/ВАС/.
Видно
от представените фотокопия на доказателствата по изп.д.№20188480400237 по описа на ЧСИ Р.А.,
с рег.№848 на КЧСИ, публичната продажба на недвижимия имот е обжалвана,
по-точно постановлението за възлагане на недвижимия имот е обжалвано и е влязло
в сила на 21.03.2019г., и затова с разпореждане от 03.04.2019г., ЧСИ насрочва разпределението на сумите постъпили
от публичната продажба на недвижимия
имот на 25.04.2019г., за което е изпратено и съобщение до страните.
Оспорването на присъдените
разноски е просрочено. ПДИ е връчена на длъжника на 20.03.2018г.,/л.65/ ,
където ЧСИ е посочил и размера на
разноските по изпълнението -246 лева и
размера на таксите по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 7338.06 лева и
2 584 леа адвокатско възнаграждение
.
Съгласно чл.435 ал.2 т.7 , вр.
чл.436 ал.1 от ГПК, длъжникът може да обжалва разноските в едноседмичен срок от
уведомяването. Този срок отдавна е изтекъл , поради което в тази си част
жалбата е в просрочие и е процесуално недопустима. По-точно жалбата е формална
и без конкретно посочено основания за прекомерност на присъденото адвокатско
възнаграждение и следва да се остави без уважение.
По повод на подадената жалба
против постановлението за разпределение на сумите от продажбата на движимите
вещи по изп.д.№20188480400237
по описа на ЧСИ Р.А., с рег.№848 на
КЧСИ,е представено и писмено становище
на основание чл.436 ал.3 от ГПК от частния съдебен изпълнител.
Изрично в становището се посочва,
че изп.д.№
20188480400237 е образувано по молба на „Ю.Б.” АД, ЕИК: *******, със съд.
адрес:***, офис 9, чрез адв. Делян Манчев - ипотекарен кредитор и въз основа на
изпълнителен лист от 15.12.2017г., издаден по гр.д. № 78625/2017г. на Софийски
районен съд, 88 състав, срещу длъжника Л.И.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** за
събиране на парични суми. Посочено е , че на основание молба с вх.№ 3537 от
02.07.2018г. по делото /на лист 156/ е конституиран, като взискател дружеството
„С.Г. ГРУП” ООД, с ЕИК: *******на мястото на „Ю.Б.” АД, ЕИК: *******, на
основание частно правоприемство по договор за цесия.
Уточнено е , че проведена
публична продан на ипотекирания недвижим имот на длъжника, като срещу
издаденото Постановление за възлагане на имота длъжникът е подал жалба.
Същевременно взискателя е поискал опис и продан на движими вещи на длъжника, и след проведен явен търг вещите са продадени за
общата сума от 450 лева /на лист 321-322/. Получената сума от 450 лева е
предмет на разпределението от 15.03.2019г., което длъжника обжалва с настоящата
жалба.
По делото са присъединени и
публични вземания на ТД на НАП, гр.София, офис Център в размер на 11 727,01
лева.
Безспорно установено е , че разпределението
е предявено на страните на 15.03.2019г. ,
и е уточнено , че се разпределя сумата
от 450 лева, получена от проданта на движими вещи. Сумата, получена от проданта
на недвижимия имот не подлежи на разпределение до влизане в сила на
постановлението за възлагане, което видно от постъпилото по делото съдебно
решение е влязло в сила на дата 21.03.2019г.
Обоснован е извода на ЧСИ, че не
може да се разпределя сумата постъпила от публичната продан, преди влизане в
сила на постановлението за възлагане на имота и че няма пречка да се разпределя
сумата получена от друг изпълнителен способ .
Изрично в мотивите на ЧСИ се
посочва , че Законната лихва е
определена върху присъдената главница от 77491,51 швейцарски франка и е
съобразена с фиксинга на БНБ към датата на разпределението - 15.03.2019г., при
курс 1.72305 за шв.франк /на лист 330 от делото/.
Правилно и обосновано е
становището на ЧСИ, че претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 2584,43 лева са направени с подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело,
като са представени и доказателства за плащането му - фактура и преводно
нареждане. Длъжникът е уведомен за размера на адвокатското възнаграждение с
връчването на поканата за доброволно изпълнение на дата 03.04.2018г. / на лист
78-79 от делото/.
Същият не е обжалвал разноските в
срока по чл.435 ал.2 т.7 от ГПК или поне не се представят доказателства в тази
насока.
Настоящата въззивна инстанция
приема, че направеното разпределение на
сумите постъпили от продажбата на движимите вещи направено с постановлението от
15.03.2019г., по изп.д.№20188480400237 е правилно и законосъобразно, а
подадената жалба следва е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Основание за отмяна на разпределението е наличието на
съществено нарушение, водещо до накърняване на основните права на обжалвалия.
Например неправилното определяне на реда на привилегированите вземания, или
неправилното погасяване на едни вземания за сметка на други, или неправилното
определяне на размера на вземанията.
Получената сума от публичната продан на
недвижимия имот ще се разпределят на 25 .04.2019г., и не противоречи на закона за това че не е сумирана с постъпилите суми от продажбата на
движимите вещи.
Още повече че това разпределение не
подлежи на обжалване съгласно чл.482 ал.1 ГПК.
По изложените съображения следва да се приеме, че наведените в жалбата доводи са неоснователни и
недоказани.
Незаконосъобразно
би било да бъде разпределяна сумата, получена от публичната продан, преди
влизане в сила на постановлението за възлагане на имота. Същевременно не е пречка,
сума получена след реализирането на друг изпълнителен способ да не се
разпределя, независимо от размера и.
Видно от
мотивите на ЧСИ законната лихва е
правилно определена, а наведените в жалбата доводи са неоснователни и
недоказани. В съответствие с чл.155 ГПК
всички цени на публична продан по ГПК и разпределенията са в лева. Неоснователни са твърденията за неяснота на
размера на вземанията за разноски и за неправилно включване в разпределенията
на всички разноски. Посочените разноски съответстват на наличните по делото
сметки по чл.79, ал.1 и ал.2 ЗЧСИ. Авансовото или последващо заплащане на
таксите не влияе върху привилегията при събирането им и нейния ред по чл.136 ЗЗД.
По оплакванията за липса на
изчисления за дължимите лихви се сочи, че размерът им зависи от представените
по делото изпълнителни титули и удостоверения за присъединяване. В протоколите
е записано, че размера на всички вземания, включително и в частта за лихвите, е
определен към датата на изготвяне на разпределенията. Всички сметки, издадени
от ЧСИ на основание чл.79 ЗЧСИ включват данъчна основа и дължим ДДС. От
наличните по делото първоначални оценки на имуществото, изготвени от вещото
лице и от протокола за предявяване на оценка и определяне на начална цена е
видно, че в цената на движимите вещи е включен ДДС.
Воден от изложените мотиви
Софийски градски съд, Гражданско отделение, Пети брачен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ЖАЛБАТА , подадена от Л.И.Г., чрез адв.Ч.Д.от САК,
против Постановлението от 15.03.2019г., на ЧСИ Р.А.,
с рег.№848 на КЧСИ, постановено по
изп.д.20188480400237 относно разпределение на постъпили суми от продажбата
на движими вещи , както и относно прекомерност на присъденото адвокатско
възнаграждение по реда на чл.78 ал.5 от ГПК.
Решението е окончателно и неподлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.