ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2199
гр. Пловдив, 26.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502490 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 278 ал.1 във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от "А1 България" ЕАД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, чрез пълномощника им адв. Л* Р*
против разпореждане обективирано в заповед № 6074/31.08.2022г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 12168/2022г.
по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на „А1 България“ ЕАД, ЕИК:
********* против „Колу“ ЕООД, ЕИК: *********, в частта за сумите: 4800
лева – неустойка за неизпълнение на договор М6758063 и сумата от 193,30
лева – мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 01.04.2022 г.
– 23.08.2022 г.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно,
защото по делото липсват нищожни клаузи. Твърди се липса на нищожност
на евентуална клауза за неустойка. Сочи се че търговците като юридически
лица не са потребители по смисъла на §1 т.49 ПЗЕРС. Иска се отмяна на
обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК изцяло.
Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в
жалбата възражения, приема за установено следното:
1
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275 от
ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
РС Пловдив е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на
неравноправни клаузи в договор за електронни съобщителни услуги сключен
с потребител. РС Пловдив приема, че уговорената неустойка излиза извън
присъщите функции на неустойката, противоречи на добрите нрави и като
такава е нищожна. РС Пловдив приема, че легалната дефиниция на понятието
„потребител“ е дадена с разпоредбата на § 13, т. 1 от Закона за защита на
потребителите, който е общ закон. Извън нея специалните закони придават
потребителско качество за определен тип правоотношения не само на
физическите, но и на юридическите лица. Потребител е всяко лице, което
може да се определи като такъв по смисъла на специалните законови
разпоредби – § 1, т. 41б от Закона за енергетиката, § 1, т. 23 от Закона за
платежните услуги, § 1, т. 1 от Кодекса са застраховането и др. В
разглежданата хипотеза приложение намира специалната разпоредба на § 1, т.
49 от Закона за електронните съобщения, според която „потребител“ е
юридическо или физическо лице, което ползва или заявява ползване на
обществена електронна съобщителна услуга. Ето защо и длъжникът поначало
би следвало да се ползва от потребителска защита, макар да е юридическо
лице.
Тези изводи на РС Пловдив са правилни. Съобразно чл.411 ал.2 т.3 от
ГПК заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че е налице
налична или обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в
договор сключен с потребител. Точно такъв е извода на РС Пловдив, за да
откаже издаването на исканата заповед. Ето защо приложението на чл.411
ал.2 т.3 от ГПК е законосъобразно. Ако заявителят намира, че изводите на
съда не са напълно аргументирани, то за него остава възможността да си
докаже правата по потребителския договор по исков ред, като в този случай
спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо. В казуса това не се
изисква от закона.
По така изложените съображения, частната жалба се намери за
неоснователна. Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се
потвърди. Поради което и на основание чл.413 ал.2 от ГПК във връзка с
чл.278 от ГПК съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане обективирано в заповед №
6074/31.08.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 12168/2022г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на „А1
България“ ЕАД, ЕИК: ********* против „Колу“ ЕООД, ЕИК: *********, в
частта за сумите: 4800 лева – неустойка за неизпълнение на договор
М6758063 и сумата от 193,30 лева – мораторна лихва върху вземането за
неустойка за периода 01.04.2022 г. – 23.08.2022 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3