Производството е по чл. 63 ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 33 и сл. от ЗВАС. Oбразувано e по касационна жалба на Гюлает Мустафа Мюмюн от с.Енчец, община Кърджали ул.”Пета” № 13 и ЕГН:**********, чрез адвокат Георги Белев против Решение № 614/11.01.2006 година по НАХД № 765/2005 година по описа на Кърджалийския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 838 от 19.04.2005г. на Началника на РПУ към РДВР – гр.Кърджали. Посочва, че атакуваното решение в частта, в която е потвърдено наказателното постановление е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради нарушения на съществените процесуални правила и необосновано. Липсвало произнасяне за датата, мястото и правната норма. Липсвали и мотиви относно наказанието лишаване от правоуправление. Не били обсъдени и доводите на жалбоподателката от съдебно заседание. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Ответникът по жалбата- Началникът на РПУ към РДВР - Кърджали, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно. Окръжният съд, като извърши проверка на обжалваното определение, във връзка със заявеното в жалбата касационно основание, констатира следното: На 13.04.2005г. около 10.20 часа в гр.Кърджали, на бул.”Беломорски” до училище “Христо Ботев”, на жалбоподателката е съставен акт за установяване на административно нарушение, за това, че управлява личния си автомобил “Ауди А - 4” с ДК № К 16 – 42 АК в нарушение на правилата за движение по пътищата – при ограничение на скоростта 50 км/ч се движела с 78 км/ч, установено с радар TR - 4 № 067, като не спряла и на подадения от контролния орган сигнал със стоп – палка. Въз основа на този акт е издадено наказателно постановление от Началника на РПУ към РДВР – Кърджали, с което на Гюлает Мустафа Мюмюн е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева на основание чл.182 ал.1 т.2 предложение 1 от ЗДвП, както и глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП. Това наказателно постановление е било обжалвано пред Районен съд – гр.Кърджали, който е оставил без разглеждане жалбата в частта, в която на основание чл.182 ал.1 т.2 предложение 1 от ЗДвП на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 10 лева и на основание чл. 59 ал.3 от ЗАНН е прекратил производството по НАХД № 765/2005г. по описа на Районен съд – гр.Кърджали в тази част. В останалата си част – относно наказнията глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, наложени на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП - наказателното постановление е потвърдено като законосъобразно. Първоинстанционният съд въз основа на подробно обсъждане на събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, е обосновал така установената и от настоящата инстанция, фактическа обстановка. Същата се установява от събраните гласни и писмени доказателства – показанията на свидетелите Петко Тодоров Кумчев и Александър Христов Момчев, АУАН № 838 от 13.04.2005г. и Наказателно постановление № 838 от 19.04.2005г. на Началника на РПУ към РДВР – гр.Кърджали. При така изяснената фактическа обстановка първоинстанционният съд е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи. Безспорно се установява нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на жалбоподателката Гюлает Мустафа Мюмюн. От друга страна и двата административни акта са законосъобразни - съдържат изискуемите се от ЗАНН – чл.42 и чл. 57 - реквизити. Констатираните в АУАН деяния осъществяват съставите на визираните в чл.21 ал1 и чл.103 от ЗДвП административни нарушения от обективна и субективна страна. Предвид на това настоящата инстанция намира, че не са налице посочените в жалбата нарушения на процесуалния и материалния закон. Мотивирано съдът е изложил защо потвърждава наказателното постановлние, както относно нарушените норми по ЗДвП, така и текстовете, уреждащи санкциите за нарушенията. Неоснователен е и доводът, че първоинстанционният съд не е обсъдил доводът на процесуалния представител от съдебно заседание, че водачът дори да е видял палката е нямал възможност да спре, тъй като контролният орган не е сигнализирал своевременно. Свидетелските показания в тази насока са еднопосочни, поради което съдът изцяло ги кредитира. От друга страна, дори и да е възприела в по – късен момент сигнала, същата е можела да спре, докато от събраните по делото доказателства се установява, че тя е намалила и е продължила движението на автомобила. Несъдържателен е и доводът, че в диспозитива на решението не били посочени дата, мястото и правната норма, основание за наказанието. Разпоредбата на чл.63 от ЗАНН не изисква подобно подробно излагане на фактите касаещи нарушението. Същата посочва правомощията на съда, който “ може да потвърди, да измени или отмени наказателното постановление”. Аргументиран от всичко изложено, настоящият състав на Окръжен съд – гр.Кърджали, намира жалбата за неоснователна, а атакуваното решение за правилно и законосъобразно, което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 614/11.01.2006 година по НАХД № 765/2005 година по описа на Кърджалийския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове : 1.
2. |