РЕШЕНИЕ
№ 388
гр. гр. Хасково, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20235640101218 по описа за 2023 година
Предявен е от „БЕТЗ 99” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Панчарево“, **********, ул.”Шипка” №38,
представляван от ******** Б. М. Т., против „Кей Ви Джи“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на ******* гр.Хасково, бул.“Васил Левски“
№61, вх.Б, ет.4, ап.11, представляван от управителя Г. Д. Ж., иск с правно
основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 07.04.2023 г. ищцовото дружество
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу ответника за сумата от 3238,67 лева, от които: 2400,00 лева главница,
представляваща стойност за неплатена услуга - извършен транспорт на Багер
от село Ведраре, община Карлово, област Пловдив до град Разград, обл.
Разград, по издадена данъчна фактура No ********** от **********. и 838,67
лева - законна лихва за забава на плащането от 28.10.2019 г. до 07.04.2023 г.
Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.дело № 705/2023 г. по описа
на РС-Хасково и по същото била издадена Заповед № 287 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът депозирал
възражение в срок. Със съобщение от 11.05.2023г., получено на 16.05.2023 г.,
на ищеца било указано, че може да предяви иск за установяване на вземането
си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса, с оглед на
което и в срок той предявявал настоящия иск, основаващ се на следните
обстоятелства:
Във връзка с чл.367, чл.368 и чл.372 от ТЗ и съгласно чл.49 и чл. 50, ал 1
от Закона за автомобилните превози, на 30.09.2019 г. в телефонен разговор
1
между Управителя на ищцовото дружество и К. Ж. - ********** в ответното,
била приета поръчка за извършване на транспортна услуга, а именно -
транспорт на Багер от село Ведраре, община Карлово, област Пловдив до град
Разград, област Разград. Транспортирането на Багера било извършено на
02.10.2019г., за което бил издаден Пътен лист и Товарителница No
**********, съгласно чл.61, чл. 64 и чл.65 от Закона за автомобилните
превози. Въз основа на извършената услуга и приложените документи била
издадена данъчна фактура No ********** от **********. от ищцовото
дружество на стойност 2400.00 лева с включен ДДС. Същата, заедно с
товарителницата били връчени по куриер на ********** с обратна разписка,
подписана от К. Ж. - ********** на „Кей Ви Джи" ЕООД. След изтичане на
уговореният срок, а именно - един ден след издаване на фактурата, ответното
дружество не било изплатило на ищцовото дължимата сума по фактура No
********** от **********.
Предвид изложеното, се иска да бъде постановено решение, с което да
бъде установено по отношение на ответното дружество, че същото дължи на
ищцовото дружество сумата от общо 3 238,67 лева, от които: главница
2400,00 лева - стойност за неплатена услуга за извършен транспорт на Багер
от село Ведраре, община Карлово, област Пловдив до град Разград, област
Разград, по издадена данъчна фактура No ********** от **********. и 838,67
лева - законна лихва за забава на плащането за периода от 28.10.2019 г. до
07.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от 07.04.2023 г. -
датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК с вх. № 4674, до окончателното изплащане на задължението.
Претендира се присъждане на направените в заповедното и в настоящото
исково производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответното дружество, чрез неговия управител, който счита предявените
искове за допустими, но неоснователни. Поддържа, че ответното дружество
не дължи сумите по предявените искове. На първо място посочва, че ищецът
претендирал вземането си по фактура No ********** от **********., към
която имало приложена товарителница, но тези документи не били подписани
от управителя или представител на ответника. След проверка на фирмената
документация и счетоводството на ответното дружество се установило, че
процесната фактура не била отразена в счетоводните регистри на
дружеството, не била вписана в дневниците за покупко-продажби и справките
- декларации по ЗДДС, като и не бил ползван данъчен кредит. Съобразно това
и съгласно постоянната съдебна практика, фактурата била частен
свидетелстващ документ и при липсата на подпис за получател от лице, което
е отговорно да оформи съответната стопанска операция, тя не представлявала
годно доказателство за извършени фактически действия по получаване и
приемане на стоките, нито пък доказателство за облигационна обвързаност
между страните по силата на неформални договори за търговски продажби.
Видно от приложените Товарителница и пътен лист, същите били издадени с
дата 02.10.2019г., а съгласно чл. 17, ал.4 от ЗДДС фактурата се издавала
задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното
2
събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане - не по-късно от 5
дни от датата на получаване на плащането. Процесната фактура била издадена
извън този срок, като в предявения иск не се релевирали обстоятелства за
това. Липсвали доказателства за наличие на сключен между страните договор,
обосноваващ издаването на фактурата по която са претендирала сумата.
Изводът, че съставената фактурата доказва наличие на сключен между
страните договор за търговска продажба, доколкото тя, товарителницата и
пътния лист били издадени на различни дати, бил необоснован, тъй като била
налице съществена разлика във времевия интервал на съставяне на същите.
Според ответника, процесната фактура била издадена единствено с цел да
послужи за настоящото производство, но не и да отразява действителни
търговски отношения между страните. Ето защо, ответното дружество моли
съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани и да му присъди разноски по делото.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :
По подадено от ищцовото дружество заявление е образувано ч.гр.д.
№705/2023г. по описа на РС-Хасково по реда на чл.410 от ГПК срещу
ответника за сумите 2400лв. – главница и 838,67лв. – мораторна лихва за
периода от 28.10.2019г. до 07.04.2023г., дължими по договор за превоз и
издадената фактура №**********/ **********. за извършена транспортна
услуга, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението – 07.04.2023г. до окончателното изплащане и направените по
делото разноски. За тези суми е издадена и заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№705/2023г. по описа на съда.
Видно от приложената фактура от **********. е, че е издадена за
извършен транспорт на багер Ведраре – Разград за сумата от 2400лв. с ДДС.
На 02.10.2019г. е съставена товарителница с посочени изпращач „Кей Ви
Джи“-Хасково и превозвач „БЕТЗ 99“ ООД, **********, за превоз на багер
от Ведраре до Разград. На същата дата 02.10.2019г. е съставен и пътен лист за
превоза.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 и
чл.86 от ЗЗД, като се иска установяване на вземане на ищеца към ответника за
посочените в исковата молба суми. Съдът намира така предявения
установителен иск за допустим, тъй като е предявен в срока по чл.415 от ГПК
от надлежна страна против лице, за което се твърди, че дължи суми на ищеца
по силата на договор за превоз, сключен между двете дружества, въз основа
на който е извършен превоз на багер от с.Ведраре до гр.Разград. Твърди се, че
стойността на извършения превоз възлиза на 2400лв. с ДДС, за която сума е
издадена и фактурата, представена по делото. От своя страна ответникът
оспорва подписите, положени в представените с исковата молба, респ. със
заявлението по чл.410 от ГПК документи. Твърди, че товарителницата и
фактурата не са подписани от представител на ответното дружество, а също
3
така, че в счетоводството на фирмата липсва отразяване на процесната
фактура, същата не била вписана в дневниците за покупко-продажба и
справките-декларации по ЗДДС, като не бил ползван и данъчен кредит. Освен
това твърди, че фактурата се издава не по-късно от 5 дни от датата на
възникване на данъчното събитие за доставката, съгласно чл.117, ал.4 от
ЗДДС. Във връзка с тези възражения, направени своевременно от ответника с
отговора на исковата молба, в тежест на ищеца е възложено доказването на
надлежно сключване на договор и възникване на валидно облигационно
правоотношение между страните, във връзка с което се претендира заплащане
на процесните суми. От своя страна ищецът направи своевременно
доказателствени искания за установяване на възникнали между страните
правоотношения, респ. на задълженията, чието заплащане се търси от
ответника в настоящото производство, но въпреки неколкократно дадената му
възможност да заплати депозит за извършване на съдебно-счетоводна
експертиза и за осигуряване на свидетели, които да бъдат разпитани по
делото, такива не се ангажираха, поради което и твърденията в исковата
молба останаха неподкрепени с доказателства. Доколкото се оспорват
подписите във фактурата и товарителницата, а ищецът не ангажира и в тази
насока доказателства, от които да се установи автентичността на тези
документи, то въз основа на същите не могат да се правят изводи за валидно
възникнало договорно отношение между двете дружества.
Наред с гореизложените съображения следва да се имат предвид
цитираните от самия ищец правни разпоредби, по силата на които
товарителницата удостоверява условията на договора и получаването на
товара от превозвача до доказване на противното /чл.61 от Закона за
автомобилните превози/. Предвид извършеното оспорване на положените
подписи в представената по делото товарителница, в тежест на ищеца е да
ангажира и други доказателства, от които да се установи валидното
сключване на договор за превоз, в каквато насока беше направеното от него
искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза би могло да извърши
съответните проверки по счетоводната документация на двете дружества и
базирайки се на специалните знания, които притежава, да направи
съответните изводи за наличието или липсата на съответните счетоводни
записвания, както и за наличието или липсата на първични и други
счетоводни документи, от които да се установи наличието или липсата на
облигационно правоотношение между страните. Доколкото тези
доказателства не бяха събрани в настоящото производство поради
неизпълнение от страна на ищеца на дадените му указания, съдът счита, че
следва да се реши спора между страните в настоящото производство въз
основа на събраните по делото писмени доказателства. При съвкупния анализ
на писмените доказателства, представени по делото не може да се направи
еднозначен извод на наличие на валидно сключен договор между страните,
респ. за възникване на задължение за ответника за заплащане на търсените в
настоящото производство суми.
Изводът за неоснователност на предявения иск се подкрепя и от
4
разпоредбата на чл.372 от ТЗ, според която товародателят плаща
възнаграждението на превозвача при сключване на договора, освен ако е
уговорено друго. В настоящия случай липсват данни, от които да се направи
извод за различна уговорка между страните относно плащането на
възнаграждението за превоз, поради което следва да се приеме, че същото е
било дължимо към датата на сключване на договора, т.е. 02.10.2019г. или че
същото е заплатено.
С оглед гореизложените съображения съдът намира предявения иск за
неоснователен, тъй като ищецът, в чиято тежест е възложено, не установи
наличието на валидно възникнало облигационно отношение между него и
ответника, респ. не установи и наличието на валидно възникнало задължение
за последния да заплати възнаграждение за превоз в размер на 2400лв.
Предвид акцесорния характер на предявения иск за заплащане на мораторна
лихва, следва да се приеме, че и този иск се явява неоснователен и недоказан
във връзка с неоснователността на иска за главницата.
Предвид тези съображения съдът счита, че предявения иск с правно
основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК следва да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед изхода на делото и предвид постановеното Тълкувателно
решение №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът счита, че
следва ищецът да понесе отговорността за направените от ответника разноски
в настоящото производство, но доколкото липсват представени доказателства
за размера на направените разноски, то не следва да се присъждат такива.
Съдебната практика е трайна и непротиворечива, че на репариране подлежат
само реално направените и доказани в производството разходи, а по
настоящото дело липсват представени доказателства за извършени разноски
от ответната страна.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „БЕТЗ 99” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Панчарево“,
**********, ул.”Шипка” №38, представляван от ******* Б. М. Т., против
„Кей Ви Джи“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Хасково, бул.“Васил Левски“ №61, вх.Б, ет.4, ап.11, представляван от
******** Г. Д. Ж., иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК,
вр.чл.79 и чл.86 от ЗЗД за сумите 2400лв. – главница и 838,67лв. –
мораторна лихва за периода от 28.10.2019г. до 07.04.2023г., дължими по
договор за превоз и издадената фактура №**********/ **********. за
извършена транспортна услуга, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението – 07.04.2023г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена заповед №287/10.04.2023г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№705/2023г.
5
по описа на РС-Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: К. Х.
6