№ 37102
гр. С, 05.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20251110138252 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 226105/26.08.2025 г. от Е. Д. М. с ЕГН
**********, гр. С, ж.к. *****, с процесуален представител адвокат И. Ю. със съдебен адрес
в гр. С, ул. *******, офис 12, срещу НСРБ, гр. С, пл. ***** № 1, представлявано от
Председателя на НК, чрез главен юрисконсулт АС за нанесени вреди и вредни последици,
неимуществени щети чрез нарушението на правото на ЕС, ХОПЕС, ЕКЗПЧ и ООН, с правно
основание на иска по чл. 2В от ЗОДОВ и с цена на иска 20000 лв. и период на увреждането
от периода от 02.03.2022 г. до 13.06.2022 г.
В срока за отговор е депозиран такъв от ответника по реда на чл. 131 от ГПК.
Съдът, като извърши проверка на исковата молба, счита същата за редовна и
допустима, поради което и на основание чл.140 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.11.2025 г. от
10.00 часа, за когато да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявен е иск по чл.2в от ЗОДОВ за сумата от 20000 лв. – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди през периода от периода от 02.03.2022 г. до 13.06.2022 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане, които вреди произтичат от бездействието на ответника през процесния период да
се произнесе по подадени от него жалби №ПГ-47-2134-Е-11/02.03.2022г.; №ПГ-47-2134-Е-
12/02.03.2022Г. и №ПГ-47-2134-Е-13/02.03.2022г. по вх. Регистър на НС.
В исковата молба се твърди, че противоправното деяние на ответника се обективира
в нарушение на правото на ЕС и ООН по подадени от него жалби с вх.№ ПГ-47-2134-Е-
11/02.03.2022 г.; № ПГ-47-2134-Е-12/02.03.2022 г. и № ПГ-47-2134-Е-13/02.03.2022 г. по вх.
1
Регистър на НС, с които сочи, че е подал сигнал за извършени престъпления и корупция по
високите етажи на властта в РБългария, както и извършени и срещу него престъпления.
Твърди се в исковата молба, че жалбите са подадени до НС на основание чл.205, ал.2 от
НПК. Заявява, че служителите на НС не спазват задълженията си по чл.205, ал.2 от НПК и
от това бездействие той е претърпял вреди. Счита, че задължения за действие по неговите
жалби са имали Комисията за противодействие на корупцията в НС на РБ, Комисията по
правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите в НС на РБ, Комисията по
конституционни и правни въпроси в НС на РБ, комисията по вътрешна сигурност и
обществен ред в НС на РБ. Твърди злоупотреба с право и бездействие, с което са му
нарушени правата на добра администрация и право на ефективни правни средства за защита
от престъпни посегателства по правото на ЕС и ООН. От посоченото ищецът твърди, че е
претърпял жесток психически тормоз, от което се е разрушило здравето му, развил паник
атаки, депресия и хипертония, изпитал болки и страдания, безпокойство и страх, отчаяние и
безнадеждност. Безпокойството и страха му са били предизвикани от липсата на държавност
и от това, че тази обстановка ще продължи и занапред в България.
Моли да бъде осъден ответника да му заплати претендираното обезщетение в размер
на 20000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
Ответната страна НСРБ в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковата молба. Счита, че
твърденията, от които произтичат исковете на ищеца са свързани с дейността на постоянни
парламентарни комисии от състава на 47-то НС, което е разпуснато на 01.08.2022г., поради
което е изключена процесуалната легитимация на 48-то НС и спрямо същото производството
следва да бъде прекратено. Подробни съображения са развити във връзка с
неоснователността на исковата молба. От тях става ясно, че с трите жалби до НС ищецът се
оплаква от извършени според него престъпления от магистрати във връзка с конкретни
наказателни производства на Апелативния СНС и ВКС, и иска на съдиите от двете
правораздавателни институции да се образува досъдебно производство или жалбите да
бъдат изпратени по компетентност до Прокуратурата на РБългария. В жалбите се изразява
несъгласие с постановени съдебни актове, което ищецът е обвързал с изводи за корупция.
Ответникът моли да се прекрати производството поради недопустимост, а в случай, че
исковата молба се разгледа по същество, да се отхвърли иска като неоснователен и
недоказан. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
В отговор на исковата молба, подаден на 02.09.2025 г. при повторното постъпване на делото
в СРС, ответникът оспорва исковете като неоснователни и недоказани по следните
съображения: Ищецът претендира неимуществени вреди, произтичащи от нарушение на
правото на ЕС, като в исковата молба и в направените уточнения се цитират множество
актове и разпоредби от общностното право - чл. 2, 3, 4, 5 и чл. 6 от ДЕС, чл.чл. 18, 20, 67, 82,
§ 2, т. В от ДФ ЕС, чл. 1, 3, 13, 14, 17, 18, 53 от ЕКЗПЧ, чл. 2, 5, 7, 26 от МПГПГ1, чл. чл. 1,4,
20, 21, 47, 51, 52, 53, 54 ХОПЕС. Сочи, че доводите на ищеца са за вреди, произтичащи от
2
„произвол и бездействие“ по повод подадени от ищеца жалби с №№ ПГ-47-2134-Е-
11/02.03.2022 г., ПГ-47-2134-Е-12/02.03.2022 г. и ПГ-47-2134-Е-13/02.03.2022 г., поради
липсата на получен отговор по тези жалби и твърдяно бездействие по чл. 205, ал. 2 ПК,
което било нарушение на принципа на добра администрация и право на ефективни правни
средства за защита от престъпни посегателства и произвол.
Ответникът оспорва доводите на ищеца, като счита, че за да е налице нарушение на правото
на ЕС, следва да е изпълнен следния фактически състав: общностна норма, която предоставя
права на частноправни субекти, достатъчно сериозно нарушение на общностната норма и
пряка причинна връзка между нарушението и вредата. Сочи, че наличието на тези елементи
по отношение на НС не е обосновано и надлежно доказано в исковата молба.
Считам, че не е налице първият елемент ог фактическия състав за ангажиране отговорността
на НС за нарушение на общностното право, а именно: нарушена норма, която предоставя
права на частноправни субекти.
Цитираните от ищеца чл.чл. 1,3, 13, 14, 17, 18, 53 от ЕКЗПЧ, чл.чл. 18, 20, 67, 82, § 2, т. б от
ДФЕС, чл. 2 и 9 от МППГП, чл. 6, 20, 21, 47, 48, 51, 52, 53, 54 ХОПЕС са общи разпоредби,
които не предписват конкретни задължения на държавите - членки. Принципът на „лоялното
сътрудничество”, регламентиран в текста на член 4 § 3 от ДЕС, не може да бъде конкретен
източник на право, въз основа на което да се ангажира отговорността на Държавата за
незаконни актове, действие или бездействия на нейни органи или длъжностни лица. Този
принцип прокламира общи правила за държавите- членки на Съюза, като взаимно
съдействие за изпълнение на задачите, които произтичат от Договорите, предприемане на
всички общи и специални норми необходими за гарантиране изпълнението на задълженията,
които произтичат от Договорите, съдействане от страна на държавите-членки на Съюза при
изпълнение на неговите задачи и въздържане от мерки, които биха застрашили постигане
целите на съюза. Очевидно е, че тези общи принципи не могат да бъдат правно основание,
за да се реализира гаранционно - обезпечителната отговорност на Държавата за незаконни
актове, действие или бездействия на нейни органи или длъжностни лица. Ето защо този
принцип е доразвит и конкретизиран в Договорите, в практиката на Съда на ЕС,
включително и в практиката на българските съдилища, от които следва институтът на
отговорността на държавите- членки за вреди, настъпили вследствие нарушения на
общностното право.
Не е налице нарушение на цитираните разпоредби от НС във връзка с жалбите, подадени от
ищеца до Комисията по правни и конституционни въпроси, Комисия по вътрешна сигурност
и обществен ред, Комисия по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на
гражданите и Комисия по превенция и противодействие на корупцията. В подадените от
ищеца жалби вх. № ПГ-47-2194-Е-11/02.03.2022 г., ПГ- 47-2194-Е-12/02.03.2022 г. и ПГ-47-
2194-Е-13/02.03.2022 г. ищецът се оплаква за извършени според него престъпления от
магистрати във връзка с цитирани наказателни производства ВНОХД № 102/2018 г. на
Апелативния специализиран наказателен съд, 3 състав и КНОХД № 1018/219 г. Ill НО, ВКС,
иска срещу съдиите от двете раздавателни институции да се образува досъдебно
3
производство или жалбите да бъдат изпратени по компетентност до Прокуратурата на
Република България. В голямата си част изложението на ищеца, според ответника, касае
изразеното от него недоволство по повод постановените съдебни актове и изводите на
съдилищата, което същият обвързва с твърдения за корупция и злоупотреба с право.
Изрично е посочено, че жалба за твърдените престъпления е изпратил до главния прокурор
на Република България.
Позовава се на чл. 8 от Конституцията на Република България, в който е уредено, че
държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна, които са
независими една от друга. Всяка една от трите власти в рамките на Конституцията
осъществява самостоятелно своите правомощия, поради което механизмът на
взаимодействие помежду им изключва налагане на действия, лишаващи органите на
съответната власт от гарантираните им от Конституцията самостоятелност и дискреционна
преценка в процеса на осъществяване на правомощията, които имат (в тази връзка решение
№ 3/07.07.2015 г. по конст. дело № 13/2014 г. на Конституционния съд). Сочи, че ищецът е
изпратил жалби до постоянните комисии на НС което, както посочих по-
горе, е държавен орган, осъществяващ законодателната власт. Съгласно чл. 79, ал. 2 от
Конституцията на Република България постоянните комисии подпомагат дейността на НС и
упражняват от негово име парламентарен контрол. Като специализирани органи те
подпомагат НС за гарантиране надлежното изпълнение на парламентарните задачи.
Задълженията на всяка постоянна парламентарна комисия са регламентирани в Правилника
за организацията и дейността на НС, действал към момента на подаване на процесните
жалби (обн. ДВ. бр. 109 от 21 Декември 2021 г., изм. ДВ. бр.86 от 28 Октомври 2022г., отм.
ДВ. бр.90 от 11 Ноември 2022 г.). В чл. 26 от Правилника изрично било посочено, че
постоянните комисии разглеждат законопроекти, годишната програма по чл. 115,
проекти за решения, декларации и обръщения и други предложения, разпределени им
от председателя на НС, изготвят доклади, предложения и становища по тях, което
обуславяло характера на постоянните комисии като помощни органи на народното
представителство, които подпомагат неговата дейност, като подготвят проекти за закони,
решения, декларации и обръщения. Счита, че същите нямат правомощия да разпоредят
образуване на проверки, досъдебни производства или разследване, а дейността им е пряко
свързана с подпомагане на законодателния процес. Твърди, че в рамките на своите
правомощия комисиите са регистрирали жалбите на ищеца в регистър и са образували
преписки. Предвид заявеното от ищеца в жалбите, че същите са изпратени до главния
прокурор на Република България, повторното им изпращане от постоянните комисии,
според ответника, било безпредметно и че не е необходимо комисиите в НС да бъдат
използвани като средство за предаване на информация.
Ответникът твърди, че на 23.03.2022 г. ищецът е изпратил отново жалба вх. № КПЧ-47-2194-
Е-1 от 23.03.2022 г., адресирана до *** от 30.03.2022 г. от председателя на Комисията по
правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите (КПЧВЖГ), жалбата била
препратена до министъра на правосъдието, г-жа Надежда Йорданова. От съдържанието на
4
жалба вх. № КПЧ-47-2194-Е-1 от 23.03.2022 г. било ясно, че в нея са изложени същите факти
и обстоятелства, каквито се излагат и в горецитираните жалби от ищеца, с идентични
оплаквания. Тази жалба била изпратена от председателя на КПЧВЖГ по компетентност до
министъра на правосъдието, което установява наличието на активни действия, респективно
липса на бездействие. Сочи, че Жалба вх. № КПЧ-47- 2194-Е-1 от 23.03.2022 г. и писмо изх.
№ КПЧ-47-2194-Е-1 от 30.03.2022 г. от КПЧВЖГ са представени по адм.д. № 2493/2023 г. на
АССГ, 11 с-в и са в кориците на делото.
Ответникът сочи, че ищецът е цитирал множество норми от ЕКЗПЧ, които са напълно
неотносими към процесния казус, без да е посочил по какъв начин и в какво се състои
твърдяното от НС нарушение на задължението за зачитане на правата на човека, забраната за
изтезания, правото на ефективно средство за защита, забраната за дискриминация, забраната
на злоупотребата с правото, условията за ограничаване правата на човека и защитата на
гарантирани права на човека. В рамките на своите правомощия със закон, приет на 31 юли
1992 г. - ДВ, бр. 66 от 1992 г. в сила за Република България от 7 септември 1992 г., НС е
ратифицирало Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. От тази дата,
съгласно чл. 5, ал. 4 КРБ, Конвенцията е част от вътрешното право на страната и има
предимство пред националните правни норми, които й противоречат. Към датата на
приемането на Република България в Европейския съюз (01.01.2007 г.) основните права и
свободи, регламентирани в актовете, са част от вътрешното право на страната. Хартата за
основните права на ЕС, на която се позовава ищецът, твърдейки съществено нарушение на
правото на ЕС, е приета през 2000 г., а през 2007 година с подписването на договора от
Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на
Европейската общност, подписан в Лисабон на 13 декември 2007 г. същата става първичен
източник. Сочи, че самият ищец се е възползвал от нормативно уреденото в закона право на
защита, като е обжалвал присъдата си (ВНОХД № 102/2018 г. на АпСНС съд, 3 състав и
КНОХД № 1018/219 г. Ill НО, ВКС), упражнил е и правото си на жалба до главния прокурор
на Република България. Правото му на ефективна защита е осигурено и чрез
приложимите разпоредби в Наказателно-процесулания кодекс,
Административнопроцесуалния кодекс, Наказателния кодекс, Закон за съдебната власт, и др.
Освен това НС е осигурило върховенството на общностната норма над евентуално
противоречаща й национална норма и нейния директен ефект. Това обстоятелство, според
ответника, категорично изключва отговорността на НС в конкретния казус.
Ответникът оспорва наличието на твърдяното от ищеца нарушаване нормите на ДФЕС. Чл.
18 касае Европейският съвет, избора и функциите на върховния представител на Съюза по
въпросите на външните работи и политиката на сигурност. Чл. 20 се отнася до засиленото
сътрудничество между държавите-членки в области, които не попадат в изключителната
компетентност на Съюза Разпоредбите на чл. 67 са систематично разположени в раздел
"Пространство на свобода, сигурност и правосъдие", в което се зачитат основните права и
различните правни системи и традиции на държавите-членки, без да задължават последните
да определят срокове за задължително разглеждане на искания за освобождаване на
5
задържани лица. Разпоредбата на чл. 82 § 2 б. Б от ДЕС предвижда, доколкото това е
необходимо за улесняване на взаимното признаване на присъдите и съдебните решения,
както и на полицейското и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси с
трансгранично измерение, Европейският парламент и Съветът, като приемат директиви в
съответствие с обикновената законодателна процедура, могат да установят минимални
правила. Тези минимални правила отчитат различията между правните традиции и системи
на държавите-членки и обхващат правата в наказателното производство. Счита, че тази
разпоредба е неотносима към твърденията на ищеца, тъй като касае съдебно сътрудничество
по наказателни дела между държавите-членки.
За да обоснове нарушение на правото на ЕС, ищецът се позовава и на Хартата основните
права на ЕС (чл. 6, 20, 21,47, 48, 51,52, 53, 54 ХОГ1ЕС). Твърдят се нарушения на правото на
свобода и сигурност, равенство, недискриминация, право на ефективни правни средства за
защита и на справедлив съдебен процес, презумпция за невиновност и право на защита,
правото на достъп до съд и принципите на правна сигурност и легитимните очаквания.
Сочи, че практиката на Съда на Европейския съюз установява недвусмислено, че
задължението да се зачитат основните права, определени в рамките на Съюза, обвързва
държавите-членки единствено когато те действат в приложното поле на правото на
Съюза, като се позовава на решение от 13 юли 1989 г. по Дело 5/88 Wachauf, ССГ1 1989,
стр. 2609; решение от 18 юни 1991 г. по Дело С-260/89 ERT, ССГ1 1991, стр. 1-2925; решение
от 18 декември 1997 г. по Дело С-309/96 Annibaldi, ССП 1997, стр. 1-7493; решение Akerberg
Fransson, С 617/10, EU:C;2013:105, т. 17, (вж. по-специално решения от 7 ноември 2019 г„
UNESA и др., С 80/18—С 83/18, EU:C:2019:934, т. 38 и от 19 ноември 2019 г., А. К. и др.
(Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд), С 585/18, С 624/18 и С
625/18, EU:C:2019:982, т. 78).). Счита, че настоящият случай не е такъв, тъй като ищецът по
делото е български гражданин, който претендира вреди от НС на РБ. Спорът касае това
налице ли е бездействие на български държавен орган във връзка е подадени от ищеца
молби. Именно поради това, че се касае за спор, в който не се прилага правото на общността,
този случай не представлява, според ответника, прилагане на правото на Съюза по смисъла
на член 51, параграф 1 от Хартата.
Счита, че от цитираните от ищеца разпоредби не става ясно по какъв начин същите са
нарушени от НС във връзка с подадените от него жалби до постоянните парламентарни
комисии. Ищецът е упражнил правото си да подаде жалба, впоследствие същият е бил
уведомен, че жалбите му се изпращат до компетентния орган.
Ответникът счита, че не са налице и кумулативните елементи от фактическия състав на
всеки един от двата вида дискриминация. За да е налице нарушение на Закона за защита от
дискриминация трябва да бъде установено конкретно фактическо положение на
неравностойно третиране по защитен признак. Позовава се на практиката на Съда на ЕС,
според която "лицата, които се намират в една и съща ситуация, трябва да получат еднакво
правно третиране" (Grzelczyk, С184/99, ECLI:EU:C:2001:458). Сочи, че водеща следва да
бъде обективната преценка дали правните субекти се намират в една и съща или сходна
6
ситуация, или не. Твърди, че в исковата молба не са изтъкнати факти, представляващи
основание да се приеме, че НС е допуснало неравенство в третирането на ищеца в сравнение
с други лица, които са в практически „сходно“ положение, нито да се приеме, че ако има
такова нарушение, то същото не може да се квалифицира като съществено. Счита, че само по
себе си наличието на нарушение от страна на НС не може да обуслови ангажирането на
отговорността на държавата, като е необходимо това нарушение да бъде достатъчно явно и
сериозно. Същевременно това нарушение следва да е извършено с ясното съзнание, че се
увреждат нечии законни интереси.
Сочи, че горният подход за преценка на основателността на претенциите за обезщетение за
вреди е възприет в общностното право по отношение възможността за ангажиране на
деликтната отговорност на ЕС за вреди, причинени от актове на ЕК или други органи на
Съюза (така например решението HNL у. Council and Commission, cases S3, 94/76, 4, 15,
40/70, (1978), ECR 1209). В цитираната практика CEC приема, че сама по себе си отмяната
на процесния регламент на Съвета на ЕС не е достатъчно основание да се приеме, че е
допуснато достатъчно явно и сериозно нарушение. В конкретния случай, съдът е счел, че
предпоставката нарушението да е достатъчно явно и сериозно не е налице, като един от
изложените в решението аргументи е, че ефектът, който регламентът е оказал върху
адресатите си, не е довел до превишаване на нивото на риска, характерен за съответния
сектор. Едно от правилата, които се прилагат по отношение на ЕС е, че в нормотворческия
контекст, който се характеризира с упражняване на широка дискреция, ЕС не може да носи
отговорност, освен ако въпросната институция явно и сериозно е нарушила пределите на
упражняване на правомощията си. Съдът възприема подход на ограничаване на
възможностите, при които може да се носи отговорност във връзка с осъществяваната
законодателна дейност. СЕС е приел, че ЕС не следва да носи отговорност, освен ако с
нарушението съответният орган достатъчно явно и сериозно е превишил пределите на
правомощията си при злонамерено отношение и умисъл за увреждане на адресатите на
нормата. При установяване на съществеността следва да се имат предвид „разясненията,
дадени в решението по делото Фактортейм, § 57 - „При всички случаи, нарушение на
правото на Общността би било очевидно достатъчно сериозно, ако то е продължаващо,
независимо от наличието на съдебно решение, което е приело въпросното нарушение за
установено, или преюдициално произнасяне или установена съдебна практика на Съда по
въпроса, от които да е ясно, че въпросното поведение съставлява нарушение.“ Счита, че в
случая НС не е извършило нарушение, още по-малко такова, което да е достатъчно явно и
сериозно, съобразно дадените разяснения.
Оспорва да е налице причинно-следствена връзка между нарушението и твърдяната от
ищеца вреда. Сочи, че ищецът не е представил каквито и да било доказателства в тази
насока, като твърденията в исковата молба и в направените уточнения, че от „бездействието
и произвола“ на НС същият е подложен на „жесток психически тормоз“, че същият е
„изтърпял болки и страдания, безпокойство, страх, отчаяние, безнадеждност, паник атаки и
депресия“ са бланкетни, необосновани и напълно произволно изброени. Според от
7
ответника от исковата молба не ставало ясно по какъв начин претендираните от ищеца вреди
са пряк и непосредствен резултат от твърдяното нарушение на НС. Състоянията на страх,
отчаяние, безпокойство, безпомощност, безнадеждност и отчаяние биха могли да произтекат
от множество фактори, включително и такива, свързани с изтърпяването на наказанията по
произнесните срещу него присъди. Счита, че претендираното обезщетение не е обосновано
нито по основание, нито по размер.
Предвид липсата на доказани елементи от фактическия състав, който следва да е налице, за
да се ангажира отговорността на НС по чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз, моли
предявения от ищеца иск за неимуществени вреди да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
УКАЗВА на ищцовата страна, че в нейна тежест е да докаже по делото следните
обстоятелства: 1) наличие на противоправно действие, респективно бездействие на лице, на
което ответникът НСРБ е възложило работа, осъществено при и по повод извършването на
тази работа; 2) вида, характера и стойността на причинените неимуществени вреди на
ищеца, така, както се твърдят в исковата молба; 3) наличие на причинна връзка между
противоправно поведение на лице, на което ответникът е възложил работа, което поведение
е реализирано при и по повод осъществяването на възложената от ответника работа, и
твърдените неимуществени вреди, както и всички останали положителни факти и
обстоятелства, от които черпи изгода за себе си.
УКАЗВА на ответната страна, че в нейна тежест е да докаже наличие на правопогасяващи
и/или правоизключващи обстоятелства, както и всички свои възражения, положителни
факти и твърдения, от които черпи изгода за себе си.
По доказателствата:
ДОПУСКА представените с исковата молба и с отговора на същата писмени
доказателства, както и събраните по адм.д. № 2493/2023 г. писмени доказателства.
ПРИЛАГА адм.д. № 2493/2023 г. на АССГ.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок да посочи какви факти и обстоятелства ще
установява с всеки един от двамата свидетели, които е поискал да бъдат допуснати до
разпит, да посочи имена и адреси за призоваване на свидетелите си, в противен случай
съдът ще разгледа делото без да събира тези доказателства.
ОТЛАГА произнасянето по искането за допускане на съдебно-медицинска експертиза с
вещи лица психолог и психиатър до произнасянето относно искането за допускане на
свидетели и след евентуалния разпит на последните.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
8
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебно спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация, могат да се
обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb
като медиацията е платена услуга.
УКАЗВА на страните, че към Софийски районен съд действа Програма «Спогодби»,
която за момента се предлага безплатно, като при желание, страните могат да получат
информация от 9.00 до 17.00 ч. от координатор на Програма ”Спогодби”, тел. 02/8955 423,
на електронен адрес: ********@******.***, както и в Центъра за спогодби и медиация на
адрес: гр. С, бул. Цар Борис ІІІ № 54.
Препис от определението да се изпрати на страните, на ищцовата страна - и препис
от отговора на ответника, като за ищеца книжата да се връчват лично и чрез назначения му
от съда процесуален представител.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9