Р Е Ш Е Н И E
Гр.Хасково, 09.12.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, шести граждански състав, на първи ноември две хиляди двадесет и първа година, в открито съдебно
заседание, в състав :
СЪДИЯ : ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
Секретар: Румяна Никова
като разгледа докладваното от съдия СЕРАФИМОВА
Т.д. № 58 по описа на
съда за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.365 и сл. от ГПК -
производство по търговски спорове.
Търговско дело №58/2020 г. е
образувано по искова молба с вх. № 3310/ 16.03.2020 г. от В.Г.А., Д.Г.И., И.Г.И., всички
представлявани от адвокат Р.М. срещу
Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, със
седалище и адрес на управление гр.София.
В с.з.на 13.09.2021 г. по искане на процесуалния представител на ищците и
направеното уточнение относно марката и
модела на автомобила, управляван от водача М.А.А., исковата молба бе допълнена, както следва:
марката и моделът на турския товарен автомобил, управляван от виновния за
ПТП-то водач М.А.А. е влекач М.А.А.а не както е посочено в исковата молба “Волво FH42ТВ”, с прикачен към ремаркето - влекач -
полуремарке, марка ****,а водачът Анлак
при управление на горецитираното моторно превозно средство в землището на гр.
Хасково е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20, ал.2,
изр.1 от Закона за движение по пътищата, в резултат на което е настъпил пътния
инцидент.
Предявени са при условията на
субективно и обективно съединяване
три главни иска и три акцесорни иска, с правно основание чл.511, ал.3 във вр.
с чл.513,ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД. Претендира се законна лихва, считано от
30.07. 2019 г.до окончателното изплащане на обезщетенията.
В исковата молба се твърди, че на 18.02.2019 г., на път I-8 км. 301, в посока към гр.Пловдив, М.А.А.,
водач на турски автомобил влекач ***.с прикачено полуремарке, марка ****, при
управление на горецитираното моторно превозно средство в землището на гр.
Хасково, като е нарушил правилата за
движение по пътищата, визирани в чл.20, ал.2, изр. 1 от Закона за движение по
пътищата е предизвикал пътно-транспортното произшествие и е причинил смъртта на Г. И., наследодател на
ищците.
За произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №1 от 18.02.2019 г. и било образувано досъдебно производство
№258/2019г. по описа на РУ-Хасково. Починалият Г. И. и неговите деца В.Г.А., Д.Г.И.,
И.Г.И. били едно сплотено и задружно семейство, силно привързани един към друг.
В атмосфера на любов и взаимна подкрепа, в общо домакинство, И. отгледал и
възпитал своите деца. Членовете на семейството имали изградена силна
емоционална и духовна връзка помежду си, обичали се, подкрепяли се и живеели в
разбирателство. Бащата Г. И., починал нелепо и неочаквано бил винаги пример и
опора за тях, като ищците понесли изключително тежко загубата на своя баща,
който починал неочаквано. Баща им бил за тях
авторитет и със смъртта му ищците загубили част от семейството си и
много скъп за тях човек. Те непрекъснато поддържали връзка с баща си и обичали
да прекарват време заедно. Починалият бил силно привързан към децата си. Бил до
тях винаги и показвал бащината си обич и отдадеността на семейството във всеки
важен момент от живота им. Г. И. бил добър и любящ баща и успял да изгради
индивидуална връзка с всяко от децата си. Ритъмът на живот на ищците и сега бил
изцяло подчинен на скръбта от голямата
загуба. Изпитвали болка и ще скърбят до края на дните си.В.А. била дълбоко
опечалена след нелепата загуба на своя
баща и все още не можела да приеме неговата липса. Станала затворена и
тревожна. Страдала от липса на апетит.Д.И. също бил променен след загубата на
баща си.Станал мрачен и некомуникативен. Трудно влизал в контакт и не желаел да
общува с хора извън най-близките. Оплаквал се, че не можел да спи
спокойно.Трагичният инцидент отрицателно повлиял и на И.И., който след смъртта
на баща си станал апатичен и разсеян. Оплакал се от кошмари и се будил нощем
притеснен.Болката, която ищците изпитвали, никога нямало да отшуми, тъй като за
човешкия живот няма еквивалент. След загубата на баща си, ищците страдали от
безапетитие, нарушение в съня и тревожност.
Твърдят, че като наследници на пострадалото лице при ПТП от 18.02.2019 г.,
са подали молба с вх. №82610/29.05.2019 г. до Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“, което в законоустановения срок отказало
да им изплати застрахователно обезщетение по заявената от тях
извънсъдебна претенция. Бюрото е представително национално бюро на
застрахователите за Република България в Съвета на бюрата, като участва и
съдейства за функционирането на системата „Зелена карта“ и задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в държавите членки и в
държавите, подписали многостранното споразумение, поради което то изпълнявало и
функциите на компенсационен орган и следвало да извърши плащане в случаите по
чл. 515 от Кодекса за застраховане.Считат, че като увредени лица по смисъла на
цитираните разпоредби търпят болки и
страдания, свързани със смъртта на техния баща, настъпила при описаното ПТП и
имат право на обезщетение за понесените неимуществени вреди и на основание чл.516, ал.8 от КЗ имали право да предявят
претенцията си пред съда, тъй като компенсационният орган не се бил произнесъл
по подадената претенция в срок и отказал изплащане на обезщетение.Претендират на основание чл. 516, ал.4 от КЗ лихва върху застрахователното обезщетение и законна лихва
за забава, считано от датата, на която изтичал срокът за произнасяне по
предявената претенция до датата на плащането.
Претендират лихва върху главницата на дължимото обезщетение, считано от
30.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
С постъпилата по делото допълнителна
искова молба, вх. № 260580/14.09.2020 г. по описа на ОС-Хасково се поддържат исковите претенции в предявения размер и се оспорва
твърдението на ответника, че претендираното обезщетение е в завишен
размер.Противопоставят се и на всички
възражения на представителя на ответника относно твърдяното съпричиняване на
вредоносния резултат от починалия Г. И., както и относно какъвто и да било
принос на починалия към реализираното ПТП. Оспорват възражението на ответника за
съпричиняване от страна на пешеходеца Г. И., за което съпричиняване не били
представи доказателства които да
установят категорично наличието на принос от страна на починалото лице
за настъпването на ПТП на 18.02.2019 г.Противопоставят се и на възраженията за
съпричиняване, изразяващо се в неправомерно пресичане на високоскоростен път,
за което нямало такива данни и доказателства по делото.Относно претендираната
лихва и възраженията на ответната страна за неоснователност на иска, поддържат
искането за присъждане на законна лихва от дата, на която е изтекъл срокът за
произнасяне по предявената претенция - 30.07.2019 г. до окончателното
издължаване на сумата, като направеното оспорване на ответника в тази връзка
считат за напълно неоснователно.
Молят съда да постанови решение, с
което ответникът да бъде осъден да заплати на В.Г.А. 150 000 лв.,
изразяващи се в претърпени неимуществени вреди, болки и страдания, психически
стрес в резултат на ПТП от 18.02.2019г., при което е причинена смъртта на баща
й Г. Д.И., ведно със законната лихва върху тази главница от датата 30.07.2019г.
до датата на окончателното изплащане на обезщетението, както и направените по
делото съдебни и деловодни разноски на Д.Г.И. сумата в размер на 150 000
лв, изразяващи се в претърпени
неимуществени вреди, болки и страдания, психически стрес в резултат на ПТП от
18.02.2019г., при което е причинена смъртта на баща му на Г. Д.И., ведно със законната лихва върху тази
главница от датата 30.07.2019г. до датата на окончателното изплащане на
обезщетението, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски и на И.Г.И.
150 000 лв., изразяващи се в
претърпени неимуществени вреди, болки и страдания, психически стрес в
резултат на ПТП от 18.02.2019г., при което е причинена смъртта на баща им Г. Д.И.,
ведно със законната лихва върху тази главница от датата 30.07.2019г. до датата
на окончателното изплащане на обезщетението, както и направените по делото
съдебни и деловодни разноски.
Ответникът - Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“,гр.София оспорва
предявените искове като
неоснователни.
В с.з на 13.09.2021 г. процесуалният
представител на ответника оттегля
наведеното в отговора на исковата молба възражение за липсата на виновно
поведение от страна на водача на турското МПС, поради влязлата в сила присъда по отношение на М.А.А..
С отговора на исковата молба, вх.№ 260006/11.08.2021г. изцяло се оспорва отговорността на водача на МПС, товарен
автомобил марка ***и полуремарке ***, управлявано от М.А.А., за настъпилото произшествие,
механизма на реализирането му и причинната връзка между вредите и пътния
инцидент.
Поддържат изцяло наведеното
възражение за съпричиняване от страна на пострадалия по подробно изложени в
отговора и допълнителния отговор аргументи. Според ответника ПТП е предизвикано
изцяло от пешеходеца. ПТП било изцяло предотвратимо за пешеходеца технически. Като
предприел нерегламентирано пресичане в нарушение на изричната забрана на Закона
за движение по пътищата на високоскоростен международен път с изключително
интензивен трафик в тъмната част на денонощието и повлиян от консумация на
алкохол предизвикал процесното събитие,
от което са произтекли вредоносните последиците пешеходецът реализирал
предизвиканото ПТП. Пешеходецът предприел внезапно и нерегламентирано пресичане на
високоскоростен път, несъобразявайки приближаващото на къси светлини товарно
МПС, с което си поведение поставил в
невъзможност водача на МПС да предотврати технически произшествието, от което е
произтекла и смъртта му.
Оспорват изцяло претърпяването
на неимуществените вреди от ищците,
предмет на исковете и причинната им връзка с процесното ПТП. Според ответника Г.
Д.И. е съпричинил ПТП и съответно претърпените от
него телесни увреждания, довели до смъртта му, като за същия ПТП е било
предотвратимо.
При условията на евентуалност
считат,че претендираните от ищците обезщетения за неимуществени вреди от по 150 000 лв. са завишени и прекомерни съобразно принципа на
справедливост, произтичащ от разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, както и трайната
съдебна практика при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди
по аналогични случаи. Не били ангажирани доказателства, установяващи
претърпените неимуществени вреди и не били доказани близки отношения между
починалия и ищците, които видно от представените по делото доказателства, не са
живели в едно домакинство и в едно и също населено място преди и към датата на
процесното произшествие.
С отговора на исковата молба се
оспорват и исковете за законна лихва,
поради неоснователност на главните искове, неоснователни според ответника били и акцесорните такива.Твърди се, че предвид
липсата на установеност на фактите и обстоятелствата по процесното
произшествие, както и вината за настъпването му към момента на предявяване на
претенцията, началният момент за дължимост на лихвата за забава е не по-рано от
29.08.2019 г. Молят съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Молят при решаване на
делото по същество и определяне на справедливи размери на обезщетения за
неимуществените вреди, произтекли за ищците от смъртта на техния баща Г. Д.И., да счетете, че претендираните размери на
обезщетения са завишени и несъответни
на доказано търпените по делото от ищците вреди, като да определи, съответно да намали размерите на
обезщетенията, съобразно доказаното по делото
в изключително висок дял - над 50% съпричиняване на пътнотранспорното произшествие
и произтеклият от него вредоносния резултат, от страна на пешеходеца Г. Д.И..Претендират разноски.
СЪДЪТ след преценка доводите на страните и обсъждане
на събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и взети в
тяхната съвкупност, на основание чл. 377, вр чл. 235, вр. чл. 12 от ГПК и въз
основа на представените по делото
съдебни експертизи, намира за установено следното:
Страните не спорят за наличието на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,сключена с компания „ANT”, полица №
TR/045/4735677, валидна до 23.02.2019г.
По делото е приет като писмено доказателство констативен протокол за ПТП с пострадали лица №1
от 18.02.2019 г. към момента на събитието, видно от който виновният водач
управлявал турски автомобил марка и модел влекач М.А.А.с прикачено полуремарке,
с марка **** е имал валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с компания „ANT”,
полица №
TR/045/4735677, валидна
до 23.02.2019 г.
Образувано
е било досъдебно производство №258/2019г. по описа на
РУ-Хасково приключило с постановяване на присъда, влязла в сила на 26.06.2021 г. С присъда № 260025/10.06.2021 г. по НОХД № 602/020 г. М.А.А. е признат за виновен
в това,че на 18.02.2019 г. на ПП I -8, на километър 301 в землището на гр.Хасково- влекач ***,
с полуремарке с марка **** е нарушил
правилата за движение по пътищата–чл.20,ал.2,изр. първо от ЗДвП – водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се
съобразят с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие, с което по непредпазливост е причинил смъртта на Г. Д.И. на 72 години- престъпление
по чл.343,,ал.1,б.“в“ ,вр. чл.342,ал.1 от
НК.
От представените с исковата молба надлежно заверени копия от препис- извлечение от акт за смърт, издаден на 25.03.2019 г. въз основа на акт за смърт № 224 от 21.02.2019 г. и удостоверение за наследници с
изх.№ АУ-У-888 от 25.03.2019 г. е видно,че Г. Д.И. е починал на
18.02.2019 г. в гр.Хасково като е оставил наследници след които и
ищците Д.Г.И., В.Г.А. и И.Г.И.,които са
негови деца.
С молба вх.№ 82610/29.05.2019 г. до
Национално бюро на българските автомобил
застрахователи по реда на чл.380 от КЗ ищците
В.Г.А., Д.Г.И., И.Г.И., всички чрез
адв. Р.М. са
предявили претенция за изплащане на
обезщетение по задължителна застраховка“ Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в размер на
по 150 000 лева за всеки
един от тях за претърпените неимуществени вреди в резултат на
смъртта на баща им Г. Д.И., по която молба няма данни
застрахователят да се произнесъл в тримесечния срок по чл.496,ал.1 от КЗ, което обстоятелство не се оспорва от
ответника по настоящото дело.С
писмо изх.№ 1-1731/11.07.2019 г.
ищците са уведомени,че образувана
преписка по щета № BG-19-TR-00158
ПТП на 18.02.2019 г. на път ПП I -8, на километър 301,в посока гр.Пловдив и
че следва своевременно да предоставят влезли в сила актове
по досъдебно производство № 258/2019 г. по описа на РУ МВР-Хасково които
да доказват вина по процесното ПТП. Ищците са
уведомени,че към този момент и във връзка с чл.496,ал.2 от КЗ не е налице
основание за изплащане на застрахователно
обезщетение.
По искане на ищците и за доказване на претърпените от страна на
ищците неимуществени вреди, по делото са разпитани
посочените от ищците свидетели – свид. Борис Г.Д., свид.Сергей
Александров Ангелов, зет на първата ищца, свид.Михаил Методиев Кирилов
–братовчед на пострадалия и
свид.Александър И. Зурналиев. Свидетелите установяват,че ищците продължават да изпитват болки и
страдания от загубата на техния
баща Г. Д.И., починал на 18.02.2019
г. в резултат на ПТП на 18.02.2019 г. и
все още не са преживели смъртта му.Свид.Д.,който като кметски наместник по
етническите въпроси в община Ч. познавал
семейството на Г. Д.И.
установява,че бащата на
ищците е бил пример за тях.Двамата братя
Д. ***, а В. *** със семейството си.Семейство имал и Д.. И. нямал и живеел заедно с баща си.
Живели в едно домакинство и в една къща.
Двамата работили частно и си помагали.Пренасяли дърва. Г. често гостувал
на дъщеря си в Хасково и дори се застоявал - десетина, петнадесет
оставал на гости,за да види дъщеря си и внуците си. Много често се виждал и с
другия си син Д., тъй като живеели в една махала. Г. много държал на внуците си и бил пример в квартала, въпреки че бил беден.Ако Г.
е жив синът му И. нямало да е във вида в който е сега. И. живял
с баща си седем, осем даже десет
години.Преди инцидента И. бил винаги спретнат, чист и засмян. Сега не се смеел и бил отслабнал. Г. липсвал и на други се две деца - Д. и В. ,защото им
давал морална подкрепа и ги съветвал,
което двамата му били споделили в
разговори с тях.Видял и ги тримата
веднага след като разбрал,че Г. е починал. Д. го
помолил да го докара до Хасково
при сестра му.И тримата били опечалени и плачели.Много тежко преживявали смъртта на баща си. Били
притеснени, отчаяни и плачели. Погребението било в Хасково. И тримата заедно отбелязали 40 дни
и 1 година от смъртта на баща им. От И. и Д. разбрал,че на гроба има и
паметна плоча направена с техни средства. И двамата скърбели още за баща си. И.
сега живеел сам. Ровел по кошовете и с това се прехранвал в момента, или ако някой го извика по дворовете да работи, като
не отказвал работа. След инцидента И. станал малко нервен, а Д. мълчалив. Според свид. Ангелов, зет на ищцата
В.,*** на гости на В. и В. ходела при баща си в Ч.,за да помага - да пере и пак
се връщала в Хасково. Баща й живеел в Ч. с И.. И другият брат Д. *** ,но
отделно, като не знае точно къде. За пътния инцидент научил в същия ден. След като полицаите казали какво
се е случило В. припаднала. Станало и лошо, започнала да вика и изпаднала в
безсъзнание. Според свидетеля не можела
да приеме смъртта на баща си, плачела и всеки ден ходила на гробищата да
плаче.На погребението на Г. присъствали всичките му деца, като тримата от
тях покрили разходите по погребението и
направили паметна плоча. Преди да почине Г. заедно се събирали на празници.
На Байрям, винаги бил с тях. Всички заедно се събирали в Хасково.
От тримата най-голям бил Д..Свид.Зурнаджиев бил виждал Г., който често
гостувал на дъщеря си В. *** да
им носи храна и да им помага. С В. били съседи и познавал Г. и синовете му Д. и И. от около 20 години. Събирали се на празници. Бил
на погребението на бащата на В., там били и И. и Д.. Всички били опечалени и
плачели. След смъртта на баща си В. била притеснена и умислена. Мислила за баща си,който й помагал,като гледал децата й.“Г. като идваше носеше торби. Не са
се карали. Много хубаво се разбираха“.
Във връзка с оспорената от страна на
ответника изключителна отговорност на М.А.А., водач на МПС - влекач ***, с полуремарке с марка **** за реализиране на ПТП и произтеклия от него
вредоносен резултат по делото е назначена комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза.
Видно от
заключението на експертизата,което съдът
приема като обективно и обосновано и предвид установения в наказателното производство по случая
механизъм на реализиране на ПТП, който съгласно чл. 300 от ГПК е задължителен
за съда, разглеждащ гражданскоправните последици
от произшествието при конкретната пътна обстановка водачът
на товарния автомобил е нямал техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП, чрез своевременно аварийно спиране.
Според експертизата причините за възникване
на ПТП –то са движението на товарен автомобил в участъка на ПТП, със
скорост по-голяма от технически съобразената скорост при конкретната пътна
обстановка и несъобразена с осветеността на фаровете на автомобила на къси
светлини и предприемане на пресичане на
платното за движение от страна на пешеходеца, в момент когато в близост е имало движение на автомобили.Произшествието е
било предотвратимо при скорост на
движение на товарния автомобил 41,0 км/ч
и своевременна реакция за аварийно спиране, от страна на водача му, в момента
на промяната на траекторията на движение
на пешеходеца и предприемане на пресичане на платното за движение и при скорост
на движение – 59,8 км/ч и своевременна реакция за аварийно спиране ,от страна
на водача, в момента когато пешеходеца попада в полезрението му/ в позиция на
десен банкет/ при движение на къси
светлини./ л.24/.От експертно заключение
се установява, че пешеходецът е предприел внезапно пресичане на пътното платно
и ударът е настъпил на 1,40 м. в лентата за
движение на товарното МПС, като на
практика пешеходецът е направил според вещото лице при изчислената
скорост на придвижване две крачки от момента
на предприемане на пресичането.Пешеходецът Г. И. не се е съобразил с разпоредбата
на чл.113 ал.1 от ЗДвП, като не е отчел приближаващото товарно МПС,
отстоянието от същото и скоростта му
на движение, какъвто е и изводът на наказателния съд, разгледал противоправността
на процесното ПТП.Пострадалият пешеходец се е
движил в тъмната част на денонощието, без осветителни елементи на дрехите си, на високоскоростен път, находящ се
извън населено място, с което си поведение е предизвикал опасност от
реализиране на ПТП и е поставил в невъзможност
водача на МПС да го забележи своевременно и реагира на възникналата опасност.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявените при условията на
субективно и обективно съединяване искове са с правно основание чл.511, ал.3 във
вр. с чл.513,ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.Исковете са предявени от активно легитимирани лица, които са наследници на починалия в резултат на
ПТП на 18.02.2019 г. Г. Д.И. и срещу надлежна страна Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“, гр.София, съгласно чл.513,ал.1 от КЗ, поради което подлежат на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 511, ал. 3 от КЗ в случаите на ал. 1 увреденото лице
може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако кореспондентът или
бюрото не са се произнесли по подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, отказано е изплащане на обезщетение
или ако увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението, като
съответно се прилага чл. 380 от КЗ, поради което процесуална
предпоставка за допустимост на иска е извънсъдебно заявена претенция за
доброволно уреждане на спора.Ответникът не оспорва пасивната легитимация по
повод настъпилото произшествие.Легитимацията на ответника се аргументира и с
разпоредбата на чл. 513, ал. 1 от КЗ, съгласно който текст в случаите на
съдебен иск, произтичащ от застрахователно събитие по чл. 511, ал. 1 или 2, и
при спазване на реда по чл. 511, ал. 3 КЗ, бюрото е единствено процесуално
легитимирано пред компетентния български съд, освен ако искът е предявен срещу
застрахователя на виновния водач.
С оглед данните за депозирана
претенция пред Сдружение НББАЗ и изтекъл
срок по смисъла на чл. 380 от КЗ, съдът намира депозираната искова
претенция за процесуално допустима.
Освен специфичните предпоставки на
513, ал. 1 КЗ, за да се ангажира отговорността на бюрото, следва да са налице и
всички кумулативно дадени предпоставки
от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител застрахован по международна застраховка "Гражданска
отговорност" -деяние, противоправност, вина, причинна връзка и вреди,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите,които виновно
е причинил другиму, като във всички случаи на непозволеното увреждане вината се предполага до доказване на противното.Непозволеното
увреждане е сложен фактически състав, елементи на който са деяние/действие или
бездействие/, вредата, противоправността на деянието, причинната връзка и вината
съединени от посочената правна норма.
За да се ангажира отговорността на
бюрото ответник по делото следва да е причинена вреда, тази вреда да е причинена
виновно, да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка
между противоправното поведение и причинената вреда.
С
оглед чл. 300 ГПК, според която разпоредба влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, съдът намира за
доказан по несъмнен начин фактическият състав на непозволеното увреждане
по чл. 45 ЗЗД, което обуславя и деликтната отговорност на турския водач М.А.А., управлявал МПС - влекач ***, с полуремарке с марка **** признат за
виновен с присъда № 260025/10.06.2021 г. по НОХД № 602/020 г. в това,че на 18.02.2019 г.
на ПП I -8, на километър 301 в землището на гр.Хасково- влекач ***, с
полуремарке с марка **** е нарушил
правилата за движение по пътищата–чл.20,ал.2,изр. първо от ЗДвП – водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се
съобразят с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие, с което по непредпазливост е причинил смъртта на Г. Д.И. на 72 години- престъпление
по чл.343,ал.1,б.“в“ ,вр. чл.342,ал.1 от
НК.
В резултат на установеното по делото непозволено увреждане
по чл.45 от ЗЗД ,ищците са претърпели
неимуществени вреди, изразяващи се в установените от събраните доказателства
психически болки и страдания, вследствие на процесното ПТП при което е починал
техният баща Г. Иванов И..
Налице е причинна връзка между
противоправното поведение на делинквента и причинените вреди. Установен е и
специфичният елемент на визираната в чл. 513, ал. 1 във вр.
с чл. 511, ал. 1, т. 2 и чл. 506, ал. 2 от КЗ безвиновна
отговорност на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, с
оглед безспорното между страните обстоятелство, че е налице действащ към датата
на ПТП застрахователен договор покриващ риска „Гражданска отговорност" за процесния товарен автомобил - влекач ***, с полуремарке с марка **** и че застрахователят няма кореспондент за
територията на Република България.
С оглед изложеното прекият иск срещу
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи за заплащане на
обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди се явява доказан по
основание.
По
отношение на границите на отговорността на бюрото, което с оглед разпоредбата на чл.513,
ал.1 от КТ единствено е процесуално легитимирано пред компетентния български
съд следва да се съобрази принципа за
тъждественост на застрахователното обезщетение с обезщетението, дължимо по общата
гражданска отговорност. Съгласно
ППВС № 4/68 г., при определяне на размера на неимуществените вреди, следва да
се вземат предвид всички обстоятелства,
които обуславят тези вреди, като те не само се посочват от съдилищата, но се
взема предвид и значението им за размера на вредите.Следва да се имат предвид конкретните и обективно съществуващи обстоятелства, тъй като
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно.При
причиняване на смърт, какъвто е настоящия случай за
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от значение е
най-вече личната и емоционална връзка между починалия от деликта и претендиращите
обезщетение за неимуществени вреди. Релевантни са също конкретно установените
изживявания на ищците, обусловени и от обстоятелствата във връзка с
настъпването на смъртта на увредения, възрастта на лицето, отношенията между
пострадалия и близките, вкл. дали са живели в общо домакинство и дали са
поддържали лични контакти, имали ли са конфликти или са били в изключително
близка емоционална връзка и редица други обстоятелства.
От
събраните по делото гласни доказателства
се установява,че ищците са
били в добри отношения с починалия си
баща. Поддържали са лични контакти, нямали са конфликти като помежду им
е съществувала близка емоционална връзка.
Баща им се е ползвал с добро име в квартала в гр.Ч. където е живял. Съдът
дава вяра на показанията на свидетеля Д.,
който като кметски наместник по
етническите въпроси в община Ч. е познавал
семейството на починалия Г. Д.И.. Д. ***, като Д. имал семейство и живеел отделно,но в същия
квартал. И. живеел заедно с баща си в
едно домакинство в продължение на около
десет години, а сестра им В. ***.
Пострадалият често гостувал на дъщеря си в Хасково, като при едно от
гостуванията му се случил и трагичният инцидент. Съдът кредитира показанията на свид.Ангелов и свид. Кирилов и свид.Зурналиев, от които се установява,че ищците продължават да изпитват болки и
страдания от загубата на техния
баща Г. Д.И., починал на 18.02.2019
г. в резултат на ПТП на 18.02.2019 г. и все още не са преживели смъртта му.
Съдът приема,че съществува
синовна връзка между бащата и трите му
деца,като внезапната смърт на баща им не е преживяна и към настоящия момент. Житейски приемливо и достоверно звучат твърденията на свидетелите,
за това, че и тримата ищци са приели
много тежко внезапната загуба на баща си,
както и че все още не успяват напълно да се възстановят.
С оглед изложеното е налице основанието за ангажиране отговорността на
ответника за причинените на ищците неимуществени вреди, свързани с претърпените
от тях болки, страдания и негативни изживявания, последица от смъртта на Г. Д.И..
Съдът отчита обстоятелството,че
загиналият който е на 72 г., е бил
активен,трудоспособен, и в добро здравословно състояние. Смъртта му е настъпила
внезапно и е причинила шок за дъщеря му,
както и за двамата му сина И. и Д.. И с трите си деца починалият е поддържал близки отношения.
Анализът на практиката на ВКС сочи,
че съдът приема за справедлив размер на обезщетенията за неимуществени вреди на
наследниците на починал при ПТП наследодател сумата от около 100 000 лв., която
в зависимост от конкретните обстоятелстваа може да бъде и в по-голям размер.При анализа
на всички обективни обстоятелства в конкретния казус – причинените болки и
страдания в резултат на смъртта на Г. Д.И., съобразявайки възрастта на
пострадалия на 72 годни,продължителността и степента на претърпените болки и
страдания, продължаващото състояние да потиснатост от страна на ищците
вследствие загубата на баща им и след съобразяване с конкретните икономически
условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент, които съдът следва да отчита като критерий за
определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от
функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на
прекия причинител на застрахователното събитие съдът намира за справедливо
претърпените болки и страдания да се остойностят в посочения по-горе размер от
по 100 000 лева за всеки един от ищците.
С отговора на исковата молба
ответникът направи възражение за
съпричиняване на вредите от страна на пострадалия пешеходец. Съобразно
практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК/Решение № 98 от 24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г.,
II т. о., Решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о.
/ изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за
вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД предполага доказване по безспорен начин конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
По
направеното възражение за съпричиняване от страна на пострадалия Г. Д.И., съдът намира същото за основателно, доколкото
в разглеждания случай се установи съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия и има основание да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.По
делото е
установено и доказано, че
пострадалият при ПТП Г. Д.И.,
като пешеходец е предизвикал в
изключително висока степен,
реализирането на ПТП, в резултат на което е настъпила и смъртта му. Видно от установения
механизъм на ПТП, за което е налице влязла в законна сила присъда по НОХД №
602/2020 г. на ОС-Хасково и въз основа на установените във връзка с поведението на
пострадалото лице обстоятелства в заключението на назначената по делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, следва да се приеме,че пешеходецът
Г. И. с поведението си е предизвикал
ПТП, от което е претърпял несъвместими с живота му телесни увреждания довели до
смъртта му. Г. И.
не е отчел приближаващото
товарно МПС, отстоянието от същото и скоростта му на движение, какъвто е и изводът на
наказателния съд, разгледал противоправността
на процесното ПТП.С извършените от пешеходеца
действия непосредствено преди предприемане и при предприемане на пресичането на пътното платно, лицето е нарушило разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДвП,
вследствие на което е създал внезапна и
неочаквана за водача на МПС опасност от ПТП, като с поведението си е поставил
сам в риск живота и здравето си, и е предизвикал във висока степен претърпените
от него телесни увреди, довели до смъртта
му. Преди
да предприеме пресичане на пътното платно, пешеходецът е следвало да прецени, че пресичането му е безопасно както за него
така и за останалите участници в
движението и да се убеди,че не съществува риск от
реализиране на ПТП /Тълкувателно
решение № 2 от 22.12.2016 г. по т.д.№ 2/2016 г. на ВКС, ОСНК). При анализа на всички относими и налични по
делото доказателства, както и установените в наказателното производство такива и заключението на назначената по настоящото дело експертиза, пострадалият пешеходец
към момента на
предприемане на пресичането на пътното платно се е намирал в границите
на опасната зона за спиране на МПС,
т.е. за водача на МПС ударът е бил технически непредотвратим.
С оглед изложеното следва да се приеме, че ПТП –то е било предизвикано
при висока степен на съпричиняване от
страна на пострадалото лице Г. И., който е поставил в техническа невъзможност водачът на МПС да
избегне настъпването му, поради което и
на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД размерите
на обезщетенията, съобразно доказаното по делото в изключително висок дял - над 50% съпричиняване
на пътнотранспорното произшествие и произтеклият от него вредоносен резултат, от страна на пешеходеца Г. Д.И., следва да бъдат редуцирани на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД.
Предвид установения размер на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия на
ищците следва да бъде определено
обезщетение за всеки един от тях в
размер от по 50 000 лева, до
който размер предявените искове се явяват основателни и следва да се уважат,
като исковите претенции следва да се
отхвърлят за разликата над сумата 50 000 лева до пълния предявен размер от
150 000 лева, като неоснователни.
По отношение на
предявените искове за законна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, дължима върху
присъдените главници съдът приема ,че ответникът не е изпаднал в забава от
посочената в исковата молба дата 30.07.2019г.
Съгласно разпоредбата на чл. 512, ал. 1 от КЗ, когато пред Бюрото се предяви
претенция за обезщетение на вреди, се
прилага разпоредбата на чл. 496 от КЗ.
Срокът по чл. 496, ал. 1 от КЗ за
окончателно произнасяне по претенция по застраховка „Гражданска оговорност" на автомобилистите, или пред
негов представител за уреждане на претенции не може да бъде по-дълъг от три месеца от предявяването й по реда на чл. 380
от КЗ. Извънсъдебната претенция е предявена на 29.05.2019
г. с писмо от 11.07.2019 г., изх. №
1-1731 по описа на НББАЗ, след което Бюрото е изискало представянето на на документи и доказателства относими към установяването на основателността и
размера на претенциите им в т.число и информация за банковите сметки на
лицата,които не са били представени.Доколкото по делото не са налице
доказателства за представянето на необходимите документи и доказателства от
страна на ищците към момента на
предявяване на претенциите, или в
рамките на тримесечния срок,
началният момент на дължимост на
лихвата за забава е 30.08.2019 г., който е първият ден след изтичане на срока по чл. 497, ал,
1 т. 2 от КЗ.
И двете страни претендират
направените по делото разноски.
На основание чл.38 от Закона за
адвокатурата на адв. Р.М. ***,като пълномощник на ищците, следва да се определи
възнаграждение по чл.7, ал. 2, т.5 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за
осъществената безплатна адвокатска помощ
по смисъла на чл.38,ал.1,т.2 от ЗА, съобразно уважената част на исковите
претенции, което възнаграждение определено
по реда на чл.7,ал.2,т.5 от Наредба № 1/09.07.2000г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е
общо в размер на 3510,00 лева.
Ответното дружество следва да бъде осъдено
да заплати на пълномощника на ищците, на основание чл.
38,ал.2 от ЗА,вр. с чл.7,ал.2,т.5 от Наредба № 1/09.07.2000г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения сумата от 3510,00 лева,
представляваща осъществена безплатна адвокатска помощ по смисъла на
чл.38, ал.1,т.2 от ЗА.
Съгласно чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 11525,33 лева, съобразно
отхвърлената част от исковете ,в т.ч. адвокатско възнаграждение и депозит за вещи лица.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на
Съдебната власт , по сметка на ОС - Хасково държавна такса в
размер на 6000 лева, съобразно
уважената част на предявените искове и 500,00 лева – възнаграждения за вещи лица.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, с Булстат
***, със седалище и адрес на управление гр.София да заплати на В.Г.А. сумата от 50 000
лева - обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на Г. Д.И., настъпила на 18.02.2019 г.вследствие на ПТП, станало
18.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.08.2019 г.до окончателното ѝ изплащане, като предявеният иск над
сумата 50 000 лева до пълния предявен размер от 150 000 лева и искането за присъждане на законна лихва от
датата на увреждането – 29.09.2016 година до 30.08.2019 г. вкл.като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, с Булстат ***, със седалище
и адрес на управление гр.София
да заплати на Д.Г.И. сумата от 50 000
лева - обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на Г. Д.И., настъпила на 18.02.2019г. вследствие на ПТП, станало
18.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.08.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, като предявеният иск над
сумата 50 000 лева до пълния предявен размер от 150 000 лева и искането за присъждане на законна
лихва от датата на увреждането – 29.09.2016 г. до 30.08.2019 г. вкл. като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, с Булстат ****, със седалище и адрес на управление
гр.София да заплати на И.Г. И. сумата от 50 000
лева - обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на Г. Д.И., настъпила на 18.02.2019 г. вследствие на ПТП,
станало 18.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.08.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, като предявеният иск над
сумата 50 000 лева до пълния предявен размер от 150 000 лева и искането за присъждане на законна
лихва от датата на увреждането – 29.09.2016 година до 30.08.2019 г. вкл.като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, с Булстат ***, със седалище и адрес на управление гр.София да заплати на адв. Р.М. ***, на основание чл. 38,ал.2 от ЗА ,вр. с
чл.7,ал.2,т.5 от Наредба № 1/09.07.2000 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения сумата в размер на 3510,00 лева ,представляваща
осъществена безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от Закона
за адвокатурата определена съобразно уважената част на исковите претенции.
ОСЪЖДА
В.Г.А.,с ЕГН **********
с адрес ***,Д.Г.И.,с ЕГН ****.8127680 с адрес ***, И.Г.И.,с ЕГН ********** с
адрес ***, всички представлявани от
адвокат Р.М.,*** да заплатят
на Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“, със седалище и адрес на управление
гр.София направените по делото разноски в размер на 11 525,33 лв.
съобразно отхвърлена част от исковете, в т.ч. адвокатско възнаграждение и депозит за вещи лица.
ОСЪЖДА
Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, с Булстат Ч., със седалище и адрес на управление
гр.София на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да
заплати в полза на бюджета на Съдебната
власт, по сметка на Окръжен съд – Хасково
сумата в размер на 6500,00 лева, в
т. ч. ДТ в размер на 6000,00 лева определен съобразно уважената част от
предявените искове и 500,00 лева – възнаграждения за вещи лица.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия: