РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. Перник, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно гражданско
дело № 20241700500107 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе №
159, БенчМарк Бизнес Център против Решение № 1336/20.12.2023 г. по гр. д. № 1785/2023 г.
по описа на Районен съд – Перник, с което е отхвърлен иска, предявен на основание чл. 422,
ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 98а от ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване на установено, че П. Е. С. дължи на
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД сумата от 856.08 лв., представляваща
главница за консумирана но неизмерена електрическа енергия за периода от 25.04.2019 г. до
27.08.2019 г. за обект апартамент, присъединен към разпределителната мрежа на адрес ***
по фактура № *** и фактура № *** , сумата от 147.69 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 13.08.2019 г. до 14.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 07.07.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 912/09.07.2021 г. по ЧГД № 3592/2021 г. по описа на ПРС.
Недоволен от решението е останал ищецът в първоинстанционното производство -
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД и го е обжалвал изцяло с оплаквания за
1
неправилност, поради нарушения на процесуалния и на материалния закон. Изложено е, че
районният съд не е допуснал своевременно направено и относимо доказателствено искане,
поради което правнорелевантният факт за качеството клиент на ответника е останал
недоказан. Посочено е, че по тази причина въобще не са разгледани и обсъдени
доказателствата относими към съществото на правния спор – дължимо ли е претендираното
вземане.
Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното решение и да реши спора по
същество, като уважи предявения иск. Заявена е претенция за присъждане на направените
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответникът по въззивната жалба – П. Е. С., чрез
назначения и особен представител – адвокат К. К., е подала писмен отговор. Въззивнта
жалба е оспорена като неоснователна. Изложени са подробни съображения за правилност на
първоинстанционното съдебно решение. Искането към въззиния съд е да го потвърди.
В съдебно заседание въззивният жалбоподател, чрез пълномощника си юрисконсулт
А. поддържа жалбата. Моли съда да я уважи. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание, ответникът, чрез назначения му особен представител – адв. К.
оспорва жалбата. Поддържа отговора. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Окръжен съд Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от
ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на
правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:
Според чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Обжалваното решение е постановено от първонистанционен съд, в законен състав, в
изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно. Съдът се е произнесъл
при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на
иск и по предявените претенции, поради което е допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му, въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от
страните, констатира нарушение на императивна материална норма /т. 1 от ТР 1/2013 г. по
тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ или нищожността на правни сделки и отделни клаузи
от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко
от сделката или от събраните по делото доказателства /ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на
ОСГТК на ВКС/.
Решението е неправилно.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за допуснати от районния съд
нарушения на порцесуалните правила във връзка с допускането на доказателства.
Настоящият състав ги е намерил за основателни, като е уважил доказателственото искане на
въззивника, направено своевременно и пред първоинстанционния съд за изискване по реда
2
на чл. 186 от ГПК на удостоверение от „Електрохолд продажби“ ЕАД за обстоятелството
кой е бил титуляр на партидата, открита за процесния електроснабден имот към дата
17.07.2019 г. и 28.08.2019 г.
Въз основа на събраните пред двете съдебни инстанции писмени и гласни
доказателства и приетата съдебно – техническа експертиза, настоящият въззивен състав
намира за установено следното:
По заявление, подадено от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД/сега
„Електроразпределителни мрежи запад“ АД/ е образувано ЧГД № 3592/2021 г. по описа на
ПРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
с която ответницата е осъдена да му заплати сумата от общо 856.08 лв., дължима на
основание чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 56 от ПИКЕЕ за процесния електроснабден имот, с
абонатен № ***, по фактура № *** за сумата от 478.90 лв. за периода от 25.04.2019 г. до
17.07.2019 г. и по фактура № *** за сумата от 377.18 лв. за периода от 18.07.2019 г., както
лихва върху всяка от главниците, съответно в размер на 84.61 лв. за периода от 13.08.2019 г.
до 14.06.2021 г. и в размер на 63.08 лв. за периода от 17.09.2019 г. до 14.06.2021 г.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и връчителят е
събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, като е удостоверил това обстоятелства
съгласно изискванията на чл. 47, ал. 1, изр. 4-то от ГПК. В срока по чл. 414, ал. 4 от ГПК
заявителят е предявил настоящия иск за установяване дължимостта на вземането по ЗИПЗ.
Видно от лицензия № Л-135-07/13.08.2004 г. на ДКЕВР и Решение № И2-Л-
135/09.12.2013 г. на ДКЕВР въззивният жалбоподател - „Електроразпределителни мрежи
Запад“ ЕАД /с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България/ е лицензиран да
извършва дейността „разпределение на електрическа енергия“ на обособена територия.
С решение № ДУ – 056/07.11.2007 г. на ДКЕВР са одобрени приетите от него общи
условия, които са публикувани във вестник „Телеграф“ от 26.11.2007 г., в. „Вяра“ от
26.11.2007 г., в. „Струма“ от 26.11.2007 г.
От приетите два броя констативни протоколи № *** и № ***., два броя справки за
преизчисление на количествата електрическа енергия, фактури № *** и № *** и
показанията на свидетелите М.С.М. и Д.В.Д. се установява, че на 17.07.2019 г. служители на
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД са извършили техническа проверка на
средството за търговско измерване /СТИ/ на доставяната електрическа енергия в недвижим
имот, с административен адрес: *** с абонатен № *** по партида, разкрита на името на П.
Е. С.. Констатирано е, че абонатът е със статус „прекъснат“ /дистанционно/. Установено е,
че е извършено директно присъединение преди СТИ с проводник тип ПВ-А1-1х6 кв. мм. В
таблото е установен мост между входящ и изходящ предпазител, вследствие на което е
променена схемата на свързване. Присъединението минава през входящ и изходящ
предпазите. След проверката мостът е демонтиран и са отчетени показания: 182-0002403 –
183 – 0000980.
Нова техническа проверка на същото средство за търговско измерване е извършена на
28.08.2019 г. Констатирано е, че липсва пломба на щита на таблото. Дисплеят на СТИ е
тъмен. Абонатът е със статус „прекъснат“. Констатирано е директно присъединяване преди
СТИ с проводник тип ПВ-А1-1х6 кв. мм. В таблото е установен мост между входящ и
изходящ предпазител, вследствие на което е променена схемата на свързване.
Присъединяването минава през входящ и изходящ предпазите. След проверката мостът е
демонтиран и са отчетени показания: 182-0002403 – 183 – 0000980.
Въз основа на констативните протоколи са съставени две справки за преизчисление на
количествата електрическа енергия по реда на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ. Преизчисленото
количество електрическа енергия за периода от 15.04.2019 г. до 17.07.2019 г. е общо 2473
кWh, а за периода от 18.07.2019 г. до 28.08.2019 г. е 1932 кWh. За така преизчислената
3
електрическа енергия са издадени фактури № *** на стойност 478.90 лв., със срок на
плащане 12.08.2019 г. и № *** на стойност 377.18 лв., със срок на плащане 16.09.2019 г.
Районният съд е приел съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице И.К..
От нея се установява, че констатираното фактическо положение и при двете извършени
технически проверки на СТИ на абонатен № *** представлява промяна на схемата му на
свързване, което води до неотчитане на изразходваната електрическа енергия. Причина за
това е външна човешка намеса.
Вещото лице е посочило, че преизчислението на консумираната електрическа енергия
за периода от 25.04.2019 г. до 17.07.2019 г. по протокол № *** и за периода от 18.07.2019 г.
до 28.08.2019 г. по протокол № ***. е извършено математически правилно при спазване на
методиката по реда на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ. Сумите, за които са издадени фактура № *** и
№ *** са определени съгласно действащите към този момент цени на електрическата
енергия.
Във въззивното производство е прието писмо вх. № 1552/07.03.2024 г.от „Електрохолд
продажби“ ЕАД, от които се установява, че към датите на извършените технически
проверки – 17.07.2019 г. и 28.08.2019 г. като лице, регистрирано в клиентската система на
дружеството, с бизнес партньор № ***, обект „апартамент“, находящ се на адрес: *** е
ответницата П. Е. С..
При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
Предмет на делото е иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във
вр. с чл. 104а от ЗЕ.
Първоинстанционният съд неправилно е приел, че отношенията между страните се
уреждат съгласно общи условия по чл. 98а от ЗЕ. Общите условия по чл. 98а от ЗЕ
регламентират отношенията, които възникват при продажбата на електрическа енергия. Те
се приемат от „крайния снабдител“ на електрическа енергия по смисъла на § 1, т. 28а, б. „а“
от ДР на ЗЕ и имат обвързваща сила за него и за крайния клиент – битов потребител на
електрическа енергия.
Спорното правоотношение е породено не от продажбата, респективно ползването на
електрическа енергия, а от разпределението на електрическата енергия, респективно –
ползването на електроразпределителната мрежа. Затова те се уреждат от правилата на
общите условия по чл. 104а от ЗЕ, приети от „оператора на разпределителната мрежа“.
Независимо, от неправилно приложената материално правна норма, районният съд е
разгледал наведените от страните и релевантни за правния спор факти. Затова съгласно
разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВКС въззивният състав
следва да провери правилността на постановеното решение, като приложи относимата
материално правна разпоредба.
Въззивният жалбоподател е лицензиран да осъществява разпределение на
електрическа енергия и затова е „оператор на разпределителна мрежа“ по смисъла на чл. 88а
от ЗЕ, във вр. с чл. 34б, б. „а“ от ДР на ЗЕ.
В изпълнение на задълженията си по чл. 104а от ЗЕ той е приел общи условия, които
отговарят на изискванията на чл. 104а, ал. 2 от ЗЕ, публикувани са в един централен и в
един местен всекидневник съгласно разпоредбата на чл. 104а, ал. 3 от ЗЕ, поради което на
основание ал. 4 от същата норма обвързват крайните клиенти без изричното им приемане.
„Краен клиент“ по смисъла на чл. 3, т. 8 от Общите условия е физическо или
юридическо лице, присъединено към електроразпределителната мрежа на ЕРМ Запад АД, с
доставчик краен снабдител, търговец на електрическа енергия или доставчик от последна
инстанция. Крайните клиенти са битови и небитови. Съгласно чл. 3, т. 1 от общите условия
„битов клиент“ е този който купува електрическа енергия за собствени битови нужди. В
идентичен смисъл е разпоредбата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ.
4
От представеното пред въззивната инстанция писмо от „Електрохолд продажби“ ЕАД,
който е краен снабдител по смисъла на чл. 28а, б. „а“ от ДР на ЗЕ се установява, че към
процесните дати – 17.07.2019 г. и 28.08.2019 г. между него и ответницата П. Е. С. е
съществувало облигационно отношение, свързано с продажбата, респективно ползването на
електрическа енергия, поради което и същата е регистрирана като титуляр на партидата за
процесния недвижим имот, с адрес: ***. Следователно тя е „краен клиент“ по смисъла на чл.
3, т. 8 от Общите условия и „битов клиент“ по смисъла на чл. 3, т. 1 от същите и § 1, т. 2а от
ДР на ЗЕ. Затова по силата на чл. 104а, ал. 4 от ЗЕ е обвързана от правилата на Общите
условия за ползване на електроразпределителната мрежа на ЕРМ Запад.
Съгласно чл. 19, т. 6 от Общите условия клиентът има задължение да не променя
схемата на свързване на електрическите съоръжения сам или чрез друг.
По делото безспорно е установено, че и при двете извършени проверки на СТИ,
измерващо електрическата енергия на обекта, за който ответницата има качеството клиент, е
била променена схемата му на свързване, в резултат, на което ползваната електрическа
енергия не е отчитана.
Чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ предвижда, че реда и начините за преизчисляване на
количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия се урежда в ПИКЕЕ.
В раздел IX на ПИКЕЕ са предвидени правила за преизчисляване на потребеното
количество електрическа енергия за процесния обект. В зависимост от вида на техническата
причина, довела до неизмерването или до неправилното измерване на потребената
електрическа енергия, са предвидени различни методики за преизчисляването и/чл. 50 – чл.
55 от ПИКЕЕ/.
Съгласно чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ при промяна в схемата на свързване, водеща до
неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия,
операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода
от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно
измерване. Преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната
способност на присъединителните съоръжения /кабели, проводници/, свързващи
инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.
В настоящия случай са налице основанията на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ за преизчисление
на количеството на ползваната електрическа енергия за периода от 25.04.2019 г. до
17.07.2019 г. и от 18.07.2019 г. до 28.08.2019 г. От съдебно-техническата експертиза се
установява, че тя е изчислена математически правилно и стойността и е определена по
действащите към съответните периоди цени на електрическата енергия. Затова настоящият
състав намира, че предявените главни искове са основателни и следва да се уважат.
Основателни са и акцесорните искове за присъждане на лихва за забава в
претендираните размери. Във фактурите са посочени датите, на които настъпва падежът на
съответните задължения. Следователно на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 84, ал.
1 от ЗЗД от този ден се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Последната е изчислена служебно от съда и размерът и е идентичен със заявените в
исковата молба суми, съответно 84.61 лв. за периода от 13.08.2019 г. до 14.06.2021 г. и в
размер на 63.08 лв. за периода от 17.09.2019 г. до 14.06.2021 г. или общо 147.69 лв. за
периода от 13.08.2019 г. до 14.06.2021 г.
Предвид всичко изложено, настоящият състав намира предявените искове за
основателни, а решението на районния съд – за неправилно, поради допуснати процесуални
нарушения, довели и до нарушение на материалния закон. Затова същото следва да бъде
5
отменено, като вместо него се постанови друго, с което исковете да се уважат.
С оглед изхода на спора във въззивното производство и на основание чл. 78, ал. 1 и ал.
8 от ГПК, в полза на въззивния жалбоподател следва да се присъдят направените от него
разноски в първоинстанционното и във въззивното производство, съответно в размер на 825
лв. и 350 лв., както и тези в заповедното производство в размер на общо 90 лв.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1336/20.12.2023 г. по гражданско дело № 1785/2023 г. по описа
на Районен съд – Перник, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 104а от ЗЕ, че П. Е. С., ЕГН ********** от *** ДЪЛЖИ на
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 159, БенчМарк Бизнес Център,
представлявано от Г.М. и В.С. – членове на управителния съвет сумата от общо 856.08
лв./осемстотин петдесет и шест лева и осем стотинки/, представляваща главница за
консумирана но неизмерена електрическа енергия за периода от 25.04.2019 г. до 27.08.2019
г. за обект апартамент, присъединен към разпределителната мрежа на адрес *** по фактура
№ *** и фактура № ***, както и сумата от общо 147.69 лв./сто четиридесет и седем лева и
шестдесет и девет стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 13.08.2019 г. до
14.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ – 07.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№ 912/09.07.2021 г. по ЧГД № 3592/2021 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК П. Е. С., ЕГН ********** от *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 159, БенчМарк Бизнес Център,
представлявано от Г.М. и В.С. – членове на управителния съвет сумите от 825
лв./осемстотин двадесет и пет лева/ - разноски в първоинстанционното производство и 350
лв./триста и петдесет лева/ - разноски във въззивното производство, 90 лв./деветдесет лева/ -
разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6