№ 55
гр. Варна, 09.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500041 по описа за 2022 година
намира следното:
Настоящото производство е образувано въз основа на частна жалба,
подадена от В. Н. Н. против определение № 334/25.01.2022г., постановено по
гр. д. № 3108/21г. по описа на ОС-Варна, с което е върната исковата молба и
производството по делото е прекратено като недопустимо. Счита се, че
производството, образувано въз основа на подадената от него искова молба
против Прокуратурата на Република България, е допустимо. Сочи се, че с
молба с вх. № 1693/24.01.22г. ищецът е уточнил, че се претендира
обезщетение за нарушеното му право от поделение на Прокуратурата, а
именно Районна прокуратура-Варна, на осн. чл. 108, ал. 1 от ГПК. Поради
това се претендира отмяна на определението като неправилно и
незаконосъобразно и връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Препис от частната жалба не е връчван на насрещна страна предвид
наличието на хипотезата на чл. 130, изр. 2 от ГПК.
Частна жалба е редовна и е подадена в срок, от страна с правен
интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт. Същата се явява
допустима, а разгледана по същество – и основателна, по следните
съображения:
Първоинстанционното производство е образувано въз основа на
подадената на 30.12.21г. искова молба от В. Н. Н. против Районна
1
прокуратура-Варна, в качеството й на възложител на работата на прокурор
Калоян Кръстев, за осъждането на ответника да му заплати сумата от 50 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от датата на причиняването им – 16.12.21г., до
окончателното изплащане на обезщетението. В обстоятелствената част на
исковата молба е било посочено, че неимуществените вреди ищецът е
претърпял от нарушаването на правата му като пострадал от престъпление,
извършено от М.С.И., тъй като прокурор К. Кръстев вместо да повдигне
обвинение на дееца по ДП № 348/18г. на ВРП за реално извършеното тежко
умишлено престъпление, му е повдигнал възможно най-лекото обвинение,
което е довело до освобождаването на дееца от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание.
С определение № 90/10.01.22г. съдът е оставил без движение
производството по делото и е задължил ищеца да посочи ответник,
съобразявайки че Прокуратурата на РБ е юридическо лице (чл. 137 от ЗСВ) и
да представи още един препис от исковата молба и приложенията за връчване
.
С депозирана в дадения срок уточняваща молба с вх. № 1693/24.01.22г.
ищецът е посочил, че ответник е Районна прокуратура - гр. Варна, поделение
на Прокуратурата на Република България. Повторил е твърденията си относно
противоправно действие на прокурор от РП-Варна, което е причинило
неимуществените вреди, за които се претендира присъждането на
обезщетение.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е посочил, че
на осн. чл. 137 от ЗСВ единствено Прокуратурата на РБ като единен и
централизиран орган представлява едно юридическо лице. Прието е, че в
случая не са налице условията на специалната процесуална правосубектност
по КТ - § 1, т. 1 от КТ. Изложено е, че след като структурните звена на
Прокуратурата на РБ не са самостоятелни правни субекти, то липсва
абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск и производството се
явява недопустимо.
От изложеното по-горе следва да се приеме, че действително в
исковата си молба ищецът е посочил като ответник Районна прокуратура – гр.
Варна, а в уточняващата молба Районна прокуратура, гр. Варна, като
2
поделение на Прокуратурата на РБ. След узнаване на мотивите на
прекратителното определение ищецът поддържа, че искът е насочен против
Прокуратурата на РБ, тъй като вредите са му причинени от нейното
поделение Районна прокуратура-Варна, цитирайки чл. 108 от ГПК (норма,
уреждаща местната подсъдност при искове срещу държавни учреждения и
юридически лица). Очевидно указанията на съда, дадени с определението от
10.01.22г., не са били точно възприети от ищеца - като изискващи
съобразяване на правосубектността на ответника (абсолютна процесуална
предпоставка, за която съдът следи служебно), а не като изискващи
обосноваване на местната подсъдност (за която в случая съдът може следи
служебно по арг. от чл. 119, ал. 3 от ГПК до приключване на първото по
делото с.з.). При това положение следва да се приеме, че дадените указания за
уточняване на надлежен правосубектен ответник не са били напълно ясни,
поради което и неточното им изпълнение от ищеца не е следвало да бъде
санкционирано с приложение на правната последица, уредена в нормата на
чл. 130 от ГПК. Обжалваното определение следва да се отмени и делото да се
върне за продължаване на съдопроизводствените действия срещу посочения
от ищеца ответник – Прокуратурата на РБ.
Воден от горното, съдът.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 334/25.01.2022г., постановено по гр. д. № 3108/21г.
по описа на ОС-Варна, И ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия срещу посочения от ищеца
ответник – Прокуратурата на РБ.
Определението не полежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3